Постепенното възстановяване на вътрешнополитическата ситуация в Турция ще създаде условия за стабилно развитие на отношенията с Русия. Това заяви руският президент Владимир Путин в началото на срещата с турския си колега Реджеп Ердоган в сряда, 3 май. „Продължаваме напред, изхождайки от разбирането, че вътрешнополитическата ситуация ще бъде възстановена, а това ще създаде допълнителни условия за стабилното развитие на руско-турските отношения”, каза Путин.

Руският държавен глава отбеляза, че е необходимо двамата президенти да обсъдят ключови въпроси, свързани с двустранните отношения, както и основните точки от международния дневен ред, включително толкова неотложен казус, какъвто е този със сирийската криза. „Самият факт, че съвместната ни работа е в такъв режим, говори за това, че руско-турските отношения придобиват специален характер и се възстановяват в пълен формат”, заяви Путин, цитиран от ТАСС. Руският президент подчерта, че двустранните отношения се развиват по начина, по който и двете страни са планирали.

На свой ред Ердоган отбеляза, че двамата лидери ще имат добра възможност да обсъдят както възможностите за сътрудничество между двете страни, така и регионалните въпроси. „Сигурен съм, че стъпките, които предприемаме заедно, ще променят съдбата на целия регион”, каза Ердоган. Още преди да отлети за Сочи, турският президент Реджеп Ердоган призова Русия да вдигне всички търговски санкции срещу Анкара в името на пълното нормализиране на отношенията. Според него тези рестрикции трябва да бъдат премахнати, ако двете страни искат приходите им от търговия да достигнат 100 млрд. долара.

Как започна кризата в двустранните отношения на двете страни

Изострянето на двустранните отношения започна след инцидента от 24 ноември 2015 г., при който турски самолет повали руски бомбардировач над Сирия. Пилотите успяха да катапултират, но изстрели от картечница на мястото на инцидента убиха един от тях – подполковник Олег Пешков. Руският президент Владимир Путин описа действията на Анкара като „забиване на нож в гърба от поддръжници на терористите”, като предупреди, че събитието ще доведе до сериозни последствия за развитието на руско-турските отношения. На 26 ноември 2015 г. Путин заяви, че Турция не е реагирала правилно и не е поднесла извинения за инцидента. В същия ден Ердоган заяви пред CNN, че Анкара няма да се извини на Москва. Според него извинение е трябвало да има от страна на Москва, тъй като руският самолет е летял в турското въздушно пространство.

На 1 януари 2016 г. Русия забрани всички чартърни полети до и от Турция, както и продажбата на туристически ваучери, прекрати безвизовите пътувания и наложи санкции върху широк спектър от турски стоки. Някои от големите проекти, включително тръбопровода „Турски поток” и проектът за атомна енергия „Аккую”, бяха прекратени, а политическите контакти - замразени.

Постепенно нормализиране на отношенията

На 12 юни 2016 г. Ердоган отправи послание до Путин, с което се извини за сваления бомбардировач. На 9 август 2016 г. пристигна в Санкт Петербург за среща с Путин. Техните разговори започнаха да нормализират двустранните отношения, пише ТАСС.

По-късно през август Русия премахна забраната за туризъм в Турция и ограниченията за чартърните полети между двете страни. Русия и Турция приеха необходимите решения за продължаване на работата по АЕЦ „Аккую”. Анкара обяви проекта за ядрена енергия за стратегическа инвестиция, която ще подпомогне развитието на икономиката. През октомври 2016 г. бе подписано междуправителствено споразумение за газопровода „Турски поток”. По-късно руското правителство отмени забраната за внос на плодове, а през март 2017 г. бяха премахнати санкциите върху редица други стоки.

Убийството на руския посланик в Турция Андрей Карлов на 19 декември 2016 г. бе друго предизвикателство за двете страни. Москва и Анкара обявиха убийството за провокация, насочена към това да се попречи на нормализирането на двустранните отношения. Политическият диалог продължи. Въпреки това, разговорите за отмяна на визите, които Турция започна през октомври 2016 г., временно бяха спрени.

Сътрудничество за уреждане на сирийската криза

Сирия се превърна в една от областите на сътрудничество след нормализирането на двустранните отношения. Въпреки че Москва е съюзник на президента Башар Асад, а Анкара подкрепя опозицията, към края на 2016 г. Русия и Турция, както и Иран, се превърнаха в ключови участници в мирното разрешаване на конфликта в Сирия. Тристранните разговори на 20 декември в Москва доведоха до прекратяване на огъня в Сирия, макар примирието да беше нарушавано за кратко. Трите държави се съгласиха да изпълняват ролята на гарант за сирийските преговори в Астана, като четвъртият кръг от тях започна на 3 май. 

Политическият диалог бе подкрепен от няколко съвместни операции през януари 2017 г., извършени срещу „Ислямската държава” от руски и турски военновъздушни сили в Сирия. На 12 февруари Русия и Турция подписаха меморандум за предотвратяване на инциденти и осигуряване на безопасност при полетите над Сирия. Това обаче беше последвано от инцидент в близост до Ал Баб в Северна Сирия, при който руски самолети нанесоха удари срещу ислямски терористи, но неволно убиха трима турски войници и раниха още единайсет. Путин поднесе съболезнованията си на Ердоган в телефонен разговор.

Визитата на Ердоган през март 2017

На 10 март 2017 г. на среща с Ердоган в Москва Путин заяви, че Русия и Турция отново са поели по пътя на партньорството и сътрудничеството. Подписани са редица споразумения, включително средносрочна програма за търговия, икономическо, научно и културно сътрудничество между правителствата на двете страни за периода 2017-2020 г. Въпреки това Русия все още не е вдигнала забраната за вноса на редица селскостопански продукти, което е в разрез с очакванията на Турция. На 15 март Турция спря издаването на разрешения за безмитен внос на слънчогледово олио, пшеница и царевица от Русия, а митото се равнява на 130%. Според Всеруската академия по външна търговия е възможно загубите за Русия да достигнат между 1,3 млрд. и 1,5 млрд. долара.