Руският президент Владимир Путин подписа закон за ратификацията на споразумението с Анкара за изграждане на газопровода „Турски поток”. Долната камара на руския парламент, Държавната дума, ратифицира споразумението на 20 януари, а горната камара, Съветът на Федерацията, е одобрила документа на 1 февруари.
Газопроводната система ще премине през акваторията на Черно море от Русия до приемен терминал на турския бряг. Дължината на морския участък е около 920 километра, а на транзитния сухопътен участък – около 200 километра. Единият ръкав на „Турски поток” трябва да доставя газ до Турция, а другият да снабдява с газ страните от Европейския съюз. Годишният капацитет на всеки от двата ръкава се очаква да достигне 15,75 милиарда кубически метра природен газ. Работата по полагането на тръбите за „Турски поток” се очаква да започне през 2017 г. и да завърши в края на 2019 г.
Проектът бе обявен през 2014 г. при посещение на руския президент в Турция, но преговорите за неговата реализация бяха спрени миналата година, след като турски самолети свалиха руски бомбардировач Су-24 в близост до сирийската граница. Москва и Анкара подписаха междуправителствено споразумение през октомври 2016 г., а турският парламент е ратифицирал споразумението на 2 декември същата година.
Турция продължава да развива индустрията си и да заема своето място като регионална сила, което води до нарастване на енергийните нужди. Проектът за газопровода „Турски поток” ще позволи на Анкара да осигури своето енергоснабдяване. Заместник-министърът на енергетиката на Русия Юрий Сентюрин заяви, че споразумението предвижда създаване на благоприятна нормативно-правна основа, включително данъчни и митнически режими, за проектиране, строеж и експлоатация на газопровода. Новият газопровод няма да позволи напълно да се избегне транзита на газ през Украйна, но от руска страна смятат, че рисковете, свързани с това, ще намалеят.
Преди близо седмица руският президент Владимир Путин обяви, че Русия е готова да си сътрудничи с Европа в сферата на доставките на газ. Той допълни, че изцяло деполитизира тази тема, но има нужда от гаранции, че Русия няма да търпи повече загуби от недалновидни решения на правителства, които нямат кураж да се противопоставят на решенията на Европейската комисия. „Преди всичко това са въпроси от чисто икономическо естество и приложимост. Никакви маршрути не са изключени. Няма да се обидим на България или на други страни, които не намериха кураж да се противопоставят на решенията на Европейката комисия навреме”, коментира той при посещението на унгарския премиер Виктор Орбан в Русия. Според Путин ако диалогът с Брюксел продължи, всички заинтересовани страни ще бъдат удовлетворени, като това ще допринесе за развитието на двустранните отношения и енергийната сигурност на континента като цяло.