Един читател ми пише:
Съпругата ми и аз редовно следим блога ви. Французи сме, живеем във Франция, ортодоксални католици сме и решихме, че може да ви бъде интересно да научите каква е перспективата на оная част от „обикновените хора” във Франция, които са путинови ентусиасти, сред които сме и ние. Не поддържаме Националния фронт на Марин льо Пен. Но християнските ценности и отстояването им вероятно имат слабо влияние върху мнението на хората за руския президент. Лидерският стил на Путин е ненавиждан от американците, но това е без значение за много французи. В действителност, ние сме изправени пред сходни проблеми и се удивляваме от начина, по който Путин се справя с тях! Нека да уточня.
Защо Путиновата подкрепа на християнството не оказва съществено влияние във Франция. Фактът, че Путин се обявява за Защитник на традиционните ценности и християнската вяра е положителен фактор за нас. Но нека направя уговорка: много от неговите жестове – като отпускането на средства за традиционната коледна елха пред парижката катедрала Notre Dame – са прозрачни политически послания и едва ли има някаква илюзия относно дълбочината на неговата лична религиозност.
Всъщност, става все по-трудно да живеем като християни в Европа до голяма степен поради политиката на ЕС, както се вижда от острите реакции спрямо унгарското решение да се въздигне абортът в престъпление. Във Франция обаче, този начин на религиозно и основано на морала отношение не е обичаен.
Според нас, религията и религиозните ценности нямат почти нищо общо с обяснението защо хората във Франция харесват Путин, и защо за националното дясно той е привлекателен. Ценностите на католицизма почти напълно са изчезнали. Както сочите в един ваш пост, по-малко от 5% от населението редовно посещава литургии, като повечето са възрастни хора. Освен в някои специфични райони (някои квартали на Париж, Версай...), трудно ще срещнете практикуващ католик вън от църковните празници!
В интерес на истината, макар католицизмът да е твърде много свързан с френската култура, и някои все още предпочитат да се женят в църква, да кръщават децата си, да освещават върбите си на Цветница и т.н., католическата църква и католическият морал имат много слабо влияние върху живота на по-голямата част от нашите сънародници. Ето някои типични примери за липсата на разбиране на католическите ценности от страна на френската младеж:
- неспособност да разберат класически произведения на литературата, дори и студентите, като например „Принцесата от Клев” (роман от 1678 г., считан за родоначалник на съвременния психологически роман, чието авторство се приписва на мадам Дьо ла Файет, достоверно отразяващ историческите събития във Франция по времето на крал Анри II), поради липсата на познания, едно от които е идеята за греха;
- липса на познания за големите християнски празници като Цветница (с изключение на завършилите католически училища).
Националният фронт е първата или втората френска партия с най-голяма подкрепа – около 30% от електората, дори сред младите хора; и вероятно не е свързана с религиозното мислене. Хомосексуализмът, който е изключително разрушителен за живота на американците, както документирате в блога си, във Франция има твърде слабо влияние.
Как възприемаме лидерския стил на Путин? Според нас, потискането на свободата на словото, печата и др. в Путинова Русия далеч по-малко шокира французите, отколкото американците. Като цяло, ние не се отнасяме към демокрацията по същия начин, както американците. Американското отношение към гражданските свободи не е даденост в другите демокрации. Очевидно в Русия е по-зле, обаче, във Франция:
- Свободата на словото е значително окастрена: расово или национално ориентирани изявления с „езика на омразата” са забранени със закон; „Законът за паметта” санкционира отричането на Холокоста или арменския геноцид. Наскоро Националното събрание прие законопроект срещу организатори на сайтове, които предоставят информация за алтернативни аборти;
- Пресата е дълбоко свързана с политическите сили: скандално или престъпно поведение на политици, което е „обществена тайна” в тесните кръгове, никога не се появява на страниците на вестници, за да не ги дискредитира. Твърде много са примерите: обвиненията срещу бившия шеф на МВФ Доминик Строс-Кан излязоха наяве едва след като се раздухаха от американските съдилища и камериерките на „Софител”. Двойният живот на бившия президент Франсоа Митеран бе разкрит едва след смъртта му. Бившият депутат в Европейския парламент Кон-Бендит и бившият министър Фредерик Митеран си живеят спокойно, въпреки предишните им позорни и твърде отвратителни деяния, включително отявленото малтретиране на деца;
- Нашите разузнавателни служби имат неограничени прийоми да шпионират хората (например, масово нахлуват във „Фейсбук”, за да следят активистите на организацията „Manif”, които се противопоставят на закона за хомосексуалните бракове).
Мога да продължа с примерите, но и тези са показателни. Не казвам, че това е добро или лошо. Инвазивните методи за събиране на разузнавателна информация са вероятно единственото, което би могло да предотврати доста от ужасните терористични атаки в момента. Ще коментирам и онова, което „Ню Йорк Таймс” писа неотдавна, че Националният фронт е получил заем от 9 милиона евро от руска банка. А защо нито една банка на ЕС или швейцарска банка не дадоха заем? Мотивите им не станаха ясни... Ако бях банкер, НФ нямаше да бъде единствената партия, върху която щях да поставя моя залог. Но много от банките към които се обърнаха, дори не благоволиха да отговорят на молбите на НФ. Най-важното е, че френската култура поставя много висок акцент върху силния лидер – водач със стратегическо мислене, който да води страната към величие. Френската монархия бе една от най-силните в света (в смисъл, че властта на монарха беше абсолютна и не зависеше от мощните фамилии); героите от френската история включват тирани като Наполеон, който възстанови робството, но даде на Франция величие; Шарл дьо Гол, който създаде Петата република според личните си съображения, успя да възстанови международното влияние на Франция след позорната капитулация във Втората световна война и Индокитай и все още е почитан, както отляво, така и отдясно! Нашата конституция дава на президента голяма власт – да разпуска Националното събрание, да насрочва нови избори, да придобива „изключителни правомощия” „в случай на сериозна и непосредствена заплаха” за страната за срок от 30 дни, а след това за неопределен срок, освен ако Съвета на сенаторите или депутатите решат, че условията за това вече не са налице (член 16). Франсоа Оланд в наскоро излязлата си книга призна, че президентът може да поиска извършването на целесъобразни екзекуции (отново публична тайна). И никой не го разкритикува за това. Да имаш силен, здрав и много мощен лидер, за френската психика е нещо добро. Точно това е част от привлекателността на Путин.
Как той се справя с нашите проблеми? Русия и Франция имат сходни проблеми. Путин се справя с тях по-ефективно и дори по по-подходящ начин от нашите лидери. Що се отнася до вътрешните работи, Путин показва авторитарен уклон (отново, не особено шокиращо за нас). Първи пример: активистки на групата FEMEN (феминистка група, членовете на която протестират голи срещу сексизма, хомофобията, религиозните институции и пр.), които са напаст, нахлуват в катедралата Notre Dame, повреждат новите камбани, и... за тях няма никакви последствия. Обратното, наказани са полицаите, които ги арестуваха! А лицето на една от активистките на FEMEN е увековечено върху нашите пощенски марки... Докато в Русия, те са зад решетките. Втори пример: „Грийнпийс” са друга напаст. Във Франция те се забавляват, като нахлуват в района на атомни електроцентрали почти ежегодно и до 2015 г. никой не позволяваше да се направи нещо по въпроса. В Русия те са третирани по-енергично, когато се опитаха да влязат в платформа за добив на петрол.
Що се отнася до исляма, това е огромен проблем за Франция, усложнен от неотдавнашните терористични атаки. Франция има второто по брой мюсюлманско население в Европа (след Русия) – от 5 до 10 процента – и най-много проблеми произтичат от тях. Има квартали, в които големи улици се блокират за уличните молитви, които се провеждат всеки петък. Полицията няма достъп до определени райони. Евреите масово се изселват поради заплахи от мюсюлманския антисемитизъм. Имаме стотици доморасли терористи, които отиват да се бият за т.нар. Ислямска държава и след това се връщат най-безнаказано. След всяка атака, най-големият страх на нашата интелектуална класа е призракът на „ислямофобията”. Това е проблем в училищата, това е проблем спрямо жените, това е проблем в болниците, това е проблем в плувните басейни, това е проблем почти навсякъде. До този момент, единственото, което нашите политици правят, е да казват, че това е сериозен проблем.
Русия е европейската страна с най-голямо мюсюлманско население (15 на сто), но няма толкова големи проблеми. Хиляди руски граждани отиват да се бият в Сирия на страната на джихадистите, но досега няма терористична атака на руска земя, свързана с т.нар. Ислямска държава. Що се отнася до националния суверенитет, Путин успя да го възстанови в Русия. Според много европейци той действа в Сирия по единствения нормален начин, противно на това, което правят САЩ. Той подкрепи Сърбия по въпроса за Косово, против решението на САЩ и ЕС. В Украйна той отново се противопостави на САЩ и ЕС. Може само да си мечтаем Франция също да се освободи от претенциите на „международното мнение”!
Дори да изглежда несправедливо, когато някои казват, че сляпо следваме диктата на НАТО или на ЕС, Франция често се оказва подчинена на извъннационални интереси: например, принуждават ни да приемаме мигранти (и от Близкия изток, и от по-бедните страни на ЕС), въпреки че не можем да си го позволим, нито културно, нито финансово. Надявам се тези бележки да бъдат полезни за разбиране на относителната популярност на Путин във Франция. Той изглежда силният човек, в състояние е да взема силни решения що се отнася до проблемите на страната си. Иска ми се да вярвам, че Русия ще стане за Франция по-ценен съюзник от Саудитска Арабия, Катар или Китай.
Честита Коледа на вас и на вашите близки!
Автор: Род Дрехър, отговорен редактор в The American Conservative
Източник: The American Conservative
Превод: д-р Радко Ханджиев