Все още предстои Великобритания да идентифицира личността на убиеца, който се опита да отрови двойния агент Сергей Скрипал и дъщеря му, Юлия, в Солсбъри, Англия. Външният министър Борис Джонсън обаче знае кой е заповядал убийството. „Смятаме, че най-вероятно решението е на (руския президент Владимир Путин) да нареди използването на нервнопаралитичния агент по улиците на Обединеното кралство“.

„Непростимо е“, казва в отговор на обвинението говорителят на Путин Дмитрий Песков, допълвайки, че то също така противоречи на „здравия разум“. В неделя в същия дух говори и Путин: „Това е очевиден абсурд, пълна глупост е да се мисли, че някой в Русия би могъл да направи такова нещо в навечерието на президентските избори и Световното първенство по футбол… Просто е немислимо.“ Путин повтаря, че Русия е готова да съдейства на разследването. Но Джонсън не се предава; контрира с двойно по-голям устрем.

„Ние дадохме на руснаците всички възможности да изложат алтернативна хипотеза, но те не го направиха“, казва Джонсън. „Имаме доказателства…, че Русия не само е проучвала как да достави нервнопаралитичното вещество с цел извършването на покушението, но също така е и създала и складирала „Новичок“, отровата, използвана в Солсбъри.

Разбираемо е защо Русия е основният заподозрян. „Новичок“ е създаден от руските военни преди десетилетия, а Скрипал, бивш офицер от руското разузнаване, предава руски агенти на МИ6. Онова обаче, което липсва в случая, е мотивът на Кремъл да извърши престъплението. През 2006 г. Скрипал е осъден за измяната и предаването на руските агенти. Той излежава четири години в затвора и през 2010 г. е заменен за руски агенти, задържани в Съединените щати. Ако Путин е искал Скрипал да бъде убит като назидание за всички потенциални предатели, защо не е наредил ликвидирането му, докато е бил в кремълския затвор? Защо да чака осем години след изселването на Скрипал в Англия? И как това убийство на територията на Великобритания ще е полезно руските интереси?

Путин не е глупак. Като ветеран от разузнаването, той знае, че нито една противникова разузнавателна служба, като ЦРУ или МИ6, не би извършила размяна на шпиони с Русия, ако Кремъл след това ги убива.

„Cui bono?“, звучи, както винаги, уместният въпрос на Цицерон. „Кому е изгодно“ това жестоко престъпление? Със сигурност в този случай – нито на Русия, нито на Кремъл, нито на Путин. Откакто Скрипал е открит в коматозно, почти предсмъртно състояние на пейка през търговския център в Солсбъри, световното обществено мнение и западните медии не спират да нападат Русия. Съвсем логично, реакцията на Великобритания е гняв, негодувание и отмъщение. Двайсет и трима руски дипломати, служители на разузнаването в тяхното посолство в Лондон, са експулсирани. Британците се отнасят към Путин като към прокажен и обрисуват Русия като държава, която не принадлежи към цивилизования свят. „Русия пренебрегва международните правила“, изревава министърът на отбраната Гавин Уилямсън. Попитан как Москва ще отговори на експулсирането на своите дипломати, Уилямсън отвръща язвително: „Русия трябва да си отиде и да замълчи“.

Поддръжниците на Путин, в това число и лидерът на Лейбъристката партия Джереми Корбин, са накарани да запазят мълчание или са яростно критикувани като съглашатели, защото се въздържат от прибързани оценки. Американците естествено застават на страната на своя най-стар съюзник, като президентът Доналд Тръмп налага нови санкции. Всекидневно ни убеждават, че Путин се е опитал тайно да повлияе на президентските избори през 2016 г. в полза на Тръмп. Но ако е така, защо Путин би заповядал да се извърши публично убийство, което направо би принудило Тръмп да забави своите усилия за сближаване?

За кого тогава е изгодно това отвратително покушение?

Не е ли изгодно за коалицията, съсредоточена предимно в нашата столица, която демонстрира непримирима враждебност към Русия и очаква от Съединените щати да продължи и в бъдеще да играе ролята си от времето на Студената война, като сдържа и загражда Русия, докато успеем да постигнем смяна на властта в Москва?

Какво трябва да е поведението на Тръмп? Той трябва да подкрепя нашите британски съюзници, но същевременно в личен план да изиска настоятелно да бъде извършено цялостно разследване и да бъдат открити убедителни доказателства преди да се пристъпи към необратими действия. Наистина ли извършването на това престъпление е наредено от Путин и Кремъл, които не само отричат свое участие, но и го осъждат? Или то е дело на престъпници, желаещи точно тези последствия, които очакват да има за убийството на Скрипал – още по-дълбокото и трайно разцепление между Русия и Запада? Само слабоумен човек не би се сетил какви ще бъдат политическите последствия за отношенията между Съединените щати, Великобритания и Русия от такова злодеяние.

И преди да реагираме съобразно мнението на Борис Джонсън, че Путин е заповядал убийството, нека си припомним следните факти: Научихме, че не испанците са взривили в действителност броненосния крайцер „Мейн“ в пристанището на Хавана през 1898 г., което става причина за избухването на Испано-американската война.

Историята за нападението на северновиетнамските торпедни катери над американските разрушители, което води до приемането на Тонкинската резолюция и смъртта на 58 000 американци във Виетнам, се оказва не съвсем вярна.

През 2003 г. започнахме война в Ирак, за да лишим страната от оръжията за масово унищожение, които впоследствие разбрахме, че Саддам Хюсеин изобщо не е имал.

Заради прибързаните изводи около 4500 американци намериха смъртта си, а десетки хиляди бяха ранени. А някои от тогавашните поддръжници на войната днес са в челните редици на онези, които настойчиво искат конфронтация с Русия.

И преди да влезем във втората студена война с Русия, което е възможно да доведе до истинска война с използване на военна сила, избегната в края на Първата студена война, нека се опитаме да разберем какво се случи в Солсбъри...

Източник: American Conservative

Автор: Патрик Бюканън

Превод: Мария Дерменджиева