Отношенията между САЩ и Русия имат асиметричен характер. Това е и фундаменталната разлика от времената на т.нар. Студена война. Президентът Зеленски скръбно заяви, че Украйна е оставена сама да воюва с Русия. Той каза още: „Не се страхуваме да говорим за неутрален статут.“ Владимир Путин обаче изясни, че е по-добре да се договаря с военните, отколкото с „банда наркомани и неонацисти“. Несъмнено няма да става дума за случайно появил се генерал от украинската армия, който ще пожелае да помогне на Путин. Явно Путин си представя режим на военна хунта, каквито често се ползваха в Латинска Америка, Близкия изток, а дори и в Гърция в края на 60-те на миналия век. Подобна власт се инсталира за решаването на конкретни задачи. Обичайно това се случва, когато държавата трябва насилствено да бъде насочена в конкретна посока. И да се разчисти от определени елементи. Най-често диктаторските режими се ползваха за решаване на проблемите с комунистите, а и за обяздване на концесиите за природни ресурси. Трудно е да повярваме, че Украйна ще се превърне във военна диктатура. За да поеме път към интеграция с Русия. Обикновено диктатурите произвеждат мракобесие.

Каква е целта на Путин? Руският президент винаги се е стремял към интеграция на постсъветското пространство. Той направи няколко неуспешни опита, един от които се наричаше Евразийски съюз. Имаше и опити за интеграция по линия на сигурността като ОДКБ, организация, която доскоро изглеждаше като неконсумиран договор само на хартия. Затова Путин реши да обезпечи присъединяването не на доброволен икономически или политически принцип, а, използвайки, нуждата на държавите около Русия от военна защита. Особено срещу заплахите от неординерни технологии, каквито са цветните революции и масовите вълнения. Повечето ръководители са безпомощни срещу хибридните форми. Последните спасителни операции на властта в Беларус и Казахстан от руски командоси подсказват и за неаналитичния ум, че Путин крои планове да създаде ядрото на нова съюзна общност, което ще изглежда така: Русия, Беларус, Казахстан и Украйна. Доста рискован ход, особено с Украйна. САЩ предвиждаха това още от разпаднето на СССР, затова инвестираха много в операции по разкъсване на постсъветското пространство. Действията им в Украйна са част от същата тази стратегия за конфликтиране на региона. Но те бяха непоносими за Путин. Защото Русия винаги е считала, че държи контролния пакет в отношенията с Украйна. А изведнъж се оказа, че Украйна е управлявана от западни съветници и ще влиза в НАТО.

Как се стигна до война? Всъщност заявката на Путин за демилитаризирана Украйна е стара теза на мъдри хора като Кисинджър и Бжежински. И двамата по отделно, единият във „Вашингтон пост“, другият във „Файненшъл таймс“, изказват преди години идеята за т.нар. „финландизация“ на Украйна. Според тях, Русия има специално отношение към Украйна, затова е най-целесъобразно украинската държава да запази статут на неутрална държава. Но разумът винаги е малцинство. Лесното прибавяне на почти цяла Източна Европа в НАТО вкара САЩ в мъглата на победата. Щатите натиснаха още по-силно в Украйна. Без оглед на това, че Украйна е неприемлива загуба за Русия и че там е разположена руска военноморска база. Междувременно Русия проспа ставащото в Украйна през последните 30 години. Внезапно се събуди в началото на 2014 г., когато след кървав преврат бе сложено куклено правителство, а проруският Янукович беше отстранен. Русия няма реципрочен отговор на технологиите на САЩ да инсталират и легитимират марионетни правителства, ползвайки методите на социалните епидемии, цветните революции и управлението на тълпите. Тези технологии са специфично усвоени от САЩ, тъй като са неразривно свързани с каналите на глобализацията и глобалните инструменти за ограничаване на националните рамки на властта. Каква е същността им? Активира се мрежа от клетки, опаковани под формата на граждански инициативи, организации, движения, групи, които притискат структурите на властта от различни посоки. Участва включително и наднационална политическа тъкан от различен характер, международни институти, транснационални неправителствени мрежи, глобални медии, съвети и органи на наднационални съюзи и др. Така се демонтира монопола на държавата върху вземането на политически решения. И се създава, когато се налага, вътрешнополитически климат за конфликти. Подчертвам тези факти, защото Русия няма друг отговор срещу този фин инструмент за инвазия, освен обичайната груба военна сила. Русия се оказа неспособна да се справи по мирен начин с откъсването на Украйна от орбитата на Москва и се насочи към най-екстремния, най-неприемливия възможен ход – военна интервенция. Да, достойнството на Русия беше наранено, защото щатските тактики бръкнаха дори в историческата памет на украинците, но това не може да е повод за война. Глобализацията и комуникациите промениха света толкова много, че вече е невъзможно да окупираш една територия и да държиш населението й в зависимост. Можеш да прибавяш към орбитата си единствено територии, чието население желае да бъде прибавено.

От ситуацията в момента произтичат два извода. Първият, САЩ имат нарастващ проблем, че вече не могат да контролират едностранно системата за сигурност в света. Вторият извод е онова старо знание за руският експанзионизъм. Възниква въпросът, това новият биполярен свят ли е, или се завръща предмодерният класически империализъм?!

Източник: БНР, "Хоризонт", "Политически НЕкоректно"