На 21 април израелският премиер Бенямин Нетаняху се срещна в Москва с руския президент Владимир Путин за преговори при закрити врата. Според информацията в медиите предмет на разговорите е била ситуацията в Сирия, тема по която Москва настоява да има редовен диалог, за да се избегнат потенциални военни сблъсъци. Изглежда обаче, че двамата са говорили по съвсем различна тема – потенциалното руско участие в разработването на голямото израелско находище „Левиатан” в Източното Средиземноморие. Ако се стигне до сделка, това ще отвори значителни геополитически възможности за Путин, за стратегическата роля на Русия в Близкия изток и ще промени бъдещето на американското влияние в региона.
Според израелската преса преговорите между Нетаняху и Путин са били за „координиране военновъздушните сили във въздушното пространство над държавите в региона, които са засегнати от войната”, както и за статута на Голанските възвишения.
Според руските медии, освен тези теми Нетаняху и Путин са обсъждали потенциалната роля на руския „Газпром”, най-големият производител на газ и пазарен гигант, като възможен акционер в разработването на израелското находище на природен газ ”Левиатан”. Руското участие в разработването на израелския газ би намалило финансовия риск за реализирането на добив в открито море и би повишило сигурността на газовите полета, тъй като Хизбула в Ливан, както и Иран не биха посегнали на проекти, в които участва Русия. Ако информацията от руските медии е вярна, това предвещава една важна стъпка в енергийната геополитика на Путин в Близкия изток. От своя страна, това означава голям удар за Вашингтон, който предприема все по-абсурдни ходове в опитите си да установи контрол над нефтените и газови запаси в региона.
Руският интерес
За повечето външни наблюдатели такъв диалог между Путин и Нетаняху е голяма изненада. Още повече, че Израел е дългогодишен партньор на Щатите. Зад това обаче стоят редица фактори. Един от тях е огромният брой етнически руснаци, които живеят в Израел, включително и член в правителството на израелския премиер. И още нещо много важно, подписването на ядрената сделка от страна на администрацията на Обама с Иран, въпреки острите възражения на Нетаняху, меко казано охлади отношенията между Вашингтон и Тел Авив. Москва умело се възползва от тази ситуация.
Вашингтон иска да помири Нетаняху и Ердоган и даже да форсира сделка с Турция, която да я направи основен купувач на израелски газ. Според Вашингтон, това ще намали турската зависимост от руски газ с 60%. От своя страна, Израел би се съгласил да продава на Турция модерно военно оборудване, разбира се с одобрението на американците.
Двустранните преговори между Турция и Израел обаче са в застой поради множество различия. Това открива за Русия възможност да се намеси. Путин покани израелския президент Реувен Ривлин в Москва през март, след изненадващото изтегляне на руските войски от Сирия. Тази визита срещна неодобрението на Нетаняху, който често е в конфликт с израелския президент. Една от целите на тази покана бе да се подготви почвата за посещението на Нетаняху в Москва.
Голанските възвишения, „Левиатан”, Турция
Очертават се сложни преговори между Путин и Нетаняху, зад които са скрити огромни геополитически залози за целия Близкия изток. Както изглежда, възможно е „Газпром” да се включи като партньор и инвеститор в разработването на огромното израелско газово находище „Левиатан”. Това би означавало и споразумение между Русия и Израел, с което да се гарантира израелската сигурност, по отношение на заплахи от страна на подкрепяната от Иран Хизбула и нападения, идващи от Голанските възвишения. Всичко това може да се случи, ако Израел се откаже от така желаната от Вашингтон продажба на оръжия и газ на Турция, сделка която цели да отслаби Газпром и всички руски лостове за влияние над Турция.
Израелският „Левиатан”
В края на 2010 г. Израел обяви, че са открити огромни залежи на природен газ по бреговете на Средиземно море, в рамките на Изключителната икономическа зона (ИИЗ). Тя се намира в така наречения от геолозите Левантийски басейн. Находката е на около 140 километра на запад от пристанището в Хайфа и само на около 5 километра дълбочина. Нарекли са го на името на библейското морско чудовище Левиатан. Според оценките на няколко израелски компании, сред които Delek Energy, в този район се намират около 453 милиарда кубични метра газ. Това го прави най-голямото в света дълбоководно находище на газ, открито в последното десетилетие. За първи път от създаването си през 1948 г. Израел може да е енергийно независим и дори значим износител на газ.
Ако погледнем 5 години напред в бъдещето, светът и превръщането на Израел в енергийната геополитика ще изглеждат по съвсем различен начин. Глобалните цени на петрола и природния газ се сринаха драматично от 2014 г. насам и няма големи надежди за съществено възстановяване. Вътрешнополитическите процеси в Израел допълнително блокираха регулаторно одобрение за разработване на „Левиатан”. На 28 март върховният съд на Израел спря предложението на правителството на Нетаняху да се замразят регулаторни промени в газовия сектор, които заплашват по-нататъшното разработване на дълбоководните залежи. Съдът отхвърли предложената клауза за „стабилност”, която щеше да попречи на въвеждането на съществени регулаторни промени в следващите 10 години. Липсата на одобрена правителствена рамка забави развитието на „Левиатан”. Houston Texas Noble Energy и техните партньори от Delek Group Ltd. са двата водещи акционера в проекта за разработването на „Левиатан”.
Охлаждането на отношенията на Израел със САЩ по време на администрацията на Обама се случи основно заради трудния диалог между двете страни по отношение на Иран, както и по други въпроси. Световният пазар на газ и нефт в момента е свит и Израел може да се възползва от значителен приток на инвестиции при разработването на „Левиатан”. Днес компании като Houston, Texas company, Noble Energy усещат негативното влияние на срива на цените в енергийния сектор, което се случва в разгара на най-лошия икономически климат от години насам, и обсъждат участие в множество чуждестранни проекти, с цел да избегнат икономическата буря.
През октомври 2015 г., израелски източници съобщиха, че Владимир Путин е преразгледал предложението за участие на „Газпром” в разработването на дълбоководното находище на газ на Израел. Според израелския журналист Йехуд Яари, Путин отново е изразил интерес „Газпром” да се включи в израелския газов сектор като поеме дял от огромния и скъп проект „Левиатан”. Яари, който се смята за добре запознат с израелските политики в Близкия изток, споделя, че Нетаняху, който през 2012 г. беше твърдо против сделка, сега преосмисля позицията си. През 2012 г. „Газпром” направи впечатляващо предложение да закупи 30% от дяловете на „Левиатан”. Израелските партньори решиха да вкарат стратегически партньор поради липса на финансови средства, ноу-хау и връзки, за да може басейнът да бъде въведен в експлоатация по възможно най- бързия начин.
Цената за разработване на газовото находище, включително построяването на съоръжение за втечняване на природния газ беше изчислена на около 10–15 милиарда долара. По това време имаше разделение между собствениците в Левиатанския блок. В ”Delek Group”, принадлежаща на израелския милиардер Ицхак Тшува, имаше известен ентусиазъм относно вероятна сделка с „Газпром”, като се има предвид световното им маркетиране и геополитическа сила. Американската „Noble Energy” не беше съгласна, сигурно поради настойчивата подкана на Вашингтон. Тогава „Газпром” загуби.
През октомври 2015 г., месец след военната намеса на Русия в Сирия, Яари спомена пред австралийския вестник „The Australian”, че Путин е обещал на Нетаняху в замяна на тази сделка защита от евентуални провокации на Хамас и Хизбула в тези газови полета. Като се има предвид военната й намеса в Сирия, това не е празно обещание от страна на Русия.
Турция и Израел
Друг момент във възможната голяма сделка, отнасяща се до енергийните доставки и сигурността между Русия и Израел, ще включва съгласието на Израел да прекрати преговорите с Турция за сметка на включването на „Газпром” в „Левиатан”
В началото на март тази година, американският вицепрезидент Джо Байдън посети Тел Авив за среща с Нетаняху. Същият Байдън има интересен навик да се появява на места, където вашингтонските неоконсерватори имат претенции към специални договорки. На среща при закрити врата, според израелския ежедневник „Хаарец”, Байдън е упражнил известен натиск върху Нетаняху да сключи сделка с Ердоган, като по този начин газта от Левиатанския басейн да стига до Турция и така да замени отиващия там сега газ от „Газпром”. Освен това Байдън е насърчил продажбата на модерни израелски оръжия на Турция.
Оттогава насам преговорите между Израел и Турция протичат без особен успех. Израелският министър на отбраната Моше Яалон неколкократно е заявявал пред израелски медии, че Израелските Отбранителни Сили (ИОС) настояват като предусловие да се закрие командният пост на Хамас в Турция, от който Израел твърди, че се получават разпореждания за терористични действия срещу израелската държава. Турция не се съгласи. Оказва се, че израелският военен естаблишмънт предпочита стабилно военно сътрудничество с Русия, отколкото каквато и да е сделка с непредвидимия Ердоган. Очевидно съвсем неслучайно, само дни след разговора с Байдън, Путин отправи поканата не към Нетаняху директно, а по-дипломатично – към израелския президент Ривлин. Ривлин бе поканен в Москва по случай отбелязването на 25-годишнината от възстановяването на отношенията между двете държави. Това бе нещо като загрявка за последвалите преговори между Нетаняху и Путин, където, наред с други неща, бяха обсъдени и акциите на „Газпром” в „Левиатан” и бъдещето на окупираните от Израел Голански възвишения, където американскaта енергийнa компания Genie Energy твърди, че открила ново находище на нефт, чрез израелска дъщерна компания. В борда на директорите на същата компания виждаме имената на Дик Чейни и лорд Ротшилд.
Скорошните усилия на Нетаняху да убеди Обама да подкрепи трайна израелска окупация в Голанските възвишения бяха глас в пустиня. Сигурно е, че по време на разговорите си с Обама Нетаняху е имал предвид и докладите за откритите нефтени находища от израелската дъщерна компания на Genie Energy.
В преговорите си в Москва, Ривлин помоли Путин да помогне за възстановяването на присъствието на силите за наблюдение на ООН за прекратяване на военните действия в Голанските възвишения между Израел и Сирия. Израел е разтревожен от опасността Хизбула и други подкрепяни от Иран групировки да използват хаоса в Сирия и да установят база близо до границата, за да нападат израелската държава. Скорошните боеве накараха силите на ООН да се оттеглят.
Това което е сигурно е, че крайните геополитически залози за Москва, Тел Авив, Анкара, Вашингтон, американските, израелските енергийни компании и руския „Газпром” са огромни. Нека следим внимателно….
Автор: Уилям Енгдал