Когато малките държави са обединени, тяхното мнение започва да тежи. В Централна и Източна Европа гласовете, които призовават към промяна на европейската политика спрямо Русия, стават все по-силни.

Естонският президент Керсти Калюлайд заяви в интервю за BBC, че отношенията между Запада и Русия трябва да се подобрят, въпреки всички съществуващи различия. Тя не счита Москва за враг. Според президента Западът е готов да се срещне с Русия на средата на пътя, но Москва трябва първо да предприеме стъпки, които са насочени към нормализиране на отношенията. Естония, която винаги е била верен защитник на твърдата позиция по отношение на Русия, сега изглежда смекчава позицията си.

В изявлението си по време на 137-ата среща на Междупарламентарния съюз в Санкт Петербург (14-18 октомври) Андрей Данко, председател на парламента на Словакия, заяви, че въпреки санкциите, икономическите връзки между Запада и Русия се засилват. Много фирми от ЕС и САЩ участваха в икономическите начинания в страната. Освен това той спомена за съществуването на специфични отношения между славянските народи. Обръщайки се към губернатора на Санкт Петербург Георги Полтавченко, лекторът подчерта значението на културните връзки и необходимостта от преподаване на руски език в словашки училища.

В резултат на австрийските парламентарни избори, проведени на 15 октомври 2017 г., Австрийската народна партия се очертава като най-голямата партия в Националния съвет. Победителката е предвождана от външния министър на страната Себастиан Курц, който се застъпва за нормализиране на отношенията с Русия, включително за облекчаване или премахване на санкциите на ЕС. Дясната австрийска Партия на свободата спечели 51 места – само с едно кресло по-малко от Социалдемократическата партия на Австрия, която извоюва 52 места. Заради това, че двете сегашни управляващи партии, социалдемократите и Австрийската народна партия, са в „сериозен спор във всяко едно отношение”, Партията на свободата има добри шансове да се присъедини към управляващата коалиция. Партията призовава за премахване на руските санкции и признаването на Крим като част от Русия. Политиците от Партията на свободата са били на посещение в Крим, където са демонстрирали своето несъгласие с политиката, приета от ЕС.

Изборите в Чешката република бяха насрочени за 20-21 октомври 2017 г. Евроскептикът Андрей Бабиш, вторият най-богат човек в страната и лидерът на партията „АНО” (Действие на недоволните граждани), е победител. Партията, която привлече гласоподаватели и отдясно, и отляво, получи подкрепа от традиционните партии и водеше в проучванията на обществено мнение. Бабиш се противопоставя на санкциите срещу Русия и търси възможности за повече търговски връзки с Москва. По-рано той нарече руските санкции „безсмислица”. Политикът атакува Европейския съюз и заяви, че мисията на НАТО не е в крак с времето.

Президентът Милош Земан, политик, който е поддръжник на приятелските отношения с Русия, заяви, че ако „АНО” спечели, той ще провъзгласи Бабиш за министър-председател. В реч пред Съвета на Европа на 10 октомври Милош Земан заяви, че смята санкциите за неефективни, а обединението на Русия с Крим за „необратимо”.

На 5 октомври българският президент Румен Радев обяви, че наказателните мерки са „вредни” за бизнес интересите на България.

Унгарският премиер Виктор Орбан винаги силно се е противопоставял на антируската политика на ЕС. В края на август унгарският лидер приветства руския президент Владимир Путин в Будапеща като почетен гост. По време на посещението руският президент обяви, че руската държавна ядрена компания „Росатом” ще започне изграждането на два нови блока в атомната електроцентрала „Пакш” в началото на 2018 г. – проект, който се равнява на 10,8 милиарда евро. Турският газопровод между Русия и Турция ще минава през България и Сърбия, за да стигне до Унгария. Когато американският президент Доналд Тръмп обеща да достави втечнен природен газ от САЩ в страните от Централна и Източна Европа през юли, унгарският външен министър Петър Сиярто подписа споразумение с руския „Газпром”. Въпреки членството си в ЕС, Будапеща провежда обичайните си бизнес сделки с Москва.

Хърватия и Словения поддържат добри отношения с Русия и призовават за облекчаване на санкциите.

Полша е единствената страна от Централна и Източна Европа, която държи твърда позиция срещу Русия, но е изправена пред конфликт с ЕС.

Желанието за нормализиране на отношенията с Русия е очевидно. В Източна Европа се оформя проруски пояс, тъй като санкциите нанасят вреди основно на страните от региона. Германското правителство реагира остро на санкциите, наложени от Конгреса на САЩ по отношение на руското вмешателство в президентските избори в САЩ през 2016 г. То лобира за проекта „Северен поток –2”, въпреки проблемите с европейското законодателство. Германският външен министър Зигмар Габриел винаги се е изказвал критично по отношение на санкциите срещу Русия. Италия, Испания, Гърция и Кипър смятат санкциите за проблем.

Тенденцията е очевидна. Недоволството срещу руските санкции в региона става все по-голямо. Процесът набира инерция, защото наказателните мерки противоречат на националните интереси на страните от Централна и Източна Европа.

Автор: Алекс Горка

Източник: Strategic Culture

Превод: Десислава Пътева