Има един особено интересен момент около полицейския протест и той е свързан с начина, по който го тълкуват грантовите анализатори, политиците от Реформаторски блок и медиите на „Америка за България”. Стипендиантите на американските фондации, които присъстват, както в неправителствения, така и в правителствения сектор, са в ужас от протеста. Според тях протестиращите полицаи извършвали кощунствено посегателство върху светата демокрация, рушали безмилостно нейните устои. И защо са толкова ужасени „децата на капитан Грант”? Какво кара свръхдемократичните им сърца да стенат от болка? Ужасени са, защото полицаите блокирали „Орлов мост” и пречели на гражданите да се движат свободно. Този аргумент щеше да изглежда смислен в устата на всеки друг, но в никакъв случай не и на грантаджиите. Защото само преди две години именно те се въргаляха безцелно по „Орлов мост”, пречейки на нормалните граждани да се придвижват свободно, а пък с маймунските си крясъци и тъпашко вувузелене изкарваха от нерви живеещите в околността . Между другото, ако тогава полицията спазваше стриктно законите и правилата за цивилизовано живеене в столичния град, както днес е призовавана да прави, трябваше за отрицателно време да изчисти градското пространство от тези циркаджии. Само че тя благосклонно ги остави да се наливат с евтина бира на „Орлов мост”, въобразявайки си, че това е начинът да минеш за „лице на гражданското общество”.

Е, днес точно същите, които тогава блокираха площади и улици, стенат от мъка, че полицаите правели същото. Същите тези, които с въргалянията си по улиците станаха депутати, министри, съветници на министрите, директори на какво ли не, сега са възмутени от дъното на душата си . Както се изразяваха тези дни от тяхно име фейсбук-шегобийците: „Ние тази власт с незаконни протести сме я взели и няма да я сдадем на друг незаконен протест.” Един от най-ярките политически представители на столичните грантаджии, г-н Радан Кънев, дори каза, че полицейският протест бил на ръба на метежа. Радостно е, че правовото съзнание на лидера на ДСБ се е пробудило толкова силно, че той сега е яростен защитник на действията на държавата и се държи като непоколебим спартански войн на Термопилите. Но пък е интересна неговата кафкианска метаморфоза – само преди две години г-н Кънев подскачаше по площадите в отчаян опит да подобри световния рекорд на Стефка Костадинова, изразявайки по този начин омразата си към държавата . Явно за хора като лидера на ДСБ държавата е отвратителна, когато те не са на власт и е напълно безгрешна, когато миниатюрната им партийка има министри . Много показателен за морала на тези лица е и още един факт, който стана известен тези дни. Оказа се, че тази люпилня на свръхморални същества, имам предвид ДСБ естествено, на която г-н Кънев сега е шеф, а преди това е бил зам.-шеф, си е кътала 1 милион лева в КТБ. ДСБ е била като милионера Корейко – на външен вид скромни и даже беднички, със сандалки на бос крак, а всъщност – богаташи. Казусът „ДСБ-КТБ” е най-добрият пример за симбиозата между т.нар. „умни и красиви” и техните уж, „врагове”. Врагове, врагове, ама когато стане дума за власт и пари, и „най-моралните” стават фенове на модела КОЙ.

Има и още нещо много важно, свързано с полицейския протест. Напълно естествено е грантовите политици и грантовите анализатори да не го харесват. Те не харесват нито един протест, в който хората защитават социалните си права. Няма значение дали става дума за протест на полицаи, лекари, учители, университетски преподаватели – грантаджиите са твърдо против. Започнат ли такива действия, в който и да било сектор, те веднага писват: „Аууу, какви лоши хора, саботират реформите, пречат на прогреса!” В реформите, разбира се, няма нищо лошо и в много сектори те са крайно необходими. Проблемът е в това, как разбират реформите българските възпитаници на американския правителствен и неправителствен сектор . Те изповядват типичната неолиберална фанатична вяра, че реформаторкото усилие се изразява основно в съкращаване на хора, премахване на социалните придобивки и замразяване на заплати. Неолибералите, и чуждите, и българските, са убедени, че колкото повече работници остават на улицата, колкото повече обществото бива атомизирано и разделяно, толкова повече нещата се движат в правилната посока. И затова трябва да бъде сатанизиран, оплют и омаскарен всеки протест, който има за цел запазване на социалните постижения на хората. Грантовите дейци се радват единствено на протести, в които никой и дума не обелва за заплати, пенсии, образование, здравеопазване. Радват се на безидейни и безсмислени протестърски пърформанси, като онези от лятото на 2013-а . За импотентния характер на онази лятна бутафория говори и фактът, че тя дори не успя да постигне единствената си, що-годе, разбираема цел, не успя да свали правителството на Орешарски. Пак ДПС трябваше да свърщи  работата на протестърите, както им я свърши и сега покрай онази безкрайна сага, наречена, кой-знае защо, съдебна реформа. Разбира се, в крайна сметка печелившо е ДПС, а протестърите пак са прецакани, но те са твърде маниакално взрени в пъповете си, за да осъзнаят, че за пореден път са ги изиграли.

„Деконструкция”, БНР