Ще открият ли Франсоа Оланд и Алексис Ципрас Южен фронт срещу лидерството на Германия след срещата в Атина?

Доскоро за един обикновен български министър не беше особено трудно да се ориентира кои са началниците. За вътрешните въпроси в Евросъюза – от икономическата и парична политика до това колко точно бежанци трябва да приемем, беше нужно просто да слушаме какво говори Меркел преди Европейски съвет и да го повторим като българска позиция . Но, обсъждайки въпросите на външната политика, отбраната и сигурността, разбира се, не може да не обърнем внимание какво казват и другите началници отвъд океана.

Поредицата от меко казано неудачни политически ходове на германския канцлер Ангела Меркел подкопаха сериозно немското лидерство в Европа и доведоха до формиране на вътрешноевропейски коалиции с общи интереси. За идейните последователи на отиващия си президент на страната вече е почти невъзможно да дадат пример за проява на прословутата „евроатлантическа солидарност” или за „европейски интерес” извън разтегливи понятия като глобалния мир, борбата с климатичните промени или световното добро.

С няколко особено запомнящи се действия немският двигател на Обединена Европа доказа, че следва максимата на бившия президент на „Дженерал Мотърс” Чарлз Уилсън, но обърната наопаки: „Това, което е добро за нашата страна е добро и за Дженерал Мотърс” . Политиката на Меркел в последните години звучеше по-скоро като: „Това, което е добро за Германия е добро и за Европа”. Удачни примери са решаването на дълговата криза в Еврозоната за сметка на икономическия ръст на Южна Европа, поканата „Имигранти от всички страни, съединявайте се”, целяща да подкрепи демографската криза в Германия или по-близкият до нас пример – натискът на комисар Йотингер за спиране на газопровода „Южен поток” поради несъответствие с т.нар. „Трети енергиен либерализационен пакет”. Разбира се, за продължението на „Северен поток” през територията на Германия – Opal, както и за изграждането на газопровода TAП изключение от европравилата е възможно, дори е добро за Европа. Излишно е да споменаваме, че подкрепеният от немския бизнес и правителствени кръгове газопровод „Северен поток – 2”  е със същата проектна мощност, с каквато трябваше да бъде и „Южен поток”. С две думи газов хъб може и да има, но не край Варна, а в околностите на красивия балтийски град Грайфсвалд.

И ако в последните години често наблюдавахме недоволство от подобен подход сред страните-членки, днес организираните двустранни и многостранни съюзи вътре в европейската общност, насочени срещу немското лидерство са един от константните фактори за фрагментацията на ЕС. На практика след всяка грешна стъпка на Ангела Меркел се образува нова коалиция вътре в Съюза, която без да има претенции за европейско лидерство следва своя регионален интерес при решаването на проблемите . Поредната вътрешна битка в ЕС се очертава след анонсирането на среща между лидерите на страните-членки от Южна Европа на 9-ти септември в гръцката столица Атина.

Войната между Севера и Юга

За какво става въпрос? Още преди разразилата се световна финансова криза беше ясно формирана вътрешната структурата на европейската икономика и финанси върху два фундамента – мощно германско индустриално превъзходство, съчетано с колосален търговски излишък (рекордни 247,8 млрд. евро за отминалата 2015 г.) и кредитирането на потребителските пазари на Южна Европа с тези излишъци . По този начин германската страна системно пpeдocтaвя ĸpeдити oт cвoитe излишни cпecтявaния нa дpyги иĸoнoмиĸи, финaнcиpaйĸи cпocoбнocттa им дa xapчaт пoвeчe, oтĸoлĸoтo пpoизвeждaт и пpи нaличиe нa тъpгoвcĸи дeфицит дa ĸyпyвaт излишнaтa пpoдyĸция нa cвoя ĸpeдитop. Иначе казано, със спечелените от продажба на БМВ-та пари Германия кредитира Испания, за да си купуват испанските потребители нови БМВ-та, проста логика, която подкрепя конкурентните предимства на немската икономика и индустрия.

След началото на дълговата криза в Еврозоната, когато стана ясно, че големите длъжници в Южна Европа, начело с Гърция и останалите страни от т.нар. PIGS – Португалия, Ирландия, Италия, Гърция и Испания, са неспособни да плащат задълженията си, германското лидерство бе изправено пред две противоположни възможности за решаване на проблема при наличието на единна валута – да търсят общоевропейско решение с цената на преструктуриране на дългове или да принудят длъжниците да намалят разходите, да свият търсенето и да плащат задълженията си. Меркел избра втория вариант, който доведе Южна Европа до години на безпътица, на фона на която прословутият Брежневски период на застой (ръст на икономиката на бившия СССР с до 2% годишно) изглежда като икономически бум . Рекордно увеличаващият се държавен дълг на Франция (97,4% от БВП) стимулира френската страна да заеме водеща роля в инициираната от Ципрас офанзива за промяна на политиката на Меркел за строги икономии.

Въпреки това Европейският Юг не може да се похвали със сериозна политическа стабилност и консолидация, което за момента препятства формирането на истинска южна група по интереси подобно на Вишеградската четворка. В Италия наближава национален референдум за промени в конституцията на страната, от чийто изход ще зависи съдбата на правителството на Ренци; Гърция е затънала в дългове Гърция, а Испания е неспособна да сформира правителство повече от половин година – на този фон усилията за детрониране на Германия и индустриалния Север от кормилото на Евросъюза изглеждат трудно осъществими . Трябва да бъде извървян дълъг път до консолидация от типа на Вишеградската група. Но като стана дума за Вишеград…

Не спира битката на консервативния Изток срещу мигрантската политика на Меркел

Проведената в края на август среща на немския канцлер със страните от Вишеградската четворка затвърди позицията на Унгария, Полша, Чехия и Словакия. Именно мощната съпротива на тези страни, заедно с католическите Австрия и федерална провинция Бавария, където на власт от 1946 г. е консервативният Християнсоциален съюз, сложи прът в колелото на политиката на отворени граници и квоти за бежанци. През изминалата седмица Виена предприе поредна стъпка към въвеждане на по-строги правила за имиграцията, които ще позволят да се ограничи броят на одобрените молби за предоставяне на убежище. Очевидно мнението за координиран дипломатически ход натежава, тъй като същия ден датското правителство предложи приемането на закон, който ще позволи на органите на реда да отхвърлят кандидати за убежище на границата по време на криза, а правителството на Швеция заяви, че ще намали безвъзмездните средства, предоставени на местните власти, за да приютяват кандидати за убежище в младежка възраст. „Миналата година Швеция пое 40% от всички непридружени непълнолетни лица, които са дошли в ЕС” , заяви шведският министър на интеграцията Йохансон. „Това е неустойчиво разпределение.”

Пиронът в ковчега на мигрантската политика на Меркел планира да забие Унгария, която в момента строи втора ограда по границата със Сърбия. Будапеща ще проведе референдум на 2 октомври във връзка с квотите за прием на мигранти в ЕС – символичен ход от страна на Орбан на фона на вече преосмислящата мигрантската политика Ангела Меркел. Очевидно това не е изолиран случай, а лидерите от Вишеград все по-често създават пречки пред непопулярни предложения, идващи от Брюксел. Унгарският премиер Виктор Орбан е трън в петата на ЕС. Такъв е и чешкият президент Милош Земан, систематично критикуващ Меркел.  Но наскоро премиерът на Словакия Роберт Фицо беше заплашен от изключване от редиците на ПЕС, а познатият в България германски комисар Йотингер предупреди Полша, че може да загуби право на глас в Европейския съвет.

Голямата схватка – Еврозоната срещу Острова

Поредният голям разлом вътре в Европейския съюз се образува по линия на страните от Еврозоната и излязлото с единия крак от ЕС Обединено Кралство. Предстои да наблюдаваме класическа битка между противоположни интереси на Великите сили от двете страни на Ламанша (изключвайки военните средства). Конфликтните теми са свързани с достъпа на Великобритания до Единния пазар и контрола върху финансовите пазари и търговията с евро . Това е и най-горещата точка на вътрешните сблъсъци в ЕС с потенциал за разрушителни последици. Не е за подценяване влиянието на Лондон над Холандия и другите северни кралства, а неуспешен изход от преговорите може да задълбочи сътресенията и да доведе до нови напуснали страни-членки.

В настоящия момент политическото ръководство на страната ни обвързва външната политика с държавите от т.нар. „берлински преговори” – Германия, Финландия, Холандия, Дания, Швеция, Австрия, Словения, Хърватия и България. Общото между тези страни-членки е ролята на Германия като водещ търговски партньор и приемането на немското лидерство като естествено. Предстои да видим дали това е най-правилната тактика за България. Едно е сигурно: Европейският съюз е дълбоко разделен, а водещите страни преследват свои цели и интереси, често противоречащи на интересите на останалите държави-членки . В тази светлина остава въпросът ще отстоят ли българските политици балансирана външна политика, съобразена с националните интереси или ще предпочетат да робуват на изпразнени от съдържание клишета с многократно повторение на думата „евроатлантически”, колкото да получат потупване от началника? Но началници вече много…

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto