Почти смъртоносната битка, която се води срещу Тръмп в САЩ, придобива наистина смайващи очертания. Тази война подронва авторитета на американската президентска институция и оголва крехката валидност на претенциите на САЩ за световно превъзходство. Дали Тръмп наистина е най-невежият американски президент в новата история на САЩ?! Според американската преса той е „ужасен”, „безразсъден”, „глупав”, „опасен” и пр. Нима някой би повярвал, че войната сред върхушката на САЩ се води заради политическите умения и интелектуалния обем на Тръмп? Да не би актьорът Рейгън, докладвал холивудските актьори за идеологическо несъответствие, да не потупва с усмивка съветниците си, без особено да се вълнува за детайлите в техните доклади?! Рейгън е добродушен, има чувство за хумор, живее леко и обича да разправя анекдоти за Съветския съюз. Един от любимите му анекдоти е следният:
Американец и руснак спорели. Американецът казал: - Аз мога да отида в Белия дом, да ударя с юмрук по масата и да кажа: Господин президент, не ми харесва как управлявате тази страна! Тогава руснакът отвърнал: - Аз също мога! - Така ли? – учудил се американецът. - Да, и аз мога да отида в Кремъл, да ударя с юмрук по масата и да кажа: Другарю генерален секретар, не ми харесва как Рейгън управлява страната си!
Чудесен виц. Но не Рейгъновата „надпревара във въоръжаването” събори комунистическия блок, а изначалната икономическа и социална сбърканост на комунистическата доктрина, която към онзи момент достига своята невъзможност.
И като говорим днес за т.нар. „недоразумение Тръмп”, да не би каубоят Буш-младши, който допусна да се случат атентатите от 11 септември 2001 г. и въвлече САЩ в безкрайната война за подчиняването на Ирак под маскировъчния предлог за „война с тероризма”... да не би той да беше грамотен политически стратег? Защо тогава се води войната сред американската върхушка? Както пише Фарид Закария във „Вашингтон Пост”: „Най-важната тенденция понастоящем е упадъкът на влиянието на Съединените щати. Не става дума за намаляването на американската мощ – държавата продължава да е единствената по рода си в икономическо и военно отношение, а за спад в нейното желание и способности да използва тази мощ за моделирането на света. Настоящата администрация изглежда решена да демонтира великите достижения на Съединените щати или просто се проявява като незаинтересована да определя световния дневен ред”. В американските медии се публикуват многобройни анализи, изпълнени с притеснения за това как Тръмп губи и напълно затрива глобалното надмощие на САЩ, изграждано в продължение на десетки години. Как Тръмп буквално „изтегля” американската държава от позицията й на глобален хегемон и така отстъпва американското влияние в разни части на света на други, на останалите, на конкурентите. „Пропукването на глобалното лидерство на Съединените щати вече има за резултат приспособяването на други държави към новата ситуация”, пише обвинително към Тръмп Фарид Закария. Той цитира и германския външен министър Зигмар Габриел, който казва: „От края на Втората световна война Европа е американски проект, който е част от ясно формулираните интереси на САЩ. Днес обаче настоящата администрация на САЩ възприема Европа по твърде резервиран начин, разглеждайки бившите си партньори като съперници, а понякога най-малкото като икономически противници”. Германският външен министър призовава Европа да поеме съдбата си в своите собствени ръце и да спре да се съобразява с външнополитическите интереси на САЩ. За съжаление думите му звучат повече като жалба към САЩ, отколкото като самоуверено разбиране, че е настъпил часът да се отвоюват субектността и свободата. Колкото до обвиненията към Тръмп, че подарявал света на конкурентите, всички тези анализатори пропускат да отбележат, че влиянието на САЩ залязва не заради Тръмп, а поради обективни обстоятелства за невъзможност. Съвременният свят е невъзможно да бъде еднополярен. Не защото Америка става по-слаба икономически или военно. А защото не може да бъде преустановен възходът на другите държави или пък да се подмине регионалното им значение. Новият обективен глобален контекст за САЩ е, че другите съществуват. Не знаем дали Тръмп разбира това, но със сигурност всеки американски президент от тук нататък ще бъде принуден да се съобразява с естественото свиване на американската хегемония. Новата Стратегия за национална сигурност, публикувана от администрацията на Тръмп, също признава завръщането на засилената надпревара между великите сили. Америка обаче все още няма сериозна дългосрочна стратегия, базирана на специална оценка на конкурентните държави, извън старите общи клишета за Русия и Китай, които „нямат сили да изместят САЩ от водещото място в световната йерархия”. Само че светът не си търси нов властелин, а желае да конструира нов политически диалог, създават се нови партньорства, нови икономически пространства. Днешната битка с Тръмп идва да покаже, че той е бил избран за мюре, което само да улесни и да подчертае победата на Хилъри. Тръмп попадна случайно в Белия дом и това изненада всички, дори републиканците. Новото явление „Тръмп” обаче доведе след себе си неочакван разговор за бъдещето на Европа, за отстъплението на САЩ, за залеза на американското влияние. Тръмп извади на показ една шокиращо мръсна и подла картина на американската политическа действителност. Атаките срещу Тръмп не са демокрация, свобода на говоренето и пр. Те осветляват системата на срастване между крупния капитал, медиите, институциите и политиците. И няма значение дали Тръмп е непредсказуем, суетен, глупав или опасен. Има значение как тази система се задвижва, подхранва и възпроизвежда. Мандатът на Тръмп ще изтече. Но системата, която контролира политиците в полза на ограничен частен интерес посредством властова хранителна верига, ще остане. Най-важното, което Тръмп донесе, е разпадането на американската политическа лъжа, че САЩ са демокрация за подражание. Не, не са. Щатите са контролирана система, маскирана с гръмки форми на „свобода на словото”, артистично изиграни политически каузи и ясни цели: придобиване на ресурсите на света.