С искането на дяснопопулистката германска партия, в случай на нужда, бежанците и техните деца по границата да бъдат стреляни, „Алтернатива за Германия” разби на пух и прах едно голямо табу. Партията уж се грижи за гражданската фасада, но не успява да се разграничи от десните екстремисти в собствения си лагер.
По-малко от две седмици преди провинциалните избори в Германия в областите Баден Вюртемберг, Рейнланд-Пфалц и Саксония-Анхалт, процентите на подкрепа за „Алтернатива за Германия” се покачват. Основно заради проблема с бежанците. Този симптом не е отчетен само в Източна Германия (областта Саксония-Анхалт), където влиянието на крайно десни националистки партии е най-силно. Там „Алтернатива за Германия”, според проучване на INSA, е покачила влиянието си със 17 %, което я поставя на трето място след Християндемократическия съюз и левите от Die Linke . В Баден Вюртемберг, според същото проучване, националистическата партия има 9%, тоест на четвърто място след „Зелените”, Християндемократическия съюз и Германската социалдемократическа партия. В областта Рейнланд-Пфалц за AfD биха дали гласа си 9 % от избирателите като тук партията се нарежда на трето място след Социалдемократическия съюз и Социалдемократическата партия. Шансовете за „Алтернатива за Германия” се увеличават значително повече отколкото сочеха проучванията от октомври и ноември миналата година.
„Алтернатива за Германия” е партията на трето място в Германия, не само според изказванията на говорителката на партията Фрауке Петри, химичка по образование, но и според платформата на телевизията ARD за политическата картина в страната. В изказванията на Фрауке Петри не се нарушава успешната формула за обикновен десен популизъм: тя играе със страха от чужденците и „новите”, така успява да разпали душите на обърканите германски избиратели, да събуди техния гняв. Тя винаги намира място да намекне и как Западът и германската същност са на път да загинат, разбира се, по-нататък няма никаква конкретика. „Алтернатива за Германия” е партия, която в никакъв случай не бива да бъде подценявана, не само заради историята на Германия, но и заради контингента в Саксония-Анхалт, където неонацистите не са малко. За съжаление този контингент започва да се проявява и в райони на Западна Германия, която до скоро, всички мислехме, че отдавна се е преборила с националистическите вълнения. Все още някои мечтаят за една „Алтернатива за Германия”, която ще върне избирателите на Християндемократическия съюз от годините на Кол. Как изглеждат средностатистическите избиратели на дяснопопулистката партия според репортаж на списание „Шпигел” от предизборен митинг на партията: консервативна средна класа, бели, по-възрастни мъже, за които ХДС на Меркел е прекалено либерален, много некатолически и разбира се, прекалено мулти-култи . Партия вдясно от ХДС извън Бавария може да калкулира голямо количество безродници.
„Алтернатива за Германия” обаче е нещо повече от това. Тя е една много опасна партия. Обединява в себе си и дясно радикални хора, както и обикновени провокатори, които гонят, преследват и драсват клечката на кибрита в квартали с чужденци и бежански лагери. Тяхната екзистенция днес, 70 години след края на Втората световна война, поставя въпроса за това какво е научила Германия от диктатурата и какво е разбрала от нея: че омразата към Другия не би трябвало да има място в демократична държава, че европейските ценности и закони са свързващи най-вече в това, че правото на убежище не подлежи на преговори и съмнения. А хора, които пресичат нелегално границите, не се отстрелват като яребици, а има съответните правила. Изглежда „Алтернатива за Германия” е нещо като „Националния фронт” на Франция: враждебни към Другия, шовинистични и антиевропейски. Но има и нещо друго: тези партии нямат никаква сериозна програма зад себе си и никаква платформа за решаване на проблеми. Програмата им звучи точно като досега споменатите техни емоции: безкрайна любов към чистата германска природа, омраза към чужденците, премахване на еврото и връщане към марката, завръщане към „истинското” семейство, което се състои от мъж и жена, които трябва да са сключили брак и по възможност да имат повече деца. Един от големите врагове на партията е равенството между половете и сексуалността на хората. Според редиците на крайнодесните популисти джендър теориите не са точно обратното на стереотипите и глупавите норми, а „опасна идеология”, която „деконструира изрядния ред между половете и само води до разпадането на големия идеал, който е бракът между „истинския” мъж и жената, която добре си знае мястото.
Така ли изглежда германската алтернатива, ще се запитаме всички? Това ли обединява германските граждани? Такова ли е бъдещето им? Защо хората толкова лесно влизат в дискурса на AfD? Тези въпроси вълнуват германските медии, политици и интелектуалци в последните месеци с наближаващите избори в трите области, но и заради предстоящите парламентарни избори, които ще бъдат през есента на 2017 г. Въпросът е колко далеч могат да стигнат.
В никакъв случай „Алтернатива за Германия” не трябва да бъде подценявана, особено ако знаем последните желания на крайно дясното движение „Пегида”, които искат обединена листа с „Алтернатива за Германия” и с това общ политически алианс . На голям митинг по време на силен снеговалеж в понеделник вечерта, около 3000 поддръжници на движението не се поколебаха да го подкрепят на минусовите температури в Дрезден. 83 % от „Пегида” биха гласували за „Алтернатива за Германия”. И двете крайнодесни сили изпитват симпатия към Русия, ледена омраза към САЩ, европейските елити, управляващите партии и пропагандната преса . Но зад това няма никакви смислени аргументи. Тези на пръв поглед близки и до левите от Die Linke критики, не трябва да бъдат обвързвани, както често правят германските медии. Съпредседателката на Die Linke, Сара Вагенкнехт е голям критик на Меркел, на хегемонски военен политически стил на САЩ, както и на остеритетната политика и „евродисциплината”. Вагенкнехт беше обвинена, че всъщност по-скоро покрива всички изисквания да бъде говорителка на AfD или „Пегида”. Самата тя обаче обяснява: „Алтернатива за Германия” не предлага алтернатива на политическата или финансовата криза. Тя си служи с понятия, които са актуални и опозиционни на съвременната система на управление на ЕС и Германия, но зад тях не стои нищо, те са изпразнени от решения.” Според Вагенкнехт дяснорадикалната партия е неолиберализъм в суров вид – тя засилва неравенствата, вместо да се бори срещу тях и насърчава политиката на строги икономии. AfD според Вагенкнехт работи за деполитизирането на населението и си служи със социални, религиозни, етнически и културни предразсъдъци. Die Linke бяха сравнени с дясната партия и заради някои от коментарите на съпредседателката, че трябва да има квота за приема на бежанци в страната . Представата, че либерално левите са наивни хора, които вярват в пъстротата на света и безкрайните възможности на държавата да приема милиони, би трябвало да бъдат заместени с малко по-реалистична картина от Германия днес. И в никакъв случай не се отрича старанието и борбата, да се намери подслон за тези хора. Просто те са прекалено много. А в Германия има недостиг на социални държавни жилища. Оказва се, че за германците няма да има такива жилища, защото трябва да има за бежанците (и тук не са виновни бежанците, а държавната политика през последните години). Вагенкнехт просто и ясно казва: „Да, трябва да има горна граница. Германия не може да приеме още милион и тази година. Не могат да дойдат всички.” Бляновете са едно, реалността говори друго. Германия не може да приеме всички бежанци на света. Защото в тази си политика тя е абсолютно самотна. Няма съюзници, няма други държави, които да действат по този начин, а това прави проблемът с бежанците много по-натоварващ и тежък за държавата, заради което тя издиша в контрола, организацията и реда .
С години бюджетната политика на Бундестага орязваше социални, инфраструктурни и полицейски капацитети. Изведнъж се оказва, че няма органи на реда, които да пазят „орднунга”. Освен, че ситуацията е такава, че не е ясно кой е влязъл в страната и с каква цел, липсва онази полиция, която трябва да защитава от конфликти – и тук се включват и безбройните палежи в лагери за бежанци от неонацисти, но и криминалността в кварталите с население от други държави. Левите искат социална Европа и не са срещу ЕС. Те са срещу сегашния вариант на този съюз, станал сборище на лобистки неолиберали, които не защитават интересите на обикновените граждани, а тези на богатите фирми и корпорации . Die Linke не мразят бежанците, а критикуват мудността на Запада в спирането на войните в Близкия Изток, които той сам си организира. „Алтернатива за Германия”, обратното, пропагандира идеологиите на неравенството и използва типичните средства на популизъм. Всичко това прави крайнодясната партия абсолютен опонент на Die Linke. И да бъдат обединявани означава непознаване на основите на двете партии и принципите им.
Надеждата на повечето от симпатизантите на „Алтернатива за Германия” е, че така ще се сложи край на бежанския хаос. Това напомпа крайнодясната партия. Но тя изживява възход и заради слабостта на всички останали партии в Германия и всъщност заради реалната липса на алтернатива. Чрез ежедневното истеризиране на бежанския дебат, „Алтернатива за Германия” събира консервативния спектър с възгласи „Хоп, хоп, хоп, бежанците стоп!” и „Който не обича Германия, нека я напусне!”. Този, който се чувства несигурен и застрашен, върху него работят от „Алтернатива за Германия” чрез класическите методи на десния популизъм. С това германското общество преживява криза на доверието в политическите и социалните институции в държавата днес. Това, че партии като AfD правят екстремизма приемлив и поляризират обществения дебат е най-опасното. AfD насърчава омразата към чужденци и подхранва социален климат, който изглежда легитимен. Резултатът е радикализиране на мисленето, а при някои и на действията, защото двете функционират по един и същи механизъм. Дългият десетилетия опит на Германия с дяснопопулистки партии може да произведе една не чак толкова трудна за изпълнение стратегия: който иска батериите на „Алтернатива за Германия” бързо да се деактивират, трябва да представи аргументи и решения за основните политически проблеми, пред които страната е изправена днес и от които „Алтернатива за Германия” черпи силата си днес. Ако правителството, макар и провалило се в организацията на броя бежанци, които прие, успее да прокара убедителни концепции, основната тема на „Алтернатива за Германия” веднага би се стопила. Проблемът не е в това, че десните популисти си служат със стабилни програми и визии и говорят умни неща, а това, че досегашната политика на германското правителство ги открои. Те са следствие от липсата на стабилност и направените грешки . Европа няма да бъде унищожена от бежанците, а от собственото си късогледство и егоизъм, и както казва Жижек, от глобалния капитализъм, който създаде миграционния процес . Ако някой иска Европа да остане Европа на напредъка, културата и ценностите, той трябва да изостави кухите радикализиращи послания. Защото тази Европа вече сме я виждали през 40-те години на ХХ в.