Наближават местните избори и ПП все по-настойчиво натискат за промени в службите за сигурност. Фиксирани са и в овладяване на Комисията за противодействие на корупцията. ПП считат, че като си осигурят контрол върху службите ще могат да управляват изборния процес в „справедлива“ за тях посока. За да оправдаят действията си, ПП са ги опаковали в две опорки-клишета-бухалки, които вдигат в публичното пространство.

Първата опорка е, че службите трябва да се изчистят от руско влияние. За трийсет години съюзническо партньорство, обучение на кадри, доминация на влиянието на САЩ у нас, твърде преувеличено и като лош пиар ми звучи, че държавата ни има нужда точно от това – политическият брокер и човекът на „ситуационните сделки“ Кирил Петков да прави чистка в службите. ПП настояват за свои хора в ръководството и висшия състав на службите, и считат, че тази словесна маскировка, че ще гонят руските агени, ще даде тласък на американското посолство да подкрепи техния интерес за персонални промени в службите. Надяват се и опорката за руското влияние да обоснове намеренията за конституционни промени, които да ограничат правомощията на президента. Колкото и една част от партизираното население да не харесва Румен Радев, следва да се каже, че има смисъл в това, ключови позиции в държавата да се съгласуват между МС и президент. Законодателят от прехода е бил по-отговорен от сегашните политически търговци и е търсил здравословно разделяне на влиянието в силовия ресор. И днес виждаме защо. ПП искат да кадруват в службите без ограничения. Но не за да постигат държавнически цели. А за да могат да си организират свое съвсем самостоятелно ала-бала.

Втората опорка-клише е за КПКОНПИ. Според заявките на ПП корупцията е единствено присъща на опонентите им. Затова, за да се справи правителството с корупцията, КПКОНПИ трябва задължително да е в ръцете на ПП. Тази партия ПП се опитва да изнудва дори собствените си партньори в малката им коалиция с ДБ. Там ПП също се налагат за всяко назначение, използвайки това, че могат винаги да получат просто мнозинство при обикновено гласуване. Това, че коалиционните им партньори също имат интереси, слабо ги интересува.

Записът, който скандализира България, че ПП се консултират с посолствата за важни назначения в службите, е съвсем валиден. Вече става известно от много източници, че Кирил Петков и негови близки ползват практиката да обикалят посолства, институции, влиятелни хора и буквално да се предлагат като „единствените“, които могат да свършат задачите на глобалния външен фактор. Тази амбулантна търговия по вратите на посолствата, която ръководството на ПП упражнява, е унизителна за българската държавност. Опитите за доносничене, за хлепане на политическите другарчета, самопредлагането ПП да бъдат посредници между САЩ и българската политическа класа са скандални факти, които излагат и без това невисокото ниво на българския политически типаж. ПП не успяват да надиграят Борисов, затова опитват да си извоюват служебна победа от посолството и дебатът за сигурността отново изглежда като подлагане: дайте ни сигурността, ние сме вашите хора.

Искам да информирам лидерите на ПП, че тези, на които те се предлагат непрекъснато, вече са вдигнали ръце от тях. Страшно им е писнало. Отдавна са им сметнали възможностите и са ги оценили като дългосрочно непригодни, нямат кадри, неустойчиви са, неподготвени, удобни са само за гръмоотвод при непопулярни решения. В този смисъл не е зле ПП да си направят самоанализ и да променят нещо в политическото си поведение. Защото поведението им да се самопредлагат за надзиратели на нацията срещу това да им се позволява да извличат държавен ресурс и да въртят финансови схеми е разграждане на държавноотговорната политическа тъкан. Каквито и дефекти да е имало в политическата власт през последните 30 години, никога тя не е била в ръцете на „доброволни заявители“. С този термин специалните служби и разузнаването наричат хората, които отиват в някое от посолствата и се самопредлагат да бъдат полезни за чуждия интерес.  

Алексей Петров сподели, че е съдействал за сглобяването на тази управленска коалиция. И е направил това през Петко, бащата на Кирил Петков. Алексей се готвеше да използва близостта си с Петко, за да контролира кадровите промени в службите. Също така е казвал, че не може да понася Асен, както и ДБ-тата, от което става ясно, че Алексей е намерил своя лост за въздействие единствено през Кирил Петков в решенията на правителството. Оказва се, че държавата се ръководи от задкулисната роля на бащата на Кирил Петков. Интересно е, че Алексей считаше, че Кирил Петков само пунтира, че е свързан с американското посолство и че по-скоро формално се натяга за изпълняване на задачите им, за да получат ПП легитимност и доверие, и на това основание да се закрепят във властта. Изобщо цялата тази бутафория, този театър, който разиграваме пред посолствата, превръща държавата ни в посмешище. И ако досега подобно влияние беше много деликатно и сложно изразявано по време на дипломатически срещи, то спекулациите на ръководството на ПП за това, че именно те гарантират американските задачи в България и всички трябва да се строяват в техния график, са изключително деструктивен фактор за политически решения изобщо. Никой в българския политически живот не желае да се чувства нищожен и употребяван в нечия програма, още по-малко в такава, чийто посредник и вестоносец е точно Кирил Петков. Нека завърша този коментар с едно обективно предложение: ако Петко Петков е премиерът в сянка, който управлява държавата и се договаря с посолствата, който кадрува и създава политиките на ПП, то съвсем нормално е да го помолим да излезе на светло и журналистическите прожектори, камери и микрофони да се насочат към него. Няма смисъл да се разговаря с аватари, трябва да се търси титуляра на сметката.

Източник: БНР, "Хоризонт", "Политически НЕкоректно"