След посланието на Путин пред Федералното събрание на 15 януари, както казват руснаците, „лед тронулся“ (ледът се счупи). Изненада? Не. Очакването, че в Русия се планират промени, съществува от поне две години. Коментираха се всякакви варианти на предстоящите турболенции. Говореше се включително за връщане на монархията. Путин даже щял да бъде избран за цар. Въпреки това Путин сюрпризира Русия и света, като избра 15 януари, за да даде старт за преформатиране на политическата система в страната. Повечето анализатори считаха, че това ще се случи към края на президентския му мандат. Пленниците на либералните догми веднага видяха в промените някакви користни цели на руския президент. Искал да остане завинаги във властта. Да дърпа в сянка конците. Направени бяха предсказания за паралел със съдбите на Садам и Кадафи. Няма да се учудя, ако някой умник отново претопли стари приказки и напомни, че в своя петербургски период Путин е бил... наркотрафикант. Нали си спомняте тази малоумна история, която се разпространяваше по нашите медии от уж сериозни „аналитични“ коментатори?! Другата история, че Алина Кабаева му е тайна любовница, бе далеч по-романтична и безобидна. В действителност инициираните от Путин промени в Русия нямат за цел той да се оттегли зад кадър и до края на своя живота си да дърпа конците. Ако неговата основна цел беше личното му благополучие, той нямаше да разрови с пръчка имплантирания през 90-те години огромен мравуняк на глобалния либерализъм в Русия. Ходовете на Путин се осмислят трудно от тези, които нямат интелектуалната сила да излязат от либералните пропагандни клишета и не познават начина на мислене на кадровия офицер от разузнаването.

Още преди година геополитикът Александър Дугин ясно сигнализира, че политическата система в Русия се е изчерпала. Путин извърши най-важното, с което ще остане в историята. Той спря планирания разпад на Русия и възроди военната мощ на страната. Идва период, когато други след него ще трябва да поемат щафетата. Дугин подчерта, че на хоризонта се появяват нови млади лидери, които ще излязат на преден план. Естествено, Путин е на 67 години. Той едва ли ще се вживее в ролята на Леонид Брежнев или Константин Черненко. Това не е неговият стил. Силната външна политика на Москва през последните години очевидно стана заложник на линеещата руска икономика. От друга страна, либералните глобалисти бяха подготвили майдан в Русия. Не се посвениха да изкарат по улиците на руските градове невръстни ученици. Оказа се, че московските приятели на американската „дълбока държава“ вече са приготвили нова алтернативна Конституция на предложената от Путин. Икономическият блок на правителството на Медведев беше гаранция, че руската икономика ще продължи да тъпче на едно и също място. Предлагаха се реформи, които само увеличават социалните конфликти. И настройват хората срещу управляващите. С либералния икономически блок на Медведев руската икономика приличаше на спънат кон.

Кръвоносната система на руската държавна машина беше задръстена от личности с двойно гражданство или с постоянно местожителство в чужди страни. Тези хора са готови по всяко време да продадат руските национални интереси, за да запазят своето лично благополучие. Това са основните причини за внасяне на предложение за промени в Конституцията на РФ. Дава се приоритет на националното законодатество над международното. Забранява се двойното гражданство на държавните чиновници. Ще се наложи да се подмени значителна част от депутатския корпус и да се проветрят държавните институции. Ротацията на елитите ще бъде идеологически осигурена. Има неясноти около статута на бъдещия Държавен съвет. Най-вероятно той ще бъде отворена институция, на която ще се стъпи при изграждането на бъдещата съюзна държава. Не става дума само за Белорусия. Става въпрос за интегриране на постсъветското пространство. В Държавния съвет е заложено ядрото на самовъзстановяващия се жив организъм на историческа Русия.

Комунистическият съветски елит, който сляпо вярваше, че ще бъде интегриран от западните елити бе готов на всякакво предателство. Една от точките на сделката със САЩ в замяна на личната легитимност на Запад беше признаването на англосаксонската версия за Втората световна война и ролята на Полша. Тази позиция бе наложена от Горбачов. Елцин бе гарант за нейното съхранение. Но Западът наруши всички договорки с Русия. На 15 януари Путин ясно показа, че въпросните договорки повече няма да се спазват и от руска страна. Затова беше необходимо да се покаже, че във военен план Русия има достатъчен потенциал да защити процеса на обновяване на руската политическа система и суверенизация. „Историческият изстрел“ на Путин в посока на Варшава носи символизма на началото на нова епоха. Епохата на приемане на западната версия на историята срещу визи, кредити, покупка на недвижимост, гражданство и други подобни привилегии за „новите“ руснаци приключи окончателно. Всичко отиде в историята. Но историческата атака срещу Полша има и една неприятна проекция за Запада. Путин извади на преден план антисемитизма. Не битовия, а системния антисемитизъм, свързан с Хитлер и Холокоста. Полша традиционно се свързва с най-силния антисемитизъм. Поляците са острие на англосаксонците срещу Русия. По този начин се осветява и нелицеприятната логистика на Запада, свързана с финансирането и „отглеждането“ на Хитлер.

Промените, инициирани от Путин, в хронологичен план са свързани и с предстоящите президентски избори в САЩ през ноември 2020 г. Създава се впечатление, че основните промени в руската политическа система трябва да приключат преди влизането в длъжност на следващия американски президент. Който и да е той.

В началото на XXI век Китай лансира гигантския глобален проект „Един пояс, един път“. Руският проект „Голяма Евразия“ е комплиментарен на китайския. Присъствието на либерали в руското правителство предизвиква недоверие в китайците по отношение на Москва. След 15 януари „Един пояс, един път“ и „Голяма Евразия“ ще бъдат още по-дълбоко интегрирани. Пекин си дава ясно сметка, че китайският преход към „нова ера“ няма как да стане без участието на Русия. Само с общи руско-китайски усилия „Един пояс, един път“, Евразийският икономически съюз, Шанхайската организация за сътрудничество и Азиатската банка за развитие ще заработят в синергия. „Новата ера“ на китайците зависи от тясната координация във всеки един сектор между Пекин и Москва. Последните промени в Русия ще ускорят допълнително руско-китайския стратегически диалог.

От векове е известно, още от времето на Персийската империя, че иранската територия е привилигирован център на всички централноазиатски търговски пътища. Няма по-ключов транспортен коридор, който едновременно да се съединява с Международния транспортен коридор Север-Юг, да бъде връзка между Иран, Централна Азия и Китай до Тихия океан. Голямо значение има геополитическата проекция на Латакия по посока на Средиземно море и Атлантика. Ключови държави в процеса на събуждане на Евразия са Русия, Китай и Иран. Това бе подсказано от проведените в края на декември съвместни морски учения Русия-Китай-Иран. Не трябва да се забравя, че Турция като наследник на Османската империя е евразийска страна с имперски амбиции. Исторически заложеното евразийство в турците днес ги отдалечава от САЩ и НАТО. Битката между двата геополитически полюса за овладяването на бившата Персийска империя тепърва ще навлиза в своята драматична фаза. Иран е първостепенен въпрос за националната сигурност както на Китай, така и на Русия. Търговията на енергоресурси между Пекин и Техеран се реализира в юани. Китайците ще продължат да заобикалят американския долар. САЩ в момента се опитват да въвлекат Индия в своята стратегия „Индо-Тихоокеански регион“, което ще представлява сдържане на Пекин. Превземането на Иран от американците обаче, ще означава доминиране в Каспийския регион и плацдарм за овладяване на Централна Азия. Ще последва разбунване на уйгурите в Синдзян и блокиране на „Един пояс, един път“ още в самото му начало.

Последната среща на НАТО в Лондон акцентира върху три щатски приоритета. Първи, още по-нападателна политика срещу Русия. Втори, сдържане на Китай в икономически и военен план. Трети, милитаризация на Космоса. Стратегията на Вашингтон принуждава Москва, Пекин и Техеран да съгласуват своите отбранителни действия. Наблюдава се координирана отбрана на трите страни против водената срещу тях хибридна война.

Къде сме ние? България има локален геополитически код. София може единствено да предвижда тенденциите, но не и да ги създава. Ние не разполагаме със сериозен аналитичен център за изготвяне на стратегически анализи през призмата на националните интереси. Българската територия на Балканите има стойността на иранската територия в Азия. На наша територия се сблъскват гигантските инфраструктурни и енергийни проекти на евразийци и атлантици. България все повече започва да прилича на парче плат, което се дърпа от всички страни. Последните събития у нас показват, че навлизаме в драматичен период. Държавното ни ръководство не е достатъчно подготвено професионално за предстоящите трусове. Опозицията е комична и несъстоятелна. С този политически елит най-вероятно „парчето плат“ ще се скъса. Някой от комшиите вероятно ще спечели от това. Единственият шанс за България е тотално кадрово проветряване на управляващите.