Интервю на Калина Андролова с доц. Стойчо Стойчев, политолог

По Конституция президентът не може да е креслива опозиция на правителството. Той не е партиен лидер, който се бори за власт, а олицетворява единството на нацията. Радев наясно ли е с това?

Аз съм роднина на Желю Желев и ще бъда в конфликт на интереси, ако трябва да кажа кой е най-добрия президент, ще проявя пристрастие. Но, когато говорим за конституционни правомощия, е хубаво да знаем, че Конституцията ни е резултат от процес. И този процес е сделката за българския преход. Номенклатурата на БКП успява да сложи контрол върху процеса на целия преход и либерализирането на достъпа до самата себе си. Тоест, да пусне някакви други лица да участват в политическата власт. Как осъществява този контрол? Чрез механизма на Кръглата маса. Този, който е на Кръглата маса, е припознат от БСП за легитимна опозиция. Именно в рамките на Кръглата маса се договаря Конституцията, ролята на президента, ролята на вицепрезидента. Затова, когато коментираме тези правомощия, е добре да се сещаме за оня исторически момент. Какво тези хора са имали за цел да постигнат с функцията „президент“ в една парламентарна република? По принцип в началото на 90-те години тече един дебат в политологическата литература, основно в Journal of Democracy, където в общи линии се казва следното. Че в етнически и  културно-нехомогенни общества или общества, изградени на германското схващане за нация (говориш български, значи си българин), президентските и мажоритарните системи се провалят, защото изключват представителство на малцинства. Вместо да включват всички разнопосочни групи на обществото, многообразни, те ги изключват. Затова се предлагат пропорционални системи с парламентарна форма на управление, защото те са „включващи“. А когато малцинствата са включени в парламента, те се въздържат от извънпарламентарни форми на политически дейности като например граждански войни, бунтове и др. Тези заключения се базират на емпирични данни от Африка, където има много печални примери от инсталирането на президентски системи. Затова у нас, както и в цяла Източна Европа, се избира парламентарната система. В такава система президентът има много ясна функция.

Има представителни функции. Те и така са формулирани по Конституция.

Точно. Но обърнете внимание, че винаги профилът на един такъв президент е много възрастен човек, който излиза не само от активна политическа дейност, но и от активна професионална дейност. Защо? Защото този човек трябва да олицетворява единството на нацията. Политиката се прави в парламента, там се сблъскват интересите, правителството управлява. А президентът не се занимава със самото правене на политика, той само отправя послания. И във времена на тежко разделение, на опасности, на кризи, този човек трябва да е надежда за хората, които могат да са объркани, изгубени и притеснени. Президентът трябва да излъчва спокойствие, а не конфронтация. В този смисъл в парламентарната система институцията на президента е замислена като край на една успешна политическа кариера. Защото, когато един човек е в началото на политическата си кариера, той иска да се конфронтира, да реализира неща, да се изявява. Ето както Цветан Цветанов сега, има енергия и иска, иска, иска. Докато в президенството не може да има дума „искам“. Там е обратното, дайте да видим вие какво искате, за да намерим решение, пресечна точка.

Вие мислите ли, че Радев разбира своите правомощия по Конституция? Защото сме свидетели, че напълно ги прекрачва.

Започнах малко по-отдалеч, за да се разбере защо Радев не е наясно с правомощията си и с това какъв пост заема. В парламентарните републики президентът се избира от парламента. И то обикновено се избира с някакво голямо мнозинство. Например с 2/3 от списъчния състав. Това е чистият модел на президентска институция в парламентарна система. Каква е целта на това? Целта е човекът, който ще бъде избран за президент, да бъде достатъчно компромисна, премлива и консенсусна фигура. Да няма хора, които са остро против него. Защото малките партии в един парламент получават истинска сила тогава, когато се въведат изисквания за голямо мнозинство. Тогава те могат да имат блокиращ глас, вето вот се казва. Самото изискване за такава консенсусна фигура, приета с голямо мнозинство, означава, че млади нахъсани и партийно силно полярни хора няма как да минат тази цедка. Това условие е заложено в самата процедура, което автоматично води до хора, които обикновено са над 75 години. Защото тогава един човек има мъдростта и житейския опит да бъде безпристрастен и обективен, надживял е останалите неща. Младите хора не могат да бъдат безпристрастни. Но в България това не е направено така. Сложили сме президентската институция като такава, но тя не е като другаде. Пак се връщам в началото на 90-те. БСП реално контролира изборния процес. На СДС им е ясно, че няма как да победят по места номенклатурните кадри. Затова те настояват да има президент, който да не зависи от парламента. Защото считат, че те ще спечелят и така президентът ще бъде коректив на парламентарното мнозинство, което се очертава БСП да има. Тогава БСП се съгласяват, но казват, че искат да има и вицепрезидент. В парламентарните републики няма вицепрезидент. Когато обаче президентът заема позицията си чрез пряк избор от електората, това му създава демократична легитимност. И той разсъждава така: мен хората са ме избрали пряко, парламентът не може да ме отзове. Затова всички президенти досега говорят едно и също, че имат голяма легитимност, но малко правомощия.

Политическата дейност е нещо различно от просто един налучкан профил на кандидат-президент, както именно стана с Радев. Хората не го познаваха, не знаеха какво може или не може. Повярваха на профила му.

Президентът, като отиде в президентството, се откъсва от партията, която го е подкрепила. Започва да го играе независим. Има го това по Конституция. Няма как да си обединител на нацията, като си член на една партия, а пък тя е в конфликт с друга. Към 90-та година има инерция от комунистическата административна практика, а тя казва, че за да си на ръководен пост, трябва да си член на БКП. Когато обаче вече има многопартийност, няма как да има такова изискване. И щом няма да си на БКП, значи няма да си на никого. И дясната опозиция се връзва: „О, страхотно, давайте...“. Просто на Кръглата маса едни неопитни хора договарят неща, които не знаят до какво водят. Всеки си е правил конкретните сметки за деня. И тази Конституция е най-голямата причина за състоянието на българското общество в момента. Не различните правителства, а именно Конституцията. Защото тя създаде безконтролната съдебна система с изключително силната вътре прокуратура. Целта е била да се бетонира прокурорска колегия с проверени хора, които няма да разследват раздържавяването на собствеността.

Конституцията не може да е виновна как изглежда обществото ни през 2020 г. и за кого гласуваме. Ето, избираме военен, който няма представа как се прави политика. Има партии, през които хората минават и се научават как да говорят, как да се държат, как да мислят политически, как да предвиждат. Очакваме от Радев да се справя добре. И той не само че не се справя, ами не знае изобщо какво прави.

В такава ситуация му слагаш хората, които да го справят.

Хората той си ги слага.

Дали? Аз не съм убеден, че той си ги слага.

Там ситуацията е военни, избрани от Радев, и Десислава Радева като неформален ръководител на целия екип. Имам информация, че през нея минава цялата документация на президентството. Ситуацията е „Ние сме президент“, ако мога да перифразирам култовата реплика от „Столичани в повече“. Паралелно с това Радев всеки ден се появява по медиите, за да репликира премиера.

Да, така е. Изобщо няма да го оправдавам. С този увод, който направих, исках само да кажа, че президентската институция с цялата своя легитимна представителност и никаквите правомощия, които има, превръща президента в един говорилник. Реалната власт на Радев е какво говори той на хората.

Ако си умен и знаеш какво да говориш, това не е никак малка власт.

Така е и големият проблем на Радев е, че той не я използва добре. Никой не го критикува за неговата дейност чисто като президент. А за това как се държи в публичното пространство. Какво говори през медиите. Какво си говори с останалите институции. В един момент той прекрачи една допустима граница и започна да нарича управляващите корумпирани и крадци. Не може да си президент и да говориш така. Това не е селска кръчма, в която всеки може да каже всичко и това да няма значение. Радев олицетворява институцията президент и не може от тази позиция да хвърля безпочвени обвинения и да прави внушения без да има доказателства. Има институции, има ред. Ако този „режим“ е толкова безскрупулен и ужасен, нека Радев да напусне статуквото, към което той в момента безспорно принадлежи, и да каже: „Аз съм принципен човек!“. Ролята на говорител на хората, когато е в ръцете на неопитен говорител, е проблем. Армията не те възпитава да говориш на хората. Тя те възпитава, че има една истина, тя е обективна, не се аргументира. В армията няма плурализъм от типа: „Кажете си, вие, мнението!“. Там има: „Изпълнявай задачата!“. Така че Радев генетично е антиплуралистичен. Всичко, което е извън неговите представи, е грешно, ужасно, криминално, престъпно. И той не ги говори тези неща, защото някой го е накарал, той ги вярва убедено, което е по-лошото. Аз съм сигурен, че този човек действа искрено. 

Президентът съвсем не олицетворява единството на нацията.

Той трябва да е обединител на нацията, да съвместява множество разнопосочни интереси, включително и на хората, които харесват премиера, а в същото време всеки ден той обижда Борисов. Има хора, избиратели, партийни фенове, които буквално обичат Борисов. И Радев ежедневно ги обижда, а това за политизирани фенове е като да нараняваш религиозните чувства на някакви хора. Както пък когато някой обижда Румен Радев, наранява религиозните чувства на неговите симпатизанти и приятели. Така че когато се захванеш с тази работа да си президент, трябва да знаеш къде отиваш и какво трябва да правиш.  

Имам усещането, че Радев няма представа, че е излязъл извън рамките.

Напротив, той си мисли, че все повече влиза в това, което трябва да бъде президентът.  Защото щом е избран пряко от хората, това означава, че е говорител на хората. И изразява интереса на хората. Някой може ли обаче да каже какво мислят хората?!

Хората е много сборно понятие, тук са и гласоподавателите на ГЕРБ, които той пустосва. Засега ГЕРБ са най-голямата партия. Вместо да е пазител на нормалитета, на консенсуса в обществото, той води кампания срещу правителството.

Това е очевидно. То е ясно. В тази полемика между президента и правителството организатор, инициатор, основен виновник е президентът. Те не се занимават с него. Той се занимава с тях. Използва по повод и без повод всяка възможност да ги захапе, да ги уязви, да им се присмее. Другият отсреща е кибритлия и той припали: „Я, че ми каже тоя пък...“. И започват да се замерват.

Радев стана президент безспорно и с подкрепата на Борисов. Във времето Борисов няколко пъти му подаваше ръка.

Да, те можеха да го блокират, като не го пенсионират. Всъщност Борисов е възприел две-три важни неща от Живков, които всеки един управленец трябва да ги прави. Или пък просто му идват отвътре. На Балканите е много важно, когато си на власт, вторият до теб да не е много дълго втори до теб. Да ги въртиш вторите. Тодор Живков през годините непрекъснато сменя най-близките. Борисов по същия начин, в първото правителство беше Цветанов, във второто Бъчварова, в третото – Влади Горанов. Все някой излиза по-напред от другите. Защо? Защото, ако дълго време вторият стои до теб втори, той самият става център на власт. А като стане център на власт, става много силен. Един лидер има интерес тези под него да се боричкат помежду си, защото така един-друг се портят, а не се организират срещу него. Когато вторият стане много силен, изведнъж започва да има амбиции да бъде първи. И другото много важно за българската политика, което Борисов със сигурност е научил, е: „Слагай ги всички на софрата!“. Защото отвън рита, но като го сложиш на софрата и му подхвърлиш нещо, го инкорпорираш. Най-големите критици на Борисов през годините, бяха назначени от него на прилични места, дадоха им се постове.   

Не са му достатъчни тези правомощия. Аз мисля, че е много по-честно и правилно Радев да си подаде оставката пред Конституционния съд и да направи своя партия, ако иска да участва в борбата за власт срещу ГЕРБ. Защото фактически Радев обикаля страната и си прави кампания за бъдещи избори.

Е, това никой в България няма да го направи. Радев няма да го направи.

За негово съжаление обаче парламентарните избори са преди президентските. А той няма право да каже от президентската трибуна, че подкрепя някоя партия.

Той ще обикаля улиците на страната и всеки ден ще казва колко е хубава еди-коя си инициатива на еди-коя си партия. Освен това, и да няма право, какво ще му направят, ще го съдят ли? Ще му направят импийчмънт два месеца преди да му изтече мандата? Защото от ГЕРБ само това могат да направят – импийчмънт. Просто, ако Радев реши да прави партия, ще припознае някоя партия за негова. Както Цветанов беше шеф на ГЕРБ при учредяването, защото Борисов беше кмет. Тогава Борисов отиде на учредяването и каза: „Само на мен и на президента не ни дават да си направим партия“. Те ни цакат, обаче ние пак ще ги бием... Вие спомняте ли си колко беше популярен през 2007-2009 г. Борисов? Десетилетия минаха да му рушат имиджа и все още го има.

Това е интересна аналогия. Имам информация, че близки до Радев се опитват наистина да организират структури по места.

Радев никой не може да го спре. Той може да отиде на учредяването на каквото си иска. Няма да се подпише, само ще присъства. Всеки прави структури у нас. На мен доцентурата ми е върху купуването на гласове и контролирания вот. Само емпирични изследвания правим, интервюта по места с цигани, с полицаи, с престъпници, с хора, които са свързани. И мога да ви кажа, че извън София, навсякъде другаде са едни и същи хора, те са една малка мрежа. И тези хора веднага ще хванат и Слави, и президента, и Мая Манолова и др. Качват ги на каручката и това е, купуват ги и ги продават. И царя така го извозиха. Само ГЕРБ не можаха да извозят, защото ГЕРБ подходиха по различен начин.

Вие сериозно ли говорите, че избори се купуват? Повече от 1% не може да се повлие на изборите. Обикновено по разни малки селца може да се направи такова нещо, където едните нямат застъпници или застъпниците им се купуват. Ако разликата е 10%, каквато е на ГЕРБ с БСП, изобщо не може да става дума за купен вот.

Не, аз говоря за клиентелисткото гласуване. Клиентелизъм е, когато гласуваш за някой, защото никога няма да вземеш поръчка, ако примерно не са тези повече на власт. Щото иначе ще фалираш и ще останеш без работа. Целият този клиентелен тип гласове стигат до около 1/3 от вота. Това са хора, които не гласуват, защото харесват програмата на някоя партия или дори лицата, а гласуват, защото имат ползи.

Това е естествено в политиката не само за България. Никой не е луд да реже клона, на който стои, където му е добре. Навсякъде по света е така в определени нюанси.

Да, точно така. Но от гледна точка на представителната демокрация това е изкривяване. Защото е клиентелизъм. Личното те води пред публичното. Защото би трябвало да гласуваш за общото благо. Това са философски разсъждения. Така или иначе ние в България сме разделени на два слоя, има едни хора, дето си говорят едни неща, които са неразбираеми за другите. Обаче се използват едни и същи думи и от там идва грешката в превода.

Ако Радев направи своя партия от чий електорат ще издърпа. Защото в момента феновете на Радев изключително се припокриват с електората на БСП...

Всякакъв. Ще дърпа от ГЕРБ, от БСП...

От ГЕРБ, която е управляваща партия, много трудно ще издърпа. Пренебрежимо малко число. Той от партийните ядра няма да може да вземе, става дума за широка периферия.

Като говорим за избори е хубаво да говорим с бройки, щото процентите се изчисляват все към някакви неясни бази. Обикновено на парламентарни избори в България гласуват около 3 милиона и половина души. От тези 3 милиона и половина случайно попадналите (които не винаги гласуват) са много малка част. Това са хора, които винаги гласуват. Нагласите им са относително устойчиви. Те не си променят лесно политическите предпочитания. Особено между политическите блокове. Избирател, който е десен, никога няма да гласува за левите. Може да сменя различни партии, но в същия политически блок. Както и един ляв избирател. Тази междублокова устойчивост като цяло стабилизира партийната система. Смущения идват, когато се появи някакво външно лице, което е много популярно. През 2001 г. – царя. През 2009 г. – Бойко. И тогава се появяват още едни между 400 хиляди и 700 хиляди души, които иначе никога не ходят да гласуват. И когато се вдигне избирателната активност от 3 милиона и половина на 4 милиона и 300 хиляди примерно, първо, вдига се прага и едни партии не могат да го минат, второ, съвсем се обръща електоралната карта. Отделно, този човек създава усещане за вълна и започва да дърпа повече от съществуващите партии. Защото хората си казват „Абе, тук става някаква промяна“, а всеки иска да се качи на влака, който ще продължава, а не на този, който ще спре в средата на полето. Ето така става преформатирането на политическата система. Така че, ако Радев се появи с партия, тогава ние трябва да мислим в няколко хипотези. За неговата способност да генерира вот и за останалите, които ще бъдат алтернативи. Защото има много важно значение например дали Мая Манолова ще се явява, дали ще е с Радев, дали ще е отделно. Слави Трифонов дали ще се явява, дали ще е с Радев, дали ще е отделно, и т.н. Засега посланието е, че всички тези партии ще се явяват сами. Божков ще се появи и той с някакви неща, още не е ясно какви пари ще хвърли. Видяхме как се случи „България без цензура“.

50 милиона струваше.

Ами да. Има хора, които могат да извадят 50 милиона, да ги хвърлят ей така, за да имат 10 депутата. Нека пак да се върнем на Радев. Той в момента се заблуждава, че тези примерно 2 милиона и 100 хиляди, които ги е взел на балотажа, са гласове за него. Това не са само гласове за него. Там има гласове за него, но има и гласове против Цачева, против Бойко, против системата, както и разни заблудени глсове. Колко от тези 2 милиона са негови лични и биха дошли при него на едни парламентарни избори, никой не може да каже. Но на балотаж на президентски и кметски избори се гласува анти. И, когато си спечелил на базата на антивот, да си мислиш, че можеш да го превърнеш в позитивен вот на парламентарни избори, е абсолютно наивно. Защото тези, които са срещу Борисов, когато отиват на балотаж, имат само една опция – или си за Цачева, или си за Радев. Обаче, когато отидат на парламентани избори, имат много опции. Антивотът се пръска. Антивотът работи единствено в условия на балотаж. Отправна точка за Радев е да гледа вота си на първи тур.

Оттогава мина много време и Радев показа един ресурс, който всеки прецени по различен начин. За мен той силно девалвира смисъла си, имиджа си.

Аз това го казвам винаги в публичното пространство и след това ми пишат по 30 трола на Радев във Фейсбук, които ме псуват, след което някои от акаунтите изчезват. И това, забележете, е много любопитно. Аз съм критичен към много хора, и към Корнелия също. Никога не ми пишат тролове, които защитават други публични фигури. Пишат ми само за Радев.

Да и при мен е така.

Значи за Радев има мобилизация да се работи. За ГЕРБ непрекъснато се говори, че някой им организира троловете. Добре, хубаво, ГЕРБ имат ресурс. А Радев откъде има ресурс за тролове?! 

Корнелия сгреши, че извади непартийно лице, защото Радев от тази позиция трупа електорална сила, доколкото е способен да трупа, която след това ще се изправи като алтернатива на БСП. Ето, произвежда партия.

Има и друга логика. Корнелия има една-единствена задача. И тя е да бие ГЕРБ. Защото като си първа сила взимаш първи мандат и първи се договаряш с ДПС. Ако си втори, шансовете ти падат много. Смисълът на политиката е да направиш правителство и да управляваш. Корнелия се пробва няколко пъти и не може да мине единия милион. Просто не става. Удряш тавана и виждаш, че не става. Има хора, които не харесват управлението на ГЕРБ, но никога няма да гласуват за БСП. Не гласуват и точка. Възможно е партията на президента да се захрани с част от този вот. Тоест, БСП влиза, а Радев събира едни хора, които са против Борисов и ГЕРБ, но които никога не биха гласували за БСП. И, когато тези две партии влязат в парламента, ще бъдат един блок.

В началото беше такава ситуацията. Радев беше по-неутрален. Напоследък обаче много се сближи с БСП. Практически са едно и също. Даже бих казала, че върши бесепарската работа. Той се е превърнал в острието на БСП. И затова поддръжниците на БСП така маниакално го защитават. Мен също много ме нападаха, когато започнах да пиша, че Десислава Радева се държи напълно неадекватно. Обаче, не може да си съпруга на президента и да имаш такова непремерено поведение в публичното пространство и каквото ти идва на ум да го пишеш във Фейсбук.

Да, така е. Например Цветанов също е емоционално незрял човек. Той много рано среща жена си, голяма любов, правят семейство и пр. Той не е преживявал любовно разочарование. Да го предаде човек, който чувства близък. Затова Цветанов сега се държи като зарязан тинейджър. По същия начин хаотично мисли, демонстрира някакви неща, говори непремерено. Като го попитат „Сърди ли се?“, той съвсем се емоционира. Навсякъде тръби, че не е обиден, че е над тези неща, че продължава напред. Но цялото му поведение показва, че той цикли именно назад и не може да мръдне напред. И в момента всичко, което ще направи, е от тази вътрешна злоба да съсипе, да разруши, да строши всичко, което може, защото е прецакан и целият свят трябва да си плати за тази несправедливост неговата. При Радев е нещо подобно. Всеки човек има недостатъци. Но, ако си влюбен в него, ти просто не ги виждаш, пропускаш ги. Такава мощна химия действа, че ставаш друг човек. Радев е влюбен човек. Той си заряза семейството, заради тази жена. Представяте ли си как са ги одумвали там при военните, където всичко се знае?! Няма как трезвомислещ човек, пораснал, който е с всичкия си, да си причини това нещо. Не знаем колко ще го държи тази любов, понякога късната любов държи доста дълго време.

Нас не ни интересува дали той е влюбен и въобще неговите психопатологии. Той е президент и очакваме адекватно поведение. Ако не, да си ходи! На мен друго ми направи впечатление. От Узунов разбираме, че ако нещо се иска от президента, то съпругата му Десислава Радева трябва да го одобри. Тоест пътят към Радев минава през жена му. И ако не мине през нея, няма път към него.

Е, така е, де. Така е. Той я слуша. Абсолютно я слуша, защото е влюбен в нея.

Ама вижте, това е някакъв цирк, който наблюдаваме. Ще има войни, опасности, вируси, нацията ще трябва да разчита на това какво ще хрумне на жена му да му каже той да направи.

Да, точно така. А тя просто е една отракана мацка, която осъзнава властта, която има върху него, защото той в момента е влюбен. И гледа да използва тази власт. Защото като му мине влюбването и нещата приключват. 

Няма значение тя какво иска да използва, става дума, че тя няма капацитет да управлява държавата, както Радев се е наканил. Ние виждаме, че дори президентството си не може да управлява и именно поради тази причина стигаме дотук, ние с Вас да си говорим по тази тема. Имаме проблем.

Има една друга голяма максима. Когато един човек разполага наистина с капацитет, ама наистина, да управлява публичните дела, той никога не се захваща с това.

Не съм съвсем съгласна. Макар че е популярно схващане.

Амбициите за властта, да оправят чуждите дела, ги имат обикновено посредствени хора. Като Цветанов. Той казва „Аз знам и мога“. Той нито знае нещо, нито може нещо. И понеже нищо не знае, и нищо не може, си мисли, че може всичко. Повечето хора от този сорт нямат никаква представи какви проблеми може да има един човек. Цветанов е живял безпроблемно години наред. Всичко му е било толкова добре подредено, че той не си дава сметка хората какви реални проблеми имат. Той не може да ги види, да ги прецени, да си ги представи, да ги преживее през главата си, защото няма такъв опит, чисто житейски.

Не съм съгласна, че само посредствени хора се занимават с политика. Има и умни политици, и интелигентни ръководители, вярно, не са много.

Да, има такива лидери, но те са станали лидери без да го искат. Те са естествени лидери, родени за държавници. Те са се случили, без да искат точно това. То ги е намерило. А хора, които се натискат да стават някакви си, като Мая Манолова, като Цветан Цветанов, като Бареков, те са непригодни за управлението.

А Румен Радев към коя категория спада, според Вас?

Радев не може да бъде преценен добре в момента какво точно мисли, защото той е влюбен и хипнотизиран. Той не разполага със себе си. Може да се активира тук дори тази клауза за временна невменяемост. Той до такава степен е хлътнал по тази жена, че каквото тя му каже, той го вярва и го мисли. Той не може да допусне, че тя ще му каже нещо грешно, неправилно и пр. Това от гледна точка на държавата, разбира се, не е добре. Затова хората в западния свят са поставили условия, въвели са писани и неписани правила. Когато някой се явява за висок пост, президент, премиер, министър и пр. е добре да е женен, да е с деца, да е над определена възраст, за да ги няма именно тези неща. Защото на Радев в момента последната му работа е да си гледа  президенството, той ходи из България и прави впечатление на нея като се репчи на Бойко. И тя му вика „браво, браво, супер си, супер си, яко го нахрани, давай, давай!“ и той се нахъсва.   

Да, прав сте, отстрани наистина изглежда точно така. Че неговите властови амбиции са плод на нейния натиск. Защото има нещо много непремерено в него, като един особен външен импулс.

Тя го ръчка. Хората от любов правят какви ли не неща.

Не ми се иска да коментираме компроматите, скалъпените записи и снимки на Борисов, защото аз не одобрявам жълти удари. За мен войната трябва да е война на умовете и на политическите умения, а не на подслушванията и снимките по бельо.

Не бива да се смесват нещата. Срещу Борисов се вадят компромати. Те са с недоказана истинност, неясен произход, правят внушения. Дори чисто като композиция правят внушения. Той спи с пистолет. А на другата снимка – чекмежде пълно с пари. И ние сега трябва да съберем две и две, и да кажем „Ааа, това са парите на Бойко!“, че те са от подкупи и т.н. Един дори беше написал, че се виждала бутилка Chivas Regal, специално издание, които Божков ги бил подарявал на приятелите си. Внушението, най-общо е, ето това са парите на Божков. И Борисов си спи с тях, да са му там под главичката. А другото, което се отнася за президента, е различно. То е ясно, че ако гледаме буквата на закона и добрата практика, не е добре прокуратурата да вади такива неща по този начин, активно да се публикуват доказателства. Но все пак това са доказателства, те са иззети от прокуратурата, ясно е кой ги е писал, от чий телефон са свалени, на кой номер са изпратени и т.н. От едната страна имаме компромати и внушения, а от другата – доказателства. Когато сравняваме нещата, не можем да наречем внушенията доказателства. Затова винаги трябва да подчертаваме, че двете неща са различни, защото хората лесно ги събират в главите си.

Забелязала съм, че мръсните удари в България никога не постигат ефекта си. Точно защото всички знаят, че са мръсни удари.

Зависи. Когато ти извадят голите снимки, хората се възмущават. Но, когато ти извадят уж парите от рушвета, хората се връзват много. Те си казват „това 100% е вярно“. Някои компромати моментално се превръщат в подкрепа, както при Борислав Игнатов, ето той е жертва на жълтите медии, те се свестни хора, а така ги оплюха. Когато е свързано със секс, хората са солидарни. Но когато става дума за пари и корупция, край. Веднага започват статии като в „Бивол“ – проверихме най-горната банкнота, истинска е. И какво като е истинска тази банкнота?! Важно е внушението: „Истинска е!“, тоест, истина е. А дали действително е постановка всичко в чекмеджето, няма значение.   

Защо Радев не освобождава Узунов от поста му в президенството? От инат ли?

Аз затова казах, че не съм сигурен дали той самият взима политическите решения. Може да не иска да го освободи, защото не ги освобождава той хората около себе си. Друг човек може да ги взима тези решения. Вие сигурно ще кажете, че това е Деси Радева, но аз мога да кажа, че е някой друг, например някой, който му е финансирал кампанията, който му плаща за троловете и пр. Това е единият вариант. А другият вариант е, че българските политици са били винаги верни на максимата, стара комунистическа максима, че оставка не се подава, а се взима. Единствен Борисов маха хора от позиции, които заемат. Другите управляващи назад, и Костов, и Станишев, трябваше да им вият под прозорците, уволни този или онзи, за да стигнат дотам да освободят някой. Помним случаите с Масларова, с Румен Петков, с Румен Овчаров и Корнелия Нинова.

Политическия език на Радев е характерен за извънсистемен играч. Атакува всичко и всички. Прокуратурата, ГЕРБ, БНТ, депутатите в парламента...

Румен Радев така разгражда държавността. Големият проблем е, че той направи нещо, което досега не сме виждали, влезе директно в битка с прокуратурата. Това е фронт, на който ще понесе загуби. Защото там борбата е неравна, имаме играчи от различен порядък. Едно е да атакуваш управляващите, изпълнителната власт, политиците, друго е да атакуваш прокурорите. Политиците са свикнали да ги плюят и критикуват. Политикът става сутрин и си казва „я да видя днес кой ме е наплюл във вестника“. В прокуратурата това не е така. Радев насочва цяла гилдия срещу себе си, при това мощна гилдия, това е държавното обвинение. Тази война отсега ви казвам, че ще бъде много по-тежка и по-пагубна за него. Досега никой не си е позволявал да влезе в такъв сблъсък с прокуратурата. Демократите ги оставяме настрана, защото те са политици от малък калибър и говорят всички тези неща срещу прокуратурата, когато не са на власт. Съвсем друго е да си действащ президент и да кажеш „Прокуратурата дава тон за погазване на закона“. Все едно някакъв активист от НПО говори тези неща с проектно финансиране от норвежки фонд примерно. Радев точно така се държи, като активист на неправителствена организация, финансирана от чужд фонд. В същото време Радев в никакъв случай не е нов играч. Досега е бил шеф на ВВС. Нима в армията няма корпупция, няма шуробаджанащина? Там не назначават ли любовниците си за пиари?