Разузнавателната фирма очаква сирийската криза да определя геополитическите тенденции и занапред
Частната американска компания за геополитическо разузнаване „Стратфор” публикува традиционните си прогнози, този път за второто тримесечие на годината. Според „Стратфор” кризата и конфликтът в Сирия ще са основният двигател за развитието на по-глобални събития в следващите месеци. Без да откриват топлата вода, анализаторите на „Стратфор” твърдят, че проточилата се война в близкоизточната държава остава ключът към миграционната криза в Европа и допълнително усложнява вътрешните проблеми на Турция, а Русия запазва централна позиция в конфликта.
Прогнозите на „Стратфор”, разбира се, не могат да бъдат разглеждани извън контекста на цялостната позиция на компанията, която е ориентирана спрямо американските геополитически интереси, но все пак почиват на сериозни източници и проучване, така че представляват любопитно четиво, още повече, че в тях дори се споменава България, макар и само във връзка с мигрантската тема.
Анализаторите обръщат особено внимание на Русия. Според тях страната, която започна изтегляне на основната част от военните си сили в Сирия, очаква месец юли, когато европейските лидери ще гласуват за сваляне или продължаване на санкциите срещу нея, а държавите-членки на НАТО ще обсъждат увеличаване на военното си присъствие по западните руски граници. „Ако някой може да превърне източник на конфликт в лост за оказване на влияние, това е Русия”, казва вицепрезидентката на „Стратфор” по глобалните анализи Рева Гужон. „През изминалото тримесечие Москва демонстрира, че разполага с влиянието както да ескалира, така и да укроти равнището на насилие в Сирия, точно както може да го направи и в Източна Украйна.”
Прогнозите на „Стратфор” за периода април-юни предвиждат и други ключови тенденции:
- Укрепващият американски долар ще създаде проблеми за Китай и ще създаде несигурност, която на свой ред ще дестабилизира американската икономика.
- Контролираните от „Ислямска държава” територии в Сирия и Ирак ще продължат да се смаляват, което от своя страна ще увеличи терористичната заплаха на други места по света.
- Възходът на „Ислямска държава” в Либия ще предизвика засилване на чуждестранната военна намеса в страната.
- Световните петролни пазари ще продължат да се характеризират със свръхпредлагане, благодарение на иранското производство.
- Миграционният поток ще остане силен в Гърция и ще се увеличи в Италия.
- Пролетната офанзива на талибаните ще влоши ситуацията в Афганистан.
Предлагаме обобщение на по-интересното от анализите на „Стратфор” за второто тримесечие на 2016 г.:
Лесно е да се обвинява Сирия за всички геополитически интриги, които ще характеризират второто тримесечие на 2016 г. Тя е едновременно сцена на продължителна гражданска война, източник на миграционната криза в Европа и сериозно усложнение в турската борба с кюрдите. Но истината е, че Сирия е просто пионка в по-голямата игра на силните държави, всяка от които преследва целите си в Близкия Изток. Главната сред тях е Русия, която наскоро изтегли по-голямата част от разположените си в Сирия войски. Този акт няма да промени генерално гражданската война, но със сигурност ще оформи политическите стратегии на страните, заинтересовани от изхода на конфликта. Всъщност, това може би беше и намерението на Русия. Кремъл вероятно напусна Сирия отчасти, за да повлияе на Женевските преговори и за да се измъкне от потенциално дълъг и скъп военен ангажимент. Но го направи и за да се опита да оформи начина, по който Западът възприема действията му в Близкия Изток, особено преди Европейският съюз да реши през юли дали да вдигне санкциите срещу Русия. Отделно от това, членките на НАТО ще обсъждат планове да разширят присъствието си по западните граници на Русия. Ако руското правителство успее да посредничи за постигане на мирно споразумение в Сирия или спре миграционния поток, Европа може да бъде по-склонна да не продължи санкциите. Убеждаването на ЕС обаче няма да е лесна задача. Дори страните, които са благоприятно настроени към облекчаване на икономическия натиск над Русия, като Италия, Гърция и Унгария, по-скоро ще използват въпроса за санкциите, за да се пазарят с Брюксел, от когото ще очакват снизходителност по отношение на бюджетните дефицити, помощта, условията на спасителните планове и лошите банкови сделки.
Изтеглянето на Русия ще усложни и преговорите на Турция с Европа по миграционните политики. Анкара няма кой знае какво намерение да освобождава Европа от бремето на стотици хиляди мигранти, но се опитва да използва отчаянието на Стария континент, за да постигне редица отстъпки. Най-важната от тях е коалиционна подкрепа за турското военно нахлуване в Северна Сирия, където кюрдските милиции постоянно увеличават територията си. С доброволното намаляване на ролята на Русия в сирийския конфликт и призивите й кюрдите да бъдат включени в мирните преговори, Турция има още по-голям стимул да наложи присъствието си в Северна Сирия. Най-вероятно обаче няма да има нужната подкрепа, за да го направи.
Всъщност, всички въвлечени в сирийския и свързаните с него конфликти трябва да обуздаят очакванията си. Русия все още не е напуснала Сирия и въпреки че ограниченото й присъствие би могло да вдъхне живот на мирните преговори, малцина вярват, че то ще доведе до внезапен и траен пробив. Междувременно опитите за спиране на огъня в Сирия ще бъдат ограничени, а Европа ще продължи да търси приемливо решение на миграционната криза на фона на все по-отчетливите гласове на евроскептиците. Турция няма да успее да получи подкрепата, нужна й, за да стартира ефективна офанзива в северна Сирия, а Киев, въпреки крехката си позиция, няма да има желанието и възможността да прави политически отстъпки в Източна Украйна, за да задоволи Русия.
Събитията от второто тримесечие ще определят и посоката на продължаващата политическа фрагментация в Европа. Със затоплянето на времето миграционният поток от Близкия Изток към Гърция ще продължи и все повече мигранти ще се опитат да стигнат до Италия. Европейската комисия и германското правителство ще се опитат да запазят Шенгенското споразумение, но ще се запазят и едностранните мерки като засилен граничен контрол, огради и квоти за предоставяне на убежище, които се превърнаха в обичайна практика на някои места в Европа, особено в светлината на бомбените атаки в Брюксел. Основният балкански маршрут е почти изцяло прекъснат, затова някои мигранти ще търсят алтернативен път към Северна Европа, например през Албания и България. Ако тези страни се сблъскат с увеличен брой бежанци обаче, те ще засилят контрола по границите си с Гърция.
Тримесечието ще бъде белязано от политическа и икономическа нестабилност в Еврозоната. Гръцкото правителство ще сключи сделка с длъжниците си и ще получи следващия транш от спасителния план. Това означава, че фалитът и излизането на Гърция от Еврозоната отново ще бъдат отложени. Но сделката ще си има цена – отслабваща обществена подкрепа за Атина и прогресивна ерозия на социалните „спасителни мрежи” за гръцките домакинства.
В Ирак подготовката за офанзива срещу позициите на „Ислямска държава” в Мосул ще продължи. Тримесечието ще бъде белязано и от социално недоволство. Демонстрациите срещу правителството на Хайдер ал Абади вероятно ще ескалират. Протести ще има и срещу управляващите в Иракски Кюрдистан. За да отклони вниманието, Масуд Барзани ще призове за провеждане на референдум за независимостта на региона, но това едва ли ще помогне. Турция ще продължи връзките си с Барзани и ще работи по проекта за изграждане на газопровод, свързващ страната с Иракски Кюрдистан. Тръбата обаче ще бъде поставена под заплаха от нападения от страна на кюрдските милиции, предизвикани както от напрежението между тях и Демократическата партия на Кюрдистан на Барзани, така и от продължаващата военна кампания на Анкара срещу бойците на Работническата партия на Кюрдистан (ПКК) в Турция.
Съединените щати и Китай ще оформят глобалния икономически климат през второто тримесечие. Американската икономика ще продължи да расте, а китайската – да забавя темпа си на развитие. По-силният долар ще създаде проблеми за Китай, които ще доведат до несигурност, а тя на свой ред ще разстрои американската икономика. Връзката между двете икономики ще направи глобалните пазари по-нестабилни, но паричният стимул на Европейската централна банка би трябвало донякъде да предпази Еврозоната от този отрицателен страничен ефект. Същото не може да се каже за Япония, чиято икономика най-вероятно ще пострада от по-силната йена и намаляващите цени на активите. Ако това се случи, правителството в Токио може да въведе допълнителни мерки за стимулиране на икономиката. Междувременно, с напредването на времето, насроченият за 23 юни референдум за оставането на Великобритания в Европейския съюз ще придобива все по-голямо значение, ще увеличи нестабилността в страната и ще окаже натиск върху стойността на еврото. Нещата обаче бързо ще се стабилизат, ако британците решат да останат в Съюза, както най-вероятно ще се случи. На други места по света някои по-малки и здрави икономики може да бъдат мотивирани да разхлабят паричните си политики и да отслабят валутите си, за да останат конкурентоспособни.
Световният пазар на петрол ще продължи да се характеризира със свръхпредлагане през следващите три месеца, тъй като на него се завръща иранското производство. На първо място в дневния ред на срещата на ОПЕК през юни ще бъде координирането на замразяване на производството, но Иран, както и други важни производители, ще откажат да направят значителни ограничения. Саудитска Арабия и съюзниците й от Персийския залив по-скоро ще изчакат пазарът бавно да се саморегулира в резултат на намаляването на американското производство през следващите шест месеца, което предвещава още едно трудно тримесечие за износителите на петрол.
Източник: Stratfor
Превод със съкращения: Свилен Георгиев