Очакваните през 2017 г. конвулсии са политическият израз на действието на много по-дълбоки сили. В голяма част от развития свят тенденцията към застаряване на населението и намаляване на производителността е съпътствана от технологични иновации и свързаната с тях загуба на работни места. Към тази динамика се добавя икономическият спад на Китай и продължаващата еволюция на страната. В същото време светът се опитва да се справи с намаленото китайско търсене след десетилетия на рекорден растеж. Китай освен това бавно, но сигурно придвижва икономиката си нагоре по веригата на стойността, така че да произвежда и сглобява много от продуктите, които преди внасяше, с намерение все повече да продава на вътрешния си пазар. Взети заедно, всички тези сили ще имат драматично и трайно въздействие върху глобалната икономика и, в крайна сметка, върху вида на международната система за десетилетия напред.

Дългосрочните тенденции имат склонността тихо да се формират в продължение на десетилетия, а после шумно да излизат на повърхността, когато политиката ги догони. Колкото по-дълго продължи икономическата болка, толкова по-силен е политическият отговор. Сега шумното тропане по вратата идва от силата на национализма, който чука на вратата на световните сили, в частност Европа и Съединените щати – все още единствената суперсила.

Само че глобалната суперсила въобще не се чувства толкова супер. Всъщност тя е уморена. Беше събудена през 2001 г. от опустошителна атака на нейна територия, хвърли прекомерно много сили във войни в ислямския свят и сега иска да се върне към поправянето на нещата у дома. Наистина, основната тема в кампанията на избрания за президент на САЩ Доналд Тръмп беше тази за отстраняването, идеята, че Съединените щати ще се отдръпнат от международните си ангажименти, ще оставят другите да носят по-голяма част от тежестта на собствената си отбрана, докато САЩ се фокусират върху повишаването на икономическата си конкурентоспособност.

Разбира се, Барак Обама вече даде ход на тази тенденция. По време на неговото управление Съединените щати прилагаха изключителна сдържаност в Близкия Изток и се опитваха да се концентрират върху дългосрочни предизвикателства – стратегия, която понякога работеше в ущърб на Обама, както е видно от възхода на Ислямска държава. Основната разлика между доктрината на Обама и началото на доктрината на Тръмп е, че Обама все още вярваше в колективната сигурност и търговията като механизми за поддържане на световния ред, докато Тръмп вярва, че институциите, които управляват международните отношения, в най-добрия случай са дефектни, а в най-лошия – ограничават американските интереси.

Без значение от подхода, за една глобална суперсила отстраняването е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Както казва Удроу Уилсън: „Независимо дали им харесва или не, американците са участници в живота на света”. Думите на американския символ на идеализма звучат истински, дори в момент, когато реализмът стяга света в прегръдката си.

Преразглеждането на търговските отношения, например, по начина, по който Вашингтон смята да го направи, може и да беше възможно преди няколко десетилетия. То обаче вече не е защитимо в настоящия развиващ се световен ред, в който технологичният напредък в производството се случва с бързи темпове и в който икономиките, големи и малки, са плътно обвързани в глобални вериги на предлагане. Това означава, че Съединените щати няма да могат да извършат радикални и внезапни промени в Северноамериканското споразумение за свободна търговия. Всъщност, дори търговското споразумение да се предоговори, Северна Америка пак ще има по-близки търговски отношения в дългосрочен план.

Съединените щати обаче ще разполагат с повече пространство да налагат селективно търговски бариери пред Китай, особено в сферата на търговията с метали. А рискът от назряващ търговски спор с Пекин ще отекне силно и надалеч. Готовността на Вашингтон да постави под въпрос политиката „Един Китай”, която САЩ поддържаха, за да извлекат търговски отстъпки от Китай, ще има своята цена – Пекин ще задейства собствените си лостове в областта на търговията и сигурността, което неминуемо ще привлече Съединените щати в Тихоокеанския театър.

Моментът за търговски спор обаче не е подходящ. Тръмп по-скоро би се съсредоточил върху вътрешните въпроси, а китайският президент Си Дзинпин по-скоро би се фокусирал върху консолидирането на политическата си власт преди XIX-я конгрес на Партията. Така икономическата стабилност ще има приоритет пред реформата и преструктурирането. Това означава, че Пекин ще разшири кредитирането и държавните инвестиции, въпреки че тези инструменти стават все по-неефективни и увеличават нивата на корпоративния дълг на Китай до опасни висоти.

Това ще бъде решаваща година за Европа. Изборите в стълбовете на Европейския съюз – Франция и Германия, както и евентуалните избори в третата по големина икономика в Еврозоната – Италия, ще си повлияят взаимно и ще застрашат самото съществуване на Еврозоната. Както пишем от години, Европейският съюз в крайна сметка ще се разпадне. Въпросът за 2017 г. е до каква степен тези избори ще ускорят разпадането му. Независимо дали през 2017 г. победата удържат умерени или крайни сили, Европа лети към разпадане на регионални блокове.

Разделението на Европа представлява златна възможност за руснаците. През 2017 г. Русия ще бъде в състояние да пропука европейското единство по въпроса за санкциите и ще има повече пространство за консолидиране на влиянието си по своите граници. Администрацията на Тръмп също така може да бъде по-склонна на облекчаване на санкциите и на някакъв вид сътрудничество в Сирия, защото се опитва да деескалира конфликта с Москва. Помиряването обаче ще има своите граници. Русия ще продължи да подсилва отбраната си и да създава благоприятни за себе си условия в множество сцени на действие, от киберпространството до Близкия изток. От своя страна, Съединените щати ще продължат опитите си да ограничават руската експанзия.

Като част от тази стратегия, Русия ще продължи да играе ролята едновременно на утежнител на ситуацията и миротворец в Близкия изток, за да се пазари със Запада. Мирното споразумение в Сирия ще продължи да се изплъзва (анализът е изготвен преди обявеното от Путин прекратяване на огъня, бел.пр.), а Русия ще поддържа близките си отношения с Техеран в светлината на влошаващите се американско-ирански отношения. Ядреното споразумение за Иран ще бъде поставено под въпрос на много фронтове, защото Иран навлиза в година на избори, а встъпващото във власт американско управление възприема много по-твърд подход към Техеран. Все пак, общите интереси ще поддържат рамката на споразумението и ще откажат страните от сблъсъци на места като Ормузкия проток.

Междувременно, съперничеството между Иран и Турция ще ескалира в Северна Сирия и Северен Ирак. Турция ще се концентрира върху установяването на сферата си на влияние и върху обуздаването на кюрдския сепаратизъм, докато Иран се опитва да защити собствената си сфера на влияние. През 2017 г. военните операции ще намалят силата на Ислямска държава, а последващото боричкане за територии, ресурси и влияние между локалните и регионалните играчи ще се засили. С отслабването си във военно отношение обаче, Ислямска държава ще възприеме бунтовническа и терористична тактика и ще насърчава изобретателни цивилни атаки в чужбина.

Ислямска държава не е единствената джихадистка група, предизвикваща тревога. Докато фокусът на вниманието беше върху Ислямска държава, „Ал-Кайда” тихо се възстанови на места като Северна Африка и Арабския полуостров и вероятно ще бъде по-активна през 2017 г.

Цените на суровия петрол ще отбележат скромен ръст през 2017 г., отчасти благодарение на сделката, сключена между повечето световни производители. (Никоя страна няма да спазва напълно изискванията за ограничения.) Темпът на възстановяване на северноамериканското шистово производство ще бъде основният фактор, който ще влияе на политиката на Саудитска Арабия за разширяване и увеличаване на производствените ограничения през тази година. И въпреки че на северноамериканските производители ще им трябва време да отговорят на възстановяването на цените и да увеличат производството, Саудитска Арабия знае, че значително увеличение на цените на петрола е малко вероятно. Това означава, че страната активно ще се намеси на пазара през 2017 г., за да поддържа икономиката на курс към ребалансиране на предлагането, особено в светлината на плана си да продаде 5% от акциите на „Сауди Арамко” през 2018 г.

По-високите цени на петрола ще са очаквано с нетърпение облекчение за световните производители, но може да са твърде недостатъчни и да дойдат твърде късно за страдаща от редица затруднения страна като Венецуела. Заплахата от фалит е надвиснала, а жестоките ограничения във вноса на основни стоки, за да бъдат извършвани плащания по дългa на страната, ще предизвикат социално недоволство и ще разкрият и без това дълбокото разделение между управляващата партия и въоръжените сили.

Развитите пазари също ще преживеят ясно изразена промяна през 2017-а, годината, в която инфлацията се завръща. Това ще накара централните банки да изоставят неконвенционалните действия и да въведат мерки за затягане на паричната политика. Дните на централните банки, заливащи пазарите с пари, се приближават към края си. Тежестта сега ще падне върху лицата, изработващи фискалната политика, а държавните разходи ще заменят печатането на пари като основен двигател на икономически растеж.

Затягането на паричната политика в Съединените щати и по-силният американски долар ще разтърсят световната икономика в началото на 2017 г. Най-засегнати ще бъдат развиващите се пазари с висока дългова експозиция, деноминирана в долари. Списъкът включва Венецуела, Турция, Южна Африка, Нигерия, Египет, Чили, Бразилия, Колумбия и Индонезия. Междувременно, натискът върху юана в посока намаляване на стойността му и постоянно намаляващите резерви от чужда валута ще накарат Китай да засили контрола над изходящите капиталови потоци.

Колкото и спокойни да бяха пазарите в последно време, колкото и да бяха стабилизирани от изобилната ликвидност и приглушения отзвук на политическите катаклизми, през 2017 г. те ще бъдат много по-непостоянни. При цялата неразбория на 2017 г., от заплахите пред Еврозоната до ескалиращите търговски спорове, инвеститорите може да реагират по драматичен начин. Цените на активите претърпяха значителни, макар и кратки, флуктуации през първите два месеца на 2016 г. Тази година спокойно може да донесе множество такива епизоди.

Съединените щати се отдръпват от глобалните си търговски инициативи, а Великобритания, основен поддръжник на свободната търговия, губи влияние в една все по-протекционистка Европа. Световният растеж на търговията вероятно ще остане ограничен като цяло, но зависимите от износа страни като Китай и Мексико също така ще бъдат по-мотивирани да пазят взаимоотношенията си с доставчиците и да търсят допълнителни пазари. Големите търговски споразумения ще продължат да бъдат измествани от по-малки, по-неамбициозни сделки, договаряни между отделни страни и блокове. В крайна сметка, Трансантлатическото партньорство за търговия и инвестиции и Транстихоокеанското партньорство сами по себе си се появиха като фрагменти от разпадането на Кръга преговори Доха на Световната търговска организация.

Неудовлетвореността от икономическата ситуация може да се прояви по много начини, не всички от които вещаят нещастие. През 2017 г. японското правителство ще бъде в силна позиция да се опита да извърши жизненоважни реформи и да адаптира застаряващото си население към променящите се глобални условия. В Бразилия и Индия усилията за разобличаване и борба с корупцията ще запазят инерцията си. Индия дори предприе амбициозната стъпка да постави икономиката си на пътя на демонетизацията. През 2017 г. този път ще е трънлив, но Индия ще бъде решителен практически пример за други развити или развиващи се страни, които са привлечени от ефективността и декриминализираните ползи от една безналична икономика и във все по-голяма степен разполагат с технологиите, необходими им, за да разгледат тази възможност.

Превод: Свилен Георгиев