Джордан Питърсън: Интелектуалната рок звезда в защита на Запада

Джордан Питърсън е професор по клинична психология в Университета на Торонто, автор на няколко книги. Най-голяма популярност получава с канала си в YouTube, в който коментира сериозни теми като философия, митология, психология и религия. Питърсън е роден на 12 юни 1962 г. в Канада и детството му преминава в канадската провинция Албърта. Той е най-големият от трите деца в семейството на местен библиотекар и учителка. За кратко работи за Новата демократическа партия, канадска лявоцентристка социалдемократическа партия, но много скоро се разочарова от политиката и решава да напусне организацията. След завършване на гимназията изучава политически науки, а по-късно развива интерес към психологията и през 1984 г. получава бакалавърска степен по психология от Университета на Албърта. На следващата година се мести в Монреал, където защитава докторска степен по клинична психология. До 1993 г. Джордан Питърсън живее и работи по специалността си в Монреал. Между 1993 и 1997 г. е преподавател по психология в Харвард, а след това се връща в Канада, за да заеме професорско място в Университета на Торонто. Питърсън получава световна популярност през 2016 г. с критиките си срещу канадския законопроект „C-16”, с който се въвеждат и защитават нови полови идентичности. На следващата година е лишен от субсидия от Изследователския съвет в университета, което той приема като репресивна мярка поради изявленията му срещу законопроекта „C-16”.

Ако съвременната ситуация в западния свят беше класически екшън филм, то д-р Джордан Питърсън щеше да бъде онзи архетипен мускулест алфа-мъжкар, който нахълтва в леговището на лошите с картечница и спасява положението. В реалния живот Питърсън е 55-годишен канадски професор по психология, културен критик и клиничен психолог. А лошите са пълчищата от индоктринирани крайнолеви и прогресивни релативисти, етномазохисти, журналисти, социални конструктивисти, активисти, протестъри и интелектуалци, които желаят да изтрият западната култура и цивилизация от лицето на земята. А после върху пепелищата да инсталират своята светла утопия. Плашещ план за свят, основан на окованото слово и престъп-мисълта. В момента Питърсън е най-елегантният, ерудиран и качествено артикулиран враг на постмодерния политкоректен проект. Висок, слаб, със сребриста къдрава коса и гъсти тъмни вежди, професорът се превърна в персонификация на битката на разума срещу злокобните „сошъл джъстис” догми. Със своето слово той атакува идеологията на фетишизация на малцинствени идентичности. Изправя рамене пред собствената си академична среда, доминирана от антизападна и антинаучна пропаганда. Изговаря истините за законите на еволюционната биология и човешката природа, архетипните и йерархичните структури, ценността на индивида и необходимостта от свободно изразяване. За последните 18 месеца канадецът с глас, напомнящ жабока Кърмит, извървя пътя от слабо известен преподавател до интелектуална рок звезда. Днес той е световна сензация с огромно влияние върху няколко поколения, но особено в средите на младите мъже. Джордан Питърсън е описван като „най-важният публичен мислител на Запада”, „най-влиятелният канадски интелектуалец след Маршал Маклуън”, „пророк и месия на свободното слово и значението на индивида”, „защитник на западната традиция, култура и цивилизация”. За ляволибералната си опозиция той е „противоречив професор”, „скандален преподавател”, „трансфоб”, „провокатор”, „пропагандист”, „културен воин”, „опасен” и Джордан Питърсън, който поради своя глас често е сравняван с жабока Кърмит, се шегува с плюшена кукла на героя по време на лекция. Лондон, 18 март 2017 г. „фигура на почит сред расистите от алт-райт движението”. Питърсън извън всякакво съмнение е най-обсъжданият интелектуалец от началото на 2018 година. Той влезе в заглавията първо през 2016-а с публичното си противопоставяне срещу лепкавите пипала на политическата коректност. И конкретно срещу абсурден нов канадски закон, който криминализира нежеланието на граждани да ползват идеологически синтезирани джендър неутрални местоимения за хора, които не се идентифицират с биологичния си пол. Още тогава медиите се опитаха да го заглушат като крайнодесен трансфоб, а представители на канадския студентски „протестариат” пробваха да саботират лекциите му с грозен и вулгарен шум.

Съвсем скоро стана ясно, че Питърсън е класически либерал, който предлага богати и прецизно премислени аргументи. Идеите му са несравнимо по-качествени от плакатната пропаганда на протестърската прослойка. Общественото мнение се обърна в негова посока и той получи широка подкрепа, включително и от много международни медии и публични фигури. Но дори и това не спря механичното му брандиране като „противоречивият професор”. Покрай джендър скандала милиони хора откриха неговите лекции, заснети и публикувани в YouTube.

Освен критика на политкоректната, неомарксистка култура в университетите, институциите и медиите той предлага на публиката пълен пакет от познания. Питърсън мисли в много сфери – еволюционна психология, религиозни мотиви, архетипи, митология, история на тиранията и тоталитарните режими, справяне с психологическите предизвикателства, приемане на трагичната природа на съществуването без пропадане в спиралата на нихилизма, поемане на лична отговорност, търсене и намиране на смисъл и цел. Пристигналите за противоречието останаха заради философията, хуманизма, хумора, познанието и помощта. Питърсън се превърна в звезда. Популярността му нарастваше през последните месеци и ескалира в началото на 2018 година. Новата му книга 12 Rules of Life: An Antidote to Chaos е бестселър, изкатерил върховете на Amazon. Лекциите и интервютата, които публикува в своя профил в YouTube, са гледани десетки милиони пъти. Има над 400 хиляди последователи в социалните мрежи и всеки ден стотици нови хора откриват идеите му и остават негови ценители. Джордан Питърсън е най-търсеният публичен оратор – през последните седмици е на тур, за да промотира книгата си, особено успешен и богато отразен от световните медии. Професорът изнася лекции от родната Канада и съседна Америка до добрата стара Англия, Холандия и Австралия. Залите са разпродавани за часове и обикновено се добавя по едно извънредно събитие за друг ден. Публиката приема Питърсън с екстремен ентусиазъм. Въпреки протестите и медийните опити да бъде демонизиран и представен като образ на омразата и разделението. Въпреки желанието на колеги преподаватели, журналисти и активисти да видят репутацията му публично изгорена на кладата на политическата коректност. Питърсън трябваше да бъде жертван в името на новата религия на мултикултурализма, моралното възмущение, свещените жертви, вечните потисници и наранените чувства. Но вместо да го унищожат, „сошъл джъстис” ескадроните насочиха милиони хора към него и помогнаха за превръщането му в могъща културна сила. Модерната история не помни случай на доскоро неизвестен преподавател, който толкова бързо и зрелищно да се превърне във водещ световен мислител, застанал в епицентъра на културните войни на Запада. Сега Питърсън оперира като централна интелектуална фигура, но е съхранил своите ексцентричности и странности, комичните на моменти маниери и реакции и, разбира се, гласа на жабока Кърмит. Може би тъкмо комбинацията от огромно знание и органична непосредственост е част от рецептата за успеха на неконвенционалния канадец. Той е интелектуалец, но не снобее, разполага с внушителна самоирония и солидно самочувствие. През последните седмици психологът, преподавател и враг на нихилизма и колективизма сякаш е навсякъде: интернет видеа, телевизионни интервюта, радио участия, подкаст гостувания, статии в печата... Но въпреки това засега не се усеща умора от наситеното му присъствие в публичното пространство. Тъкмо, напротив, апетитът за плодовете на неговото познание расте прогресивно. Всеки иска „парче Питърсън”.

Авторът на този текст получи своята доза в Лондон. В средата на януари Питърсън представи новата си книга и изнесе две вечерни лекции във внушителната сграда на Emmanuel Centre на пет минути пеша от Уестминстърското абатство. Залата беше разпродадена и за двете вечери. Близо две хиляди човека присъстваха на всяка от лекциите. Предимно млади британци, но и много чужденци като мен, както и значителен брой хора на годините на Питърсън и по-възрастни. Ентусиазирани и усмихнати лица, гримаси на нетърпение и вълнение, видимо образовани хора с книгата на Питърсън в ръце, в очакване на автограф и посвещение от професора на финала на вечерта. Нямаше никакви крайни националисти и съмнителни образи. Нито следа от озлобени млади бели мъже със свирепи погледи, скинхедс, неонацисти или алт-райт активисти. Нямаше ги и представителите на прогресивния протестариат да саботират събитието и да развалят вечерта на нормалните хора. Освен всичко друго тези лайв лекции на Питърсън демонстрираха ясно, че пришиването на значима крайнодясна, фашистка база от фенове към личността му е медийна фантазия и добре познат инструмент за очерняне. Минути преди лекцията, красивият овален интериор на Emmanuel Centre се изпълни с хора. Тези, които не успяваха да си намерят места, сядаха по стълбите или в края на залата. След кратка и забавна интродукция на един от организаторите Питърсън излезе пред тълпата на крака и под оглушителни аплодисменти и възторжени възгласи обяви, че по-рано е изнесъл структурирана реч, а сега ще предложи на публиката по-свободен монолог. Лекцията беше фрагментарна, но атрактивна. Приличаше на ярък колаж от любимите теми на професора, богат гоблен от библейски истории, архетипите на Юнг, идеите на Фройд и Жан Пиаже, литературата на Достоевски и Солженицин. Питърсън предложи пленителен тур из полетата и пейзажите на еволюционната психология, митологията, религията, тоталитарните режими и политическата коректност. Той вмъкваше качествен хумор при тежките идеи и говореше сериозно за по-леките теми. С интонацията, ерудицията и езика на тялото си затвърждаваше трудността да бъде дефиниран и категоризиран. Преподавател, пророк, философ, житейски учител, месия, гуру? Питърсън обикаляше енергично сцената и правеше зрителен контакт с хората в публиката. На моменти цялото събитие приличаше на негова университетска лекция пред клас от 20 човека. Само че този път присъстващите бяха хиляди, а още близо половин милион ще изгледат в интернет видеозаписа на втората му лекция от следващата вечер. В статия, посветена на Питърсън за The Spectator, Дъглас Мъри написа: „Той притежава онази страстна, младежка, педагогическа искра, за която организираните религии и църкви могат да мечтаят. В негово лице подложените на цензура и индоктринация западни студенти намериха контракултурен – или по-скоро контраконтракултурен – герой. Човек, готов да каже това, което всеки си мисли, но малцина смеят да изговорят публично”. В лекцията си Питърсън препуска през традиции и култури, но за важните неща е категоричен в източника на вдъхновение – историята на западната цивилизация. Питърсън вижда вакуум, оставен след оттеглянето на християнската традиция, засилен от моралния релативизъм и себеотрицание, които заляха Запада през последните няколко десетилетия. Благодарение на практиката си на клиничен психолог и професионален преподавател той разпознава копнежа на хората за принципи и сигурност. „Питърсън говори на едно поколение от млади хора, подведени да пропилеят живота си, размахвайки плакати срещу въображаеми проблеми или проблеми, които са отвъд техния – или на когото и да е било – контрол. Професорът подтиква тези хора да си пробият път през лъжите, да се изправят пред трагичната и некомфортна ситуация, в която се намира всеки човек, и да помислят какво наистина смислено биха могли да направят със себе си”, отбелязва Мъри. Питърсън съчетава практически психологически съвети за качествен живот с интересни истории от света на митологията и науката. В Лондон се върна към една от любимите си теми – драконът като универсално митологично създание, което се появява във всички човешки култури и популации на планетата. Преди милиони години нашите предци са живеели по дърветата и са се страхували от огъня и змиите. Питърсън изведе еволюционните причини за присъствието на змиите и огъня в архетипните структури на хората. Змията е репрезентация на злото. От там той се прехвърли в Райската градина и стигна до ГУЛАГ, като обясни, че според юдео-християнската традиция, дори и да прогоним всяка една змия от своята земя, никога няма да сме способни да унищожим напълно тази, която живее в самите нас. „За поколението, което е пристрастено към публичните демонстрации на морал, Питърсън предлага един съвет: „Преди да критикувате света, първо вкарайте собствения си дом в ред”, пише още Мъри. „Стой изправен с изпънати рамене”, така се казва първата глава на новата му книга. „Това е разпореждане да бъдеш готов за битка. Важно е както за развитие в кариерата, така и за заемане на позиция към света”, обяснява Питърсън и стига до една от любимите си теми – неврохимичните и еволюционните връзки между хората и омарите. „Причината да пиша за омарите е напълно погрешната идея, че йерархичните структури са социален конструкт на западния капиталистически патриархат. С омарите еволюционно сме се отклонили от общия ни предшественик преди около 350 млн. години. Те живеят в йерархия и нервната им система е приспособена към йерархията. Тази система е задвижвана от серотонин, също както и нашата. Изследванията показват, че нервните ни системи са толкова сходни, че антидепресантите действат върху омарите. Идеята ми е с този паралел да демонстрирам, че йерархията няма нищо общо със социално конструираните явления, а представлява една от най-древните структури в света на живите организми. Съществува приемственост между начина, по който животните и хората организират обществата си. Това са 350 милиона години еволюционна история.” „Поотделно много от тезите и изказванията на Джордан Питърсън биха били твърде мрачни и непривлекателни за младите хора. Но той притежава качества, които предотвратяват това. Той е безстрашен изследовател и преследва най-високите измерения на познанието, включително най-новите открития в науката и психологията, и ги вкарва в практична употреба. Правейки това, той разпознава, че хората, особено младите и най-вече младите мъже, се нуждаят от помощ”, пише Мъри. От лекциите, речите, статиите и интервютата му разбираме, че Питърсън е направил едно от най-непопулярните, но важни открития за нашето време: че ние създаваме поколение от мъже, които, особено ако не принадлежат към някоя малцинствена група, са безнадеждни, без основи и без цел. Всичко в съвременната ни култура настоява, че младите мъже са ужасни – бъдещи изнасилвачи и прикрити расисти, които трябва да се срамуват от своята история и „привилегия”. Всеки техен провал може да бъде игнориран, а всеки техен успех трябва да бъде отписан като незаслужен. Няколко пъти по време на лекцията в Лондон гласът на Джордан Питърсън се извиси и отслабна рязко, преди да се изгуби почти напълно в емоция. Феноменалното посрещане и топлия отзвук към него и съпругата му, която беше в залата, го накараха да се разплаче. Не е задължително един емоционален мъж да бъде слаб. „Човек може да има и сърце, и гръбнак”, отбелязва Мъри в своята статия за The Spectator. Други журналисти реагираха по радикално различен начин. Посещението на Питърсън в Лондон се оказа историческо, защото именно тук той даде вече превърналото се в интернет класика интервю пред либералната феминистка Кати Нюман за Channel 4. Разговорът между двамата илюстрира всичко, което е сбъркано със съвременната журналистика – активизъм, радикализация, изкривяване на думите на интервюирания, безсрамни и безчестни опити да бъде хванат в клопка и разобличен като лош човек или комичен кретен. Както и всичко, което е помогнало на Питърсън да се превърне в икона на свободното слово и интелектуалния интегритет – ерудиция, спокойствие под стрес, самоконтрол, възпитано, но решително справяне с атаките на водещата. Интервюто е гледано над пет милиона пъти в YouTube и беше отразено в почти всички големи световни медии.

Ето няколко момента от половинчасовия разговор:

КАТИ НЮМАН: Джордан Питърсън, казвате, че мъжете трябва да „пораснат”. Защо?
ДЖОРДАН ПИТЪРСЪН: Защото няма нищо по-жалко от вдетинен възрастен. Тези хора не са подготвени за тежките моменти в живота, защото не са намерили смисъл. Те са огорчени, злопаметни, безцелни, носят се по течението, враждебни и отмъстителни, арогантни, лъжливи, безполезни за себе си, безполезни за другите.
НЮМАН: Говорите за криза на мъжествеността. Какво имате предвид?
ПИТЪРСЪН: Помагам на хората да разберат защо е необходимо и важно да пораснат и да поемат отговорност.
НЮМАН: Каква полза имат посланията Ви за жените?
ПИТЪРСЪН: Зависи от това какъв партньор желаят жените. Искат ли да бъдат с едно голямо дете. Или имат нужда от компетентен мъж, на когото могат да разчитат.
НЮМАН: Значи казвате, че жените носят отговорност за справянето с кризата на мъжествеността?
ПИТЪРСЪН: Както казах, зависи какво търсят. Дълбоко в себе си жените искат компетентни и силни мъже.

* * *

НЮМАН: Равнопоставеността между половете мит ли е?
ПИТЪРСЪН: Не знам какво имате предвид. Мъжете и жените не са еднакви. И няма да бъдат еднакви. Това не означава, че не могат да бъдат третирани справедливо.
НЮМАН: Равнопоставеността между половете желателна ли е?
ПИТЪРСЪН: Ако означава равенство на резултата, тогава не.

* * *

НЮМАН: Нека преминем към друг скандал около Вас. Навлякохте си проблеми, защото отказвате да наричате трансхората с предпочитаните местоимения...
ПИТЪРСЪН: Не, всъщност това не е вярно. Навлякох си проблеми, защото казах, че няма да спазвам този натрапен от радикални релативисти език, диктуван от федералното и местното правителство. В действителност никога не съм имал проблеми в личните отношения със студенти и не съм отказвал да наричам някой с предпочитаното местоимение.
НЮМАН: Оправдавате се със свободата на словото. Защо трябва Вашето право на свобода на словото да стои над правото на трансхората да не се чувстват обидени?
ПИТЪРСЪН: Защото, за да можеш да мислиш, трябва да рискуваш да обидиш някой. Ето например погледнете разговора, който водим с Вас. Вие със сигурност рискувате да ме обидите в преследването на истината. Защо трябва да имате правото на това? До сега е доста некомфортно.
НЮМАН: Радвам се, че съм Ви поставила на тясно. Използвам моята свобода на словото, за да...
ПИТЪРСЪН: Значи разбрахте какво имам предвид. Вие правите каквото трябва – дълбаете, за да разберете за какво, по дяволите, е цялата работа. И така трябва. Упражнявате свободата си на изразяване, рискувайки да ме обидите. Толкова по-добре за Вас, ако питате мен.
НЮМАН: Да, но... хъъ, това... Вие не сте дошли тук... Опитвам се да си подредя думите... Искам да кажа, че...
ПИТЪРСЪН: Ха, хванах Ви.
НЮМАН: Така е, така е, хванахте ме.

Моментът, в който агресивната водеща Нюман буквално остава безмълвна след аргумента на Питърсън в защита на свободното слово, вече е златен и легендарен. Интервюто беше определено като преломен момент в културните войни и възможно най-ясното, ярко и безкомпромисно разобличаване на политическата коректност. Имаше опит да опаковат Кати Нюман като жертва, след като хилядите критични коментари за нейното поведение бяха представени от либерални медии като „тормоз от страна на тролове и женомразци”. Но отново планът за подмяна на реалността не успя. Много медии впоследствие подкрепиха Питърсън и посочиха колко абсурдно е един журналист да поставя под въпрос ценността на свободното слово. Публичният профил на Джордан Питърсън продължи да расте стремглаво в дните след интервюто, което още събира реакции от целия свят. Неконвенционалният интелектуалец извоюва най-внушителната победа за разума и индивидуализма срещу тоталитарната „сошъл джъстис” идеология. В Лондон той рани тежко културата на вечното възмущение и трескаво търсене на расизъм и ксенофобия навсякъде. Глобалният индоктриниран протестариат и умнокрасивитет, чиито метастази все по-често виждаме и в България, се оттегля с поражение след сблъсъка със звучащия като жабока Кърмит канадски професор и психолог. Битката е спечелена, а културната война продължава.