Интервю на Десислава Пътева с проф. Вихрен Бузов, преподавател във Философския факултет на ВТУ „Св. Кирил и Методий”. Той става доктор на науките по национална сигурност през 2016 г., като защитава дисертация на тема „Вземане на решения при кризи на регионалната сигурност”.
Проф. Бузов, Франция се превърна в една от най-честите мишени на терористите, но атаката в Париж в навечерието на президентските избори изглежда целенасочена. Какво послание смятате, че се опитват да отправят от Ислямска държава, които поеха отговорност за атентата?
Атаката се вписва в цяла поредица атентати, които удариха големите европейски градове – не само във Франция, Белгия и Англия. Предстои да се установи каква е връзката с президентските избори във Франция. Възможно е тя да е случайна, макар че атентатът е станал по време на дебат на кандидатите за президент. Не знам дали може да се търси интерес на Ислямска държава. По-скоро има интерес от страна на някои кръгове на Запад да се атакуват някои от кандидатите, които вероятно биха обърнали досегашния курс във Франция. Имам предвид Марин Льо Пен и крайнолевия кандидат Жан-Люк Меланшон, които се изказват против Европейския съюз. Създава се едно напрежение, на всяка цена се търси конфликт, който да поддържа жив в огъня в Близкия изток. Известни са връзките на отиващото си управление във Франция с правителството и тайните служби на Катар, което е един от главните дестабилизиращи фактори в Близкия изток.
Може да се каже, че управляващите елити във Франция носят основна вина за това, че поставиха под заплаха живота и здравето на своите граждани. Тук жертви на атаката са полицаи, но понеже тя е била на „Шанз-Елизе”, от безразборната стрелба можеше да загинат и невинни граждани. Правото на сигурност на европейските граждани е потъпкано и трябва да се вземат решителни мерки. Надявам се, че първата мярка ще предприемат самите френски избиратели, като отстранят компрометираните кандидати и партии от управлението на Франция.
Що се отнася до перспективата, Франция трябва да престане да играе с двойни стандарти, да поддържа онези страни, които по един или друг начин са виновни за разпалването на огъня в Близкия изток. Видяхме историята с инсценираната химическа атака. Видяхме и други конфликтни ситуации, в които се разделиха прозападната коалиция, ръководена от САЩ, и коалицията на Русия и Сирия. Така че трябва да се намери общ език между тези два фактора в Близкия изток, ако искат да се прекратят тези атентати и да се постигне омиротворяване на Сирия.
Борбата срещу тероризма и засиленият контрол на границите бяха лайтмотив в кампанията на Марин Льо Пен, която се спряга за един от основните претенденти за президентския пост. След последната атака във Франция, нейните опоненти започнаха да ѝ пригласят, да повтарят подобни послания. Смятате ли, че този техен ход би могъл да отлее от гласовете, които Льо Пен ще получи на изборите?
Напрежението, свързано с мигрантската вълна и терористичните атентати, налива и ще продължава да налива вода в мелницата на Националния фронт. Не знам дали е възможно да се прелеят гласове. Има и други кандидати с идея за по-резки действия, за подобряване на отношенията с Русия, като кандидата на десните Фийон. Разбира се, европейските страни биха предпочели да видят прогнозируем кандидат, който да отиде на втори тур и да спечели. Но смятам, че дори и от Националния фронт да имат краен успех на президентските избори, много трудно биха постигнали отклоняване от досегашния политически път на Франция. А крайни акции, подобни на Брекзит, ми се струват невъзможни в близка перспектива. Въпреки всичко, ако историята с мигрантската вълна и дестабилизацията на вътрешната сигурност продължава, гласовете в посока на търсенето на силна ръка може да се увеличат.
Коментира се, че джихадистите се вливат в мигрантската вълна, но все по-често терористичните атаки се извършват от хора, които са родени в сърцето на Европа. Какви са факторите, които обуславят тази тенденция?
Много голяма част от биещите се в Сирия джихадисти са родени именно в Западна Европа. Даже тези, които са заловени у нас, на граничния Контролно-пропускателен пункт „Капитан Андреево”, са германски граждани, но са от арабски произход. Може да се каже, че те са недостатъчно интегрирани. Даже имаше цифри, че няколко хиляди джихадисти, именно от родените в Западна Европа, се сражават. И понеже руските военни акции, съвместно със сирийци и кюрди, им иззеха работата с това, че непрекъснато съкращават възможностите на Ислямска държава в Сирия, те започват да се връщат и да търсят реализация на своите умения в Западна Европа. Това изобщо не е необичайно.
Достатъчно добре ли са подготвени службите в Европа, за да противодействат на тези атаки, още повече, че говорим за хиляди радикализирани хора? Знаем, че на Стария континент зачестяват и атаките от вълци единаци.
Това изисква много енергия. Но такава наистина е нужна, защото преминаващите джихадисти към Близкия изток и онези, които се завръщат в Европа, трябва да бъдат, проследени и профилактирани. Не е възможно Германия и Франция – големи и силни страни, които харчат много за сигурност, да се оправдават с това, че нямат достатъчно ресурси да следят всички подозрителни лица. Бдителността трябва да бъде повишена. Мисля, че това се отнася и до нашите служби, които показват, че работят добре, залавят джихадисти и търсени от германското правосъдие лица по нашата граница.
Само неуспешната интеграция ли е причината за бързата радикализация?
Неуспешната интеграция има немалко измерения – бедност, живот в гета, социално изключване, незнание на езика. Интеграцията е въпрос на десетки години и очевидно западните страни, с техния модел на мултикултурализъм, се провалиха в опитите си да интегрират арабите. Много по-успешно е интегрирането на турците, но там става дума за съвсем друга култура – това са работливи хора, които имат принос за прогреса на тези държави.
Така че заедно с неуспешната интеграция можем да посочим отново и нелепата политика на двойни стандарти на западните страни, които търсеха да извлекат икономическа изгода от разпадането на Сирия. Подкрепяха агресивните сунитски монархии – Катар, Саудитска Арабия, агресивната политика на Израел. Двойнствената политика на Запада към Близкия изток е много голяма част от проблема, тъй като допринесе за разпалването на тези конфликти в Близкия изток и в Северна Африка, нападението над Либия. С други думи, не само интеграцията, но и политиката на западните елити под маската на хуманитарни интервенции доведе до радикализиране на хората от Близкия изток, които търсят отмъщение. Освен това, западните служби и службите на тези страни, които споменах, ги обучават в бойни умения. Бойните умения се реализират именно в такива акции.
Възможно ли е създаването на единна система за противодействие на тероризма на фона на стерилните, дежурни послания за борба с тероризма, които отправят европейските лидери?
Тази система трябва да включи проследяване на потоците на финансиране на тероризма, както и възможните контакти на терористичните ядра със служби на някои страни и с определени корпоративни агенти. Има корпорации, които се занимават с наемане на войници, с продажба на оръжие. Ако всичко това излезе на светло, ще се види, че зад тази война стоят огромни икономически и финансови интереси. Те стоят и зад тероризма. Тероризмът по-скоро е част от последиците на опитите да се реализират тези интереси. За съжаление, западните страни все още нямат воля да потърсят сътрудничество с Русия. Всички велики сили трябва да работят заедно за ликвидиране на тероризма, за решаването на тези проблеми – финансирането и осветляването на всички тези връзки, които поддържат тероризма като постоянна заплаха.
По-рано споменахте за петимата германци, свързани с Ислямска държава, които са били задържани у нас. Застрашена ли е националната сигурност на България? Има ли опасност от терористични атаки и у нас, макар че страната ни е по-скоро транзитна за джихадистите?
Би могла да съществува опасност. Нашите служби работят с повишено внимание. Още повече, че ние имаме граница с Турция, където има много мигранти. Има опасност и от ескалация на отношенията между Турция и Европейския съюз, при което Турция отново да заиграе с мигрантската карта. Трябва да бъдем в постоянна готовност и да имаме предвид всички възможности. Струва ми се, че България все още не е цел на терористични атентати, защото ние не сме особено важен фактор в тези международни отношения. По-скоро сме транзитна страна и по тази линия могат да произтекат някои опасности за сигурността. Ако преминат търсени терористи, евентуално при залавянето им може да се предизвика суматоха или вълнения. Но ми се струва, че нашите служби оценяват тази опасност и работят в тази посока.
Видно е, че терористите се активизират в различни точки на света, а не само в Европа, като заедно с това се променят и методите за извършване на нападения. Как си го обяснявате?
Промените в методите могат да бъдат обяснени с това, че има и атентати, които не са организирани, които са плод на индивидуални протести. Заедно с това, тероризмът на различни места – в Турция, в Египет, в Русия, пак е част от износа на проблема, който идва от дестабилизираните региони в Близкия изток и Северна Африка. Той е свързан с тези конфликти, в които изчезват средства в размер на милиарди, похарчени за оръжие за войници. Милиони са хората, които са в частни армии, които са обвързани с търговията с оръжие и по един или друг начин участват в тези конфликти. Трябва наистина да се търси консенсус за омиротворяването и за осветляването на всички тези връзки, за да си получат заслуженото тези, които дърпат конците. Те може би не са малко. Но преди всичко, важна част от проблема са агресивните държави от региона на Близкия изток, които поддържат огъня и до този момент минават за верни съюзници на Запада, а те не са точно такива.