Интервю на Десислава Пътева с проф. Вихра Миланова, ръководител на Клиниката по психиатрия към УМБАЛ „Александровска”, която бе отзована като ректор на Медицинския университет в София.

Проф. Миланова, Медицинският университет в София беше разтресен от тежък скандал за злоупотреби, заради които бившият ректор проф. Ваньо Митев бе привлечен като обвиняем. След като кутията на Пандора беше отворена, Вие бяхте отзована като ректор, а на Ваше място бе избран проф. Виктор Златков. Смятате ли, че това беше лична атака срещу Вас от страна на кръга, който подкрепя предишното ръководство? 

Целта на заседанието на Общото събрание беше да бъда отзована. Според мен това заседание е незаконно – както по неговия начин на свикване, така и по начина на провеждане. Направени са редица нарушения – Правилникът и Законът за висшето образование не са спазени. Така че аз не се отмятам от думите си. Не приемам нещата като лична атака. За мен това е атака към метода на управление, който исках да се прилага в Медицинския университет (МУ) – всичко да се случва по закон, при спазване на правилата. От одитния доклад става ясно как предишното ръководство си е представяло, че трябва да се управлява той – като затворена, феодална част от държавата, за която общото законодателство не важи. Начинът, по който беше свикано и проведено Общото събрание, както и начинът, по който бяха представени резултатите от него показват отново придържане към същия подход – на власт над властта, над закона. Но аз не спирам да си задавам един прост въпрос: След като един неудобен, „непослушен” ректор беше сменен с нов, какво ще стане, ако в един момент се окаже, че и проф. Златков има такива недостатъци? И него ли ще сменят?

Прокраднаха се твърдения, че Вие сте засегнали интересите на кръга около проф. Митев, тъй като не сте продължили неговата политика с изнесеното обучение в чужбина.

Най-много се говори за т. нар. „изнесено обучение”, което е свързано с преподаването, но това е само едно от нарушенията. Непрекъснато се говори за това. Популяризира се тезата, че университетът ще изпадне във финансов колапс, ако то бъде прекъснато. Това категорично не е така. Студентите, които са дошли от тези изнесени центрове, са пренебрежимо малко, спрямо тези, които са дошли директно тук. Например, студентите от Италия, които учат „Дентална медицина”, трябва да бъдат втори курс и ние сме предложили да дойдат тук, са 9, а „Медицина” учат 20 души. Тази година директно са се записали над 500 души. Тази кампания още продължава, което показва, че това са изключително много студенти, които идват да се обучават тук.

А ако трябва да се върна към изнесените обучения, държа да подчертая, че никога не съм имала намерение да ги спирам. Просто трябва да бъде направено всичко възможно, за да отговарят на изискванията на закона. Трябва да отговарят както на нашето законодателство, така и на това на чуждата страна, в която се прави. Защото има неща, които не са направени. Това беше и един от поводите да се направи проверката в Медицинския университет. Сигналите са дошли от чужбина, от Германия. Тамошните преподаватели са сигнализирали за това, че има опити тази дисциплина да се превърне от регулирана в нерегулирана. 

Кръгът около проф. Митев твърди, че този сигнал е компромат.

Те са сигнализирали Министерството на образованието и науката (МОН), което е инициирало тази проверка. Сигналът идва до МОН, не идва до мен. И според мен сигналът е дошъл много по-рано. Може да са били поредица от сигнали, но те са започнали от пролетта. Медицината е дисциплина, която е строго регламентирана, не може просто така да изнесеш обучение, без то да отговаря на големи изисквания. Нали не мислите, че в чужбина те са по-ниски, отколкото в България?! Затова категорично не отговарят на истината твърденията, че сигналите от чужбина са заради някаква нелоялна конкуренция. Просто в Германия не се замислят дали законът да бъде спазен, или няма да бъде спазен.

Искам да спомена и за една публикация от 7 октомври в авторитетното немско списание „Дер Шпигел”, в което се описва цялата ситуация около центъра в Кьолн. Няма да коментирам дали става дума за компромат. Само ще кажа, че ме беше срам, когато го четох. Но както вече казах, нарушенията са и в други посоки, а не само по отношение на изнесеното обучение. Както разбирате, текат и други проверки. Намесена е Агенцията за държавна финансова инспекция, а не само Министерството на образованието. Разбрах, че и НАП се включват в проверката. Мога само да гадая в каква посока ще върви политиката на Медицинския университет. Твърдо не вярвам, че държавата ще позволи това своеволие да продължи. Що се отнася до атаките – нямам съмнение, че те бяха целенасочени.

Това, че отстранихте проф. Алексей Алексиев, бившият главен секретар на вуза и дясна ръка на проф. Митев, може ли също да се счита за причина за предприетата срещу Вас саморазправа?

Нямам никакво основание да се съмнявам, че това е една от причините. Не само защото съвпадна по време, а просто защото от този момент нататък започнаха всички опити за саботиране на дейността, за организиране на незаконни заседания на Академичния съвет, за свикване на извънредно Общо събрание и т.н.

Вие самата подлагана ли сте на натиск за продължаване на практики, които не отговарят на законовите разпоредби?

Естествено – от фирмите, които организират изнесеното обучение или по друг начин. Има многобройни начини да се окаже въздействие – и директно, и индиректно. И натискът не беше в рамките на 3 или 10 дни. Говорим за цяла кампания, която продължи повече от месец и завърши със злополучното Общо събрание. Например, при откриването на учебната година на 12 септември от бившето ръководство бяха разпратили есемеси до деканите и до други ключови преподаватели да не участват в церемонията. Беше им внушено, че не трябва да участват, а целта беше да се покаже, че към мен няма никаква подкрепа, че не мога да организирам дори откриването на учебната година. Слава Богу, това премина. На личните електронни адреси на членовете на Общото събрание периодично се появяваха множество дискредитиращи материали, насочени към мен. Повечето от тях, съвсем злонамерено, съдържаха неистини. Използваха се и много други методи, чрез които да бъдат сплашени колегите, да ги накарат да погледнеш по друг начин на ситуацията.

Много от Вашите колеги не са знаели за незаконното заседание на Общото събрание. Дори се появи информация, че са гласували хора, които въобще не са негови членове.

Има такива сигнали, сигнали, че са участвали или най-малкото са присъствали хора, които не са членове на Общото събрание и мисля, че медиите много добре ги показаха, особено телевизиите. Това са хора, които нямат нищо общо с Медицинския университет, а се оказа, че са в центъра на техническата част на организацията. Нещо, което е абсолютно недопустимо.

Според Вас каква беше причината за поста да има само един-единствен кандидат? Смятате ли, че проф. Златков е избран, за да обслужва интересите на предишното ръководство? Възможно ли е Ваши колеги да са гласували за него под натиск?

Искам да Ви кажа, че и самият кандидат си е подал документите по странен начин. Не ги е подал директно в ректората, а това е станало чрез председателя на комисията по кандидатурите. Няма съмнение, че искат да сменят един неудобен ректор с удобен такъв. Както вече казах, натискът не е нещо, което се случи за три дни, това е един цял процес. Той върви отдавна – чрез заплахи как ще си загубят парите, как ще бъдат пенсионирани, как ще бъдат отстранени. Това върви още от лятото, откакто започна тази кампания. Този натиск се оказва върху преподаватели, върху техни близки хора, върху целия им кръг. Много добре обмислена кампания и действаха съвсем целенасочено. В резултат, хората не смеят да говорят за това, но не смеят и да откажат. Вие сигурно сте чули за това.

Разбира се, въпросът е дали Ваши колеги са споделяли лично на Вас, че са подложени на такъв тип тормоз?

Абсолютно! Хората не смеят да го кажат гласно, единици са тези, които се осмеляват да го коментират. Мисля, че това също беше показано много добре в медиите. Вие неслучайно ме питате.

Допускате ли, че бюлетините са били подменени или фалшифицирани? Как си обяснявате това, че изборните документи бяха предадени на Контролния съвет едва седмица след проведеното на закрито заседание на Общото събрание на Медицинския университет-София? Проф. Златков, който ги е съхранявал, заяви, че не е представил документите на просветното министерство, защото „нищо не му вменява да ги даде на МОН”.

След това чухме и друго нещо – че председателят на Комисията по изборите ги е съхранявал, преди това друг ги е съхранявал. Едва ли не са се предавали от ръка на ръка. Ако трябва да сме коректни – нека припомним, че все пак говорим за броенето на най-много 300 гласа. Несериозно е да се твърди, че трябват 6 дни за подобно нещо. Ако всичко е толкова демократично и прозрачно, защо нямаше медии на Общото събрание, защо броиха бюлетини и се писаха протоколи толкова време?

Тоест, твърденията по този казус са разнопосочни... 

Какво да Ви кажа, има ред, има правилник, има закони. Златков в никакъв случай няма право да съхранява документите, както се е случило. Това мисля, че е ясно. Дали са манипулирани, или не – само можем да гадаем. Може да става дума за подмяна, за фалшифициране... Какво друго можеш да мислиш?

Как гледате на тезата на проф. Митев, че докладът на МОН е неверен, изопачен и има за цел да съсипе Медицинския университет в София? В същото време обвиненията срещу проф. Митев са, че по негово ръководство в Медицинския университет – София са били приемани чуждестранни студенти без конкурсен изпит, а университетът е ощетявал сам себе си с милиони левове от таксите в полза на посреднически фирми.

Няма да коментирам подобни несъстоятелни твърдения, не мога и да давам оценка на служителите на МОН. Нито мога да коментирам качествата и мотивите на професора от Германия, който е подал сигнал за всичко, което се случва. Това не е моя работа. Ако трябва, нека други хора да дадат оценки. От това, което видях в ректората и това, което беше публикувано в нашата и в чуждестранната преса, и особено в публикацията в „Дер Шпигел”, ясно се казва, че германските студенти са плащали по 13 600 евро първоначална такса, и още толкова за първата година. В университета обаче влизат само по 1000 евро на студент. Между тези суми има голяма разлика. Излишно е повече да коментирам.

Беше установено, че изнесеното обучение на Медицинския университет в Киасо, Швейцария е в разрез със Закона за висшето образование. Проф. Митев опита да се оправдае с това, че създаването на звена на Медицинския университет – София е ставало с разрешение на бившия министър на образованието Анелия Клисарова. Възможно ли е да е имало някакви задкулисни договорки, макар че неговото твърдение не беше доказано официално?

Това не мога да ви кажа. Не знам какви договорки е имало. Аз се позовавам на препоръките, които са направени от одитния доклад по отношение на тези центрове. Тоест, трябва да има акредитация, това трябва да мине през Министерски съвет и да се открият филиали на Медицинския университет за този тип изнесено обучение. Така че митът, че „ликвидаторката” проф. Миланова ги закрива е смехотворен. Аз само искам тези центрове да бъдат законни. Тепърва трябва да се предоговаря какви ще бъдат условията.

Базата е била в Швейцария, а от средата на тази година се премества отново в Италия. В Германия не са успели да създадат такъв център, Министерството на образованието не е позволило това да се случи. Всъщност договорът не е могъл да се реализира, въпреки че е подписан през месец март тази година. И другото – в Кипър нещата стоят по същия начин. Ние сме предложили на тези студенти, които са 5 човека, да се върнат. Те се обучават първите две години и след това, от трети курс до завършването, трябва да дойдат в България. Засега тези, които са започнали да се обучават по този начин, ще бъдат четвърти курс, тоест още не са получили дипломи. Надявам се, че всичко ще бъде наред. Моята информация е, че между тях има много добри студенти, които са дошли да учат, които искат да получат съответните знания и умения. Тепърва трябва да се обмисли дали трябва да преминат приемни изпити, каквато е препоръката на доклада. Но това вече са други мерки, които трябва да се вземат в бъдеще.

Журналистическо разследване на вестник „Дума” установи, че един от партньорите на Медицинския университет – италианското дружество ЧЕПУ, е фалирал през февруари тази година, а италианската държава води дело срещу него за стотици милиони неплатени данъци и за подозрение във връзки с мафията. Подозирате ли, че проф. Митев е знаел за тези предполагаеми връзки с подземия свят? 

Мисля, че той сам може да Ви отговори на този въпрос. Според мен един мениджър, който е на ниво, най-малкото трябваше да провери. Самата аз не мога да го коментирам. Ако ме питате дали бих постъпила така на негово място – не. Не бих замесила в никакъв случай името на университета. Това е много сериозно нещо. По същия начин стои въпросът с фирмата StudiMed в Германия.

Смятате ли, че прокуратурата ще свърши качествено работата си и ще разнищи изцяло аферите около Медицинския университет или ще замете всичко под килима? Спомняме си гръмките обещания на Борисов да се бори с корупцията, но не сме видели конкретни резултати...

Трябва да вярваме във върховенството на закона, в независимата воля на прокуратурата и да се придържаме към справедливостта на законността. А какво ще стане...

Заканата на премиера, че ще се бори с корупцията, каквото и да му коства това, дойде малко преди показната акция във Фонда за лечение за деца.

Те са под ректората.

В момента дори не се знае в какво обвиняват Павел Александров. Първоначално имаше спекулации, че е вземал подкупи, после се оказа, че това не е вярно. Смятате ли, че атаката срещу него също е целенасочена, както е във Вашия случай, че просто се търси изкупителна жертва, която трябва да легитимира мнимата борба с корупцията?

Не мога да Ви кажа. За обвиненията знам само това, което чух от медиите. И се надявам, че законността е над всичко. Дано да е така. Сега съм внимателна по моя казус. Мисля, че конфликтът е между преподавателите и тези, които са в зависимост от предишното ръководство. По-скоро има конфликт между две противоположни визии за развитието на университета. Едната е много по-материално насочена, по-скоро към осребряване на авторитета за сметка на неговото разрушаване. А другата, тази, която аз застъпвам, е да изгоним търговците от храма и да инвестираме в хора, в наука, в образование. И това образование да бъде насочено предимно към хората, които работят. Трябват нови сгради, аудитории, лаборатории. Думата „печалба” не подхожда на образованието.

Възможно ли е този скандал да подкопае доверието в лекарската професия и да повлияе върху желанието на младите хора да се запишат в Медицинския университет, който се слави като едно от най-добрите висши училища у нас?

Откровено казано, следя много процеси. Това, което мога да кажа със сигурност е, че трябва да се спазват законите на страната и трябва да се съсредоточим върху повишаването на качеството на образованието на младите хора и задържането им в страната. Мисля, че само така може да се запази авторитетът на университета, което ще го направи много по-привлекателен и за български, и за чуждестранни студенти. При това качествени чуждестранни студенти. И той може да стане богат, но богат на образователни и научни постижения.

Другото, което искам да кажа с известна болка е, че изнесеното обучение е тип гастербайтерство при едни съмнителни фирми в чужбина. Отиват едни хора, които преподават, вземат малко пари и се връщат. Там заплащането е обидно ниско. Според мен това води до демотивация, която пълзи надолу. Тя засяга и студентите, които са обезверени и отчуждени. И моето впечатление е, че те бързат да завършат и да отпътуват оттук.

Българският лекарски съюз ежегодно алармира, че най-малко 500 лекари напускат страната всяка година и че скоро ще останем без квалифицирани специалисти, които да ни лекуват...

Те искат колкото се може по-бързо и безпроблемно да завършат и да се махнат оттук. Виждам и тези, които остават тук – притискат ги, заплашват ги. Това е много, много неприятно. Чуха се гласове на млади лекари, на студенти, които са извън Медицинския университет. Тукашните студенти ги плашат с подслушване, с уволнения, уж инициирани от мен. И това е факт, който щеше да бъде смешен, ако не беше тъжен. Не искам това да звучи песимистично, но има някои неща, които няма как да се премълчат. Аз също виждам това безразличие, тази апатия. Това е много ясно видимо.

Получавам много голяма подкрепа от много възпитаници на университета, хора с авторитет – тръгнали оттук и изградени в чужбина. Бившият председател на Медицинската академия проф. Асен Жабленски – един от най-големите световноизвестни учени, който живее от години в Австралия, ми написа трогателно писмо. Получих подкрепа и от много други колеги с високи позиции в Америка, в Канада, в Европа. Чудят се какво става и казват: „Подкрепяме те в борбата срещу корупцията”. Това са хора, които са живели в условията на законност. А тукашните казват: „Как така? Кои са тия от Министерството на образованието и науката, че ще ми искат документи? Аз каквото искам, това ще си правя. Ние имаме автономия. Аз съм изнесъл обучението, хората печелят”. Печелят, но дребни стотинки на фона на това, което студентите дават. Това са големи различия. Ние трябва да търсим качествено образование. Качественото образование означава качествени програми, мотивирани преподаватели и качествени студенти. Ето това е. Трябва да се инвестира в това, то да се насърчава. И хората, които се занимават с преподаване, трябва да получават възнаграждение, което да ги прави достойни и горди за това, че са част от тази система.

Ще използвам случая, за да Ви попитам и за психичното здраве на българите. Неотдавна от Националния център по обществено здраве и анализи обявиха, че едва 20% от хората, които имат нужда, търсят психиатрична помощ? Все още ли висне толкова сериозна стигма върху страдащите от подобни разстройства?

Психиатричната стигма е навсякъде по света. Няма общество, което да не се срамува да афишира проблемите си. Но все пак, когато ги имаш и това е видно, държавата трябва да се грижи, а обществото трябва да е по-толерантно към различните. Това като че ли го няма при нас. Виждате – само скандали: „Този е психично болен, това е направил, онова е направил”. Дори думите, които се използват, за да ги отличат от останалите, също са дисквалифициращи.

Кои са най-честите разстройства, от които страдат българите?

Като всички останали навсякъде по света – и тревожност, и депресии, и други по-сериозни заболявания. Напоследък започна много да се шири злоупотребата с психоактивни вещества и алкохол. Тези случаи зачестяват, особено когато става въпрос за някои конкретни вещества, които се използват много повече, например марихуана. Знаете каква голяма дискусия има дали да се легализира. Но помощ търсят много хора.

От няколко години насам специалисти твърдят, че се наблюдава и завишен брой на страдащите от хранителни разстройства, като засегнатите са както момичета, така и момчета. Успяват ли да осъзнаят навреме, че имат проблем и да потърсят помощ?

Различно е. Някои търсят помощ, други омаловажават проблема, трети отричат. Много често близките са тези, които сигнализират, че има проблем. Когато правиш психоза, ти нямаш съзнание, че си болен. Моят опит потвърждава резултатите от многобройните изследвания, че случаите на хранителни разстройства зачестяват. Напоследък има и много повече хора, които психоза във връзка с употребата на психоактивни вещества.