Проф. Пантев, в бедната Гърция с многото дългове няма нито един ъгъл, заведение, магазин, място, където да не звучи само гръцка музика. Включително в тоалетните. Докато българинът се срамува, че е българин, той е изключителен чуждопоклонник.
Аз не разбирам тази мания да се сравняваме с гърците. Кога сме били като гърците? Гърция се бие седем години за своята национална еманципация в началото на XX век. Гърците развиха мощно и масово съпротивително движение при хитлеристката окупация. Всяко дете от Нова Зеландия или от Бахрейн на 10 години вече знае за гърците. Независимо дали тази репутация е основателна или не, това е реален факт. Всеки бюргер от САЩ мечтае да отиде на екскурзия в Гърция и Италия. Не мечтае да види Старосел. Така че там има един характер, от една страна – местен, и, от друга страна, има и една историческа репутация. Байроновите общества, идеята, че съвременните гърци са наследници на Античния свят, което може и да не е така, но се създава една рефлексия, емоционална. Затова всеки отива да се бие за свободата на Гърция, както и българи, с историческата тръпка, че това са свещените земи. Както е Йерусалим за християните. В това отношение не става дума за национална гордост от наша страна. Аз мисля, че има доста натрапчиви предавания, включително и по история, в които пък се преувеличава значението на българските исторически постижения и заслуги. Но у нас, няма защо да крием, има едно странно съчетание: ратаите да седят на общата маса с чорбаджията, това са такива битови изрази на равенството. От друга страна, ние сме доста склонни към подчинение и дори покорство към по-силния, независимо кой е той. И в това отношение не трябва да си пестим себеукори. Защо? Ами защото, не знам дали знаете: бул. „Мусолини”, бул. „Адолф Хит лер”, град Сталин и т.н. Има една много бърза адаптация. Ще ви кажа един случай. Когато съветският посланик в Белград се оплаква на Тито, че малко се слави Сталин в Югославия, дава пример: „Вижте българите какво правят!”. Тито отговаря: „Те много славеха Хитлер, та сега гледат малко да наваксат”. Тези неща от националния ни характер, вместо да се крият, трябва да се обяснят. Ние сме на особено място на Балканите, у нас падат черната нощ и завесата на една чужда и враждебна власт, докато на гърците половината острови са били свободни. Гръцката търговска флота става по-голяма от турската още преди освобождението. Половината от сърбите живеят в Австрия. Румъния си запазва средновековната аристокрация, войводства, князе и пр. Така че има особени, трудни обстоятелства, които до голяма степен обясняват нашето подражателство. Самата модернизация е подражателство. Какво значи модернизация? Бъди като мен, но аз ще преценя, доколко си. Това не е явление от вчера. И нашата мъчителна неувереност, ето тази, че дори слушаме само чужда музика, и не само това, не се е пръкнала от нищото.
Имам усещането, че нещо не си харесваме нашата национална идентичност, сякаш не ни е добре в нея, не ни е удобно. Срамуваме се.
Значи идентитетът се състои от два елемента. От това какво мислиш за себе си. И от това, което другите мислят за теб. Това е една сплав. Често пъти ние се тупаме по гърдите с грандиозни измишльотини за нашия исторически живот. Как идваме от Памир, как сме спасили Европа от исляма и пр. От друга страна, след доскоро великата, святата и вечната съветско-българска дружба сега казваме, че сме най-американофилската нация в Югоизточна Европа. Тези амплитуди, първо, впечатляват чужденците, те вече знаят нашето поведение. И, второ, тези ампли туди свидетелстват за една огромна неувереност. Не случайно ви казвам: и трите български държави повече или по-малко са създадени от небългарски източници и дори личности. Аспарух, Асен и Петър, монархическият институт… Сърбите например отказват да имат монарх, който не е сърбин. Първият им крал даже е почти неграмотен, свиневладелец е, ако може така да се каже. При нас заради това, че сме най-големият масив на Балканите и сме били подложени много плътно на контрол от турската власт, а преди това сме били в непрекъснати войни с Византия и с останалия свят, сме изработили някакво чувство за зависимост и преклонение. Макар че ние имаме много сериозни подвизи, особено по време на Балканските войни. Това е амплитудна особеност. Често пъти проявяване на раболепие. Редувано с не често, но пък доста ярко изразена дързост. Например Съединението е дързост. Стамболов е дързост. Балканската война е дързост. Така че ние, българите, имаме такива едни крайности в нашето поведение. Но днес, в съвременния бит, нашият патриотизъм е само кръчмарски. Както пише Ботев: „Механите са нам тесни, крещим: „Хайде на Балкана!”, но си остават в механите. Грабват пушката само докато са подпийнали.
Но гърците имаха смелостта да гласуват за нещо алтернативно като СИРИЗА. Ние тук какво правим?
Ние изпробвахме всички алтернативи. Патриоти. Царе. Спасители. Американофили. Оказа се, че нямаме достатъчен потенциал. Чисто човешки. Това не означава онзи прословут лаф за лошия мат’риал. Но когато се създава България след турското робство, една значителна част от анализаторите, наблюдаващи Балканите, са силно впечатлени, че България намира сили да създаде персонал за армия, дипломация, учителство и т.н. Те са мислели, че България няма да има дори човек, който да стане стрелочник по Ориент експрес. Сега обаче излезе обратното. Че при целия този напън да се направи нещо няма достатъчно персонален потенциал. Който да спре тази месианска поза, че все се спасяваме.
И реформираме.
Как може 25 години след всички промени да заговорим отново за реформи?! Ами нали през тези 25 години това беше идеята. Да, имаме едно не много приятелско обкръжение в геополитически смисъл. Но според мен този провал се дължи на това, което е вътре в нас.
Това вътре в нас е решаващото. Иван Хаджийски казва, че „общественият ни и културният ни живот е под знака на посредствеността и полуинтелигенцията”.
Навсякъде посредствеността е войнствена. Посредствеността не е толерантна към избраните. Но тук това съотношение е много по-силно застъпено. Няма свестен човек, който да не е бил обект на ненавист и на подигравки, включително и футболистите. И Стоичков, и Бербатов започнаха да бъдат мразени, когато станаха звезди. Но има и друго нещо, Хаджийски използва фразата „оптимистична теория за българския народ”, а аз смятам, че никакъв оптимизъм не се реализира, след като излезе тази книга. И това наше мъчително чувство за неувереност ни прави уязвими. Не знаем какво можем да направим и какво не можем. Извинявайте, но преди 9 септември България съвсем не е била тази цветуща страна, както сега разправят. Нима София е била Виена?! В хотел „България” банята е била етажна до 1944 г. А там са отсядали от Баучер до всички останали кореспонденти, които резидират или преминават през България. Ние трябва да се вторачим в себе си и най-напред да се обърнем към миналото си. В българската история няма само блясък и триумф. Има поражения, има мрак. Има решения, които са безумни. Най-смешното е, че най-лудите решения, които са вземани, са били вземани самостоятелно. А не под натиск. Обявяването на Втората балканска война, присъединяване към Тристранния пакт, обявяването на война на Англия и Америка – това са самостоятелни решения. Така че, когато казваме, че България взема самостоятелно независимо решение, изобщо не означава, че това решение е мъдро.
Другите нации си ценят успешните държавници, ние непременно им скрояваме шапката и край. Който и да е кадърен, ще го обявим за ужасна персона и ще го затрием.
Има такова нещо. Всички знаем вица за българите, дето се варят в казана. И който се опита да се издигне, го дърпат надолу. Но има и контрапункт на този виц. Този, който се преиздига, получава мания за величие. Нямаме натрупвания. Вижте например как караме кола. Ние караме кола, дръвчейки се. Агресивно. Попържаме. Това е, защото дедите ни са карали каруци. Докато в другите страни хората имат деди, израснали на коли, и не смятат това за някакво пътно предимство, а камо ли за социален статут. О, да. Веднъж разглеждах едни витрини в Залцбург, гледам, всички спират около мен, а те ме чакат да пресека, защото съм близо до пешеходната пътека.
Във Византийската гръцка историческа енциклопедия пише, че „след като унищожил Аварската империя, хан Крум запитал аварските пленници: „От какво мислите, че загина вашата държава?”. А те отговорили: „От това, че съдиите се съюзиха с престъпниците и крадците; от взаимните клевети, които погубиха храбрите и умните; освен това от подкупничество – всички станаха рушветчии…”. И така нататък. Като гледам, нашето общество отговаря на всички симптоми. В упадък ли сме?
Всички съвременници на своето време, не само у нас, са смятали, че са разочаровани от своето съвремие. Нека напомня, че изразът: „О, времена! О, нрави!”, е произнесен по време на цъфтежа на гръко-римската култура. Така че винаги има и старци като мен, които казват: „Едно време какво беше”, има една автоматична носталгия на противопоставяне. От друга страна, аз не смятам, че имамe толкова общо нещо с първите канове, с волжските българи, защото това не е още модерна нация. Модерната българска нация се развива едва в условията на османското робство. Имаме някакъв средновековен индентитет, но той е свързан най-вече с управители на области, с династически комбинации и пр. Ако има величие в българския национален живот, то това е българският език, който остава без институция, която да го контролира, и въпреки това от Ниш, от Тимок до Малко Търново се запазва един език, който с леки диалектни различия запазва усещането на нацията за една обща принадлежност. Защото иначе говорим за едно славно минало, за това-онова, а когато Паисий казва: „О, неразумний юроде”, това „юроде” значи малоумник, нали?! По това време Мария Антоанета е държала в скута си детето гений Моцарт. По онова време Европа силно дръпва напред. А нашата цяла енергия е била именно с този език и с православието да запазим някаква воля за облик. И за да се реализираме отново, е трябвало отново да имитираме. Ей това е разковничето. Тук всичко е имитация. Аз често се шегувам, че само чушкопекът е българско изобретение.
Хаха.
Всичко друго, дори и богомилството, е някакво възпроизвеждане, копие, продължение на ветровете на Европейския континент. И може би тази идея, че нищо не е изобретено освен чушкопека, ни прави толкова силно уязвими към чуждото, включително да слушаме чужда музика, а не своя, българска. Например, като каже някой, че е живял в Америка! Ама, чакай сега, това качество ли е?! Кажете ми. Това качество ли е? А ще ви кажа и друго. През 1907 година у нас в парламента искат да закрият университета, защото е освирквал Фердинанд, и казват разни фигури като проф. Иван Шишманов и други: „Недейте бе, това е университет, как ще го закривате!”. Тогава един става и казва: „А във Франция по време на аферата „Драйфус” закриха университета”. А останалите казват: „Еее, щом във Франция са го направили, и ние ще го направим”. Няма еднозначен отговор за духа на времето. Дали сега е упадък, а преди не е било и пр. Но самият факт, че се терзаем все пак, носи лъч надежда. Когато човек е потиснат от това, което е като състояние, и генерира недоволство, това все пак е залог за някаква промяна. Защото иначе, ако кажем, че много сме добре, значи ставаме като щастливите свине на Платон.
Все обвиняваме турското робство за нашето изоставане. Имаме ли основания?
Имаме, разбира се. Но ако сравните историята на Балканите с историята на Европа, ще видите, че още преди Османската империя да се появи на Балканите, има едно своеобразно дръпване на Запада в срав нение с нас. Примерно ние не знаем името на боянския майстор. Уж преди Джото, преди италианския Ренесанс, но ние не знаем кой е бил майсторът на икони и пр. Ако сравните всичките тези катедрали – „Нотр Дам дьо Пари”, Уелската катедрала и другите, ще видите, че те са започнати тогава, когато в България няма турци и турско робство. Така че има едно изоставане на Балканите, което е отпреди Османската империя. Някои го обясняват с това, че има желязна руда и мед повече на запад, отколкото на изток, има различни обяснения за причините. И затова турците се юрват тук, защото това е като водата. Тя прелива там, където има слаби съпротиви, добра пропускаемост. Когато турците стигат до Виена, знаем какво става.
Турците спряха до Виена, но този град в момента е препълнен с емигранти. Както и цяла християнска Европа е в началото на една асимилация, емигрантска.
Германците например искат турците да дойдат сутринта, да им заведат децата на училище, да сготвят, да изчистят дома и тоалетните и вечерта да се върнат в Истанбул. Дори и при съвременните комуникации това не може да се случи. Тази потребност от ниска работна ръка, която Западът приема, е бумеранг, защото тези хора остават, раждат деца, децата им се образоват, трима турци вече играят в германския национален отбор. Не може да се гледа само едната страна. Този тероризъм само от някакви маниаци ли се осъществява, дето ги чакат девици в рая, или има и някаква друга причина?! Добрата политика предотвратява проблемите, а не ги решава. Ето, гърмяха се половин година в Украйна и сега решиха да прекратяват огъня. Не можеше ли да се разберат още преди да е започнал огънят? Както и с нашето реформиране. Китайците не говореха толкова много за реформи, но ги направиха. Винаги има две страни в една история, дори ако е злодейска история. Отначало Хитлер става грандиозен лидер по простата причина, че в началото говори верни неща. Ние се вайкаме от Ньойския договор, но Версайският договор е много унизителен за Германия, много по-унизителен, отколкото Ньойският договор за България.
Една Норвегия е обявила своята независимост едва през 1905 г., но е богата и добре уредена, а дори не е член на ЕС, безработицата там е 3%, една от най-ниските в Европа. Явно причината не е в това кога си придобил независимост.
Трябва да се внимава много, има едно особено лудване на българите. По СДС, по царя, по патриотството, защото те отчаяно търсят, подсъзнателно търсят някого, на когото да вменят качества, които той не притежава. И понеже няма хора, изведнъж решават, че този или онзи е спасител.
В БСП е налице ужасен луфт между ръководството и електората. Това е разминаване, което силно ще деградира тази партия.
Тук има един основен омагьосан кръг. За всички е ясно, че политика без пари не може да се прави. Ето, сега се говори за българската СИРИЗА. И ще застанат дваматрима милионери начело на българската СИРИЗА. За да направиш партия, за да правиш политика, трябват пари. И то много пари. Кой бизнесмен ще даде пари за партия, която ще внесе законопроект за ограничаване на неговата печалба? В това няма резон. Това е световен проблем.
Как тогава се случи СИРИЗА в Гърция?
СИРИЗА е преди всичко битово-емоционална идея. Гърците са глезените деца, вече ви казах. Те не са свикнали да се кланят. Когато беше войната в Сърбия, единствено гърците изразиха различно отношение към бомбардировките, въпреки че са членове на НАТО. Имаше грандиозен митинг в Солун срещу бомбардировките. Има си едни исторически напластявания, които не могат да не избият, защото историята не е само нож, вилица, пълен хладилник и пълен стомах. Световната криза и в частност гръцката криза не е никаква специална криза, става дума за периодични пороци на цялата капиталистическа система. Някои плащат много скъпо, а богатите плащат най-малко. Проблемът е социален. Защото не може един милиардер и един ватман, който си губи работата, да бъдат еднакво засегнати от кризата.
Само с бедност ли може да се обясни хищническата алчност на българските управляващи от всички политически партии? Много кражби, без никакво усещане за обществен интерес… Защо не ги боли тези хора за нашата страна? Не се ли включва в тях някакъв механизъм за държавничество?
Първо, не съм видял човек, който да е влязъл беден в парламента и да е излязъл богат. Те си влизат богати там. От друга страна, всеки един депутат не може да не прави някакви комбини. Не само корупционни, но и административни и др. Поради простата причина, че преди това е казал на някой още по-богат от него: „Моля ти се, подсигури ми кампанията да ме изберат, ще бъдеш възнаграден!”. Това е нещо много важно и у нас съществува това. Обаче има и трети момент, с който много се спекулира: това е идеята за социална справедливост. Това е безсмъртен инстинкт в природата на самия човек. Социализмът не е съвършен, това е ясно. Но той растеше именно върху това чувство за равенство. Константин Иречек пише за нас като позитив, че „българите изпитват отвращение към неравенството” – от детската скамейка до фабрикантските постижения. Извинявай, но братята Георгиеви не са герои. Те са благодетели. Защото едно е да дадеш пари, друго е да дадеш кръв. Тук се създава един исторически култ към предприемача, към банкерите, което е другата пък крайност, в сравнение с борците против капитализма и фашизма. На нас, българите, ни липсва ключовата дума равновесие. В римското право има един постулат: „А сега да изслушаме и другата страна!”. У нас е само така или само иначе.
Но хората така или иначе не са равни. Комунизмът (или социализмът) в реалността се провали, не може да има унификация на всички. Комунизмът не сработи.
Да вземем например десет индикатора за стойностите на човешкия живот. Продължителност на живота, колко кила месо може да си купи една чистачка, колко деца се раждат, колко умират и пр. И, от друга страна, да вземем десет сигнала за пороци. Проституция, корупция, лъжовност, даже един беше казал, че като дойдат комунистите на власт, жените ще станат общи, а се оказа, че сега жените са по-общи. Сравнявайте, сега и тогава.
Откъде се пръкна тази изключително злобна, човеконенавистна десница, мракобесна, която разпъва на кръст всеки, който не мисли като нея. Нали уж демокрация, а се оказа просташки деспотизъм на публичното пространство. Десните у нас имат сталинистки и тоталитарни рефлекси и това е силно отблъскващо за всеки мислещ и фин човек.
Защото са гузни. Те знаят, че Западът никога няма да ни заобича. Западът ни смята за несигурен фактор и съюзник. Ние сме православни, ние сме русофили или славяни, няма значение какво. Този синдром на десницата е всъщност комплексът на човек, който знае, че имиджът на България не е позитивен въпреки всичките лимузинени прегръдки и усмивки. Колкото по-гузен е един човек, толкова е по-верноподанически настроен в момента. Аз го казах в „Преса”, от двайсетте катедри по идеологическа подготовка, научен комунизъм, всички тези хора сега са сини политолози. Да не говорим за децата на членовете на Политбюро. Поведението на десницата е един комплекс за вина, симптом за гузна съвест. Когато някой започне да лае антикомунистически, да знаете, че работата не е читава.
Забелязала съм, че точно децата, ползвали всички облаги на комунистическата система заради родителите си от висшата комунистическа номенклатура, най-истерично се държат и са най-големите „демократи” днес, раздават морално правосъдие. Например нито майка ми, нито баща ми са били комунисти.
Именно. Баща ми и майка ми умряха като учители. Сега аз съм „червеният професор”.
Децата могат да имат различни възгледи от тези на родителите, разбира се, но пък точно те да са флагманите на демокрацията, малко ми идва в повече.
Пияницата не може да бъде председател на дружеството на трезвениците. Дори и когато е престанал да пие.
Прието е да се смята, че Студената война започва с фултънската реч на Уинстън Чърчил през 1946 г. за Желязната завеса. Но би могло да се каже и друго. Че Студената война започва през август 1945 г. с атомните бомби над Хирошима и Нагасаки, от които бомби няма никаква необходимост, тъй като Япония е вече сразена, но Хари Труман се цели не в Япония, а в Москва. Доктрината на Труман е за сдържането на Русия. Не е ли тази доктрина в основата на украинската криза? Западът сдържа Русия…
Исторически Русия винаги е имала основателна обсесия относно защитаването на своите граници. Никой не е изчислил войните на Русия от XVII до XX век: колко пъти тя е нападала и колко пъти са я нападали. Инвазиите срещу нея са много повече. Русия обявява война тогава, когато трябва да освободи балканските християни от турците. Дали е била княжеска Рус, дали е била императорска Русия, дали е била болшевишка Русия, дали е Путинова Русия, няма значение. Русия винаги се е срещала с една враждебност от Запада в политически смисъл. И дори тогава, когато Русия като вътрешен живот най-близо се приближава към Запада, знаете, че във „Война и мир” половината от фразите са на френски, дори тогава тя се сблъсква с тази враждебност. Помните ли онова писмо на Достоевски за неблагодарните славяни?
Достоевски казва, че „Русия никога няма да има и никога не е имала някой, който толкова може да мрази, завижда, хули и дори да демонстрира открита неприязън към нея, колкото всичките тези славянски племена в момента, в който Русия ги освободи и Европа приеме да признае тяхното освобождение!”.
Той, като че ли е предсказал нашия Стамболов, както и другите славянски държави, които повече или по-малко се отдалечават от Русия. Тук има един основен въпрос, понеже говорим за уроци на историята. Нима не е ясно от целия исторически опит, че така с руснаците не може да се разговаря?! Че не може Западът да иска да ги разчлени на пет части. Дори наследниците на бялата емиграция в чужбина подкрепят Путин. Така, както по време на Втората световна война хора, страдали свирепо от съветската власт и успели да се измъкнат от Русия, застанаха на страната на Сталин. Дори бивши белогвардейски генерали, които са жертви на съветската власт. Но никой от тях не подкрепи Хитлер, за да спасят Русия от болшевиките. Има специфичен момент в руската история, това е чувството за национална гордост у руснаците. Наполеон отива в Русия и казва: „Няма да има крепостничество, няма да имате господари”. И точно тогава се осъществява най-силната съпротивителна акция a-specto никаква необходимост, тъй като Япония е вече сразена, но Хари Труман се цели не в Япония, а в Москва. Доктрината на Труман е за сдържането на Русия. Не е ли тази доктрина в основата на украинската криза? Западът сдържа Русия… Исторически Русия винаги е имала основателна обсесия относно защитаването на своите граници. Никой не е изчислил войните на Русия от XVII до XX век: колко пъти тя е нападала и колко пъти са я нападали. Инвазиите срещу нея са много повече. Русия обявява война тогава, когато трябва да освободи балканските християни от турците. Дали е била княжеска Рус, дали е била императорска Русия, дали е била болшевишка Русия, дали е Путинова Русия, няма значение. Русия винаги се е срещала с една враждебност от Запада в политически смисъл. И дори тогава, когато Русия като вътрешен живот най-близо се приближава към Запада, знаете, че във „Война и мир” половината от фразите са на френски, дори тогава тя се сблъсква с тази враждебност. Помните ли онова писмо на Достоевски за неблагодарните славяни? Достоевски казва, че „Русия никога няма да има и никога не е имала някой, който толкова може да мрази, завижда, хули и дори да демонстрира открита неприязън към нея, колкото всичките тези славянски племена в момента, в който Русия ги освободи и Европа приеме да признае тяхното освобождение!”. Той, като че ли е предсказал нашия Стамболов, както и другите славянски държави, които повече или по-малко се отдалечават от Русия. Тук има един основен въпрос, понеже говорим за уроци на историята. Нима не е ясно от целия исторически опит, че така с руснаците не може да се разговаря?! Че не може Западът да иска да ги разчлени на пет части. Дори наследниците на бялата емиграция в чужбина подкрепят Путин. Така, както по време на Втората световна война хора, страдали свирепо от съветската власт и успели да се измъкнат от Русия, застанаха на страната на Сталин. Дори бивши белогвардейски генерали, които са жертви на съветската власт. Но никой от тях не подкрепи Хитлер, за да спасят Русия от болшевиките. Има специфичен момент в руската история, това е чувството за национална гордост у руснаците. Наполеон отива в Русия и казва: „Няма да има крепостничество, няма да имате господари”. И точно тогава се осъществява най-силната съпротивителна акция срещу французите. В страна, която се приема за една от най-ретроградните в политически смисъл.
Добре де, защо е толкова голям страхът на Европа от Русия през вековете?
Различието е причината. Русия е различна. В Москва има един хълм, Поклонная гора (на това място с поклони са посрещали важните лица, чуждите пратеници и др.), дето Наполеон (през 1812 г.) чакал да му връчат ключовете от Кремъл, както на всички други градове, в които влизал. И Наполеон чакал, чакал, но никой не дошъл. Руснаците се различават. Аз не казвам, че са по-добри. Руснакът понася страданието като благородство. Една проститутка руска може да се пазари с теб за пет долара, но кажеш ли й нещо срещу Русия, ще ти издере очите. А при нас е обратното.
И американофилството ни е като русофилството ни. Невежо. Силният не презира слабия. Презира глупавия и приклекналия.
Ако аз бях руснак, кои биха били причините да обичам българите? Нашето русофилство е кръчмарско. Нашето русофилство е консумативно. Ама, казват, била съветизирана България! Че и Белгия да беше в този Ялтенски блок, и Белгия щеше да бъде съветизирана. Степените на нашето престараване са такива, че сега много обичаме Америка. Само едно ще ви кажа. Винаги тези, които са ни поощрявали за съпротива срещу Русия, каквито са били най-вече французите и англичаните, в крайна сметка те са се съюзявали с нея. Може и да ни използват за някакви геополитически хватки днес западняците, но в едно съм сигурен, че ни презират като поведение. Ето, вие ме питате откъде е този неистов антикомунизъм. Ами защото знаят, че преди това България беше образец, даже Бжежински казва на „азиатски комунизъм”. Което, разбира се, не е вярно. И той ни посочва като най-съветизираната страна в Източния блок. Кой по онова време не казваше колко много обича Русия, тогава в лицето на великия Съветски съюз?! Това е рефлексът на гузния човек. Така е и сега във външната ни политика. Така е и за партийна кариера. И вечно гледаме от другите: българска СИРИЗА, български Лувър, български Бисмарк и т.н.
Може ли да имаме президент русофоб?
Това неговото е тест за благонадеждност. Ругателството на Русия в момента добре се инкасира. Нали знаете, по-католик от папата. И като кажат нашите: „Обаче уважаваме руската култура”! Абе, целият свят уважава руската култура. Руснаците не чакат от нас да признаем руската култура. Има много страни, които имат газ и нефт. Но малко страни имат Чехов, Достоевски, Шостакович и т.н.
Страшно много злини се извършиха в името на битката с Русия и руското сдържане. С идея да не дойдат комунистите Западът подкрепи амбициите на Хитлер за преразпределяне на света. Десетки кървави преврати по света се извършваха с цел да не пристигне съветската заплаха. Сега виждаме една кървава Украйна пак заради сдържането на Москва. Да не говорим, че самият комунизъм се случи, когато Западът подкрепи революцията, която да разпердушини царска Русия, така ли беше…? Не пътуваше ли Ленин за Москва с един вагон пари?
Това за Ленин е вярно, но всички подобни движения са малцинствени, не може да не се подкрепят финансово. И нашите въстаници са получавали пари. Иначе как да стане подобна революция. Вдига се ръка срещу двуконтинентална империя, срещу армия от 300 години. Но не може Коминтернът да накара селянина да грабне вилата и да се бунтува. Парите са си пари, например вестник „Правда” започва да излиза с тези пари. Но не можеш да събереш митинг в Иркутск с парите на германците. Който се бъзика, с извинение, с империя като руската, добро не е видял. Аз не мога да разбера какво е това да бъде притиснат Путин и защо се говори за агресия на Русия. Ами Русия е притисната в желязна хватка от бази. Помните ли онази глупост, че системата ПРО се поставя да пази Европа от Иран. Хаха. Вижте, Русия се завръща. Най-смешното е, че завръщането на Русия в Европа се представя като антиевропейско начинание. Западът иска Русия да си стои там някъде в Сибир. Не бива да забравяме, когато Мадлин Олбрайт беше казала, че не е справедливо държава като Русия да има толкова много природни богатства. Технологиите са напреднали много, но природните ресурси са на изчерпване. Западът харесваше Елцин не по други причини, а защото той беше се разпасал и им вика „загранєца” на нас не ни е важна. Ето кого харесват западниците. Русия е много вкусен кейк за Запада. Но това за разпарчетосването на Русия няма да стане. Западът иска да накара Русия да влезе в Украйна, за да я обявят за световен злодей. Но мисля, че търпението на руснаците може и да се изчерпи. Украинците са изкуствено създаден народ. Нека сравним българското и небългарското население в Източна Румелия като съотношение с руското и неруското население в Украйна. Източна Румелия е някъде към 811 хиляди души, от които само 500 хиляди са българи. Но влиза княжеската войска и толкоз. Участваме. С основание, разбира се, това е един велик държавен акт. Но в Украйна руснаците са смазващо мнозинство. Те им викат рускоговорящи, а те са си просто руснаци. Има и друго. Нали сме отхвърлили тоталитаризма?! Крим беше даден по тоталитарно време на Украйна от един украинец, какъвто е Никита Хрушчов.
Ясно е, че смяната на режима – комунистическия с либерален, беше предварително договорена и революцията, която медиите ни представиха, беше тотално измислена.
На олигархичния комунистически елит му беше подадена ръка от Запада. Ние се плюем по митингите, а едни забогатяваха междувременно. Има ли някой член на Политбюро, чиито деца днес да са в бедствено положение? Няма. Напротив, всички имат успешен бизнес. Това е достатъчно.
Проф. Пантев, защо нивото на образованието у нас е толкова ниско, това е брутален погром над нацията.
Не може да има елитно образование в изостанала страна. Никой по света не говори за университета в Хартум или в Бангладеш. Образование може да има само там, където има общ висок уровен на страната. Тогава го казах някъде, но пак ще го повторя. Навремето ние, даскалите, враждувахме в университета, но всички бяхме личности, а сега само враждуват. Всичко се симулира. Професори гастрольори на пет места четат лекции, пък завиждат на депутатската заплата. Всичко се симулира. Както и култура се симулира. Имайте предвид, че симулацията на култура е по-вредна, отколкото нейната липса. Всеки, който може да римува слон с кон, вече е поет и обществото трябва да го цени и дори да го храни. Не може да има елитно образование там, където няма елитно общество. Както е случаят с лекарите. Лекарят, който гледа как граби бакалинът, си казва: „Защо да не грабя и аз”. Най-отблъскващото в днешния свят е, че най-възвишените дейности, като образование, медицина, наука, са изключително комерсиализирани и даже са изгубили своята изначална привлекателност, своя дух. Не искам да приличам на мърморещ старец. Но колкото по-слаби са даскалите, толкова повече имат мания за величие. И само за пари говорят. А образованието е възвишена дейност. Образованието не се индикира само по това колко взимаш. Но вече има такава психоза. Че всичко е пари.