Целта е деструкция на всеки опит за самостоятелна политика

Интервю на Калина Андролова с проф. Николай Палашев, ръководител на катедра „Комуникации и информиране” в УНИБИТ.

Проф. Палашев, напоследък фондация „Америка за България” дава доста пари за „разобличаване” на „антидемократичната пропаганда”. Вие, като специалист по комуникациите, можете ли да обясните какво означава фразата „антидемократична пропаганда”?

Има отговор на това какво е антидемократична пропаганда, според тяхното разбиране. Но преди това е много важно да уточним някои неща. Първо, демокрацията е идея. Това не е нито политическа практика, нито политическа система. Това е идея как хората да живеят по-добре, как да бъдат равнопоставени пред закона, как да се спазват техните права и т.н. Обаче в момента, в който тази идея се превърне в политическа практика, в доктрина или в идеология, тогава разговорът е съвсем друг.

В случая на „Америка за България” става дума за интерпретирането на демокрацията, според ценностите и интересите на онези, които са създали и стоят зад неолибералната доктрина. Задължително е да се уточни, че между неолиберализма и либерализма има огромна разлика, макар че се прави опит да се сложи знак на равенство между тях. Но при неолиберализма има строго определени политически тези, които обслужват световния банков капитал и транснационалните компании. На практика неолиберализмът, рожба, на който например е Макрон, е вариант на политическата доктрина корпоратизъм. В България с корпоратизма са се занимавали доста хора, включително и Огнян Минчев. Kорпоратизмът обслужва именно интересите на корпорациите. Всичко, абсолютно всичко, като се започне от ценностните устои, от морално-етичните норми, мине се през защитата на интересите на обществото и персоналните, и се стигне до сигурността на обществото и на личността, е подчинено на разбирането на корпоратизма за света и човека. Най-общо казано, според тази политическа доктрина светът трябва да е едно абсолютно свободно място, но свободно само при определени условия, гарантиращи пазара. Но и тук има една уговорка – пазарът не е свободен в онзи идеален смисъл, както някой се опитва да го представи, а е пазар с много строги, стриктни условия. При тях средният бизнес, средната класа има минимални шансове, да не говорим за хората на наемния труд – няма значение дали е физически или интелектуален. Това е свободен пазар само за едни, както при Оруел с лозунга: „Всички животни са равни, но някои са по-равни”.

Ценностите, които споделя неолиберализмът, са ценности, защитаващи тезата, че човекът е свободен, когато се освободи от традицията, когато се освободи от своята идентичност – родова и национална, идентичност, която е абсолютно естествена за човешкото същество и националните общества в съвремието. Оттук не е нужно културата, която той трябва да споделя, да се базира на традициите. Тя трябва да се базира на това да се забавляваме, да консумираме и на практика да не се интересуваме от бъдещето. Впрочем философията на рекламата е точно в тази посока. Какво се оказва накрая? Според тях човешкото същество на хартия е свободно, но всъщност е форматирано или поне се опитват да го форматират като една консуматорска, маркетингова единица. Една биологична единица, която се разглежда единствено като евтина работна ръка. Даже, когато дойдат избори, се говори за електорат, а не за хора. И когато някой заговори за това откровено, то веднага се определя като „антидемократична пропаганда”.

Да се върнем към това какво разбират „Америка за България” под „антидемократична пропагандa”.

Всичко, което е против тезите, за които говорихме преди малко, е антидемократично. В момента, в който някой заговори за националното общество, заговори за истинска функционалност на националната държава и суверенитет, заговори за традиции, той е идентифициран като фашист, като националсоциалист, като шовинист, като комунист, разбира се. Поради тази причина в момента на европейския терен хора като Льо Пен са низвергнати, хора като Орбан са определяни като фашисти. Да не говорим за тези, които поддържат тезата за това, че е необходим нов тип национална държава. Разбира се, има различни по своята същност опити, но в крайна сметка тезата за нов тип национална държава днес се поддържа от Путин, от Ердоган, от китайците, донякъде от унгарците. В Словакия забелязваме същата тенденция. В Чехия отдавна се случват подобни неща. Неслучайно има Вишеградска четворка. В Италия е същото. Впрочем излизането на Великобритания от ЕС е на същата основа, колкото и да не им се иска да го признаят от Брюксел.

„Антидемократичната пропаганда” означава всъщност дисидентстване и пробиване на неолибералания модел, който все повече заприличва на тоталитарен модел от някакъв модерен вид, но при всички случаи е тоталитарен модел, тъй като клони към всеобхватен контрол върху обществото.

Абсолютно е така. Само че при тоталитаризма, при истинския тоталитарен режим, нещата са ясни. Ако си против системата, просто те вкарват в затвора или в лагер. Тук те маргинализират. Това е по-страшно от физическото насилие. Като говорим за антидемократична пропаганда, всъщност става въпрос за това, че истината, която се казва по повод на различни казуси, се определя като манипулация, която, видите ли, винаги е в полза на някой, който априори е обявен за враг номер 1 на демокрацията. Всеки веднага се сеща за Путин.

Но тук искам да кажа някои много важни неща по повод на техните тези за антидемократичната пропаганда. Първо, свободата на словото е декларирана от неолибералите като ценност. Добре, но къде е свободата на словото? Всеки има право да говори и никой не е затварян за това, че говори. Днес обаче ние живеем в медиен свят. Ако което и да е слово не бъде вкарано в медиите, то няма как да стане публично. Сега да видим какво се случва в медиите като цяло. Там има селекция на това кой може и кой не може да говори, какво може и какво не може да се говори. Има много редки случаи на пробив в това отношение. На практика нямаме свобода на словото. Имаме, но за някои. Второ, говори се за равенство пред закона. Човек си пуска новините и вижда къде е равенството пред закона. Просто няма такова. Но за сметка на това, неолибералният политически модел предполага непрекъсната критика по отношение на правораздаването, но критика, която не предполага действителна промяна в това отношение. Третата им спекулация е свързана с честната конкуренция. Къде е честната конкуренция? Може ли един човек, който решава да прави бизнес, просто да отиде да вземе кредит и да започне да развива този бизнес. Гарантирам ви, ако някой се опита да прави бизнес извън системата, той просто ще бъде унищожен. Когато говорим за честна конкуренция, то е задължително да има равен старт. Равен старт няма нито в сферата на бизнеса, нито в сферата на образованието, нито в сферата на културата.

А за какви свободни медии говорим, когато медиите в повечето от случаите са корпоративни субекти. Те изповядват някакви свои ценности, имат свои интереси, съответно провеждат политиките си. Оттук нататък журналистиката на практика се превръща в маска на неолибералната пропаганда. Давам Ви един пример. Виждаме с очите си кадрите с прегръщането от срещата Борисов-Путин. От Путин лъха студенина, той стои като истукан, лицето му е каменно, когато Борисов тръгва да го прегръща. От гледна точка на невербалната комуникация, категорично можем да кажем, че Борисов не е приет и е ясно, че нищо не може да договори, че нищо няма да му бъде дадено да договори. Но ако слушаме нашите медии, тази среща е минала едва ли не под знака на това, че Путин се е молил на Борисов да направи нещо тук в България. Разбирам, че трябва да се гради имидж на политиците. Само че тези, които градят имидж, нека поне да не изказват лъжи, нека поне да боравят с полуистини.

Корпоративните медии навсякъде имат собственик, който има някакви интереси. Има идеологически десни вестници, има леви. Въпросът е, че за тази цел съществуват обществени медии, които би трябвало да пазят плурализма. А в същото време там наблюдаваме спиране на предавания, тормозене на журналисти заради определени възгледи.

Ние говорим точно за това. Измамно е това, че има свободни медии, че има обществени медии. Няма такова нещо. Ако в България има свободни медии, то те се броят на пръсти. И множеството, които не са свободни, са под абсолютен контрол, включително и обществените ни медии. За съжаление, го наблюдаваме в БНТ, особено в предаванията за политика, култура и изкуства, а явно и в БНР е същото положение.

В един момент беше относително свободно, но вече не е. Това беше последната преграда, която падна.

По отношението на обществените медии към действителните национални проблеми, си проличава степента на доверие в политиците и в институциите. Това доверие е нулево. Мога ли да попитам каква е тази идея на Макрон за транспортните фирми? Макрон е начело на водеща страна в Европейския съюз (ЕС), а те са две – Франция и Германия. Това, което той предлага, го предлага ЕС. Не мога да си представя, че това идва само Франция. Оставям реакцията към конкретния случай, както и това, че от ЕК отстъпиха, но питам: Коя от парламентарно представените партии в България има различно отношение към ЕС и към този модел на ЕС, освен това на подчинение? Защото да говорим на ангро за ЕС не е правилно. Съюз на европейските национални държави трябва да има, но не този, който сега ни е наложен.

Разясняването на „антидемократичната медийна опасност” става посредством доклади, конференции, публикуване на статии, университетски работи, научни разработки и пр. Кое налага такава високопарност и маскировка зад псевдоинтелектуални конструкции? Университетската трибуна е призвана да легитимира неолибералната цензура, представяйки я за научна разработка?

За това става дума, за легитимирането на една политическа доктрина, която не е естествена за човека. Но истината трябва да се каже докрай. В момента наистина има война. Тя не е с ракети, не е с бомбардировачи. Това е комуникационна война между неолибералния политически модел и доктрината, която обаче още не е докрай оформена и формулирана. Доктрината за това, че на хората е необходима национална държава от нов тип, отчитаща глобализма, отчитаща свободното движение на хора, капитали и стоки, но също така специфичните национални интереси, националната култура и традиции, както и особеностите на националната идентичност. Първо, в тази война неолиберализмът се опитва да подмени разбирането за това що е демократично и за това що не е демократично. Второ, опитва се да подмени ценностната система, замествайки ценностите с квазиценности, например по повод на семейството. Традиционното семейство не е демократично. Семейството може да бъде от двама мъже или от две жени, или от човек и куче... Подменят се ценности, заменят се ценности с квазиценности и се пренареждат. Трето, удря се в традицията на националните общества, а традицията е хранителната среда за идентичностите на хората. За неолибералите не е важно какво е това род, какво е родина, какво е отечество и т.н. Това няма значение, не е важно. Ако ти говориш за тези неща, ти си националист, ретрограден и т.н. Спомняте ли си „Стената” на Пинк Флойд? Това е положението...

Как се води тази война? От една страна, неолибералните тези се легитимират чрез институции, които по някакъв начин се захранват финансово от външни източници. Самите участници в т. нар. проекти също се захранват финансово от чужди източници. По този начин излиза, че имаме пред себе си разработка, която се представя за научна. Бога ми, ако някой истински социолог прочете последните изследвания, които претендират да бъдат социологически, просто не знам какво ще коментира. Във всеки случай това не е социология, това е стъкмистика, и то на пропагандни клишета. Това е още по-грубо от комуникационна гледна точка и на практика представлява комуникационно насилие над съзнанието, нагласите, начина на мислене.

Но в тази комуникационна война те отиват още по-надълбоко. Те са завзели абсолютно всички възможни форуми в областта на културата, в областта на изкуствата, даже в областта на образованието. Има страшно много опити да се измести класическият подход за образоване на децата и да се замести с нещо, което било модерно и демократично, но така децата стават... малко е да се каже полуграмотници. Съзнателно се руши интелектуалната им способност да търсят отговори за нещата. Децата оттук нататък се превръщат в абсолютно управляеми индивиди, безмозъчни същества.

Като вземем всичко това накуп, картината е доста мрачна. Наред с всичко останало, в обикновените хора се внушава страх, че ако имат собствена мисъл и тя противоречи на политкоректната, официална мисъл, то те по някакъв начин ще бъдат ощетени или наказани. И поради тази причина общата маса от хора стана индиферентна към политическите процеси, не е активна, не е инициативна. Губи се мотивацията за градивност. На това място идват шоу предаванията, които абсолютно профанират разбирането за човека, идва чалгата и политиците, страдащи от логорея.

Онзи ден всички се възмущаваха защо чалга певица била взела за песента си стихотворение на Вапцаров. Може ли в едно общество, където културата е висш приоритет, както е било например по времето на Възраждането, или пък през 30-те години на миналия век, когато България в културно отношение не отстъпва на водещите страни в Европа, стихотворение на Ботев да се превърне в кючек? Едва ли. Щяха да пребият с камъни този, който го е направил. Днес това е допустимо, приема се и се слуша, което е най-страшното. Даже един от водещите в телевизионно предаване за култура извади от девет кладенеца вода, за да намери оправдание за това, че няма проблем едно от най-съкровените стихотворения на Вапцаров да е превърнато в чалга песен. Така, виждате ли, словото на Вапцаров щяло да стане още по-популярно... Ето я манипулацията, ето я подмяната на ценностите.

Колкото до това, за което говорихме по-рано – за да станат техните тези не просто публични, а неоспорими, те търсят легитимацията на институционалния авторитет. Поради тази причина не са отишли в Свищовския университет, а отидоха в Софийския университет (СУ). Неслучайно преподаватели от СУ, които имат изказвания от типа „На мен по-близък ми е един католик, отколкото един българин”, определят онези, които са причислени към антидемократичната пропаганда като хора, които не са добре психически. Мога да говоря и с имена, но не искам, защото въпросът е принципен, не е персонален. Освен това, смятам че тези хора са се самоотказали от чест и достойнство и поради това са се превърнали в интелектуалстващи еднодневки. Те търсят тази легитимация, за да отнемат възможността за съпротива.

Не е ли редно хората най-после да научат, че зад въпросните институти, съвети по това или онова, НПО-та за граждански права, организации със смешно надути наименования, всъщност стоят хегемониалните интереси на Америка, че тези НПО-та съществуват като кухи структури, финансирани с грантове, чиято цел е да манипулират общественото мнение?

Първо, искам да уточня нещо. Когато говорим за Америка, трябва да кажем, че Америка не е единно цяло, има няколко Америки. По отношение най-вече на „Америка за България”, но и някои други, тази Америка е купена от транснационалните компании и от световния банков капитал. Има още няколко Америки, които са друг тип, които са по-склонни да провеждат политика на договаряне на ценности, интереси, позиции и т.н. Те в момента са още слаби, просто защото живеем в материален свят и парите решават въпросите. Онази Америка, която финансира подобни структури, деклариращи се като гражданско общество, иска от тях едно-единствено нещо – деструкция на всеки опит за самостоятелна политика на държавата и на българските политици. Това правят те най-вече. 

Що се отнася до хората, те трудно ще проумеят каква е истината. По-скоро ми се струва, че политиците, или поне тези, които имат глави на раменете си и гледат не до днес на обяд, а в малко по-далечно бъдеще, трябва да помислят за това абсолютно всички неправителствени организации, които имат финансиране отвън, да бъдат забранени. Вече съм го казвал веднъж, сега го повтарям. Очевидно точно тази теза много дразни някои и е добре, че ги дразни. Всички трябва да бъдат забранени. Няма значение от коя чужда държава идват парите – Америка, Русия, Китай, Канада, Германия. И това го казвам неслучайно. Приказката: „Този, който плаща, той поръчва музиката”, в нашия случай значи, че тези неправителствени организации защитават чужди интереси, но не и българските.

Тези НПО-та функционират в мрежова структура по специфична технология, обхващат разни части на обществото, от млади майки за зелена енергия до институти за геополитика, или съюзи за борба с Маша и мечока. Когато се налага те се вдигат в едно като в юмрук и започват протести, медийни участия, лекции в университетите, каквото е нужно за пропагандиране и налагане на спуснатата от САЩ теза, концепция, решение на въпрос и пр.

Абсолютно вярно е това, което казвате. Сега ще припомня протестите през 2013 г., които бяха направени вследствие точно на такова обединяване. Те бяха представени като демократични, граждански протести срещу олигархичните кръгове, срещу комунистите, срещу не знам си КОЙ. На втория ден от протестите, на главния транспарант, който беше развян, пишеше „Газпром – вън от България!”. Оттогава са минали 5 години. Днес отиваме в Русия, но не казваме „Газпром – вън от България!”, а май казваме „Газпром, елате в България!”. И сега аз питам: Какво се случваше в света преди пет години, за да го има този транспарант? Нямаше ли една идея всичкият газ от Африка да се вкара в Европа, като контрапункт на руския газ? Не беше ли сътворена поради същата причина Арабската пролет!? Изведнъж това не се случи и започнахме да си мислим: „Откъде сега ще вземем газ?”. Давам този пример, за да подчертая несъстоятелността на тезите на неправителствените организации. Може да има някаква неправителствена организация, която искрено да се грижи за калинките и колорадския бръмбар, обаче в повечето случаи става дума за инструменти в тази комуникационна война, за която говорим.

Реално гражданско общество няма, има псевдогражданско общество. За да има гражданско общество, трябва да има субекти, които са независими от държавната хранилка, а и от чуждите грантове. Не може чуждите грантове да създават истинско гражданско общество.

Има дефиниция за това какво е гражданско общество. Неговата основна характеристика е, че за дейността си не получава финансиране откъдето и да било, включително и от държавата, и не се намесва в политиката. А кои дейности на НПО-тата, особено по линия на „Америка за България” и подобните им структури, не са всъщност намеса в политиката? Те стигнаха дотам да стават създатели на партия. Извинявам се много, „гражданско общество” звучи хубаво, но...

Това е един фалшив инструмент, който се представя за легитимен под високопарната фраза „гражданско общество”.

... то е оръжие в ръцете на неолибералите в тази комуникационна война.

 Знаем, че за представителите на тези НПО-та няма никакви ограничения да се появяват по всички медии, независимо от степента си на некомпетентност. Напротив, те са с протекции, медиите ги канят с невъобразима охота, създават им ореол на главни ментори на нацията. Те казват какво да се прави, кое е морално, кое – неморално...

Ще кажа нещо повече. Те не само са привилегировани по отношение на публичността, те са част от неолибералната политическа система. В този смисъл те са необходими на управляващите в контекста на неолиберализма. Те са необходими, защото техните тези оправдават някои от действията на самите политици. Забелязали ли сте колко често, когато има въпрос, който не е еднозначен, политиците се позовават на тези, развивани от НПО-тата. Говорихме за това, че самите медии са се превърнали в корпоративни субекти. Защо се учудваме, че представителите на тези НПО-та са толкова често в медиите? 

Те работят в симбиоза.

Самите медии са в тази система. Вижте коментаторските предавания на трите водещи телевизии – БНТ, bTV и „Нова телевизия”. Първо, забележете повтаряемостта на гостите.

Да, особено в „Панорама”.

Второ, забележете това, че ако случайно се получи пробив в политкоректното говорене, водещите дори понякога изпадат в ступор, защото не знаят как да реагират. Това е.

Тези НПО-та, използвайки страхливостта на политиците, и създавайки си изкуствен фалшив авторитет, камуфлажен, започнаха в един момент да насочват дори действията на правителството. Ето, ако сега правителството реши да строи АЕЦ „Белене” с помощта на руски инвеститор, моментално ще се разгърне кампания, която ще стигне дотам, че ще иска оставката на правителството. Що за абсурд! При положение, че зад тези НПО-та няма никакъв електорат. Тоест те не представляват никого, освен едни чужди интереси.

Ето, затова казвам, че НПО-тата трябва да се забранят със закон. Те нарушават принципите и характеристиките на това, което би следвало да е гражданското общество. НПО-то няма право да се бърка в политиката, няма право да иска оставки, няма право да иска смени на министри. Вижте случая с кмета на „Младост”, тя е от НПО, Зелените. Вижте докъде я докараха.

Къде е генезисът на тоталитаризма при комунизма, както впрочем е и при нацизма, и при фашизма? Този тоталитаризъм настъпва в момента, в който държавата се смеси с партията. Ние днес смесваме държавата с организации, които са платени от чужди интереси. Тезата „Белене гьол”, която премиерът развиваше, преди това е развивана от n на брой НПО-та. И той, виждате ли, се е вслушал в гласа на „народа”. Днес обаче, когато истината блесна, се чудят как да спасят положението и вече дума не става за някакъв си гьол.

Аз дори очаквам да се появи сериозна политическа битка срещу Борисов. Ако той изобщо реши да строи централа, защото това може да е просто един приятен блъф.

Само че тези битки във вътрешен план ми се струват много комични. Казвам комични с цялото си неуважение към политиците. Със своите действия и изявления доказват, че не са самостоятелни. Ето, един от лидерите на ГЕРБ – Цветанов, когато стана дума за срещата между Борисов и Путин, каза: „Ама Вие какво си мислите – че тази среща не е съгласувана до последна подробност с ЕС?”. Добре, щом един ръководител на суверенна държава трябва да съгласува своите политически действия с друг субект, за какъв суверенитет говорим ние? Тук някой ще каже, че по този начин защитаваме демокрацията и статута си на страна – членка на ЕС, или с други думи интересите на т.нар. ни партньори. И това трябва да звучи достатъчно внушително и убедително по отношение на „правилната” позиция. Е, да, ама не, както казваше Петко Бочаров. Защитаваме неолибералната интерпретация на демокрацията. Тук се съобразяваме с интересите на французи, апахи, пакистанци, американци и всякакви други, но не и с тези на българите. После искаме да живеем по-добре. Няма как да живеем по-добре. Все повече българи ще ровят в кофите за боклук.

Индоктринира се общественото съзнание чрез изпразнени от съдържание идеологеми като „демократични ценности”, „глобализация”, „руската опасност” и пр. 

Всъщност това са опорните им точки. Опорна точка е „руската опасност”. А тук е много важно да се разбере, че те развиват тази опорна точка на един формален пренос на характеристики на Съветския съюз върху Руската федерация. Путин го идентифицират със Сталин. Нещо, което е ясно, че не е така и за средностатистическия, образован човек. Но те все още използват идеологемата, че хегемонът в света, това е САЩ. Като погледнем сирийският въпрос, като погледнем Ирак, Иран, Египет, ще видим, че САЩ не е никакъв вечен хегемон, но това, наистина, е по-друга тема.

Индоктринирането, тоест изместването на автентичните мисли на хората и насаждане на чужди за тях мисли, става на базата на точно такива идеологеми и митологеми, които са празни от съдържание, но носят стойността на нещо, което не подлежи на съмнение, както например Холокостът. Нека някой да каже нещо срещу Холокоста, особено в Германия. Той на секундата ще е в затвора. С други думи, освен че манипулира общественото мнение, индоктринирането има за цел и да прекрати всякаква съпротива срещу опита държавите да бъдат превърнати в пазарни територии, хората – в консуматори и евтина работна ръка, ценностите – в псевдоценности, културата в чалга и т.н. 

Тази ли е пропагандната методика, върху която се опитва да се задържи неолиберализмът, след като става все по-ясно, че историческият му пик отминава?

Съмнявам се, че този пик е преминал. Нека не се заблуждаваме. Неолиберализмът или неолибералният политически модел, който на практика владее държавите – членки на ЕС, Канада, САЩ, Австралия, все още има мощ и тя не трябва да се подценява...

... Да, но има все повече съпротива.

Съпротива има, тя е на базата на тепърва раждащата се доктрина за нов тип национална държава. Но да говорим, че неолиберализмът си отива е много рано, много е смело. Нека да не забравяме, че материалното, финансово осигуряване на този политически модел е много по-силно, отколкото подсигуряването на другите идеи за обществената организация. Според мен голямата битка между едната доктрина и другата доктрина предстои. Тя няма да е нито на полето на класическата война, нито на полето на икономиката и бизнеса, нито на полето на социалните тежнения, а на полето на духовното и културата. Там ще бъде най-голямата битка. Там ще се премерят силите кое е онова, което ползва обществото, и в частност отделния човек, и кое не. Харесва ли му на човека да бъде чалгаджия, или не, харесва ли му да бъде некомпетентен и полуграмотен, или не, харесва ли му да се тъпче с нискокачествени храни, или не, харесва ли му да оцелява като биомаса, или иска да е човек. Там ще бъде голямата битка. В този смисъл искам да кажа нещо много важно. До този момент интелигенцията – нямам предвид само българската, а въобще, стои настрани. Дошло е време да бъде най-отред, на фронтовата линия. 

А не беше ли маргинализирана точно със създаването на такива условия, които извеждат на преден план консуматорското, материята и забавлението?

Да, разбира се. Като казвам интелигенция, нямам предвид професори, които се продават за 300 евро. Нямам предвид хора, които до вчера са защитавали комунистическата идея, а днес са първи демократи. Нямам предвид хора, които до вчера са били атеисти, а днес са най-вярващите, които могат да бъдат намерени на планетата. Те сами по себе си са се определили като духовни маргинали, като нисши духом. Имам предвид интелигенцията, която се стреми към своето усъвършенстване, която може да прави разлика между красивото и грозното, между злото и доброто, между лъжата и истината, доколкото може въобще да се разбере каква е истината. Тоест интелигенция, която познаваме като цяло от златните години на България – 30-те и 40-те години. Интелигенцията, която познаваме по същото време в Германия, във Франция. Говоря за интелигенция, която служи на обществото, а не за интелигенция, обслужваща чужди интереси. Будители ни трябват. Най-вече хора, които да са честни, да не лъжат. Много е важно да не се лъже.  

Комуникационната война на неолиберализма денационализира историческото съзнание. Води се своеобразна война с националното в държавите, с родолюбивото, руши се националната идентичност. Защо? Защо се подменя историята? Например вместо Деня на победата се появи Денят на Европа... и пр.  

Известно е, че историята се пише от победителите. Кои са победителите в последните 100 години? Скоро се въведе терминът „колективен Запад”, това са победителите, като изключим Германия. Те например нямат интерес да се каже, че обявената за враг номер 1 на демократичния свят, но демократичен от тяхна гледна точка – Русия, е била големият фактор по време на Втората световна война. Нямат интерес и немците да са хора с чест, достойнство и самочувствие. Поради тази причина им се внушава вината за нацизма. Когато на един човек му внушиш вината, че е престъпник, макар да знае, че не е престъпник, нито пък баща му или дядо му са били престъпници, какво може да се очаква от него? Да отстоява истинските си права? Не може.

При всяка съпротива веднага му се напомня тази вина.

Напомня му се. Ето, да кажем някои спекулации за България. За да може от Запад да ни внушат, че ние сме второ качество хора, че не разбираме какво е демокрация, нито какво е свобода, нищо не разбираме, се внушава, че това е вследствие на тъмните за България векове, като се започне от XIV до XVII в., та почти до XIX в. Това просто не е истина, защото през тези тъмни векове ние имаме четмо и писмо, имаме един велик Яков Крайков – ренесансов човек, имаме един Паисий. Преди това имаме училища, създадени от православни попове към църквите, и то точно в тези тъмни векове. Но когато се каже тъмни векове: „Какво да искаме от хората? Те са ощетени от природата. Дайте да им помогнем”. Как ще ни помогнат? Като ни превърнат в управляеми консуматорски единици. Ето така ни помагат. И когато някой каже „Баста!” на такава помощ, той веднага се определя като антидемократичен пропагандатор.