Дейността на специалните ни служби спрямо Турция е вяла и кампанийна

Интервю на Таня Джоева за мигрантите, лобистите в Евросъюза и рисковете пред националната сигурност

Проф. Радулов, вие сте един от организаторите на научна конференция на тема „Европа: Глобални заплахи и интегрирана сигурност. Сигурност в Черноморския регион“. Можете ли да направите ваша класация на трите най-важни предизвикателства пред националната сигурност на България? Нестабилният регион, ислямизираща се Турция, слабостта на Европа пред мигрантското нашествие?

Според мен заплахите са многобройни и комплексни, трудни за проактивно идентифициране и реално противодействие. Но ако трябва да се отделят трите най-значими, то аз предлагам следните три. Първо: общото сравнително ниско ниво на сигурност в ЕС, което си пролича от извършените терористични актове на територията му.

На второ място бих откроил липсата на сериозно взаимодействие и координация при противодействието на тероризма и организираната престъпност, които са тясно свързани и с мигрантския поток и със съществуващите капсулирани мигрантски мюсюлмански общности в държавите от ЕС.

И на трето: трагично ниското ниво на противодействие на престъпността в страната, съчетано с висока корупция и ниска гражданска сигурност.

Напоследък прави впечатление затихващият натиск върху нашата граница, свързана с бежанския поток. Вие как си го обяснявате? Дойде ли краят на преселението към богата Европа?

Затихващият натиск върху българо-турската граница отслабна поради редица обстоятелства – ясното вече за мигрантите положение, че ако кандидатстват в България за статут, трябва да останат тук. След това идва и повишеното внимание на сръбската и унгарските граници, които възпрепятстват свободното нелегално проникване в Западна Европа. Както и улесненото получаване на статут при проникване през водните граници – Италия, Гърция, при бедстващо положение и опасност за живота, макар и не свързани с военно преследване.

Експертите, които внимателно следят конфликта в Близкия Изток, считат, че успешните действие срещу „Ислямска държава” по изтласкване от завладените от нея територии ще доведат неминуемо до прехвърляне на активистите ѝ в други държави. Сред тях - и страни от ЕС, където вече са подготвили почва за съществуване без опасности и бедност.

Европа дотук прие достатъчно висок брой мигранти. Защо службите за сигурност не успяват да се справят с проблемите на радикализация и с екстрадирането на част от тях?

Службите демонстрираха слаба подготвеност за противодействие на съвременните заплахи. След падането на Желязната завеса настъпи известно затишие, самоуспокоение и прехвърляне на проблемите на безопасността към по-ниските приоритети за работа. Намалени бяха и ресурсите им – бюджети, щат, въоръжение. След първите съвременни атентати настъпи отрезняване и преосмисляне, но тепърва се преодолява изоставянето и липсата на информационни източници в капсулираните етнически общества и сред новодошлите мигранти – процес, който е труден и иска време.

Исторически погледнато, противопоставянето на САЩ и съюзниците му спрямо военното присъствие на СССР в Афганистан доведе до сериозно радикализиране, разбирано от участниците - мюсюлмани от Великобритания и други държави от ЕС, като джихад. Обучените от експерти джихадисти след приключване на конфликта умееха само да воюват и това предопредели участието им в „Ислямска държава”.

Официалната политика на ЕС за мултикултурализма на се оказа изключително погрешна – нещо, което призна и госпожа Меркел още през 2010 г., но изигра роля на приспивателно и отслабване на съпротивителните сили на службите за сигурност спрямо възможните заплахи.

След атентата в Стокхолм стана ясно, че извършителят е един от близо 12 000 дошли в Швеция, които е трябвало да напуснат страната. Вместо това те са се „потопили“ в криминалния свят. Смятате ли, че този проблем съществува и в други страни, може би и в България?

Този проблем съществува навсякъде в Европа – на голяма част от мигрантите не се дава статут, който да им позволява да живеят на територията, и те минават в нелегалност. Едновременно с това не трябва да се забравя и съществуването на нелегални мигранти, незасечени и неотчитани от системата. Предполага се, че са около 40% от общия брой на мигрантите през последните 3 години.

В България също непрекъснато се залавят във вътрешността на страната или сръбските гранични структури ни предават лица, пропуснати от системата, с неизвестна самоличност и произход.

За разлика отпреди година вече има достатъчно данни, че мигрантското нашествие е било добре организирано, а Европа и нейният политически елит са си затваряли очите пред рисковете. Нещо повече – сякаш са ги предизвиквали сами. Коя е според вас основната причина за тази слепота? Икономически интереси ли стоят зад спорните политически решения?

Доскоро чиновници от ЕС с менторски тон обявяваха, че не трябва да се прави никаква връзка между тероризъм, организирана престъпност и мигрантите. Едва през последната година, принудени от обстоятелствата, признаха за здравата връзка и зависимости. Тази слепота има своята икономическа причина. От една страна се считаше, че мигрантската вълна ще осигури евтина работна ръка – оттам и високи печалби за използващите ги. От друга – самият процес на приемане, обслужване, обгрижване до момента е коствал на ЕС разходи от над 50 млрд. евро, а тези пари се получават от обслужващите процеса бизнесмени и компании. Счита се, че до края на 2017 г. ще се похарчат още 50 млрд. евро. Огромни суми, които позволяват на лобистите в ЕС – около 45 000 души – активно да обработват политиците.

Не трябва да се забравя, че организираната престъпност е спечелила и ще спечели още толкова пари от трафика на мигрантите и съпътстващите го престъпни дейности – трафик на хора, проституция, трафик на наркотици и пр.

Европейските държави влизат в нов избирателен цикъл – минаха изборите във Франция, предстоят в Германия – изборният процес струва много пари, които явно трябва да дойдат отнякъде.

Познавате ситуацията в Германия. Защо въпреки съпротивата срещу отворената политика на Ангела Меркел, канцлерката продължава да печели избори, а не драматично да губи влияние, както се очакваше?

Куриозното е, че мигрантската вълна рязко активира и засили в Германия ултра-десните, включително  неонацистите. Това от своя страна доведе до активиране на обратния процес сред по-голямата част от населението, което още помни хитлеризма и резултатите от съществуването на Третия Райх. Това естествено подпомага укрепването на Меркел и християндемократите.

След референдума на Ердоган непосредствено до нас съществуват две Турции – на привържениците на президента и на неговите противници. Смятате ли, че сме подготвени за евентуална ескалация на напрежението в Турция или за драстично влошаване на отношенията ѝ с ЕС?

Виждате, че политиката на нашите управляващи е на изчакване и заемане на неутрални позиции. Разчита се на членството ни в ЕС и НАТО. Но ако трябва да сме откровени и точни, не сме подготвени за реакция на такъв тип кризисни ситуации.

Само преди два дни Турция отказа да допусне немски депутати до военната база „Инджирлик“, където има военни от Германия. Как тълкувате този факт?

Това е опит на Турция да окаже натиск върху Германия за прекратяване на политиката на търпение и покровителстване на живеещите на нейна територия кюрди и гюленисти. Въпреки опитите да бъдат притиснати на място от специалните служби на Турция чрез официалните власти, това не се получи. Властите разрешиха протестните митинги на кюрдите в страната и заведоха дела срещу намиращите се на територията служители на турското разузнаване – над 400, тормозещи противниците на Ердоган.

Германската страна обмисля прехвърлянето на базата, най-вероятно в Гърция.

По време на кампанията за извънредните парламентарни избори държавата ни най-после реагира на опитите на Турция да се намесва грубо във вътрешните работи на България. ДАНС и прокуратурата предприеха мерки срещу петима турски граждани. Според вас достатъчна ли бе тази намеса от наша страна? Какво трябва да предприемам оттук нататък?

За съжаление, тази активност се прояви само преди изборите. Публично известна е дейността на турския ДИАНЕТ у нас. Несъмнено Турция разполага и със законспирирана разузнавателна мрежа, включваща и агентура за влияние в страната. Но дейността на специалните служби е вяла и кампанийна.

Необходима е непрекъсната дейност по изграждане на информационни позиции на разузнавателните и контра-разузнавателни служби, позволяваща изпреварване на събитията и създаваща база за обезпечаване сигурността на българските граждани.

Какви са вашите очаквания за новия вътрешен министър Валентин Радев. Как разчитате първите му действия, може ли отново да се появи напрежение сред служителите и синдикатите в МВР?

Валентин Радев е един от малкото министри през последните 15 години, които реално разбират проблемите на сигурността. Мисля, че като министър, който е политическо лице, той може да решава компетентно въпросите на сигурността, обезпечавани от МВР. Едно от първите му действия беше да поиска контакт с профсъюзите на министерството по обсъждане на жизненоважни за тях проблеми. Първата обществена поръчка, която се обявява от ръководеното от него министерство, е за средства за лична защита на служителите – сериозен проблем, неглижиран от предхождащите го министри. Очакванията ми са, че ще осъществи компетентно управление на МВР. Все пак нужно е да се наблюдава внимателно дейността и министерството, за да може  конкретно да се оцени перспективата на управлението му.

Заговори се за нов закон за МВР. Нужен ли е такъв и защо?

Промените, направени в последните месеци на управлението на Румяна Бъчварова, бетонираха чиновниците в министерството. Вместо в рамките на следващите 3-5 години да се намали общата чиновническа маса, прехвърлянето им от първа в трета категория отдалечи тази възможност в рамките на 13-15 години. Преназначените в общата администрация служители по никакъв начин няма да спестят средства – те ще получават и обезщетения и заплати не по-малки, а дори често и по-високи от другите. Този подход довежда до несправедливост и демотивация на служителите. Без промяна на закона следващите няколко министри на вътрешните работи ще срещнат сериозни затруднения.