Европа е по-трудната мишена, отколкото държавите в Африка

Интервю на Десислава Пътева с експерта по антитероризъм проф. Николай Радулов, преподавател в Нов български университет и бивш главен секретар на МВР

Проф. Радулов, поредният терористичен акт в Европа отне живота на десетки хора, а стотици бяха ранени. На какво отдавате това, че Барселона се превърна в мишена на терористите? 

Атентати, които се извършват под егидата на „Ислямска държава”, има почти всеки ден, макар и невинаги те да са в Европа. Но сами разбирате, че Европа е по-трудната мишена, отколкото държавите в Африка. През последните няколко години полицията много се активизира, специалните служби започнаха да работят все по-активно и по-активно, а за да се извърши един терористичен акт се изисква много по-сериозна подготовка.

Този акт не беше изненада, защото в края на миналата година шефът на „Европол” даде едно интервю, в което заяви, че 2017 г. ще бъде година на много сериозни терористични актове в големите градове на Европа. Това показа анализа на специалистите от „Европол” и, както виждате, това се случи. При това „Ислямска държава” никога не е крила целите си – тя винаги е споменавала градове като Париж, като Лондон. Преди няколко месеца в един от сайтовете, които обслужват тяхната идеологическа пропаганда, имаше кратък надпис – „Барселона е следваща”.

Във връзка с двата терористични акта в Испания, един от днешните всекидневници излезе с информация за предупреждение, което ЦРУ е отправило до колегите си от испанските специални служби два месеца преди терористичния акт. Дали като резултат от информация, която има от свои секретни източници, или като резултат от сериозна аналитична дейност, ЦРУ е казало, че се очаква следващият атентат да е в Барселона, точно на тази главна, туристическа улица. Обаче дори и специалните служби да са проявили внимание и интерес към подобна информация, виждате, че когато атентатите не се извършват с общоопасни средства, когато извършителите не са във връзка със структури на терористични организации, те биват разкривани много трудно. Много е вероятно и тези извършители, както извършителите на терористични актове във Франция и във Великобритания, да са фигурирали в някои от списъците с лица, които подлежат на мониторинг. Но тези лица са вече толкова широк кръг, че полицията няма необходимия ресурс да наблюдава непрекъснато всеки един от тях. Очевидно е, че се прави някакъв анализ и част от фигуриращите в тези списъци биват наблюдавани по-сериозно, въз основа на преценката на специалистите. 

Прави впечатление, че джихадистите все по-често използват моторни превозни средства при своите атаки. По-трудно ли успяват да противодействат службите на подобен род атентати, макар да извършват мониторинг над определени хора? 

Средството и този път не е особено оригинално – автомобил, което напомня на терористични актове в Лондон, в Ница. Това не трябва да ни учудва, защото автомобилът е машина, която разполага с голяма мощ. При автомобилните катастрофи има най-много жертви, дори и при тяхната нормална експлоатация. Тези жертви са много повече, отколкото са жертвите на умишлените бойни действия с автомат „Калашников”. Всяка година 5 милиона загиват от автомобилни катастрофи, 50 милиона биват тежко ранени.

Съвсем очаквано е терористите да се насочат към инструмент, който е лесен за набавяне, чието притежание не предизвиква подозрение. Трудно подлежи на контрол дали лица, които са склонни към терористична дейност, разполагат с автомобил, защото почти всеки в Европа разполага с автомобили. Автомобилът може да бъде откраднат, може да бъде нает, а може и да бъде закупен. Тъй като част от терористите са толкова индоктринирани, че имат намерение да извършат терористичен акт, който да завърши със собственото им самоубийство, за тях няма значение дали са закупили автомобила лично, със своите документи.

В този случай виждаме, че терористът очевидно не е имал намерение да направи саможертва в името на Аллах. Той се е укрил и до момента все още го издирват. Но определено забелязваме външните признаци на някаква координация, която най-вероятно е станала чрез социалните мрежи. Това е нещо, което властите са пропуснали, макар че вече от десетина години специалните служби разполагат със специализиран софтуер за разкриване на групи в социалните мрежи, които са потенциално опасни.

Единият терористичен акт се случва, след това има стрелба немного далеч от мястото, на което е станал инцидентът. След няколко часа отново има опит за терористичен акт с автомобил. По същият начин са се опитали да убият други хора, отново на място, където има граждани на много различни държави. Това е един от белезите на този терористичен акт – опитът той да се направи колкото се може по-известен. Гражданите на 28 страни са били засегнати. Това значи, че този терористичен акт е получил много широк отзвук. 

Това означава ли, че с един подобен акт се цели да се разшири периметърът, в който се всява ужас и страх? 

Това е цел на всеки терористичен акт – да засегне колкото се може по-голяма територия и да предизвика паника сред гражданите и недоверие към възможностите на държавните органи, особено органите за обществен ред и сигурност. И тази цел е постигната. От една страна, туристическите места гарантират, че ще има много хора, от друга страна, гарантират, че тези хора най-вероятно ще са от различни държави и ще се постигне тази цел на тероризма.

През последните години има един проблем, който е сериозен, който е видим от хората – рязкото намаляване на полицията в големите градове. Тези икономии, които се обуславят от това, че в действие влиза все повече електроника, че в градовете се монтират видеокамери, чрез които се извършва постоянен мониторинг. Но истината е, че това са механизми и софтуер, които биха подпомогнали разкриването на вече извършен терористичен акт, но не и неговото предотвратяване и пресичане. Тук живата сила е важна.

Във връзка с терористичните актове Тереза Мей, която губи все повече и повече популярност, като министър на вътрешните работи, преди да стане премиер, е намалила почти с 50% полицията в големите градове във Великобритания. Опасно е в такива моменти да се намалява ресурсът на специалните служби, да се намалява броят на полицията. Точно обратното направиха САЩ при атентата на кулите близнаци. Близо двойно се увеличи щатът, а близо 10 пъти се увеличи бюджетът на специалните служби. За десетина години за сигурност се изхарчиха над 500 млрд. долара.

Би ли могъл този терористичен акт да се възприеме като отговор на действията на световните лидери спрямо „Ислямска държава”? Не е ли този пореден терористичен акт само опит да се компенсира това, че терористичната групировка губи позиции в Близкия Изток?

Ако трябва да търсим връзка, то тя е с това, което се случва с „Ислямска държава”, с активирането на съюзниците в борбата с нея, с изтласкването ѝ от основни градове. „Ислямска държава” губи позиции не само в Близкия Изток, но и в по-отдалечените държави, където има влияние, например в Афганистан. Нейните идеолози се опитват чрез стимулиране на подобни актове да покажат, че независимо дали „Ислямска държава” ще съществува като формирование в Близкия Изток, като халифат, то по един или друг начин тя ще обезпечи присъствието си, включително и в Европа.

Това са скачени съдове – колко повече победи имат съюзниците в Близкия Изток, толкова по-активни ще са спящите клетки, толкова по-силна ще е агитацията спрямо лица, които не са в структурите на самата „Ислямска държава”, да извършват подобни терористични актове. Това е концепция на „Ислямска държава” още от нейното зараждане. В един от програмните документи се казва, че не е задължително да се привикват на място тези, които са повлияни от „Ислямска държава” или ѝ симпатизират, за да се борят за нейното развитие. Те могат да я подпомогнат и там, където живеят – в сърцето на Европа. Многократно са давани инструкции как това да стане и виждате, че тези инструкции са попаднали на благодатна почва.

Службите разполагат ли с актуални сведения на кои места в Европа биха могли да се очакват нови атентати? Споменахте, че според „Европол” се очакват още сериозни терористични актове.

Сигурен съм, че големите аналитични структури могат да дадат някакви примерни зони, където опасността е по-голяма, като се позоват на голямо количество обработена статистическа и социална информация. Но и без да правя този тип анализ и да разполагам с такива възможности, ще Ви кажа, че са заплашени всички големи европейски градове. Ние сме по-малко заплашени от другите, но Париж, Лондон, Берлин, дори Барселона, макар че не е столица, а е голям туристически град, са градовете, които са потенциалните мишени. Мисля, че и „Ислямска държава” не може да каже в каква последователност ще бъдат извършени тези актове, защото тя прави пропагандата, тя обработва мозъците, а кога индоктринираният ще реши да извърши терористичния акт, това никой не може да каже.

Виждате, че „Ислямска държава” с удоволствие поема отговорността за терористичните актове. Някой ще каже: „Който и да направи терористичния акт, „Ислямска държава” ще отчете, че това е резултат от нейната дейност”. Това не е просто приписване на авторство, защото „Ислямска държава” се е ангажирала с много сериозна пропагандна дейност, промиване на мозъци, влияние върху хора. Почти сигурно е, че над 90% от извършените терористични актове, като този в Барселона, са резултат от нейната дейност, макар и непряка, която е основана на много силна пропаганда и подпомагане на радикализирането на млади хора.

Казвате, че България не е толкова атрактивна мишена за джихадистите. И все пак способни ли са нашите служби да се справят с предотвратяването на подобен атентат?

Можем само да се надяваме, че нашите служби са си извлекли поука от атентата в „Сарафово” и работят малко по-сериозно. Това, че направихме няколко закона, не значи нищо. И преди атентатa в „Сарафово” имаше един нелош стратегически план за противодействие на тероризма, даже по-добър от документите, които излязоха след него. Имаше една стратегия за национална сигурност, която също не беше лоша. Но и въпреки предупреждението от израелските колеги, не можаха да предотвратят терористичния акт в „Сарафово”.

Така че аз се надявам оттогава насам службите да са си взели бележка и са се подготвили достатъчно, ако не да предотвратят такъв акт, то да ограничат щетите, да заловят извършителите и да ги осъдят, ако нещо такова се случи. Делото за извършителите на атентата в „Сарафово” и до днес не може да тръгне поради лошо взети показания, поради неясни адреси, недобре иззети обяснения на свидетели, така че и там няма да можем да очакваме никакъв сериозен ефект.

Службите трябва да се занимават с истински антитероризъм, а не да се занимават с това кой е заплашил премиера във „Фейсбук”. Това са пълни глупости! Самият премиер разбира това много добре. Беше много лоша услуга от страна на службите да се занимават с нещо такова – отвратително за една демократична държава. Но Борисов е достатъчно опитен в такива ситуации и успя да пресече предположението за недемократичност в страната.