Нали за свободата на словото се борехме досега? Или свобода на словото има само, когато тя обслужва определени фондацийки, угодни тези и послушни политици?

Интервю на Таня Джоева с проф. Николай Палашев, ръководител на катедра „Комуникация и информиране” в УНИБИТ

На 11 април бе представен доклад „Антидемократичната пропаганда в България – информационни сайтове и печатни медии – 2013-2016 г.” Изследването е проект на Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София, финансиран от „Америка за България”. В над 100 страници и на базата на повече от 3000 публикации авторите правят изводи за пиковите моменти в антидемократичната пропаганда у нас, които съвпадат с руския политически календар. На преден план са изведени осем български медии (A-specto, вестниците „Русия днес”, „Дума”, „Труд”, „Уикенд”, Pogled.info, glasove.com, агенция ПИК). По този повод разговаряме с експерта по комуникации проф. Николай Палашев. 

Проф. Палашев, преди дни бе огласен и публикуван доклад с амбициозното заглавие „Антидемократичната пропаганда в България”. От него излезе, че „българската антидемократична пропаганда е проруска, а острието й е насочено най-вече навътре.” Защо, според вас, авторите са използвали думата „антидемократична”, а не „проруска”, „руска” или например „антилиберална”?

Че заглавието е амбициозно, амбициозно е. Но още при него може да се установи, че става дума за манипулация в полза на определени политически и икономически кръгове. Тези кръгове станаха известни най-вече с нескопосаните си опити за политическо инженерство. Очевидно е, че става дума за някакъв вид защита на онези т. нар. неправителствени организации, за които се знае, че взимат пари от Америка.

Но преди да продължа, искам да уточня нещо. Демокрацията не е политическа идеология или доктрина, а още по-малко е политически модел и практики. Демокрацията е идея за това човек да живее достойно и добре. Друг е въпросът как тази идея се интерпретира, когато става въпрос за политическо управление на обществото. В този смисъл още от заглавието на това т. нар. изследване, започва грозна манипулация, която е чисто и просто форма на комуникационно насилие. Авторите на „изследването“ всъщност внушават, че всеки, който има по-различно мислене от неолибералите - не приема безкритично ЕС, НАТО и САЩ, съмнява се в смисъла на мултикултурализма или просто отказва да приеме тезата, че човек може да бъде само маркетингова единица - не е демократ. Нещо по-лошо – той е или нацист, фашист, националист, или болшевик. Тоест, за авторите на тъй нареченото изследване, всеки, който не мисли като тях или като техните ментори и отказва да мисли срещу заплащане, е враг на демокрацията.

Оттук нататък списъкът на медии, журналисти, философи или просто хора, които са давали интервюта, се фабрикува като клеймо, което би следвало да дамгоса нарочените за антидемократи. А това е и предупреждение към всеки, който си помисли, че може да има различно мислене от това на неолибералите. Извинете, в кой век живеем?! Така че заглавието не е „руска“, „проруска“ или „антилиберална пропаганда в България“, защото ако бяха сложили такова заглавие, нямаше да издържат на аргументите „против”. Освен това нямаше да могат да заявят монопол върху понятието „демокрация“.

Доколко авторите са използвали научни методи в изследването си и доколко техният публично разпространен продукт се превръща в обикновена пропаганда? Какъв е всъщност приносът му към науката?

Разбира се, аз не съм социолог, но и за невъоръжено око личи, че това „изследване“ е правено по някаква матрица, която няма нищо общо с науката. За доказателство ще ви дам два примера. Първият е, че в списъка на антидемократичните пропагандисти в България влизат Ноам Чомски и Оливър Стоун. Трябва да си пълен идиот, за да определиш тези хора като недемократи, при това пряко свързани с България. Вторият пример е с едно интервю, чието заглавие е “Елитите забравиха, че хората имат достойнство.“ Кое, извинете, не е вярно тук? Това, че някой изобличава елитите за техните грешки, себичност и неспособност да водят политики в интерес на хората, демократично ли е или не е? Ето защо твърдя, че това „изследване“ е всичко друго, но не и наука. Въпросът е какво е. Според мен, става дума за част от стратегия, която цели елиминирането или маргинализирането на всяка мисъл, която не приема неолибералната теза. В „изследването“ се забелязва опитът да се утвърдят опорните точки на неолибералните шамани, като например, темата за корупцията, темата за емпатията, темата за руската заплаха, темата за евроатлантическите ценности и в крайна сметка темата за единствено правилната „демокрация“.

По дух и методика, това изследване е пряко свързано с протестите през 2013 година, с т. нар. „Манифест за републиката“, с акцийките на Протестна мрежа и подобни, както и със създаването на партията „Да, България“.

Едно от доказателствата за това е фактът, че едни и същи лица можем да установим в тези „инициативи“. Освен това, както вече споменах, финансовото обезпечаване е от едно и също място и то е известно не само у нас. Тук искам да кажа, че е крайно време със закон да бъдат забранени всякакъв вид неправителствени организации, за които се докаже, че имат външно финансиране и които се бъркат в политиката на страната, обслужвайки чужди интереси. Опасявам се, без да навлизам в конспиративни теории, че се подготвя нещо, което няма да е в полза на българското общество. И съм далеч от мисълта да защитавам днешните ни политици. Но те поне са минали през формални избори. Докато тези манипулатори, платени отвън, наемници от най-долна проба, са готови за тридесет сребърника да спретнат на българите някой Майдан или Арабска пролет под лозунга „Да защитим демокрацията!“

Впечатление правят графиките в така наречения доклад - пиковите моменти на пропагандата съвпадали с руския политически календар, но никъде не се прави връзка с обективни събития като поканата на Меркел към мигрантите, бежанската вълна, терористичните атаки, Брекзит и т.н. Как ще коментирате този подход?

Самите автори на т. нар. „изследване“ подчертават, че определената от тях антидемократична пропаганда има своите пикове - по време на украинския Майдан, присъединяваното на Крим към Руската федерация след проведен легитимен референдум, провала на ЕС по отношение на бежанската вълна, избора на президента Радев и публикуването на информация за финансирането на някои от техните организации. Уточнява се, че пиковите моменти на „антидемократичната пропаганда“ били в унисон с руския политически календар. Прощавайте, ама по-глупаво обяснение за изразяването на различно мнение не бях срещал досега. Всъщност става дума за това, че спонсорите на това измислено изследване просто имат други интереси и цели от тези на Русия.

Важно е да се подчертае, че набедените в списъка им не са пропагандатори, а са личности, които имат глави на раменете си, не са с промити мозъци и честно казват, че освен неолибералната теза, има и друга теза. Въпросът е дали в цялата тази ситуация България ще може да извлече някакви ползи или не. Именно този начин на мислене се определя като антидемократичен. Авторите на „изследването“ ще трябва още много да се постараят, за да докажат, че хората, които не мислят като тях, са антидемократични пропагандатори, разбирани като руски такива.  

Който говори за продажните елити на България, е враг на демокрацията. Споделяте ли този възглед?

Естествено, че не споделям. Според мен истински елити в България няма, особено в политиката. Защото основната функция на елита е да посочва пътя, по който трябва да се върви, за да се постигнат ползи за обществото. Може ли някой да ми каже какви бяха ползите за българите през последните 27 години, освен че се разделихме, озлобихме и престанахме да живеем като нормални хора, поради което сме не само едни от най-бедните в ЕС, но и загубихме духовността си...  Когато някой посочи това и говори с факти, той просто казва истината, която не е нито демократична, нито антидемократична. В този смисъл „изследването“ се опитва да внуши, че всяка различна и свободна мисъл, която отхвърля и аргументирано противостои на наложения политически неолиберален модел, е противоестествена или най-малкото - неприемлива.

Подобни твърдения са по-страшни от обикновена манипулация на общественото мнение в полза на някакви корпоративни интереси. Защото изработваното на образа на необходимия „враг№1“ винаги води след себе си реална криза за обществото. Впрочем, с подобни списъци са започвали репресиите в нацистка Германия, болшевишка Русия или в комунистически Китай.

Към доклада старателно са прикачени публикациите, обект на изследователския интерес. В него могат да се намерят анализи и интервюта както на Андрей Кончаловски, така и на френския философ Ален дьо Беноа или на немския му колега Юрген Хабермас. И те ли са врагове на демокрацията?

Както вече споменах, явно е ползвана някаква компютърна програма на базата на ключови думи. Елементарно, грозно, недостойно е, че всичко това се представя за обективно изследване с претенции за научност. И като имам предвид начина на мислене на авторите на „изследването“ и техните ментори, въобще не се учудвам, че имена като Оливър Стоун, Ноам Чомски, Андрей Кончаловски, Алед дьо Беноа и Юрген Хабермас, са определени като врагове на демокрацията. Трудно ми е да повярвам, че авторите на това изследване, които са взели, както се пише, половин милион лева, въобще имат понятие какво е написал Беноа и особено Хабермас. Поне да бяха питали някой студент по политология, щеше да им го обясни и тогава нямаше да се излагат с непрофесионалния си подход. Всичко това ми дава основание да кажа, че като форма на комуникационно насилие „изследването“ е част от очевиден заговор срещу интересите на българите. Освен че е чиста проба клевета и набеждаване. Част от тези интереси и права на българите са информираността и свободата да имат собствено мнение.

Списанието и сайтът на а-specto са сред наблюдаваните медии. Защо според вас? Екипът трябва да се чувства поласкан или компрометиран?

Първо искам да кажа, че аз следя публикациите в А-спекто и макар да не съм съгласен с някои развивани тези, например по отношение на лявата идея, като цяло това списание е обективно, коректно и изключва възможността читателите му да бъдат зомбирани. Предполагам, че включването на „А-спекто“ в списъка на медиите, провеждащи антидемократична пропаганда, е най-вече заради материали, свързани с лявата идея в най-различни аспекти. Но какво лошо има в това? Да се разсъждава вляво по-малко демократично ли е от това да се разсъждава вдясно? Нали напредъкът, просперитетът и градивността в едно общество могат да се случат, ако има сблъсък на идеи, дебат и диалог!? Така че според мен, редакцията на „А-спекто“ трябва да е доволна, че е попаднала в този списък. Защото очевидно хората там си вършат работата и имат своите позиции.

Докладът не получи голям публичен отзвук. Но мнозина твърдят, че публикацията не е безобидна и преследва някаква цел. Съгласен ли сте с това твърдение?

Да, аз твърдя същото. И нещо повече – не трябва да се неглижират подобни случаи. Незабавно трябва да има ответна реакция. В противен случай ще се докараме дотам да бъдем просто едни маргинални биологични единици, а страната ни да се превърне в добре контролирана пазарна територия.

Изследването е правено преди американският президент да положи усилия за опровергаване на руската връзка в избора му. Затова авторите твърдят, че Тръмп е представян като положителен герой, което било насочено срещу институциите. Дали сега ще сложат знак за равенство между Тръмп и рушенето на демократичните институции?

След всичко, което казах, очевидно е, че авторите на „изследването“ не блестят с креативно мислене. И понеже трябва да изпълнят поръчката, и понеже имат формално мислене, затова като антидемократична пропаганда определят това, че медиите от списъка определят Тръмп като положителен герой. Според мен, тези хора са твърде далеч от истината за случващото се в света в момента. Едва ли им минава през ума, че освен публичните политики, има и непублични такива. Но това е дълга тема и не е лъжица за устата на авторите на това манипулативно, платено и фалшиво „изследване“. Накрая, ако Хабермас им е твърде сложен, все пак не е лошо да прочетат поне Ален дьо Беноа, който казва, че „западният либерализъм е по-разрушителен от комунизма“. И да попитам, без да чакам отговор... Нали за свободата на словото се борехме досега? Или свобода на словото има само, когато тя обслужва определени фондацийки, угодни тези и послушни политици?