Многополюсният свят ще даде възможност и на страни като нашата да водят една по-балансирана политика
Интервю на Десислава Пътева проф. Нако Стефанов, доктор на философските науки, доктор по история, изследовател на Източна Азия
Проф. Стефанов, целта на историческата среща на върха между севернокорейския лидер Ким Чен Ун и американския президент Доналд Тръмп в Сингапур бе двамата да договорят прекратяването на севернокорейската ядрена бойна програма за сметка на смекчаването на дипломатическите и икономически санкции срещу Пхенян. Какви са Вашите впечатления от срещата? Загърбили ли са миналото Северна Корея и САЩ, както твърди севернокорейският лидер? До неотдавна Тръмп и Ким Чен Ун водеха словесна война и заплашваха, че напрежението ще прерасне в горещ конфликт.
След края на срещата излезе заключителният документ, който включва 4 пункта. Първият пункт е, че САЩ и Корейската народно-демократична република (КНДР) се задължават да формират нови отношения, в съответствие с желанието на народите на двете страни за постигане на мир и процъфтяване на двустранните връзки. Вторият пункт е, че САЩ и КНДР съвместно ще работят за постигането на стабилност и мир на Корейския полуостров. Третият пункт е много интересен – Северна Корея се задължава да преследва пълна денуклеаризация на Корейския полуостров. Четвъртият пункт е, че КНДР се задължава да помогне на САЩ да идентифицират и върнат обратно в родината останките на американските военнослужещи, които са взети в плен още по време на Корейската война през 1950-1953 година. Въпросът с третия пункт е как да се разбира тази „денуклеаризация” – дали като едностранно отказване от ядрените оръжия и техните носители от страна на КНДР, или да се постави въпросът за пълна денуклеаризация на Корейския полуостров. Знае се, че САЩ имат контингент от 28 000 човека в Южна Корея и се смята, че там са разположили ядрени бомби B-61. Твърде двусмислено звучи третият пункт, с който КНДР се ангажира с „пълна денуклеаризация” на Корейския полуостров. А Северна Корея твърди именно това: „Ние се отказваме от ядреното си оръжие, но трябва и американското ядрено оръжие да бъде изведено от Корейския полуостров.
САЩ обаче не дават такива гаранции. По-скоро усещането е, че в стремежа си да запазят глобалната си хегемония, искат Северна Корея да бъде обезоръжена изцяло.
Затова казвам, че този пункт звучи много двусмислено. Да не говорим, че тук не са заложени и времеви граници. Вие знаете, че се заговори за обединение между Южна и Северна Корея по формулата „1 страна – 2 системи”. Досега КНДР поддържаше тезата, че това може да стане при условие, че няма нито един чужд войник на Корейския полуостров. Буквално през последната седмица Тръмп заяви, че те никога няма да изтеглят контингента си от Южна Корея. Въпреки този заключителен документ, остават редица неясни моменти.
Мисля, че посещенията на Ким Чен Ун в Китай не бяха случайни, не бяха просто символни. По моему там севернокорейският лидер още веднъж е поискал и смятам, че е получил уверение, че Китайската народна република (КНР) продължава да бъде вярна на договора, който е сключен между нея и Северна Корея за това, че Китай гарантира териториалната цялост и независимост на КНРД. В този смисъл, изчезва една точка на напрежение, която определено съществуваше между двете страни. Знаем, че КНР и Руската федерация бяха против тази пролиферация, тоест разпространението на ядреното оръжие – КНДР да има ядрено оръжие. Но в случая Ким Чен Ун определено иска такава гаранция. Преди две седмици Лавров беше в Северна Корея. Мисля, че е възможно такава гаранция да е дадена и от Руската федерация. Не изключвам този момент, без да има някакви официални документи по този въпрос. Възможно е Ким Чен Ун да търси икономическо процъфтяване на страната и получавайки гаранции за него, да се съгласи да се откаже от ядреното оръжие. Плюс, разбира се, условието за различни икономически проекти, които да помогнат за икономическото развитие на КНДР. Има редица неясноти, но ако има нещо добро, то това е започналият диалог и намаляването на напрежението на Корейския полуостров.
Има ли вероятност Северна Корея да не изпълни договореностите със САЩ? Какви са възможните ходове на Тръмп при един такъв сценарий? Той обяви, че не желае да си служи със заплахи спрямо Северна Корея, но неотдавна САЩ не изключваха „военната опция”?
Смятам, че Северна Корея няма никакъв интерес да продължава да поддържа този арсенал. Според мен тя показа тази добра воля в това отношение. Първото нещо, което се направи и което създаде условия за реализирането на тази среща, беше доброволният мораториум върху всякакви опити с ядрено оръжие и ракети. Вторият момент е, че севернокорейците разрушиха една от тестовите си площадки за ядреното оръжие. Третият момент – имаше арестувани американци в КНДР, които бяха върнати на американските власти. За съжаление, в един момент беше обявено, че Южна Корея и САЩ ще провеждат учения, което, естествено, разколеба увереността, че ще има такава среща. Тогава Ким Чен Ун заяви, че подобна провокация в навечерието на една такава среща може да го откаже от нея. Срещата се състоя, което говори, че учението не се е състояло. Поне източниците не дават такава информация.
Като че ли очакванията на световните анализатори за срещата бяха доста по-ниски. Виждате, че този диалог започна доста оптимистично. Той определено може да бъде оценен положително. Трябва да кажем, че спадът на напрежението, в една такава гореща точка на света, определено е процес в добрата посока. Тук става дума не само за Северна и Южна Корея, но и за съседните страни – за Китай, Русия, Япония, пък и за самите САЩ. Тук вече идва въпросът в името на какво се правят тези компромиси от страна на Съединените щати. В последно време ние наблюдаваме една интересна политика от тяхна страна. Имаше натиск и заплахи, водеше се дори вербална война, а след това имаше компромис, отстъпки. Мисля, че подобна политика, която е характерна за днешната президентска администрация, може да продължи и в бъдеще.
Но какъв е интересът на САЩ от тази среща? Знаем, че Тръмп има дневен ред, който се стреми да изпълни – „Make America Great Again”. За да бъдат САЩ отново велика страна, това е свързано преди всичко с икономиката – да се създадат условия не просто САЩ да се реиндустриализират, а да се неоиндустриализират. А това означава преминаване към тази постиндустриална парадигма, която често пъти наричаме Четвърта индустриална революция. Но е необходимо американските корпорации да работят добре и да печелят добре, за да могат да инвестират печалбата си именно в тази Четвърта индустриална революция. Виждате митата, които той налага, скандала с Европейския съюз, с негови най-близки съюзници, дори и с Канада. Според мен администрацията на Тръмп се нуждае от една положителна точка във външните отношения. Още повече, че през есента ще има междинни избори, които са много важни за Тръмп. Загубата на тези междинни избори може да означава вот за импийчмънт на президента. Оттук идва неговата заинтересованост този проблем да бъде положително решен: „Ето, ние оказахме натиск, нашата политика доведе до денуклеаризация на Корейския полуостров”. Но, както виждате, тук няма заложени дати и времеви перспективи. Престои да видим докъде и как ще стигнат нещата. Но, пак повтарям, дори и да има връщане назад, все пак фактът, че бе започнат диалог може да бъде положително оценен от гледна точка на световния мир.
От известно време Тръмп наистина е обвиняван за това, че се отнася със съюзниците си като към врагове, а с враговете – като към съюзници. Как оценявате този негов подход?
Неговите противници в САЩ определено му вменяват, че това ще му донесе негативи. Но все пак трябва да имаме предвид каква политика се опитва да води той. Знаем, че дефицитът на търговията на САЩ с Китай например е размер на 375 млрд. долара, дефицитът на търговията с ЕС е над 120 млрд., дефицитът на търговията на САЩ с Япония е около 60 млрд. Това, което си е поставил за цел – връщането на производството, прекратяването на процеса на деиндустриализация на САЩ, е изгодно за страната или най-малкото за дневния ред, който си е поставила днешната президентска администрация. В никакъв случай не може да се каже, че тя е сама. Зад нея също стоят мощни капиталови кръгове на САЩ, особено тези, които са базирани като производство именно в САЩ. Ние виждаме, че Тръмп в последно време като че ли играе ролята на commis voyageur, търговски агент на военнопромишления комплекс на САЩ. Той даже вече се хвали с определени успехи за повишаване темповете на растеж на американската икономика и намаляване на безработицата. Цялата негова политика е подчинена на това. Знаем, че той намали данъците. От гледна точка на логиката на Тръмп, на цялостната негова политика, може да бъде разбран и този локален, макар и изключително важен за световния мир, казус с Корейския полуостров. Според мен тук е много важно да се продължат по-нататъшните стъпки за създаването на климат на доверие.
Знаете, че самата война между 1950-1953 г. на Корейския полуостров завърши с примирие за САЩ и КНДР. И тук на дневен ред действително е подписването на мирен договор. Особено важно е свалянето на санкциите срещу Северна Корея. Тези санкции бяха наложени, след като САЩ внесоха искане в Съвета за сигурност на ООН за тяхното одобрение и получиха подкрепата на Китай и Русия. Политиката на тези две държави определено е да няма разпространение на ядреното оръжие, тъй като случаят със Северна Корея може да се окаже заразен и да започне на пълзи несанкционирано разпространение на ядрено оръжие и в други страни по света. В този смисъл, тяхното желание това да не се случи, ги накара да се присъединят към тези санкции. Днес, след срещата в Китай, Северна Корея тръгна към един процес на освобождаване от ядрено оръжие.
Преди срещата с Ким Чен Ун, американският президент Доналд Тръмп е провел телефонен разговор с южнокорейския лидер Мун Дже Ин. Ще се стигне ли до включването на Южна Корея като медиатор в рамките на преговорите между САЩ и Северна Корея?
Безспорно. Няма защо да се лъжем, добрите отношения между двете страни, които бяха резултат и от това, че за президент беше избран Мун Дже Ин – човек, който определено търси преодоляването на това разкъсване на корейската нация, също има своето значение. Имайте обаче предвид, че в самата Южна Корея има известен отпор и сериозни критики към неговата политика. Така че неговата ситуация също не е лека. Но така или иначе знаете, че и двете страни все пак заговориха именно за формулата „една страна – две системи”. Да кажем, такъв е опитът на Китай, където Хонконг и Макао са точно във формата „една страна – две системи”. Пекин даже предлага същата формула и на Тайланд, който той смята за своя провинция.
Тоест Вие казвате, че е възможно едно такова обединение между Северна и Южна Корея? Може ли Южна Корея да се еманципира от влиянието на САЩ?
Мисля, че това е въпрос на значителен период от време, но такова обединение е напълно възможно. Още повече, че те имат и един друг опит – в индустриалния регион Кесон работят севернокорейски работници в предприятия на Южна Корея – предприятия на частния капитал, където печалбата е доста добра. Квалификацията на севернокорейските работници определено е добра. Там имам много добра образователна система, плюс ниска цена на работната ръка, което е в интерес на Южна Корея. Това прави висококонкурентни продуктите, които те ще предлагат. Това определено е в интерес на корейския народ. Обаче скорошно изследване показва, че една значителна част от южнокорейците – особено новото поколение, което не носи у себе си емоциите от раздялата, от опита и т.н., е доста скептично настроена към Северна Корея.
Трябва да отбележим, че самата КНДР беше предупредена от иранските власти, че не трябва да се доверява на САЩ. В един момент Съединените щати казват „да”, в следващия момент може да кажат „не”. Естествено, Иран изхожда от собствения си опит, защото знае, че САЩ се отказаха от т.нар. иранска сделка. Отказът на Иран да разработва ядрено оръжие също беше свързан с премахване на санкциите, но знаем, че Тръмп се отказа от това споразумение. Така че Иран също има своите аргументи да отправи такова предупреждение към КНДР.
По повод оттеглянето на САЩ от Съвместния всеобхватен план за действие, вчера Тръмп заяви, че Иран вече не е толкова твърд в позицията си, което ще даде възможност за предоговаряне на сделката. Ръководството на Иран обаче едва ли ще бъде склонно да направи повече отстъпки на САЩ, тъй като нищо не му гарантира, че американците няма отново да загърбят обещанията си.
Цялата тази история с отказа от споразумението с Иран фактически започна от Израел. Лично Бенямин Нетаняху излезе с едни филмчета, които показваха, че, видите ли, Иран продължава да разработва ядрено оръжие. Това беше отречено както от други страни от Западна Европа, така и от организации, свързани с ядрените съоръжения. Но действията на Нетаняху станаха първата стъпка, с която се тръгна към това САЩ да се откажат от споразумението с Иран. Предстои да видим как ще протече този процес по-нататък, тъй като страните от ЕС не се отказват от това споразумение, Русия и Китай също не се отказват от сделката. Предстои да видим дали ще се стигне отново до влошаване на ситуацията.
Как гледате на твърденията, че севернокорейският лидер е подценяван твърде много, че зад демонизирания му образ всъщност се крие ловък стратег. Дори се смята, че разработването на ядрената програма е било стратегически ход, който да послужи като коз в ръцете на Северна Корея – в замяна на отказа си от ядреното оръжие на по-късен етап, тя да получи отстъпки от страна на САЩ.
Определено. Трябва да кажем, че през последните десетилетия сме свидетели на постоянна демонизация на Северна Корея, включително и на нейните лидери. Смятам, че една първа стъпка към създаването на климат на доверие беше именно прекратяването на тази демонизация. Напоследък като че ли сме свидетели на рязкото снижаване на нейния тон, поне в част от американските средства за масова информация. Трябва да се признае, че не само младият Ким Чен Ун, но и екипът, който стои зад тази политика, доста добре разиграха своята карта.
Има известна ирония в това, че за да се стигне до денуклеаризация и подобряване на климата, неизбежно все пак трябваше да има нуклеаризация. Без тази нуклеаризация можеше да има повторение на казуса „Саддам Хюсеин”. Знаете какво стана с него. От една страна, това беше един много успешен ход, който допринесе за възстановяване на връзките и гаранциите от страна Китай и Русия. От друга страна, този ход доведе до рязкото размразяване на отношенията със САЩ, тук несъмнено има роля и Южнокорейската страна. Определено тук може да се сложи дори не един плюс, а два, някои дори биха поставили дори три плюса на политиката, която води Ким Чен Ун.
Русия също се опитва да облекчи напрежението на Корейския полуостров. Руският външен министър Сергей Лавров подчерта необходимостта в даден момент да се възроди форматът на шестстранните преговори, включващи двете Кореи, САЩ, Китай, Япония и Русия. Повдигнат бе и въпросът за свързването на транссибирската и транскорейската железопътна система, за да може Москва да има връзка със Сеул през Пхенян, както и да се изгради паралелен газопровод. Как гледате на това предложение?
Съвсем наскоро завърши срещата между Путин и Си Дзинпин, както и срещата на ШОС в Циндао. И при двустранната среща между лидерите на Китай и Русия, и в заключителната декларация от срещата на ШОС, се подчерта подкрепата за тази политика на разведряване на ситуацията на Корейския полуостров. Трябва да кажем, че руснаците отдавна говорят, че се създават много благоприятни условия за различни енергийни проекти. И тук не става дума само за жп линии, а и за газопроводи, нефтопроводи. Един газопровод, който да минава от Русия, през Северна и Южна Корея, като захранва и Япония с газ ще бъде нещо благоприятно за целия регион. Несъмнено, подобно снемане на напрежението, размразяване на отношенията и започване на диалог създава много добри шансове за различни икономически проекти, най-вече за такива енергийни проекти в полза на една значителна част на страните от региона.
Русия и Китай работят за сближаване на отношенията на фона на дипломатическите и икономически предизвикателства от страна на САЩ. Си Дзинпин удостои руския президент Владимир Путин с „Орден на дружбата”, а Путин заяви, че китайският президент е единственият държавен лидер, с когото е празнувал рождения си ден. Изглежда връзките между двете страни стават все по-здрави.
„Орденът на дружбата” е най-високият орден, с който се награждава чужд държавен глава. Путин е първият човек, който получава този орден. Имайте предвид, че това е много символично и говори за това, че тези отношения стават все по-близки. Даже някои смятат, че тук дори не става дума за стратегическо партньорство, а за стратегическо партньорство с елементи на стратегически съюз. Определено това е така на фона на напрежението и в Близкия изток, и в Източна Украйна, както и на други места. Смятам, че тандемът „Русия-Китай” е един от онези фактори, които създават стабилност в света и спомагат за намаляването на напрежението и за минимизирането на възможностите за ескалиране на агресия от сериозен мащаб.
Може ли тандемът „Китай-Русия” да подкопае глобалната хегемония на САЩ? Още повече, че Китай ще предостави 8,4 милиарда евро за развитието на руската икономика, двете страни подписват редица стратегически споразумения за инвестиции и развитие на търговията помежду им.
Тук става дума за това, че и двете страни са за една многополюсна система. Трябва да кажем, че почти всички страни в Шанхайска организация за сътрудничество (ШОС), дори Индия, която има нерешени казуси с Китай, е за такава многополюсна система. Тук не става въпрос за опит за създаване на някаква глобална хегемония от тяхна страна, а за формирането на многополюсна система и премахването на този еднополюсен диктат, който и до ден-днешен все още има своето място в глобалните отношения и световната геополитика. Тук не бих твърдял, че ще има замяна на една хегемония с друга. По-скоро ще се създаде един многополюсен свят, който ще дава възможност и на малки страни, като България, да водят една малко по-балансирана политика в защита на своя национален интерес, което е изключително важно. В една еднополюсна система ние трудно защитаваме нашия национален интерес, дори когато едва ли не сме част от този еднополюсен модел. За съжаление, в това отношение липсва защита на нашия национален интерес. Ние виждаме това и по състоянието на нашата армия. Въпреки че сме член на НАТО, ние виждаме, че на практика България няма армия. Уж сме членове на Европейския съюз, но виждаме, че нещата стават все по-тъжни в България от икономическа гледна точка. Страшната демографска катастрофа просто ще ни довърши, ако този процес не се прекрати. Няма защо да се лъжем, ние сме свидетели на всичко това. Според мен един многополюсен свят ще даде възможност и на страни като нашата да водят една по-балансирана политика в защита на своя национален интерес.
Въпросът е дали нашите политици ще съумеят да водят такава политика или ще продължават да защитават чужди интереси...
Това вече зависи и от нашата т.нар. „политическа класа”. Доколко тя ще е способна, защото тук вече става дума и за способност, за потенциал, ако щете дори за политическа, за държавническа мъдрост и решителност. Това липсва на фигурите, които ръководят България през последните вече 30 години. И най-вече липсва тази решителност да защитят българския национален интерес, а не собствения си личен или кланов такъв.
Наскоро руският президент Владимир Путин заяви, че борбата с тероризма е приоритет за оглавяваната от Москва и Пекин Шанхайска организация за сътрудничество. В същото време в съзнанието на американците се насажда внушението, че Тръмп се е справил с „Ислямска държава”. САЩ се опитват да обират лаврите, докато ролята на Русия се замита под килима. Това част от хибридната война срещу Русия ли е?
Мисля, че световната общественост е наясно в крайна сметка кой нанесе решителния удар срещу „Ислямска държава” на територията на Сирия. Така че тук не смятам, че някой ще може да отнеме лаврите на Русия, макар че положението със Сирия продължава да бъде много сложно. САЩ, Франция, Великобритания продължават да я делят на зони на свое влияние. Турция участва в този процес, но така или иначе основният удар срещу „Ислямска държава” определено беше нанесен с помощта на Руските военно-космически сили. Мисля, че будната световна общественост не се храни с информация само от един или два източника, а ползва и друга информация за една по-вярна картина.
Това е по-скоро част от тази информационна война, която се води и която ще продължава да се води, тъй като борбата с тероризма е важен момент. Това е част от войната за запазване на еднополюсното статукво. Като казвам, че тази война се води, не става дума за това, че тя се води само с въоръжение. Тук става дума за едно относително мирно съревнование, което е свързано с икономиката, както и с това кой първи ще успее да овладее т. нар. Четвърта индустриална революция. Този, който първи успее, определено ще може да наложи своето виждане за света.
Така или иначе можем да кажем, че събитията от последните дни, а именно срещата на ШОС, преди това срещата на Путин със Си Дзинпин, както и срещата между Тръмп и Ким Чен Ун определено създават някаква перспектива. Дават някаква надежда, че в това сложно, турбулентно време все пак ще се запази човешкият разум, че на основата на това разумно поведение на световните сили ще се запази мирът, че няма да се стига до хуманитарни катастрофи в големи мащаби. До неотдавна имахме чувство, че на Корейския полуостров ще произтече страшна катастрофа. Но сега въздъхваме с облекчение. Да се надяваме, че този процес ще продължи, макар че не бих могъл да гарантирам, че той ще бъде безпроблемен. Определено може отново да видим някакво връщане назад или пък спиране на този процес. Така или иначе, диалогът започна и това е много важно.