Нямаме достатъчно ресурси да охраняваме тази граница, ако споразумението с Турция падне.

Интервю на Десислава Пътева с проф. Вихрен Бузов, преподавател във Философския факултет на ВТУ „Св. Кирил и Методий” и доктор на науките по национална сигурност. През 2016 г. той защитава дисертация на тема „Вземане на решения при кризи на регионалната сигурност”. 

Проф. Бузов, при посещението си у нас унгарският премиер Виктор Орбан предаде на Бойко Борисов папка с предложения за това как трябва да изглежда новата миграционна политика на Европа, чиито фокус е върху охраняването на границите на ЕС, а не върху релокацията на мигранти. Това се случи едва ден, след като в Будапеща унгарският премиер откри предизборната си кампания, при която заяви, че миграцията е заплаха за християнската цивилизация и европейската култура, както и че политиците в Брюксел, Берлин и Париж, които я насърчават, са отворили пътя към упадъка на християнската култура и настъплението на исляма. Осъзнават ли сериозността на проблема останалите европейски страни и как би могло да се противодейства на този натиск?

Единственото, което излезе като информация за същината на тези предложения е, че Унгария иска да се наблегне на солидарността в охраната на границите, а не на солидарността в разпределението на квоти – предложение, което тръгна от Германия. Това разпределение на квотен принцип има потенциала да се увеличава до безкрайност, тоест всяка от страните, които трябва да приемат някаква квота мигранти, да трябва ежегодно да приемат все повече и повече, за да бъде отслабен натиска върху Гърция и Италия. Това обаче не води до трайно решение на проблема. Преди време унгарците говореха за глобални квоти, а именно страни като САЩ да бъдат ангажирани да носят много по-голяма отговорност за ситуацията в Близкия изток, да бъдат ангажирани в разпределението на квоти, но сега не стана ясно дали това е заложено в унгарските предложения. Иначе тази реторика, свързана със защитата на Европа от мигранти, се споделя не само от Орбан, но и от другите страни от Вишеградската четворка, както и от националистическите партии, които печелят все повече гласове в различни страни на Западна Европа.

Трудно е да се каже дали наблягането върху християнските корени на Европа може да бъде панацея в тази ситуация на криза, защото политиката на защита на християнската идентичност (или наблягането върху религията в продължение на столетия) почти никога не е водила до траен успех – като се започне от кръстоносните походи и се стигне до свещените войни. Все пак християнството е разделено на няколко направления. Преди време католицизмът обяви Източна Европа за територия, която трябва да бъде завладяна. Едва ли този проект може да бъде много по-жизнеспособен от бюрократичния брюкселски проект, но той е основа за конфликти, за дискусии. И Орбан е прав, че докато се дискутират мигрантските квоти, мигрантският натиск нараства. Нелегалните мигранти все повече и повече искат да дойдат в Европа през различните пътища, основно през морето, за да се включат в някоя квота. Те се стремят най-вече към страните от Западна Европа. Нашият премиер е абсолютно прав за това, че Източна Европа е непривлекателна. Въпреки всичко страните от Западна Европа искат от нас да приемем мигрантите, но самите мигранти не искат да дойдат при нас. Това не може да стане насила. 

Така или иначе решението на миграционния проблем трябва да се опира на съхраняване на споразумението между Европейския съюз и Турция, на изграждане на места за настаняване или хотспотове, които да са максимално близо до зоните на конфликти – там, където хората могат да преживеят. Разбира се, ще се иска от ЕС да инвестира в тези хотспотове, за да задържи миграцията извън своите граници, но в никакъв случай тези хотспотове не трябва да бъдат на територията на страните от ЕС, защото това не решава проблема. Но ако трябва да теглим чертата, все пак по официални данни в Европа са влезли 2,5 млн. мигранти, което не е чак такава тежест.

Проблемът е в разпада на системата за регистриране, за разглеждане на заявленията на мигрантите. Той е в разпада на изгражданата система за охрана на европейските граници с помощта на споразуменията за Шенген, Дъблинското споразумение. Действително, тези споразумения бяха детонирани от мигрантската вълна и това намери отражение в политическите кризи, включително и в Германия – видяхме колко време не можеше да се състави жизнеспособно правителство, както и в ръста на популистките, националистически партии. До голяма степен Орбан е прав, че трябва да се заложи на охрана и на заздравяването на мерките за охрана на границите, за което само общоевропейската агенция „Фронтекс” не е достатъчна. Трябва да се включат и страните – всяка със своята отговорност. България поема много тежки задачи, защото основно тя е на пътя на мигрантските вълни.

Премиерът Бойко Борисов също наблегна на това, че за да бъде запазена сигурността в Европа трябва да бъде засилена охраната на външните граници, да бъдат създадени хотспотове в точките на конфликт, както и да бъдат запазени споразуменията с нашите съседи. Имаме ли достатъчно ресурси, за да отговорим адекватно на необходимостта от по-сериозна защита и как би било възможно формирането на тези хотспотове?

Възможно е само със съхраняването и реализирането на споразумението с Турция, което включва и средства, включва и рестарт на преговорите за интеграция в Европейския съюз. Възможни са само в комплект, защото ние нямаме достатъчно ресурси да охраняваме тази граница, ако споразумението с Турция падне. В този смисъл политиката на нашата страна като посредник между Европейския съюз и Турция е залог да се намери консенсус около тези мерки, макар че ние сами не можем да бъдем медиатор, по-скоро трябва да търсим някакво съгласие. В този смисъл срещата на високо равнище в края на март между Европейския съюз и Турция ще бъде много важна.

А при какви условия е възможно да падне споразумението с Турция?

Ако Европейският съюз продължи да не изпълнява своята част от споразумението, а именно облекчаване на визите за някои категории турски граждани в сферата на образованието и бизнеса. Ако не изпрати определени средства, които да подпомогнат усилията на Турция да задържи мигрантите на нейна територия. Ако Европейският съюз не престане с тези опити да се меси във вътрешните работи на Турция. Все пак тя не е член на ЕС. В този смисъл могат да се отправят само препоръки, а не да се поставят политически искания, като залог за евроинтеграция на Турция.

Споразумението е общо и се решава от Брюксел и от водещите страни в Европейския съюз. Ние можем само да посредничим за разговори по тази линия. Що се отнася до интересите на Турция в България, все пак има мюсюлманско малцинство. Едва ли Турция ще има интерес от това то по някакъв начин да бъде затормозено от нахлуването от нелегални мигранти, които все пак са с много по-различна култура и религия, отколкото Турция, която до голяма степен е една секуларна държава. Смятам, че трябва да засилим усилията за посредничество между ръководството от Брюксел (образно казано), водещите страни в ЕС и Турция, за да може тази вълна на миграцията да може да бъде удържана извън границите на Европейския съюз. Все пак с разиграването на кюрдската карта е възможно вълната от мигранти да се засили.

Орбан коментира и един от основните приоритети на българското председателство на Съвета на ЕС – евроинтеграцията на Западните Балкани, като отбеляза, че Борисов е забил брадва в голямо дърво. Трудно ли ще бъдат интегрирани Западните Балкани? Неотдавна Турция се възпротиви на това, че във фокуса на българското европредседателство е само тяхното присъединяване към ЕС, докато приемането на южната ни съседна не е във фокуса на дискусиите. Няма ли от това да произтече конфликт?

Имаше статии по този въпрос, и то в опозиционния турски печат, които акцентираха върху това, че евроинтеграцията на Турция не е сред приоритетите на българското европредседателство, но на политическо равнище това като че ли не беше коментирано сериозно. Иначе евроинтеграцията на Западните Балкани е по-скоро една перспектива, която трябва да се разглежда в контекста на отношенията между САЩ, НАТО и Русия. Идеята е по някакъв начин те да бъдат привлечени, за да не попаднат под влиянието на Русия във връзка с разпадането на Босна и Херцеговина, нерешаването на косовския конфликт. Вероятността тези замразени конфликти да бъдат отново запалени никак не е малка и в този смисъл им се подава някаква далечна цел – 2025 г. сега може и да не изглежда като близка, а съществува опция за продължаването на срока.

Самият Орбан като че ли също е скептичен. Казал е, че първо трябва да се изградят. Какво означава това? Това означава, че трябва да решат проблемите помежду си. Това никога няма да стане – Сърбия да признае Косово, Косово да се съгласи на катунизация, тоест сръбските региони да бъдат по някакъв начин автономно отделени. Босна и Херцеговина е почти пред пълен разпад. Република Сръбска подготвя референдум за отхвърляне на решенията на съдебните органи на централната власт на територията на Република Сръбска. Тоест това е един кръг от заредени бомби, които Европейският съюз едва ли ще иска при себе си. По-скоро има перспектива, ако реши проблема за името, Македония да влезе в НАТО. Оттук нататък не виждам никаква перспектива в близко време някоя от тези страни да влезе в Европейския съюз.

В Унгария на 8 април предстоят избори, а Виктор Орбан ще се бори за трети мандат като премиер на страната. Неговата антимиграционна политика увеличи популярността му, въпреки критиките, че страната върви към авторитарен режим. В същото време социологическите проучвания показват, че основната опозиционна партия „Йоббик” получава едва 20% одобрение. Може ли да се каже, че победата му е в кърпа вързана?

Виктор Орбан е опитен политик – повече от 20 години той и неговата партия са доминиращи в унгарския политически живот. Тази реторика, която в Брюксел наричат популистка – против миграцията, в защита на националните интереси, се харесва на унгарците. Моята прогноза е, че той ще има успех в борбата си за трети мандат. Орбан търси решение на големите проблеми на Унгария, свързани с енергетиката, с добива на газ. В Румъния се коментира желанието му да използва румънски газ за диверсификация на доставките. По един или друг начин доставките на газ през Украйна са застрашени, мисли се за прехвърлянето им към „Турски поток”, но там нещата все още не са приключени. Така че Орбан търси решение на националните проблеми – най-вероятно ще има успех, който сигурно ще бъде заслужен.

Струва ми се, че страните в Европейския съюз трябва да свикнат с това, че има различни форми на демокрация и че ще расте броят на страните, които ще настояват да решават с предимство своите национални проблеми и ще действат в полза на своите национални интереси. Така че е трудно да се каже, че един човек, който винаги се е борил за демокрация, бил е и доказан антикомунист може изведнъж да се превърне в авторитарист само защото печели избори, организирани по демократичен начин. Може би по-скоро тази опозиция, която той има не успява да представи надеждна алтернатива, един проевропейски проект, който по някакъв начин да интегрира Унгария с водещите страни в Европейския съюз – с Германия и Франция, и да я накара да постави на втори план своите национални интереси. Това вероятно в Унгария няма да има успех.