Интервю на Калина Андролова с проф. Вихрен Бузов, ръководител на катедра „Философски науки“ и зам.-ректор на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“
Професор Бузов, как ще коментирате предложението партията на Виктор Орбан ФИДЕС да бъде изключена от ЕНП?
Струва ми се, че се появяват все повече проблеми в ЕС, които при тяхното политическо тълкуване и при опитите за политическото им решаване разделят партии, едвродепутати, политически сили... Един такъв случай е именно изключването на ФИДЕС и процедурата, която е започната от сравнително малки партии (макар че в нейна полза се изказват и представители на Еврокомисията).
Другата ситуация, която бихме могли да сравним по... може би по глупост... е кандидатурата на Лаура Кьовеши за европейски прокурор. И двата случая са твърде странни. Защото да се изключи от ЕНП управляващата партия в Унгария, която печели няколко пъти избори в Унгария и то с увеличаващо се мнозинство, би било наистина огромна глупост (при това преди евроизборите). Първо, такава процедура не би могла да завърши за толкова кратко време. Второ, това би намалило представителите на ЕНП, тъй като евродепутатите на ФИДЕС ще отидат другаде някъде в европарламента, например при тези, които защитават идеята за Европа на отечествата. На ФИДЕС може би наистина по-естественото й място е там.
Сега на карта са поставени именно тези две политически линии. Едната е за Европа на евробюрократите, Европейският съюз да остане с минимални промени и доминираща роля на Франция и Германия. Другата линия е най-общо казано националистическа. И в нея Унгария има знакова роля с нейното противопоставяне на германските идеи за квотите за мигранти, както и с редица други тези на Орбан. Една такава игра за отбора на другите, според мен, няма да помогне на ЕНП, независимо, че тя в момента се разглежда като фаворит в европейските избори.
Същата е историята с Кьовеши, но там нещата са по-дълбоки. Защото наблюдаваме една странна кампания, в която тази жена ни се представя за някакъв спасител, който ще се пребори с корупцията, включително и в нашата страна. Без да се знаят какви ще бъдат прерогативите на един такъв европейски прокурор, които иначе би трябвало да са повече от символични. Кьовеши е обвинена в собствената си страна за изграждането на истинска дълбинна държава, в един заговор, в който участват генерали от тайните служби, по нейни нареждания са подслушвани и задържани много хора. Подслушването в Румъния е станало практика и дори Секуритате бледнее в сравнение с това, което е правила извънредната прокуратура DNA по времето на Кьовеши. Интересното е, че се опитват да я наложат независимо, че румънското правителство е срещу нея. Румънското правителство се доминира от социалистите и техните съюзници либералите. Аз се връщам току-що от Румъния и съм потопен в тази история.
Ако мога да прогнозирам, ФИДЕС няма да бъде изключена от ЕНП. Колкото до Кьовеши, ЕП я подкрепя, но предстоят преговори със Съвета на ЕС. Страните – членки чрез своите представители определиха като фаворит французина Жан-Франсоа Бонер. По-вероятно е французинът да стане главен прокурор на ЕС. Това са някакви отвличащи маньоври, които се правят за пред широката публика...
Назидателните реплики срещу Орбан започнаха отдавна, основно когато той реши да строи два нови руски реактора. Това, че Орбан защитава на всяка цена националните интереси на Унгария го превръща в неудобен.
Подобна беше реакцията и с реформите в Полша на правителството на „Право и справедливост“, които според Европейската комисия засягаха независимостта на съдебната система. Всъщност под тази мантра минава и защитата на Кьовеши и нейното уволнение от DNA в Румъния. Но какво постигнаха в Полша? Нищо. Общо взето правителството на Право и справедливост, което има мнозинство, прокара своите реформи. Като цяло вероятно в тези конфликти в Европа има и политически елемент, свързан с проблемите и противопоставянето в САЩ. Понеже не е тайна, че и Орбан, и сегашното социалистическо правителство в Румъния са по-склонни да вдигат телефона на Вашингтон, отколкото на Брюксел. Така че аз виждам на един втори план и елементи на борбата, която се води в САЩ между либералите глобалисти и привържениците на Доналд Тръмп. Но в крайна сметка силите, които са подели тази борба срещу Орбан, срещу „Право и справедливост“ и срещу румънското правителство нямат ресурси да я завършат успешно.
Излиза така, че враговете на Тръмп в лицето на демократите владеят формалните структури на Европейския съюз и през тях се опитват да се разправят с непослушните.
В Европа те продължават да доминират, и това ми се струва обоснован прочит на това, което става. Цялата тази пропаганда минава и през НПО, и през сателитни партии, които са близки до линията на американските демократи.
От обръщението на Макрон към европейските граждани става ясно, че дори елитът на Стара Европа разбира нуждата от някакви промени. Но можем ли да очакваме от лидери като Макрон наистина съществени промени или става дума за кризисен пиар и популизъм? На мен ми звучи като опит за засилване на надзора.
Определено и аз виждам предложенията на Макрон като един балон и едно празнословие, което всъщност има за цел да каже, че сегашното статукво устройва елита на ЕС и по специално елита на Франция и Германия, защото този е подтекста, когато говорим за елита на ЕС. Да, това е кризисен пиар, доколкото Макрон още не се е оправил с Жълтите жилетки.
Има една определена закономерност, че всички призиви за засилване на границите, повече пари за европейските служби, които охраняват границите и строят стени, в крайна сметка довеждат до още по-големи дупки, образно казано, защото не дават никакви ефективни резултати. Напротив. Два милиона и половина преминаха границите в годините на мигрантската криза и сега излиза информация, че в Германия има два милиона нови граждани. Общо взето продължава тази практика на привличане на евтина работна ръка от страните от Третия свят – новите роби, както казва Марин льо Пен. Това е същият този интерес, който е довел мигрантите още първите години след войната да построят разрушена Европа. Сега обаче на тяхно място идват други хора, които не са толкова съзидателно настроение. Те искат да се възползват от социалните системи на тези страни и ЕС наистина буксува. Буксува европейската солидарност и възможността да се защитят гражданите. Вижда се липса на каквито и да е политики, които могат да доведат до позитивна промяна, да посочат възможностите за интегриране на тези мигранти. Тъй като тези общества си останаха достатъчно изключващи. Няколкостотин, приближават дори хиляда, гета има във Франция, в които живеят мигранти от Третия свят. Това преселение на народите, за което се говори и което се вижда, трудно може да бъде спряно с либералните заявления, които идват от сегашния европейски елит. Които пък не се връзват и с непрекъснатите призиви за охрана на границите. Можем дори да се запитаме дали тези призиви за охрана на границите не са свъразни с интересите на някои фирми, които могат да печелят от тази охрана. Те не са малко. Днес световна тенденция е приватизацията на сигурността. Не само във военни конфликти, но и във всички тези операции по охрана. Нараства процента на компаниите, които са ангажирани с такива дейности. Едва ли Европейския съюз разчита само на „Фронтекс“ с няколкостотин чиновници да се справи, най-вероятно ще бъдат обявявани обществени поръчки, ще се търсят опции частният бизнес да се намеси в охраната, да се контролират мигрантските потоци, корабите през Средиземно море и т.н. Всичко това ще услужи отново на бизнеса, който е не по-малко съмнителен, отколкото тези каналджии, които превозват мигрантите от Северна Африка и Турция.
Обръщението на Макрон не дава яснота кой е базовият конфликт в ЕС, кой е основният разлом. Макрон маскира истинския проблем. В същото време се обявява срещу националистическите формации, които израстват именно, защото хората са недоволни от реда на глобалния либерализъм. Всъщност промените, които Макрон представя, въобще не покриват разлома, който ще се задълбочава.
Вярно е, че брюкселските бюрократи, към които мога да отнеса и Макрон, не наричат проблема на ЕС с някакви ясни имена, с които той да бъде идентифициран. По-скоро развиват един митологичен образ за битката между популистите и проевропейски настроените сили. Ние миналата година участвахме в такъв проект. Дават се пари за проекти как да бъде идентифициран, разобличен, опроверган популизма. Но всичко това са стъпки в грешна посока.
По-скоро ЕС се пука по шефовете, заради неадекватността на сегашната брюкселска бюрокрация, заради структурата, в която ЕС продължава да съществува, доминирана от Германия и Франция, които са привърженици на един краен неолиберален модел, в който държавата отсъства. А държавата е просто последната надежда на европейските граждани за защита срещу всички опасности – като се започне от мигрантите, като се премине през задълбочаващите се социални дисбаланси, липсата на работни места и др. Жълтите жилетки всъщност са хора не от най-бедните слоеве, но те искат повече шанс за реалната икономика, реални работни места. А това политиката на неолиберализма не може да им даде.
Всъщност за мен проблемът е катастрофата на неолибералния популизъм, ако мога така да се изразя. Срещу нея идва един реванш на национализма, който безспорно крие в себе си опасности. Защото в него може да се открие и елементът за реставрация на всички тези неща, с които Европа се пребори след Втората световна война. Решението по-скоро е Европа на нациите, но в модела на Шарл дьо Гол, нациите обединени около тези общи ценности, които идват още от епохата на Просвещението. Това е шансът на ЕС да излезе от тази криза. Но аз съзнавам, че нито едната, нито другата тенденция ще вземе връх на тези избори. Затова още дълго ще набюдаваме тези искри, които прескачат, ще наблюдаваме и това буксуване на ЕС в тази му форма и в тази му структура около неолибералните лозунги. В този план ще продължи безвремието и за нашата страна, доколкото тя е член на ЕС.
За другите страни на Балканите, които все още не са членове на ЕС, най-вероятно вратите на съюза няма да се отворят. Страните от Западните Балкани имат много нерешени проблеми. В ЕС се чувства едно задълбочаване във вървенето надолу, което не е добре. Ще намалеят включително средствата, с които ЕС се опитва сравнително неуспешно да изравнява равнището на развитие на съответните страни. Има сериозни неуспехи в това да се използват средствата за тези цели. От друга страна, тези средства съвсем не са достатъчно, за да изтеглят например нашата икономика от кризата. Така че трудно може да се каже дали предстои някаква светлина в тунела. Светлина може да даде участието на европейските граждани в изборите, защото може да подскаже нова насока на търсене на политиците. Например, ако гражданите гласуват малко по-смислено и отговорно на тези избори, това може да е истински шанс за демокрацията.
Изземването на национален суверенитет от страна на брюкселската бюрокрация се конфликтира с интересите на националните елити в отделните страни.
Да, има го този момент. И той пак е отглас от доминиращата роля на конфликтите в САЩ. Брюкселските бюрократи следват именно линията на американските демократи, Хилъри, Обама и т.н. и тяхното виждане за глобалните отношения. А те виждат Европейския съюз с обслужваща, прислужваща роля в международните отношения. Виждат го и като част от някакъв глобален икономически конфликт с Русия. Докато националните елити се опитват да лавират. От друга страна, едно е да си национален елит в слаба държава, например като България. А друго е да си национален елит в Турция, където, макар че Турция не е член на ЕС, нещата изглеждат доста по-успешно. Турция добре лавира и смело се изрепчва, ако е необходимо, и в двете посоки. Така че конфликт между националните държави и глобалния елит има. Този елит дори не е центриран в Брюксел, това е елитът на глобалните корпорации.
Именно този непрекъснато задълбочаващ се конфликт определя проблемите в Европа и в нашия регион. През последните години се появиха нови центрове на сила, например в Азия – Русия, Китай, те дават надежда, че ще живеем може би в един плуралистичен свят, в който Западна Европа, която беше доминирана от САЩ, сега се чувства осиротяла. Тръмп частично се оттегли навътре към Америка по националистически причини, да върне предприятията, да отвори работни места, той се държи като търговски пътник на американските корпорации. И иска от европейските страни да направят всичко възможно, за да направят Америка отново велика.
Ние трябва да търсим преди всичко своите национални интереси, но в този свят на силови противоборства не всеки може да защити националните си интереси. По-скоро трябва да се търси някакво сътрудничество и Вишеградската четворка е много добър пример за това. Обещаващо ми изглеждат и формите на Балканско сътрудничество, в които участваме и ние с Гърция, със Сърбия, с Румъния и пр. Тук участват и политици с повече опит и международни контакти. Тоест, държавите ще се обединяват, за да търсят някакви решения за своите национални интереси против дневния ред, който им се залага от този наднационален елит. Защото този дневен ред не винаги е в полза на гражданите.
Отдавна се говори за създаване на т.нар. Европейски въоръжени сили. Възможно ли е тази идея да се развие практически или докато НАТО съществува, а този алианс съществува и се разширява, не можем да очакваме еманципация на Европа?
Докато съществува НАТО и докато европейските лидери стоят прави и слушат внимателно как Тръмп им нарежда да харчат два процента за въоръжаване, тази еманципация няма да се състои. Защото евентуално едни такива въоръжени сили на Европа биха дублирали структурите на НАТО. Знаем, че САЩ доминират военната структура на НАТО. Струва ми се, че обявяването на такава идея е един вербален опит да се демонстрира някаква еманципация, но чисто практически няма да доведе до успех.