Бомбите гърмят в западните градове, а танковете и оръжията на Запада са на руската граница. Това е доста нелепа ситуация.

Интервю на Десислава Пътева с проф. Вихрен Бузов, преподавател във Философския факултет на ВТУ „Св. Кирил и Методий”. През 2016 г. той става доктор на науките по национална сигурност, като защитава дисертация на тема „Вземане на решения при кризи на регионалната сигурност”.

Проф. Бузов, малко след нападението в Манчестър, станахме свидетели на нов атентат в Лондон, за който отговорност пое „Ислямска държава”. Британският премиер Тереза Мей отбеляза, че през последните месеци службите са прекъснали в зародиш още 5 готвени нападения. Допускате ли, че Великобритания е взета на прицел, за да се прави опит за дестабилизация на управлението в страната, още повече преди предстоящите избори? 

Струва ми се, че можем да говорим поне за две евентуални причини за нарастващата интензивност на терористичните атаки срещу Великобритания. Едната е свързана с приближаващите избори, които са след няколко дни. Няма достатъчно данни, за да развием тази хипотеза, но интензивността на опитите за нападения в навечерието на изборите се набива на очи. Със сигурност има определени сили, които са заинтересовани от това да се подкопае правителството на консерваторите, те да не се представят както трябва на изборите и властта във Великобритания да се смени. Най-вероятно това ще доведе до промени в политиката. Определени икономически субекти биха имали полза от съхраняването на позициите на Великобритания в рамките на общия пазар, от една по-умерена сделка за Брекзит, от преразглеждане на някои от възможностите по тази линия, защото е известно, че сега консерваторите искат много пари. Но е трудно да идентифицираме някакъв конкретен поръчител. По-скоро има корпоративни агенти, които имат такива интереси.

Но другата, по-актуална причина е търсенето на поводи за пряка военна намеса на Великобритания и на западните страни в Сирия, където все повече се усеща, че тези, които инициираха войната срещу Сирия с цел да я разцепят, губят почва под краката си. Губят я и техните протежета от „умерената опозиция”. Тези опозиционери, които бяха обучавани от западни служби и от служби на някои от сунитските монархии там, сега се завръщат. Именно те извършват атентатите. Така и не се разбра дали либиецът, който извърши атентата в Манчестър, не е бил обучаван и изпратен за боец на „умерената опозиция” в Сирия. Това важи и за много други, които се завръщат, след като бяха атакувани от силите на коалицията на Русия, Иран, Сирия и Турция. Коалицията на САЩ също има определени успехи в региона на Мосул. Това, че има много хора, които са обучени, занимават се единствено с военно дело и за определени финансови средства реализират тези си умения в западните градове, също може да се очертае като причина за засилените опити за атака.

Освен това, вече имаме известен напредък и в проблема, който като че ли убягва на западните политици, защото са гузни – проблемът за финансирането на тероризма. Имам предвид новината за скъсването на отношенията с Катар – основният спонсор на тероризма. Саудитска Арабия, наред с Египет, Обединените арабски емирства и Бахрейн, също е скъсала с тези отношения. Това означава, че има и някакви елементи на тайна дипломация от страна на Тръмп и Тилърсън. Макар че имаше противоречия между Саудитска Арабия и Катар, те подкрепяха радикалния ислям. Сега Катар е изолиран дори от бившите си съюзници. И това е положителна стъпка напред. Докато не се разкрият фондовете, корпоративните агенти и тайните служби на някои страни, които подкрепят тероризма, докато не се разкрият източниците на финансиране, няма да има напредък и в борбата срещу него.

Това означава ли, че американският президент Доналд Тръмп също прави стъпки в посока на реализирането на обещанието си по отношение на борбата с тероризма, която даде още по време на предизборната си кампания?

Струва ми се, че можем да говорим за това, защото Саудитска Арабия, заедно с Катар, обичайно беше сочена като участник от другата страна, като спонсор на уахабизма, на радикалния ислямизъм. Сега вероятно имат някакви тайни договорки, които доведоха до това скъсване на отношенията с Катар. Или пък Катар твърде много са прекалили. Нека си спомним, че в началото на сирийската криза Катар предлагаше пари на Великобритания, на Франция, на Съединените щати да финансира тяхна пряка военна кампания в Сирия, която да разруши сирийската държава. Целта бе там да се създаде протекторат, чрез който Катар да прокарва своя газ за Европа. Борбата отново е за енергиите, за разпределяне на финансови потоци. Тук обаче имаме компрометиране на една регионална сила, за която всички знаеха, че поддържа тероризма, но сега вече се признава официално.

Щом и Катар, и Саудитска Арабия досега са сочени за поддръжници на тероризма, каква е причината само Катар да бъде заклеймяван? И защо при сключването на оръжейната сделка между САЩ и Саудитска Арабия като агресор, защитаващ тероризма, беше изтъкнат и Иран, който е партньор на Русия в разрешаването на конфликта в Сирия? 

В близкоизточния котел Съединените щати избраха страната на Саудитска Арабия, която вероятно смятат за по-силна. Освен това те са и в по-голяма зависимост от нея. Тази зависимост не е само на Саудитска Арабия, която плати за оръжейна сделка. Тя плати такса „спокойствие” в тези сложни близкоизточни отношения, но ние имаме и обратната зависимост – Саудитска Арабия е кредитор на САЩ. Това, че САЩ избра страната на Саудитска Арабия срещу Иран, е грешка. Но тези обсесии срещу Иран са свързани не само с участието на генерал Джеймс Матис в определени акции от предишни войни, но и с това, че Иран все пак стана доста твърд съюзник на Русия. И идеята на американците, която според мен е поддържана и от техните съветници като например Хенри Кисинджър, по някакъв начин да разбият коалицията на Русия и Иран, е да насочат едно местно, сунитско НАТО (в Северна Африка и в Близкия и Средния Изток) срещу Иран, независимо от всички заявки на Иран, че поддържат основите на сделката, която беше направена по времето на Обама. Но тази сделка е подписана и от французите, които също казаха, че няма да оттеглят подписа си. Така че ще е трудно да насочат удара срещу Иран.

А Иран и Саудитска Арабия водят война в Йемен. Така че и двете велики сили – и САЩ, които заеха позицията на Саудитска Арабия, и Русия, която, защитавайки суверенитета на Сирия, взе за съюзник Иран – вероятно грешат. Но ми се струва, че в този котел на противоречиви отношения, вероятно няма друг начин конфликтите да бъдат разрешени, освен да се заеме страна и след това да се търси някакво разрешение на базата на силовия баланс. Далеч съм от мисълта да оправдавам тази сделка с Дявола, тази сделка със саудитските принцове, но ми се струва, че тя има ефект. Той се изразява в отстъпление от техните крайни позиции в подкрепа на радикалния ислямизъм. Но радикалният ислямизъм продължава да бъде основен инструмент за гарантиране на определени експанзионистични намерения на Запада, и по-специално на САЩ в региона. Вероятно сега ще имаме елиминиране на по-крайния ислямизъм, поддържан от Катар в полза на някаква по-умерена негова версия на Саудитска Арабия.

След атентата в Стокхолм излезе информация, че извършителят е един от 12 000 души, на които шведската полиция е отказала бежански статут. Много от тях са излезли от полезрението на властите и са се потопили в криминалния свят. Смятате ли, че този проблем би могъл да възникне в други европейски страни, дори и в България?

Навсякъде, където има нелегална миграция и неконтролирани, огромни маси от мигранти, каквито се повиха в Западна Европа, такъв проблем съществува. Но ми се струва, че образът на социално изключените млади араби, които тръгват по пътя на отмъщението, защото се чувстват част от единната ислямска нация, защото не харесват западния начин на живот, се хиперболизира. Този образ е твърде краен и неестествен. Организацията на тези атентати показва, че зад тях стоят много сериозни сили.

Опитите за пресичане на границата ни с Турция като че ли значително са намалели, но инцидентът на магистрала „Тракия”, при който загинаха 10 души, показва, че през страната ни продължава да минава канал за трафик на нелегални мигранти. Предизвикателство ли е това за националната сигурност на България? 

Опитите на мигрантите да пресичат нелегално нашата граница продължават, макар че потокът в много по-голяма степен е насочен през морето, и то към страни като Гърция и Италия, които са много по-отворени към приемането на мигранти. Но не бива да се успокояваме. До голяма степен намаляването на мигрантската вълна се дължи на успешната сделка с Турция. Тя обаче всеки момент може да бъде развалена, защото Западът не е изпълнил голяма част от своите ангажименти към Турция. И макар че Турция прекъсна да приема мигранти от Сирия, тя има достатъчно, за да може да отвори границата си и да ги пусне да отидат където си искат. Определено има елементи на криза, поне в отношенията със западните държави, но ние не бива да гледаме само към турската граница, тъй като мигранти могат да влязат и през Гърция.

Разбира се, това не е единствената опасност, има и други опасности. През България непрекъснато преминават войски, правят се военни учения в Черно море, в Румъния. Поставени сме пред изпитание, приписва ни се роля на подготвяща се фронтова държава. Струва ми се, че е крайно време напрежението по тази линия да бъде облекчено. Бомбите гърмят в западните градове, а танковете и оръжията на Запада са на руската граница. Това е доста нелепа ситуация. България не бива да бъде потърпевша. По-скоро в месеците на нашето председателство дори би могла да бъде посредник за подобряване на отношенията с Русия. Партията на войната в САЩ продължава да се опитва да контролира положението, но ми се струва, че ще загуби. Дори и да се опита да развие нови проекти, те най-вероятно ще бъдат в Близкия изток, да кажем с кюрдската карта. Крайно време е тази конфронтация да бъде намалена.