Съединените щати искат да изтласкат конкуренцията в лицето на Русия и Китай от влияние на Балканския полуостров
Интервю на Десислава Пътева с проф. Вихрен Бузов, преподавател във Философския факултет на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” и доктор в областта на националната сигурност.
Проф. Бузов, налице са първите реакции след историческата среща на върха ЕС-Западни Балкани. Преди 15 години твърдо се говореше, че страните от Западните Балкани ще станат неразделна част от Европейския съюз, докато сега неуверено се споменава, че пред тях стои „европейска перспектива”. Това не е ли стъпка назад в отношенията между ЕС и тези държави?
Противоречията се появиха още преди да бъде анонсирана срещата, преди да бъдат уточнени детайлите по нейната организация – ще присъства ли представител на Косово и как сръбският представител ще седне до този на държава, която Сърбия не признава. Стоеше въпросът как ще бъде представена Босна и Херцеговина при положение, че босненските сърби практически не признават Косово и държат да преговарят самостоятелно с Европейския съюз (ЕС). Държавите носят със себе си тези противоречия, но те не са съвсем резултат от вътрешни отношения между народите им.
В рамките на Югославия тези народи живееха относително добре. Стотици хиляди са смесените бракове в Босна и Херцеговина. Езикът започна да се разпада по политически причини – от сърбохърватския първо се отделиха сръбският и хърватският, след това обособиха бошняшки, македонците говорят на техен език и т.н. Всичко това беше реализирано по политически причини. Тези народи имаха много повече общи характеристики, преди да бъдат разделени по чисто геополитически причини. Както и от онази ужасна война през 90-те години, която беше разпалена по вина на Запада, което даде старта на всички тези негативни процеси – имам предвид бомбардировките над Югославия през 1999 г. Не отричам, че сръбският и хърватският национализъм също имат вина за това. Сблъсъците от началото на 90-те години, военните действия около предизвестеното излизане на Хърватска и Словения от федерацията. Това бяха държави с по-висок стандарт на живот, които теглеха на запад. Но продължилият след това процес на разпад на Югославия – с външната намеса на Запада, с инспирирането на вътрешни противоречия, с подкрепата за албанския тероризъм, а и не само за него, със силовите решения, доведе до конфликти на Западните Балкани, които колкото и години да бъдат замразени никога няма да бъдат решени.
Според мен усилията за постигане на някакъв диалог за приобщаването на Западните Балкани няма да доведат до кой знае какъв успех, защото страните нито отговарят на икономическите критерии, нито могат да влязат в ЕС с разрешени противоречия. Сърбите никога няма да признаят Косово, албанците никога няма да се откажат от Велика Албания – този проект е свързан с присъединяването на Косово и на албанската част от Македония. Тоест те носят противоречия, които са от XIX век, а те са реална пречка пред този европейски проект, който се гради по модел, от който и ние сме част сега.
Иначе инициативата на България е добра – Балканите, с техните проблеми, да бъдат забелязани. Лошото е, че тя е инспирирана от външен фактор, от желанието на Съединените щати да тласне напред влизането на тези страни в НАТО и да изтласка конкуренцията в лицето на Русия и Китай от влияние на Балканския полуостров. Така че ние участваме в проект, който не е на народите от ЕС и той няма да доведе до резултатите, които му се възлагат.
На академично ниво през последните 15 години работим много интензивно с всички страни на Балканите – със Сърбия, с университетите в Ниш, в Белград. Имаме академично сътрудничество с неправителствени организации в сферата на сигурността, които са част от сръбския интелектуален елит. Великотърновският университет има добри контакти с Македония. Имаме известен опит в сътрудничеството с целите Западни Балкани, макар че приоритетите ни са свързани най-вече със страни като Румъния и Турция, с които имаме също доста добре изградени контакти. Но от години имаме доста здрави връзки и със Сърбия. Участваме в конференции, на които се събират представители на всички балканските страни, за да се дискутират проблемите, свързани с интеграцията на Западните Балкани, както и с трансграничното сътрудничество и политиките за сигурност на Балканите. От политическа гледна точка обаче проблемите са толкова много, че не могат да бъдат решени с една парадна среща на лидерите. Това, което ние констатираме е, че трябва да се засилва сътрудничеството между нашите народи – не само на академично равнище, но и на икономическо, на социално и на културно равнище, за да може промените на Балканите да станат дело на самите хора на Балканите, а не да се решават във Вашингтон, в Москва или в Пекин.
Смятате ли, че България играе важна роля на международната сцена в контекста на домакинството на срещата между ЕС и Турция и тази между ЕС и страните от Западните Балкани? Може ли България да бъде фактор на геополитическата сцена, или по-скоро ще продължава да бъде пионка в ръцете на по-силните държави?
Като че ли България все още не си е извоювала самостоятелна роля в този процес на установяване на по-добри отношения между Европейския съюз и Турция, което би било една добра перспектива. По-скоро тя има ролята на посредник, на вестоносец, който предава съобщения от Брюксел за Анкара и обратно. Но тази роля е свързана с това, че много голяма част от нашия собствен суверенитет е отнет и по обективни, и по субективни причини.
Големият играч на Балканите в момента е Турция. Тя е интересна и от геополитическа, и от икономическа, и от всякаква друга гледна точка, тъй като има тенденция за нейното постепенно отделяне от западния лагер. Това обаче е една тенденция, която се дължи по-скоро на неразбирането на Запада, че Турция иска да има политика и равноправни отношения във всяка една посока.
В международните отношения е по-добре да се търси гъвкавост и сътрудничество във всички посоки на геополитическите вектори в зависимост от интересите на държавите. Това, разбира се, може да си позволи силна държава като Турция, която може да реши да купи ракетния комплекс С-400 („Триумф”), когато не я устройват цените на американските. Ние не можем да си го позволим, защото зад нас няма ракети, няма 80-милионно население, няма политици, които винаги са готови да отстояват националните интереси. Силният играч е Турция. Предстои тя да играе все по-сериозна роля на Балканите, което донякъде повишава и нашата собствена геополитическа роля като страна, която държи на добрите си отношения с нея и която може да бъде посредник за установяване на по-добри отношения с ЕС. Но цялата тази политизация на отношението спрямо Турция, на отношението към исляма, което възникна във връзка с мигрантската вълна, тежи на отношенията. Тежи и това, че опитът за преврат в Турция на 15 юли 2016 г. не беше осъден от водещите фактори на ЕС. Както и, че ЕС не изпълни своите задължения в сделката с Турция – средствата, които трябваше да бъдат дадени за издръжка на мигрантите, за построяването на лагери, не бяха предоставени в пълен размер. Ако говорим истината, тези мигранти са резултат от грешките на Запада. Разбира се, има и инициирани акции от Запада, които доведоха до разпалването на войните в Близкия изток.
Същевременно от ЕС не дадоха облекчен визов режим за турците. В началото ставаше дума само за хора от академичните среди и за бизнесмени, тоест хора, които имат нужда безпрепятствено да пътуват в ЕС. Предоставиха такъв режим на Грузия, на Украйна, тоест украинската мафия спокойно може да пътува в ЕС, а турските граждани – не. С това удариха шамар на прозападно ориентираните хора в Турция и дадоха нови аргументи на Ердоган да поддържа антизападна реторика, да търси един курс, който да е ориентиран към всички геополитически вектори. Турците са кандидати за Шанхайската организация за сътрудничество, подпомагат проекта за „Новия път на коприната“ и други китайски инвестиционни проекти. Тоест не държат на ЕС да се гледа като на някакъв военен съюз, както беше в случая с Украйна. В момента, в който сваленият с преврат президент на Украйна Виктор Янукович тръгна да се договаря и с двете сили – и с ЕС, и с Митническия съюз, и двете страни започнаха да гледат на техните съюзи като на военни съюзи. Казаха, че не може така. В резултат на това той загуби подкрепа отвсякъде и беше свален с преврат.
Турция е силна държава и няма да позволи подобно отношение. Въпросът е каква ще е нейната роля на Балканите и дали ще бъде само енергоразпределителен център.
Германският канцлер Ангела Меркел скръцна със зъби на САЩ заради излизането на Америка от иранското ядрено споразумение. Жлъчният коментар на Доналд Туск, който в София заяви, че с приятели като САЩ на Европа не ѝ трябват врагове, предизвика остра реакция от страна на американския президент. Тръмп отвърна на удара, като обвини ЕС, че е ужасен търговски партньор. Възможно ли е обтягането на отношенията между ЕС и САЩ да доведе до обособяването европейски въоръжени сили?
Европейската инициатива за отбрана е израз на желанието на немалко страни да се еманципират от американския диктат. Въпросът е, че НАТО продължава да съществува благодарение на антируските отношения и на представянето на Русия като главен враг. Какво друго, ако не Русия, би могло да бъде стимул за развитие на инициативата за европейска отбрана? Все още не мога да си отговоря на този въпрос. Нито Съединените щати могат да бъдат конституирани като враг на Европа, нито Китай. По-скоро ще се развива тенденцията за еманципиране, което може би все пак ще използва формата на НАТО, където има една относително благоприятна система за вземане на решения – ветото, което може да бъде наложено, позволява на всяка страна да не се съгласи с решенията, макар че се полагат всички усилия за постигате на пълно единодушие.
Не очаквам кой знае колко сериозно да се развие нова европейска отбрана, някакъв вътрешен пакт без участието на САЩ, защото това няма от какво да бъде мотивирано. И сега е ясно, че германците, а и не само те, не искат да дават огромен ресурс за въоръжаване, защото не виждат ясен противник. Германците дават малко над 1% от бюджета си за въоръжаване, но няма да достигне 2%, въпреки че ги задължават определени нормативни документи.
Доналд Тръмп постоянно им набива канчето да увеличат парите за въоръжаване, за да могат да поемат американски военни поръчки, да купуват оръжия. Неговата политика не е „Да направим Америка отново велика”, а „Направете Америка отново велика”. Като бизнесмен той иска да нареди на Меркел, на Мей, на лидерите от прибалтийските държави, към които се отнася като към второразредни прислужници, да направят Америка отново велика. Поляците ще бъдат задължени да купуват американския газ, като бъде спрян „Северен поток–2” и т.н.
Не виждам перспектива за така структурирана общоевропейска отбрана, без участието на САЩ, освен ако с участието на Русия не се направи някаква общоевропейска структура, поне проформа. Това може да стане при размразяване на отношенията с Русия и ако следващият президент на Русия е прозападен, за което не съм много сигурен, че можем дори да се обзаложим. По-скоро ще бъде обратното.
Тогава как си обяснявате осезаемото смекчаване на тона на европейските лидери спрямо Русия? Да не би то да е продиктувано по-скоро от факта, че заради антируските санкции страдат и европейските фирми?
Загубите от санкциите за европейските производители, за европейските страни са огромни. Всъщност целта на тези санкции вече става дълбоко неясна. Русия няма да върне Крим на Украйна, още повече, че цялата процедура отдавна е свършен факт. Тази конфронтация става все по-безсмислена с всеки изминал ден, а санкциите продължават да се разширяват, при това са инспирирани от Конгреса на САЩ и от представителите на „дълбоката държава“. Така че опитите за бунт – и в Германия, и в Чехия, изглеждат симпатично. ЕС обаче се е обвързал с механизми за вземане на решения, които изискват всички страни да са съгласни. Поради тази причина не бих се обзаложил, че ще има скорошно смекчаване на санкциите.
Какво целят САЩ с изтеглянето си от Съвместния всеобхватен план за действие? Прогнозите са, че ще се стигне до война с Иран. Вие как мислите?
Тази война с Иран е може би крайното решение. Целта е първо да се ударят европейските конкуренти. Франция например има договори за продажба на самолети в размер на милиарди евро. Европейските страни се опитаха да се възползват максимално от тази сделка и сега, ако пак се поведат натам, където ги води Тръмп, ще претърпят огромни загуби. А все пак тези европейски държавници държат да имат някакъв политически авторитет. Така че те няма да се съгласят с това, което Тръмп им предлага.
Резултатът от излизането от сделката ще бъде една засилваща се изолация на САЩ, които с механизма на санкциите ще се опитат да хванат иранците по начин, по който това вървеше със Северна Корея. Иран все пак е друг тип държава. Целта обаче е да се предизвикат вътрешно-етнически бунтове, за да могат да продължат огъня и разделянето на Близкия изток. ЦРУ отдавна работи там, имаше няколко успеха, защото Иран е мултинационална държава, в която има доста малцинства. Там азербайджанците са около 20%. Разбира се, натам го тласка и еврейското лоби, което не подкрепяше Хилъри Клинтън и твърдо стои зад Тръмп. Това лоби има свои представители в лицето на Джаред Къшнър и, разбира се, на представителите на едрия бизнес, които го подкрепят и са част от „дълбоката държава“. Така че опасността от война между Иран и Израел на територията на Сирия продължава да бъде сериозна.
Но политиката на Русия към Израел буди много опасения. Бих казал, че посещението на Бенямин Нетаняху на 9 май беше озадачаващо. Разбира се, то е част от някаква традиция, евреите са жертва на Втората световна война. Но точно в деня, в който на Голанските възвишения директно се сблъскаха със съюзника на Русия – Иран, той си сложи георгиевска лента и мина по Червения площад, ни лук ял, ни лук мирисал. Самият Джон Болтън, съветникът по национална сигурност на САЩ, каза: „Русия никога няма да отговори на Израел”. Вярно, в Израел има сериозно руско лоби. Ако обаче си представим, че Тръмп утре отиде в Москва, сложи си георгиевска лента и мине по Червения площад, това ще означава ли, че ще му разрешат да удари руските ядрени бази ей така, просто за тренировка? Ще означава ли, че ще спрат доставката на ракетите С-300 за Сирия, за да не дразнят Израел? И то при положение, че Израел не обеща да не атакува ирански обекти.
Продължават политическите грешки в Москва, които могат да доведат до много неблагоприятни последици за това, което руският войник и руските оръжия извоюваха в Сирия, а именно завръщането на Русия на световната сцена. Примиряването с агресивната роля на Израел, което сега обля в кръв Палестина, ескалирането на обстановката във връзка с преместването на американското посолство на границата между Източен и Западен Йерусалим – всичко това е много неблагоприятна политика. Надявам се, че тя не е повлияна от Медведев, за когото се говори, че няма голямо влияние върху руската политика. Защото там вече можем да имаме съмнения, че влияе по някакъв начин на добрите отношения с Израел, но това са грешки, които скъпо се плащат.
Как бихте коментирали отсъствието на Доналд Тръмп при официалното откриване на американското посолство в Йерусалим, както и фактът, че по същото време бяха убити повече от 40 палестинци при стрелба на въоръжените сили на Израел?
Американският президент изпрати Иванка Тръмп и Джаред Къшнър, които упражняват неговата произраелската политика. Но случилото се в деня на откриването на посолството не може да бъде окачествено по друг начин, освен като нагло предизвикателство към международното право, към цялата арабска лига. Реакцията на Турция може да бъде определена като абсолютно основателна. Става дума за истински геноцид, за предизвикателство, което ще доведе до нова ескалация на отношенията в Близкия изток.
Любопитна е реакцията на другите държави – една Румъния се повлия от американците и реши, че и тя трябва да премести посолството си там. В румънския печат се намеква, че Ливиу Драгня, ръководителят на бившите комунисти и социалисти, има етнически произход, който е свързан с този на Къшнър. Президентът Клаус Йоханис е против преместването на посолството и не иска Румъния да бъде поставяна в международен скандал. Ще видим кои други страни ще се повлияят. Това е много лош знак в международните отношения. Надявам се ние да не се повлияем, да се стъпи директно върху решения на Организацията на обединените нации (ООН) за разделянето на Източен и Западен Йерусалим. И макар да имаме известен прецедент – историята с „Хизбула” и атентатът в Бургас, когато директно обслужихме интереси на Израел, се надявам, че сега ще си мълчим.