„Нова Турция” придобива формата на едноличен режим, тъй като законодателната, изпълнителната и съдебната власт са концентрирани в ръцете на президента. Това изцяло променя философията за това каква трябва да бъде турската държава през 20 век.

Защитниците на кемализма засега се успокоиха, тъй като не бяха променени първите три члена на конституцията. Те съдържат фундамента на турската републиканска идеология. Първият член гласи, че турската държава е република, вторият член я определя като демократична, социална и правова държава, в която религията и светската власт са разделени. Третият член гласи, че Турция е неделима унитарна държава. А според следващия член от турската конституция тези три члена не могат да бъдат променяни, дори не може да бъде предлагана такава промяна.

Тези три опори на старата система останаха и това вдъхна известна утеха в душите на недоволните. Но да се твърди, че Стара Турция и Нова Турция са в същината си една и съща държава е грешно. Докато трите власти са концентрирани в ръцете на един човек, Република Турция не може да бъде демократична, светска, социална и правова държава.

Кемалисткият режим, започнал през 1923 г., беше майсторски ликвидиран чрез конституционните промени, осъществени на 16 април 2017 година. Оформя се нов режим, в чийто център стои личността на Реджеп Тайип Ердоган и сунитския ислям. Това не е коментар, това е самата истина, илюстрирана най-добре от коментара на президента: „Благодарение на тези промени, Турция стана държава с километраж от нула километра”.

Кемалистката държава е изградена на революционен принцип веднага след Освободителната война (Така турската историческа наука назовава войната за независимост, водена срещу страните победители в Първата световна война между 1919 г. и 1923 г.).

Новият режим пък следва еволюционния принцип. Идеолозите на проекта „Нова Турция” отказват да променят обществото бързо, за да избегнат острата реакция на подкрепящите кемализма. Предпочетен е един умерен подход, който да осигури на новата власт и новите идеи постепенно и безпроблемно разпространение. Един от последните им успехи е това да запазят на думи конституционната опора на Стара Турция като същевременно я изпразнят от съдържание.

Нова Турция е държава, в която трите власти са съсредоточени в ръцете на един човек. Това е идеология отпреди капитализма. Нова Турция не е демократична, социална, светска и правова държава, а орган, който се ръководи еднолично.

Освен това влиянието на сунитския ислям не след дълго ще елиминира понятието „светска”. Причината за това се корени в образователните промени, осъществени през последните години, които целят създаването на „религиозна младеж”. Така идеята на кемализма за секуларно общество скоро ще остане в историята.

Република Турция е изградена от спойката между военните и цивилната бюрокрация. Тоест няма естествена социална база, каквато на Запад се явява буржоазията. Бюрократите заемат мястото на буржоазията. От една страна, се правят сериозни социални промени, а от друга страна, животът на голяма част от селското население въобще не се променя. Прави се опит да се създаде буржоазна държава без буржоазна класа. Смята се, че благодарение на бюрокрацията с времето тази държавна структура ще намери социална опора. Развой на събитията напълно противоположен на случилото се в Западна Европа, където буржоазията се опълчва на аристокрацията с подкрепата на народа.

За да се съхрани подобен режим в Турция решението е само едно – използване на сила. Режимът е запазван благодарение на армията. С времето все пак се образува буржоазна класа, но тя не оставя своя отпечатък върху развитието на държавата, оставайки зависима от военно-бюрократичния елит, който не желае да дели привилегированото си положение с други.

Проектът „Нова Турция”

Проектът „Нова Турция” не е от вчера, негов автор е Неджметтин Ербакан. За начало можем да приемем основаването на Партията на националния ред през 1970 година. Според неговите идеолози, за да бъде осъществен идеалът за нова и по-справедлива Турция, военно-бюрократичният елит трябва да бъде ограничен. Разпускането на партии, арестите по политически причини, ограничаването на пресата и натискът върху религиозната дейност са това, което подхранва тeзи идеи. Народно-републиканската партия и армията са идентифицирани като потисници.

Когато идва на власт през 2002 г. Партията на справедливостта и развитието (ПСР) започва ефективна и последователна политика в тази насока. Първата стъпка е разширяването на правата и свободите на гражданите и съдебните процеси срещу висши военни – „Бальоз” и „Ергенекон”.

Партията и лидерът ѝ печелят вътрешно и международно признание, което им позволява да ликвидират поетапно стария ред. След опита за преврат от 15 юли 2016 г. армията минава в подчинение на властта. Жандармeрията е подчинена на вътрешното министерство, главното командване на Министерството на отбраната.

Днес военно-бюрократичният елит е загубил своите позиции. Трябва да си направим важния извод, че партиите и идеологиите задължително трябва да имат съществуваща социална база. Такава трудно може да бъде създадена изкуствено.

ПСР обединява старите идеологии и века на технологиите. Опира се върху религията и традицията. С две думи ПСР е в хармония с основните обществени тенденции и затова успява да налага политическа и културна хегемония.

Добре е да помним, че всички държави, в които е властвал исляма, са управлявани еднолично, като техните лидери са възприемани като изпълнители и представители на волята на Аллах. Това е и предпочитанието на турския народ. Времето ще покаже доколко проектът „Нова Турция” може да бъде успешен във вътрешен и външен план при съвременните условия.

Автор: Тарък Зия Екинджи

Източник: gazeteduvar.com

Превод със съкращения: Радослава Ненкова