Когато през 2005 г. пуснаха в експлоатация нефтопровода Баку-Тбилиси-Джейхан, върху Азербайджан се изсипа дъжд от долари. Но преди две години цените на черното злато паднаха, а с тях изчезна и благополучието на Азербайджан. При сегашната ситуация, в която цените на нефта продължават да се задържат на ниски нива, подкрепяният от Европа „Южен газов коридор” остава едва ли не единственият възможен вариант на Баку да закрепи положението. Разработката на втория участък от газонаходището Шах Дениз, модернизацията на грузинско-турския участък от газопровода, строителството на TANAP през турска територия и на ТАР през Гърция и Адриатическо море до Италия, ще струват на консорциума от компании 45 млрд. долара. По-сериозната част от разходите се пада на азербайджанската газова компания Socar, която е с най-голям дял в сравнение с останалите участници в консорциума за изграждането на „Южния газов коридор”. Все още остава неясен отговорът на въпроса, дали продаваният газ от подкрепяния от ЕС газопровод ще успее да възстанови на Азербайджан инвестираната за строителството му стряскаща сума долари. Преди време, когато цените на нефта превишаваха 100 долара за барел, а природният газ, се продаваше в Европа на цена над 400 долара за 1000 куб. метра, проектът за „Южния газов коридор” беше рентабилен. Днес себестойността на каспийския газ, доставен до Европа превишава почти два пъти пазарните цени. По данни на Оксфордския институт за енергийни изследвания, азербайджанският газ, доставен до Италия към днешна дата би струвал 273-293 долара за 1000 куб. метра. Разходите за добив ще възлизат на около 50-60 долара за 1000 куб. метра, тъй като морският добив е по-скъп. Преносът до Турция ще струва 50 долара за 1000 куб. метра. Транзитът до границата с Гърция по газопровода TANAP възлиза на 103 долара, а 70-80 долара за 1000 куб. метра ще струва транзитът по газопровода ТАР до Италия. Ако от Италия продължи да се транзитира до европейския хъб „Баумгартен”, сумарната такса за пренос ще бъде още по-висока. При сега действащите цени на природен газ в Европа между 180 и 190 долара, с доставка от хъб „Баумгартен”, азербайджанското синьо гориво може да бъде рентабилно само на турския пазар. Като съгласно договора Турция ще закупува по 6 млрд. куб. метра природен газ от общо предвидените за доставка по „Южния газов коридор” 16 млрд. куб. метра, от които 10 млрд. куб.метра са предназначени за Европа. При тази ситуация консорциумът изграждащ „Южния газов коридор”, вместо да има печалби, по-скоро ще понесе загуби при експлоатацията на тръбата. Ръководителят на проекта в британската ВР, Джо Мърфи, през септември заяви: „Ние имаме 25-годишни договори, но цените по тях са обвързани с цената на нефта и формулата на ценообразуване не подлежи на промяна”. Тъй като „Южният газов коридор” все още е в процес на строителство, за да бъде рентабилен проектът, партньорите единствено могат да се надяват цените на нефта в бъдеще да се повишат или да направят опит, макар и трудно, да намалят разходите по строителството. За Баку, както и за азербайджанската Socar това ще бъде жизненоважно. Защото усвояването на второто газово находище „Шах Дениз” и строителството на газопроводите се финансира с кредити, които ще трябва да се връщат. За предстоящо повишаване цените на природния газ прогнозират както САШ, така и Русия. Но Оксфордският институт за енергийни изследвания отбелязва, че ако в Европа започне ценова война между руския и американски газ, Южният коридор едва ли ще издържи на пазарните цени и ще бъде принуден да продава на загуба. Освен това, по данни на института, партньорите в консорциума едва ли ще могат да получат от Баку допълнително обещаните обеми газ за разширяване на газопровода. Както е известно, експлоатацията на газопровода трябва да започне през 2020 г. Но с бавните темпове, с които върви разработката на „Шах Дениз”, Азербайджан ще може едва след девет години да изпълни ангажиментите си по „Южния газов коридор” и по доставките за Турция и Грузия. Дотогава, Баку ще продължи да закупува руски газ за обезпечаване на индустриалните си потребители. Възможен е и друг сценарий. Според него, Баку може да увеличи доставките за газопровода с 3.7-4.7 млрд. куб. метра. Но дори и в този случай те не могат да достигнат до 35 млрд. куб. метра, които са необходими за запълване капацитета от 50 млрд. куб. метра на Южния коридор, както обещава азербайджанският министър на енергетиката Натик Алиев. Независимо от всички прогнози, „Южният газов коридор” няма да може да върне предишното благоденствие на Баку от времето на високите цени на нефта. Затова все още не е ясно дали газовият проект ще бъде стабилен източник на доходи или ще носи загуби за страната. В същото време икономическата ситуация в Азербайджан продължава да се влошава. Нефтодоларите натрупани през десетте години благоденствие не бяха вложени в модернизацията на икономиката, а както пише европейският клон на Център „Карнеги” в своя доклад, бяха инвестирани в мегаломански проекти и увеличаване на военния бюджет. През този период корупцията в страната достигна колосални размери, а когато избухна кризата, властта се оказа напълно неподготвена за нея. По данни на азербайджанския Център за икономика и социално развитие, през тази година брутният вътрешен продукт на страната е паднал до нива от 3,7%, експортът е намалял с 37%, а валутните резерви на Централната банка за изминалите 15 месеца са намалели с две трети, в макар и неуспешния й засега опит да запази курса на местната валута. Центърът „Карнеги” пише, че в резултат на рязкото обезценяване на азербайджанския манат, вносните хранителни продукти са поскъпнали със 70%, на което се дължат януарските демонстрации против повишенията на цените и безработицата. На този фон управляващият политически елит продължава да укрепва своята власт, считат експертите. На проведеният в страната референдум азербайджанците гласуваха за увеличаване пълномощията на президента с две години. По този начин, ако спечели изборите през 2018 г., Илхам Алиев ще управлява до 2025 г. Какво обаче ще представлява Азербайджан тогава, трудно може да се каже. Водещият анализатор, Томас де Ваал от Центъра „Карнеги” казва, че „след края на азербайджанския енергиен бум са необходими сериозни икономически реформи”. Но промените в конституцията показват, че президентът има намерение просто да продължи живота на своята политическа система, макар че азербайджанското общество се променя значително по-бързо, отколкото властите очакват. Това означава, че рано или късно властта ще се сблъска с нови политически предизвикателства, на които не е готова адекватно да реагира. Засега управляващите потушават недоволствата с употребата на сила и повдигане на обвинения срещу „враговете на народа”. Такава беше реакцията и по време на януарските демонстрации. Тогава Генералната прокуратура на Азербайджан обвини за събитията опозиционните партии, определяйки ги като радикални религиозни и екстремистки групировки, въпреки че на всички беше ясно, че жителите на Нардаран излизат на улицата заради липсата на газ и електроенергия.
Източник: Eadaily.com