Президентът на САЩ Доналд Тръмп взе решение да признае Йерусалим за столица на Израел като премести посолството на Вашингтон в Светия град. Решението предизвика вълна от критики в целия свят – противопоставиха се Русия, Великобритания и държавите от ЕС. Притеснения прозвучаха от Източна Азия и Китай, а ислямският свят беше взривен. В Близкия изток избухнаха повсеместни размирици. Политически и военни групировки като „Хамас” и „Хизбула” призовават за „нова интифада” и саморазправа с американските войски в региона. Пред американските посолства в държавите от целия регион се провеждат гневни митинги, на които се горят американски знамена. Иракското външно министерство привика американския посланик и настоя решението да бъде преразгледано, в Египет реагираха остро, а дори и верният съюзник на Щатите – Саудитска Арабия, нарече решението „безотговорно”. Какво наложи администрацията на Доналд Тръмп да предприема толкова противоречив ход именно сега?

Драматизмът на събитията не е случаен. В Йерусалим се кръстосват нервните окончания на цялата международна система. Градът е едновременно свещено място за юдаизма, християнството и исляма и въпросът за контрола над светинята има подчертано есхатологичен характер. Йерусалим е един от ключовите въпроси на израело-палестинския мирен процес – както израелци, така и палестинци искат града да бъде тяхна столица. След дългогодишни преговори и множество отстъпки от двете страни се стига до компромисната формула за Йерусалим като столица на две държави – Израел и Палестина. Това е фундаменталната основа, която гарантира мира в това взривоопасно място, притежаващо по-опасен потенциал от този на атомна бомба. ООН разглежда Източен Йерусалим като палестинска територия, окупирана от израелците, но се надява един ден градът да стане столица на двете отделни държави. Решението на Доналд Тръмп да признае Йерусалим за столица на Израел на практика означава, че администрацията на САЩ подкрепя сриването на досегашния модел и връчване на ключовете за града (както и на останалите окупирани територии) в ръцете на Бенямин Нетаняху.

Действието на Белия дом със стопанин Тръмп има силни вътрешнополитически и идеологически основания и се вписва в цялостната произрелска линия на американския президент. Днес Израел се ползва от безпрецедентната ситуация, в която както президентът, така и Конгресът, поддържат неговото виждане по проблема. Доналд Тръмп бе подкрепен в своята предизборна кампания от произраелските среди в САЩ, а огромната част от избирателите му са евангелистки християни, които твърдо поддържат тази линия. Според проучване на американската телевизия Fox News 60 милиона американски вярващи разглеждат преместването на посолството в Йерусалим като „историческо събитие”. Редица наблюдатели смятат, че голямо влияние над решението на Тръмп е оказало давлението на неговата дъщеря Иванка и съпругът ѝ Джаред Къшнър, които изповядват юдаизма и са близки с израелския премиер Нетаняху.

Ходът на Доналд Тръмп идва в момент, в който общественото внимание в САЩ е фокусирано върху самопризнанията на бившия член на екипа на Тръмп генерал Майкъл Флин във връзка с предполагаемата руска намеса в американските избори. Поради това ефектът безусловно е в отклоняване на вниманието от тези атаки срещу американския президент. В резултат на изненадващото преместване на посолството се очаква влиятелното произраелско крило и мнозинството от Републиканската партия да дадат силната си подкрепа за Тръмп, а неговите вътрешнополитически позиции да се стабилизират.

За противоречието между вътрешнополитическите мотиви и американската стратегия в Близкия изток говори фактът, че държавният секретар Рекс Тилърсън и министърът на отбраната Джеймс Матис се противопоставиха на намерението на Тръмп с аргумента, че те могат да навредят на американските дипломатически и военни мисии в Близкия изток. Признаването на Йерусалим за столица на Израел ще укрепи израело-американските отношения, но ще нанесе удар върху съюзите на САЩ с ключови мюсюлмански страни начело с Турция. Неочакваното действие на Съединените щати води до нова ситуация на растящ антиамериканизъм и загуба на влияние в простиращия се от Атлантическия океан до Индия ислямски свят.