От общо 275 000 американски войници, които са изпратени във военни бази по целия свят, 80 000 американски военни към момента са в Европа, като 50 000 от тях са в Германия, 15 000 – в Италия и 8 000 – във Великобритания. За сравнение – броят на американските военни, които са изпратени в Афганистан, който се смята за окупирана страна, е само 14 000 души. В този смисъл Европа просто е под покровителството на корпоративна Америка.

Както НАТО, така и ЕС са създадени по време на Втората световна война, за да бъдат противотежест на влиянието на Съветския съюз в Европа. Следователно не е случайно, че Съветският съюз е разпуснат през декември 1991 г., а Договорът от Маастрихт, който консолидира Европейската общност и постави основите на Европейския съюз, бе подписан през февруари 1992 г.

Основната цел на ЕС бе да примами бившите комунистическите държави от Източна и Централна Европа в прегръдките на западния капиталистически блок, като предложи поощрения и стимули, особено под формата на споразумения за премахване на вътрешните гранични проверки между държавите – членки на ЕС, като по този начин позволи свободното движение на работна ръка от бедната Източна Европа към проспериращите страни от Западна Европа.

Не е изненада това, че западните политически елити и по-специално „дълбоката държава” в САЩ са изумени от резултата от Брекзит по същия начин, както бяха изумени по време на украинската криза през ноември 2013, когато Виктор Янукович прекрати подготовката за изпълнението на споразумение за асоцииране в ЕС и се опита да върне Украйна обратно в прегръдката на руската сфера на влияние, приемайки милиарди долари под формата на пакет от заеми, предложени от Владимир Путин на Украйна.

В това отношение създаването на ЕС наподобява ситуацията с Япония и Южна Корея в Далечния изток, където понастоящем са изпратени съответно 45 000 и 28 000 американски войници. След Втората световна война, когато Япония беше на път да попадне в ръцете на съседния в географско отношение Съветски съюз, администрацията на Труман разреши употребата на ядрени оръжия срещу Хирошима и Нагазаки, за да подчини Япония, както и за да изпрати сигнал до лидерите на Съветския съюз, които по онова време не бяха разработили своите ядрени програми да се откажат от нахлуване в Япония на изток и в Западна Германия в Европа.

След това, по време на Студената война, американски предприемачи инвестираха солидни суми в икономиките на Япония и Южна Корея и ги превърна в модерни индустриални държави, за да предотвратят на разрастването на комунизма в Далечния изток. Освен това след Втората световна война Вашингтон стартира Плана „Маршал”, за да възстанови Западна Европа с икономическата помощ от 13 милиарда, които се равняват на хиляди милиарди долари при сегашните стойности на долара. Оттогава Вашингтон запази своето военно и икономическо господство над Западна Европа.

Независимо от всичко съществува особено важна разпоредба в устава на Европейския съюз, според която развиващите се икономики в Европа, които се присъединиха към ЕС, позволяват свободното движение на стоки (свободна търговия) само при реципрочното условие, че развитите страни ще позволят свободно движение на работна ръка. Това, което е очевидно тук е фактът, че свободното движение на стоки, услуги и капитал е в полза само за страните, които имат силна производствена база, а свободното движение на хора облагодетелства само развиващите се икономики, където трудът е евтин.

Чии интереси се опитват да защитават сега международните финансови институции като Международния валутен фонд (IMF) и Световната търговска организация (WTO), когато насърчават свободната търговия, като съветват развиващите се страни по целия свят да намалят тарифите и субсидиите без съответното свободно движение на работна ръка? Очевидно е, че те се опитват да защитят интересите на своите най-големи донори – развитите икономики.

Докато се присъединяваше към ЕС, Великобритания направи компромис по отношение на правата на своята работническа класа, за да защити интересите на своите банкери и индустриалци, защото свободната търговия с останалите страни от ЕС стимулира британския износ. Британската работническа класа масово гласува в полза на Брекзит, защото след влизането на Великобритания в ЕС и когато влязоха в сила споразуменията за премахване на вътрешните проверки по границите между страните – членки на ЕС, по-евтината работна ръка от Източна и Централна Европа наводни пазарите на Западна Европа, а като следствие на това заплатите на местните британски работници намаляват. Освен това им страна трудно да намират работа, защото чужденците са готови да извършват същата работа за по-малко пари. Това бе причината и за вдигането на нивото на безработицата сред британските работници и последвалото недоволство спрямо ЕС.

Премахването на ограниченията за работа в Европейския съюз за румънци и българи през януари 2014 г. още повече изостри проблема, следователно по-голямата част от британските избиратели гласуваха за излизане от ЕС по време на референдума от юни 2016 г. Най-големият стимул за британската работническа класа да гласува в полза на Брекзит бе, че източноевропейските работници ще трябва да напуснат Великобритания след излизането ѝ от ЕС и работните места отново ще станат достъпни с по-добри заплати за британците.

Развитите икономики в Западна Европа никога нямаше да се съгласят с условието за свободно движение на работна ръка, което е в разрез с техните икономически интереси; но политическият естаблишмънт на САЩ, който е центърът на корпоративната власт и притежава огромно влияние в западния капиталистически блок, убеди страните в Западна Европа да се съгласят с условието, което е срещу техните национални интереси, за да отстранят бившите комунистически страни от Източна и Западна Европа от влиянието на Русия.

Западна Европа забави с десетилетия разрешаването на въпроса с членството на Турция в ЕС, защото с население от 78 милиона души Турция е една от най-гъсто населените страни в Евразия. Милиони турци, които работят в Германия, вече са се превърнали в бреме за благосъстоянието на икономиката на приемащата държава. Присъединяването на Турция към ЕС ще отвори шлюзовете за работници емигранти, които търсят работа в Западна Европа.

Нещо повече, Турция е член на НАТО и дългогодишен и надежден партньор на западните сили, докато предложението към бившите комунистически държави от Източна и Централна Европа да се присъединят към ЕС служеше само за стимул, за да се отдалечат от Русия и да се превърнат в стратегически партньори на западните сили.

Като оставим настрана силно оспорваните морални нагласи за единство и равенство, безнадеждно либералната институция ЕС не е нищо повече от цивилен еквивалент на западния военен алианс срещу бившия Съветски съюз НАТО, който си служи с тънка и коварна тактика за икономическо благополучие, за да спечели политически съюзници и да изолира противниците, които си позволяват да се отклоняват от световната търговска и икономическа политика, която е установена от западния капиталистически блок.

И накрая, легендарната стратегия „разделяй и владей”, която е била разгърната от империалистичните сили, за да бъдат отслабени съпротивителните движения в техните бивши колонии, е исторически доказан факт, но в същото време неоколониалните сили използват и малко известната стратегия за присъединяване и владеене с цел да създадат приятелски съюзи и централизирана система за управление и контрол, за да подкрепят глобалният неоколониален световен ред.

Автор: Науман Садик

Източник: Geopolitica.ru

Превод: Десислава Пътева