Щетите върху биоразнообразието вече са такива, че човекът скоро ще се види принуден да извършва сам някои от „услугите”, осигурявани от природата.

Този път тревогата не идва от природозащитници-алармисти. Нито от Лигата за защита на птиците, угрижена от изчезването на хвъркатите. Става въпрос за изследване, публикувано в списание „Science”, което констатира, че площ, възлизаща на 58% от територията на земята, приютяваща 71% от населението на света е поразена от толкова драматична деградация на биоразнообразието, че възниква сериозен риск екосистемите да не могат да понесат човешкото потребление.

Изследването е дело на 23 учени от различни страни и отчита 2 280 000 данни за състоянието на флората и фауната в цял свят. Това е първото по същество глобално, представително изследване за състоянието на екосистемите. Обобщените данни констатират намаляване на биоразнообразието с 15,4% на половината обитаема повърхност на Земята. Науката приема, че за да бъдат възстановими щетите, загубите не бива да надхвърлят 10% годишно. „Ако продължаваме със сегашните темпове, ще провалим усилията за устойчиво развитие в дългосрочен план”, заключават авторите на статията.

Ръководителят на изследователския екип Тим Нюболд счита, че „на много места човешката намеса скоро ще трябва да компенсира отслабените сили на природата”.

Сред най-застрашените природни „услуги” са опрашването, почвеното подхранване на растенията, естественото самопречистване на водите и производството на кислород. Според Нюболд „едва ли някой днес би се наел да твърди, че човекът е способен да компенсира пълноценно увредените функции на природата”.

Според Пиер-Анри Гуйон, изследовател на биоразнообразието, въпросът не е толкова дали това е възможно, а дали е желателно. „Ние можем да заместим част от пчелите с малки роботи, но услугата им ще е непълноценна и твърде скъпа, а аз дори не искам да живея в такъв свят”, заявява Гуйон.

Биоразнообразието е обект на задълбочени изследвания през последните години. През 2009 г. екип под ръководството на Йохан Рокстьом определи девет критични прага, които не бива да бъдат надхвърляни, ако искаме да оцелеем. Те се отнасят до потреблението на питейна вода, химическите замърсявания и климатичните изменения. Още тогава учените констатираха опасно увреждане на екосистемите.

Към този момент ние все още се възползваме безплатно от услугите на природните екосистеми, които икономистът Роберто Костанца оценява на астрономическата сума от 125 трилиона долара годишно.

Според еколога Виржини Марис „взаимодействието на човека с природата не се ограничава само до икономическата логика, а предполага определена култура, етика и естетика, без които екосистемите едва ли ще бъдат опазени”.

Източник: Le Monde
Превод: Иво Христов