Споразумението

Настървеното ръмжене и заплашителните стъпки, с които САЩ се надяваше да избута Русия в ъгъла на пръв поглед секнаха. Двете страни постигнаха споразумение за изпълнението на мащабен план за съвместни удари срещу „Джабхат ан Нусра” и ИДИЛ в Сирия. Ако замисълът сработи, това ще бъде повратна точка в започналия през 2011 г. конфликт, заяви държавният секретар на САЩ Джон Кери. Америка и Русия си стиснаха ръцете след срещата на Г-20 в Китай, където Барак Обама предложи и на турския президент Реджеп Ердоган да предприемат съвместни действия за навлизане в територията на ИДИЛ и за превземане на нейната сирийска столица Ракка. Още миналия месец турската армия започна операция „Ефратски щит”, изтласквайки терористичната групировка от турско-сирийската граница като прекъснаха един от основните й коридори за доставки.

Макар да приветства плана на Русия и САЩ, сирийският президент Башар Асад коментира, че е „дълбоко угрижен” заради перспективата от по-нататъшни действия от страна на Турция в Сирия. Същевременно от опозицията в Сирия се усъмниха, че новото примирие между двете големи сили ще бъде постигнато. Във въздуха все още се носи напрежението от неотдавнашните заплахи на Пентагона, че ще сваля сирийски и руски самолети, ако прецени, че представляват заплаха за американските сили . Освен че са във война с легитимното правителство на Сирия, САЩ се заканиха да „нападнат” и Русия, ако нейните сили „се срещнат” с американските войници в района. Има обаче една съществена подробност, за която САЩ си затварят очите – сирийското правителство никога не е канило американските сили в Сирия . Според международното право обаче силите на САЩ функционират абсолютно нелегално в Сирия.

„Заплахата” от Русия

До този момент САЩ считаха Русия за по-сериозна заплаха от терористичните организации. Трябва да се подчертае, че голяма част от джихадистите в Сирия се наемат от Саудитска Арабия и Катар. Същевременно се снабдяват с оръжия от САЩ. Целта им продължава да бъде да се свали сирийското правителство. Тоест, може да се приеме, че джихадистите до някаква степен са продукт на онези, които „се борят” с тероризма .

Правителството на САЩ предизвиква Русия, като перманентно я демонизира. Вероятно стратегията е руският президент Владимир Путин да бъде подтикнат да се откаже от своя сирийски съюзник или да сложи началото на някакъв вид агресия срещу САЩ. Натрапената теза за Русия като враг в конфликта в Сирия издиша, тъй като тя по никакъв начин не застрашава интересите на Америка. Дори напротив – споделя стремежа на Запада за борба с тероризма, овладяване на ядрените заплахи и разрешаване на казусите, свързани с международната сигурност.

Спрямо Русия обаче НАТО премина към отбрана, която напомня тази от ерата на Студената война. Нещо повече, разходите за военни проекти по границите с Русия и в близост до тях се увеличиха четири пъти . Напоследък стана дума за примирие, но не е изключено на срещата на върха на НАТО през октомври отново да бъдат отправени предупреждения за „заплахата от Русия”, тъй като алиансът винаги е бил използван като инструмент за още по-сериозната ескалация на конфликта с Русия – на практика един изкуствено създаден „съперник” на САЩ.

Различията между кандидатите за президент на САЩ спрямо Русия

На фона на динамичните събития остава въпросът за принципните различия между отношението на двамата кандидати за президент на САЩ към Русия. Тръмп се е фокусирал върху борбата с джихадистите, докато Клинтън – към справяне с мнимата заплаха от Руската федерация. Профилът на човека, който ще заеме място в Овалния кабинет, ще повлияе не само върху бъдещето на американската нация, но и върху международните отношения. Фокусирането върху една или друга мишена несъмнено би се отразило на това какви съюзи ще сключват Щатите и дали би се стигнало до ядрена война. Този проблем би следвало да е в центъра на предизборната надпревара в САЩ, но като че ли е изтикан в ъгъла.

Очаква се Клинтън да продължи политиката на администрацията на Обама на смяна на режимите в страни като Ирак, Либия, Сирия и Украйна, докато целта на Тръмп съвсем не е това. Бизнесменът акцентира върху политиките за национална сигурност. Освен това, според Тръмп Студената война е приключила, докато Хилъри смята, че „Русия трябва да плати цената”. Тръмп непрекъснато заявява, че Америка трябва, за пръв път от края на Студената война, да се концентрира върху своята национална сигурност и да се справи със своя основен враг – джихадизма . Според някои анализатори Хилъри Клинтън пък винаги е била ревностен привърженик на това да се продава оръжие на Саудитска Арабия, Катар, Обединените арабски емирства и други фундаменталистко-сунитски монархии, които спонсорират джихадисти от цял свят. Клинтън винаги е враждебно настроена към Русия, докато Тръмп дава заявки за установяване на приятелски отношения със „страната, която поведе света към война с джихадистите”.

До този момент обаче нито един от двамата кандидати не е подкрепил с детайлни аргументи позициите си по този въпрос. По-скоро двамата са делегирали тази дейност на „сурогати”. В случая с Клинтън това е Пол Улфовиц, бивш заместник-министър на отбраната на САЩ. По отношение на войната в Сирия, Улфовиц атакува Тръмп заради това, че поставя като приоритет справянето с джихадистите, а не толкова свалянето от власт на Башар Асад, който е съюзник на Русия . Това е причината той да реши, че няма да даде гласа си за Тръмп, макар че твърди, че има огромни резерви и по отношение на Клинтън. И въпреки това той е 100% съгласен с нейната външна политика.

Съвсем различно виждане има журналистът и писател Фред Рийд, който твърди, че добра причина да се гласува за Тръмп, независимо какви са останалите му намерения, е, че той не желае война с Русия . В същото време Хилъри е възможно да предизвика такава, като превърне военните в свои марионетки. Това се долавя ясно от антируската истерия, която е обзела Клинтън и нейните поддръжници. От подобна война обаче средният американец няма да спечели. Но така или иначе не е и в състояние да повлияе на тези процеси. И тук изникват няколко екзистенциални въпроса: Докога американците ще подклаждат разгръщането на нова студена война? Дали няма да тласнат този казус до ръба на ядрен конфликт? Колко още ще трябва да изтърпи Русия? Ще продължава ли САЩ да я задушава, и има ли опасност на Русия накрая да й писне и да предприеме непредвидени ходове? Може би Русия не трябваше толкова дълго да толерира агресията на организацията НАТО, която се разпростря буквално по гранците й. За Хилъри Клинтън е ясно, че разширяването на НАТО на Изток не е достатъчно ефективно, за да задоволи „страховете” й. Изглежда тя поставя фокуса върху погрешните приоритети, като издига американските апетити над мира и стабилността в сферата на международните отношения.

Опасността от ядрена война с Русия се повдига не от действията на Руската федерация, а от тези на американските президенти през последните няколко десетилетия. Следващият президент на САЩ трябва да определи дали тази политика е правилна, дали да продължи този курс, или изцяло ще преосмисли действията на предшествениците си. Ако обаче политиката на САЩ не се промени, следващата стъпка може наистина да бъде ядрен конфликт. От 1962 г. насам не е имало такава реална заплаха от ядрена война, надвиснала толкова застрашително. Разликата от 1962 г. и сега е, че днес за тази заплаха няма идеологическа причина. Напрежението е напълно излишно, тъй като Русия никога не е заплашвала да нахлуе в САЩ.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto