Военната инициатива категорично преминава в ръцете на Сирийската армия. Прави се опит за отклоняване на джихадистите от Ирак към Сирия
Изминалите дни внесоха голяма динамика в сирийската криза. Обвиненията срещу Русия за бомбардировките в Алепо от страна на западните съюзници, новият етап от турската операция „Ефратски щит”, щурмът на иракския град Мосул и неочакваното признаване на статута на Крим от страна на Сирия, както и последвалият телефонен разговор между Путин и Асад – всичко това има своето военностратегическо и геополитическо обяснение.
Новите руски бази
Дългата седмица започна с две военнополитически споразумения между Сирия и Русия за изграждане на постоянна военновъздушна и военноморска база на летище Хмеймим и в средиземноморското пристанище Тартус. До този момент Русия декларираше участие в сирийския конфликт с ограничени сили в преследване на целта за противодействие на екстремистката организация „Ислямска държава”. С въздушния удар на водената от САЩ коалиция над редовната сирийска армия, при която по непотвърдени данни са загинали руски военнослужещи, „proxy” войната премина в пряк сблъсък между САЩ и Русия. Намеците на американските „ястреби”, че подготвят военна операция срещу сирийското правителство и отговорът на официалния представител на руската армия Игор Конашенков, че военните са готови да свалят американски самолети, само подчертават критичната точка на отношенията. И докато западният „мейнстрийм” приспива аудиторията, опасността от ескалация на сблъсъците между САЩ и Русия е реална. Разполагането на постоянни военновъздушни и военноморски части закрепва руските позиции в Сирия срещу евентуална външна атака. Разгръщането на системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, позиционирането на ударна авиация и съсредоточаването в Източното Средиземноморие на военноморски формирования, начело със самолетоносача „Адмирал Кузнецов”, бетонират руското влияние в района.
Южният фланг на САЩ срещу Москва е обходен, а в Кавказкия регион Пентагонът категорично губи влиянието си. С изключение на югозападните части на Турция в 500-600 километров радиус от Измир останалите райони на страната са извън военностратегическия контрол на Вашингтон и попадат под обсега на руските военни сили. Отрязана е военновъздушната база на НАТО в Инджирлик, което може да оправдае истинността на слуховете за прехвърляне на американското ядрено оръжие към Румъния. Базата попада в обсега на позиционираните в Сирия руски системи за противовъздушна отбрана С-400. Не е изключено министър Ненчев да сбъдне детската си мечта като приюти в страната ни атомни бомби на САЩ.
Събитията се развиват със скорост, напомняща предвоенна подготовка. На 11 октомври Русия и Армения сключиха военно споразумение, което създава Обединена регионална система за противовъздушна отбрана в Кавказкия регион. Азербайджанският интерес не се нарушава, тъй като от системата се изключва въздушното пространство над Нагорни Карабах. Случи се нещо особено интересно. Няколко дни по-късно президентът на страната Илхам Алиев направи ключово изказване, че продължаващата две десетилетия криза в Нагорни Карабах може да бъде решена и регионът би могъл да получи автономен статут. Дори това да не се случи, очевидно е, че Азербайджан започва все повече да задълбочава военнополитическото сътрудничество с Русия и евразийския полюс.
Турция с всеки изминал ден започва да се държи като неутрална и дори съюзническа на Москва страна. През изминалата седмица говорителят на турския държавен глава Ибрахим Калън обяви, че Реджеп Ердоган и неговият руски колега Владимир Путин са обсъждали възможното формиране на обща система за противоракетна отбрана. Очевидно е, че между Москва и Анкара текат някакви тайни военнополитически преговори още преди опита за преврат. Последният опорен пункт, от който САЩ проектира военната си сила от Турция срещу Русия остана военновъздушната база в Измир и донякъде материално-снабдителната база на 6-ти американски флот в Аксаз. През 2013 г. Съединените щати трябваше да закрият базата в Измир, но очевидно загубата на позиции в Инджирлик ги е разубедило. Седмица след опита за преврат срещу Ердоган в близост до базата в Измир се разрази незапомнен пожар, който заплаши да погълне обекта. Съединените щати биват бавно, но методично изтласквани от региона.
Текущата картина - Въоръжените сили на Сирия взимат военната инициатива
Възникна въпросът защо докато умираха стотици хиляди и дори милиони цивилни във войните в Ирак, Либия и Сирия западните съюзници не се трогваха особено, а с усилването на военния натиск от Русия и правителствените сили на Дамаск над източните райони на Алепо се заговори дори за санкции? В сряда Сирийската мрежа за човешки права (Syrian Network for Human Rights – SNHR) публикува доклад, според който вследствие на бомбардировките на водената от САЩ коалиция по 28 цели са били убити 649 цивилни, между които 244 деца и 132 жени. Очевидно не става въпрос за защита на човешките права.
Иранската информационна агенция FARS News, позовавайки се на данни от сирийските правителствени сили и бойците на „Хизбула”, обяви, че групировката „Фатах ал-Ислам”, сражаваща се в Алепо, получава материално-техническа поддръжка от американски спецназ и военноморски сили, базирани в Средиземно море. Пентагонът никога не е отричал наличието на свои военнослужещи в Кобане и провинция Хасака. След обкръжаването на Алепо и стартирането на операцията по прочистване на града от терористи, източници, близки до руския Генерален щаб съобщават, че в „чувал” са попаднали около 200 американски и западни инструктори и специални части. Очевидно руските бомбардировки ликвидират не само джихадисти, а опасността американски военнослужещи да станат военнопленници е реална.
Предстои да наблюдаваме критична ситуация. За евакуация на цивилните от източните части на Алепо са отворени шест хуманитарни коридора. Русия и сирийското правителство гарантират безопасното изтегляне на въоръжените формирования по други два канала, но по данни на командването на сирийската армия терористите пречат на евакуацията като взимат цивилни за заложници или откриват огън по колоните с напускащи жители. Някои от групировките вече обявиха, че няма да напуснат Алепо. Очевидно западните покровители на въоръжените бунтовници нямат желание да отстъпят втория по големина сирийски град. Лидерите на бившия клон на „Ал Кайда” в Сирия – „Джабхат ан-Нусра”, вече отговориха отрицателно на предложението на ООН да напуснат източно Алепо. С предстоящото освобождаване на града подкрепяните от САЩ сунитски формирования ще бъдат изтласкани и ограничени до района на област Идлиб. На юг в околностите на Хама и Хомс и около Дамаск бунтовниците търпят поражения и губят инициативата. След разгрома им от правителствените сили няколко хиляди въоръжени екстремисти и опозиционери, заедно със своите семейства, се преместват от околностите на Дамаск (Ал-Кабун и Моадамия) в провинция Идлиб.
С превземането на Алепо войната с чужди ръце ще се приближи към своя край, което открива риск от пряк сблъсък между САЩ и подкрепяното от Русия правителство на Сирия. Ще пристъпи ли Пентагонът към реализация на засекретения план „Б”? Вашингтон никога не е крил основната задача на политиката си в Сирия – свалянето на Башар Асад. Руският външен министър Сергей Лавров нееднократно е призовавал Държавния департамент на САЩ да изпълни договореностите и да разграничи „умерената опозиция” от терористите. Това и до днес не е направено по една проста причина – Вашингтон разчита на екстремистите. „Имаме все повече основания да мислим, че още от самото начало планът им е бил да пощадят от ударите „Джабхат ан-Нусра” и да я съхранят, в случай, че пристъпят към план „Б” за силова смяна на режима на Асад”, смята Лавров.
За наличието на план „Б” САЩ открито заговори в първата половина на годината. Точните думи на държавния секретар Джон Кери са: „Ако руснаците и иранците не са настроени за сериозна дипломатическа работа, то ще ни се наложи да преминем към план „Б”, който може да се окаже по-конфронтационен и може да завърши с разчленяване на Сирия. Последствията за региона – за Йордания, за Ливан, за Европа – ще бъдат зашеметяващи, както и за нашите (американски) интереси в сферата на националната сигурност”.
„По-конфронтационен” вариант със „зашеметяващи” последствия за региона и за Европа може да има единствено американска военна интервенция. С овладяването на Алепо светът ще се приближи на една крачка от момента, в който Вашингтон ще се изправи пред Рубикон.
Не е изключено като последен вариант преди подобен рискован ход, стратезите в Пентагона да предвиждат използването на терористичната организация „Ислямска държава” за своите цели. Някои косвени доказателства потвърждават това. Може да отдадем на предизборни страсти изказването на Доналд Тръмп, в което той обвини бившия държавен секретар Хилъри Клинтън, че е „създала „Ислямска държава”. Факт е обаче, че бомбардировките на американската авиация над сирийските сили в Дейр ез-Зор, които наскоро провалиха постигнатото между Обама и Путин примирие, помогнаха на джихадистите да започнат офанзива. По данни на сирийските военни след въздушните удари, терористите за започнали настъпление към позициите при Джабел Тарда. Военните коментират, че една подобна планирана офанзива, синхронизирана с въздушните удари, няма как да е осъществена без координация между авиацията и наземните части на „Ислямска държава”.
Дейр ез-Зор е разположен на кръстопътя, свързващ северните и източни райони на Сирия със завладените от джихадистите територии по долното течение на Ефрат и край Мосул. Стратегическото значение на града на западния бряг на Ефрат е ключово. Контролираното от силите на правителството летище, позволяващо транспортирането на военна техника и нанасянето на въздушни удари, прави невъзможно прехвърлянето на значителни военни части на ислямистите към столицата Ракка и Алепо. Изглежда именно това е целта на Пентагона. С битката за освобождаването на Мосул се прави опит за пренасочване на основните сили на джихадистите към борба с правителството на Башар Асад. Според информация на Сирийската армия, цитирана от АП, самолети на водената от САЩ коалиция подсигуряват пътища и безопасни коридори към Сирия, за да позволят на терористите да се прегрупират и да създадат „нови бойни реалности” в Източна Сирия.
През месец август Съединените щати събраха и отпуснаха 2 млрд. долара на жителите на контролирания от „Ислямска държава” Мосул като „хуманитарна помощ”. Получатели на помощта обаче се оказаха основно бивши баасисти (военни в армията на Саддам Хюсеин), воюващи на страната на джихадистите. С тяхно съдействие в града са проникнали иракски милиции, кюрди и западни специални части. Малко по-късно в Мосул и съседния град Ал-Кайяра започна бунт срещу „Ислямска държава”, съвпаднал с началото на настъплението. За момента опитът за пренасочване на джихадистите към Сирия не успява да постигне целта си.
Междувременно другият „играч” в кризата – Турция на практика осъществява с военни средства своя замисъл за създаване на буферна зона в Северна Сирия. В овладените по време на операция „Ефратски щит” населени места се заселват сунитски бежанци от лагерите в Турция, често за сметка на кюрдско население. През изминалата седмица започнаха пълномащабни сблъсъци между турските войски и кюрдските въоръжени формирования на широк фронт от 600 километра между град Кашимили и област Идлиб. Турция, която вижда като свой основен интерес в конфликта недопускане формирането на кюрдска квази-държава в Северна Сирия, се стреми да изтласка кюрдските сили на изток от река Ефрат. В кръвопролитния сирийски конфликт с много страни и участници мир все още не се очертава на хоризонта.