За голяма беда през вековете много често френско-руският съюз е осуетяван от интриги или неразбиране. Въпреки това той е необходим във всеки един обрат на историята.

- Шарл дьо Гол

На тазгодишния международен форум в Санкт Петербург имаше две „звезди” – Владимир Путин и Еманюел Макрон. Французинът и неговият домакин бяха постоянно в центъра на вниманието, въпреки че около тях бяха фигури като японския премиер Шиндзо Абе, китайския вицепремиер Ван Цишан и директора на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард. В мероприятията на Петербургския международен икономически форум (ПМИФ) взеха участие над 17 000 души от 143 страни, участваха над 4100 журналисти. Пленарните заседания на форума се водеха от британския журналист Джон Микълтуейт, главен редактор на Bloomberg News, който не се сдържа и заяви: „Това е изключително събиране на лидери! Тук е приблизително една трета от световния БВП, примерно една четвърт от населението, а с присъствието на госпожа Лагард ние бихме могли да кажем, че имаме и сто процента. Аз упорито търсех да намеря такава група експерти, която да включва толкова много световни лидери. Даже и от азиатска гледна точка много рядко могат да се съберат лидерите на Япония, Китай и Русия в една зала. Този форум по моя преценка е израз на уважение към енергията на Владимир Путин, на неговата сила да убеждава”. Преди две години Държавният департамент на САЩ призова американските компании да не посещават ПМИФ. Но тази година посланикът на САЩ в Русия покани американските бизнесмени да се присъединят към форума. В крайна сметка се оказа, че на ПМИФ 2018 американците са представени най-добре. Групата бизнесмени от САЩ включваше 550 човека. След тях по численост бяха японците, китайците и французите. Тази година на икономическия форум бяха подписани 550 договора на обща сума 2 трилиона 365 милиарда рубли. Към тази цифра не са включени съглашения, които представляват търговска тайна. Любопитна информация сподели Антон Кобяков, съветник по организиране на международните мероприятия на руския президент. Той заяви, че в дните на форума в Санкт Петербург са присъствали глави на няколко чужди държави: „Гостуваха ни няколко президенти, които помолиха да не се споменава за тяхното участие. Те се срещнаха с Владимир Путин, срещнаха се с представители на бизнеса, срещнаха се със свои колеги”. Кобяков съобщи, че през 2019 г. страна гост на Петербургския форум ще бъде вероятно Виетнам. През 2018 г. тази възможност бе предоставена на Франция и Япония. По време на заседанията гостите на форума, както и Владимир Путин, често споменаваха иносказателно, а понякога и директно Доналд Тръмп и водената от Вашингтон политика. Еманюел Макрон заяви, че се е опитал да разубеди американския президент да не напуска едностранно климатичното съглашение, да не излиза от атомната сделка с Иран и да не премества американското посолство в Йерусалим. Но се е сблъскал с категоричен отказ и по трите въпроса. Преместването на американското посолство Макрон нарече „грешка”.Японският премиер Шиндзо Абе обеща, че ще продължи работа по търговския договор с тихоокеанските страни, въпреки че Доналд Тръмп се отказа от споразумението. Японецът бе любезен с Путин и намекна за желанието на страната му да участва в усвояването на Северния морски път. Очевидно, че основният акцент в руско-японските отношения ще бъде поставен тази година на традиционната септемврийска среща на ръководителите на Русия и Япония. В Санкт Петербург Шиндзо Абе подсказа, че Токио ще се опита да постигне мирен договор с Москва. Вероятно японците ще получат допълнителни икономически възможности на четирите спорни Курилски острова, но без да се поставя под въпрос руският суверенитет над тях. Налице е положителна динамика в руско-японските двустранни отношения. Кристин Лагард, директор на МВФ, заяви, че заплахата американската администрация да въведе тарифи на китайските стоки „клати лодката на световната икономика”. Според нея търговският дефицит не е достатъчна причина за въвеждане на подобни тарифи. „Това е странно оплакване, в търговията не се постъпва така”, заяви Кристин Лагард. МВФ винаги е бил проамерикански. Но днес тази институция влиза в конфликт с американската политика в определени направления. Очертава се нова тенденция. 

Промишлената икономика е винаги национална, а финансовата – интернационална. Тръмп е за американската промишлена икономика и затова се конфликтира с МВФ. САЩ се опитват да ограничат промишления експорт на Германия, Япония и редица други страни, за да стимулират своята собствена индустрия. Това води до увеличаване на конфликтите на американците с другите страни. В общи линии на Международния икономически форум в Санкт Петербург делегатите се оплакваха предимно от САЩ. Включително и лидерите на Франция и Япония, които под натиска на Вашингтон преди време въведоха санкции срещу Русия. Само вицепремиерът на Китай Ван Цишан постъпи дипломатично и по китайски. Той отбеляза, че Китай има на какво да се научи от САЩ: „Америка е единствената свръхдържава, що се касае до мека и твърда сила едновременно”. Разбираемо, в момента има затишие на американско-китайския търговски фронт. Какво представлява Международният икономически форум в Санкт Петербург? Той е най-голямото международно мероприятие, което се провежда в Руската федерация. Експертите го наричат „руският Давос”. Форумът в Санкт Петербург е изключително успешна акция на руския държавен пиар. Даже не е толкова важно какво точно се говори там. Важното е кой е пристигнал да уважи Русия. Тази година ПМИФ би всички рекорди по посещаемост. Мероприятието показа, че Москва успешно си извоюва видно място на световната сцена, въпреки че е силно притискана. Основна цел на ПМИФ 2018 беше идеята за изграждане на ефективни международни институти за регулиране на глобалните процеси. Самият факт, че в Санкт Петербург се обсъжда тази тема, е ярко доказателство, че Русия е глобален играч и че с Руската федерация е неизгодно да се водят търговски войни. Големият брой сключени сделки показва, че Русия се възприема от световния бизнес не само като търговски привлекателна, но и като политически стабилна страна. На форума в Санкт Петербург имаше освен икономика, още и политика. Еманюел Макрон, Шиндзо Абе и Владимир Путин обсъдиха червените линии в международните отношения. Дискутирани бяха проблемите с Иран и Северна Корея. Оживено бе коментирана политиката на САЩ. Владимир Путин ясно подчерта: „Между суверенитет и санкции ние категорично избираме суверенитет”. Руският първи вицепремиер и министър на икономиката Антон Силуанов отправи ключов призив към гостите. Той прикани руските търговски партньори да преминат от нефтодолари към нефтоевро при своите международни плащания. Скритият, но много важен апел към участниците на форума беше да се дедоларизира световната търговия. Това беше силен ход срещу САЩ. Направи впечатление и изказването на Еманюел Макрон, че Франция желае да се включи във възстановяването на Сирия. Но точно по време на форума беше нанесен явно планиран медиен удар срещу Русия от международната холандска следствена група. Тя обвини официално Кремъл в свалянето на малайзийския боинг над Украйна. Холандия и Австралия официално поискаха от Русия признания подобно на Великобритания по случая „Скрипал”. Отговорът на Москва беше предсказуем: „Ние не сме допуснати до следствието, затова не можем да му се доверим”. На прекия въпрос на Джон Микълтуейт на форума „Ракетата руска ли беше?” Владимир Путин отговори ясно: „Не, естествено”. След като случаят „Скрипал” се провали, веднага последва обвинение, че Русия е причастна към свалянето на малайзийския боинг. Да не забравяме, че Холандия е известна като „говорител” на Лондон в ЕС, а Австралия е в Британската общност. В Санкт Петербург руският президент убедително и по руски помоли колективния Запад да не прекрачва червената линия в своите отношения с Русия. Става въпрос за червената линия, която колективният Запад периодично обявява по отношение на неудобните за него правителства по света. Владимир Путин каза: „Не стига, че НАТО приближи нашите граници, но у нас възникна подозрение, че утре Украйна също ще бъде включена и ще поставят радари и системи за противоракетна отбрана... Все пак има някакви граници, разбирате ли, червената линия не трябва да се прекрачва. Отнасяйте се с уважение и към нашите интереси”. Владимир Путин подаде деликатна, но достатъчно отчетлива заявка за очертанията на Pax Russia. Направи го възпитано, но с метални нотки в гласа.

Еманюел в страната на руснаците

Френският президент пристигна в Санкт Петербург със своята съпруга Брижит за участие в икономическия форум. Макрон и Путин са се виждали точно преди една година във Версай. А по-късно, втори път, през юли 2017 г. на срещата на Г-20 в Хамбург. Със своите жестове, мимика, начин на говорене и поведение френският президент спонтанно ми напомня за един комикс от моето детство – „Тентен в страната на Съветите” (Tintin au pays des Soviets), на белгийския художник Ерже. В него се разказва за приключенията на младия белгийски репортер Тентен и неговото куче Милу, които са изпратени в Съветския съюз. Френският президент се беше готвил старателно за своите изяви на ПМИФ 2018. Неговият екип е работил много сериозно и той показа отлично познаване на руската история и култура. В едно свое изказване Макрон се позова на сцена от „Война и мир”, спомена Платон Каратаев, а той е един от най­-ярките, но второстепенни герои в книгата, малограмотен, простоват и добродушен. Този детайл предизвика оживени коментари в руската експертна общност. Еманюел Макрон си спомни още за Пушкин и Достоевски. Френският президент убедително заяви: „Русия е велика страна, принадлежаща към нашата среда. Русия може да бъде партньор”. Путин от своя страна повтори старата формула „Европа от Лисабон до Владивосток” и предсказа: „Съществува заплаха от икономическа криза, с каквато светът още не се е сблъсквал”. Тази заплаха си има име. И то е Доналд Тръмп. Но Владимир Путин не го изрече. Еманюел Макрон оповести на света, че „има намерение да постигне финансов суверенитет на Франция”. Очевидно, че става въпрос за отношенията със САЩ и Доналд Тръмп. Но и Еманюел Макрон спести имена. В същото това време Путин се пошегува, като обеща „да помогне на Европа със сигурността”. Въобще тазгодишният форум в Санкт Петербург беше не само икономически, но и антиамерикански. Макрон говори за „защита на европейските ценности”, като подчерта своето основно послание: „Франция е независима страна и сама строи своите отношения в света”. В тези думи има дълбок антитръмповски смисъл. Макрон обяви независимост от САЩ и подкрепи тази своя цел с инвестиционни проекти в Русия на стойност 1 милиард евро. Англосаксонската преса обясни успеха на форума с факта, че „Тръмп е наплашил всички”. И всички хукнаха към Санкт Петербург да се срещат с Владимир Путин. Май американският сенатор Джон Маккейн ще се окаже прав, като твърди, че Доналд Тръмп е в сговор с Путин. Още по-точен е известният икономист Джефри Сакс: „В един прекрасен ден САЩ със своите заявления просто ще изхвърлят долара от неговата международна роля”. Но да се върнем към желанието на Макрон да изгради отново суверенитета на Франция. Неговият публичен патриотичен порив е достоен за Шарл дьо Гол. Но френският президент се обърка, когато му бе зададен въпросът, по какъв начин ще защитава френския суверенитет. По много теми Париж е пресиран от Вашингтон да следва американската политическа линия. Преди години Шарл дьо Гол изрече следните думи: „Виждате ли, Франция е суверенна. Или по­-скоро стана отново, нещо, което не й се беше случвало след Първата световна война. Тя се беше сгушила в сянката на англичаните между двете войни, после в сянката на американците след Втората световна война. Всичко това приключи. Франция престана да се сгушва”. Днес страната на Волтер отново е сгушена в сянката на САЩ. Как Макрон смята да върне величието на Франция? Той заяви в Санкт Петербург следното: „Ние ще действаме така, че да не бъдем в ущърб на отношенията (трансатлантическите) с нашите съюзници”. Тогава спрямо кого Франция ще укрепва своя суверенитет? Спрямо Буркина Фасо ли? При един-­единствен глобален хегемон (САЩ) думите на Макрон не звучат сериозно и кънтят на кухо. В действителност френският суверенитет е ограничен от два фактора. Първият е САЩ, а вторият – ЕС. Други няма. Еманюел Макрон се въоръжава вербално с принципите на Дьо Гол, но не е наясно как ще ги реализира на практика. Париж иска да седне едновременно на два стола. Според френския президент Франция трябва да брани своя суверенитет в ЕС, да бъде негов лидер, а германците само да дават парите. Париж цели да поддържа добри отношения с Доналд Тръмп, използвайки факта, че отношенията на Ангела Меркел с американския президент не са добри. Така че френската формула за отвоюване на суверенитет е доста сложна, практически нереализуема. Макрон иска да заеме позицията на главен брюкселски преговарящ с Доналд Тръмп. Френският президент се стреми и към още една силна позиция. На форума в Санкт Петербург той се опита да се постави в ролята на посредник между Владимир Путин и Доналд Тръмп. Големият проблем на Макрон е, че икономиката на Франция не е в цветущо състояние. При това положение Париж няма как да измести Берлин от водещата роля в ЕС. Макрон, изглежда, е забравил думите на Бжежински: „Западна Европа остава в много отношения един американски протекторат”. Германия подобно на Франция също се опитва да седи на два стола. Берлин иска построяването на „Северен поток 2” и снабдяване с евтин руски тръбопроводен газ. Не желае да купува скъпия американски шистов газ. Но Меркел не пристигна на икономическия форум, а посети Путин в индивидуален порядък преди това в Сочи. Като продължи публично да критикува руската политика в Украйна. Общото е, че както Макрон, така и Меркел пристигнаха в Русия, за да се срещнат с Владимир Путин след неуспешните им преговори с Тръмп. В Санкт Петербург френският президент каза нещо, което е изключително важно. Той официално призна, че НАТО носи отговорност за усложняване на отношенията с Русия. Малко са тези, които забелязаха и още един важен момент в изказванията на Макрон. Във връзка със случая „Скрипал” британският външен министър Борис Джонсън призова евроатлантическите съюзници да бойкотират Световното първенство по футбол в Русия през юни-юли 2018 г. А френският президент заяви, че скоро ще се върне в Русия като зрител на световната футболна надпревара. Еманюел Макрон очевидно разбира, че влиза в остър сблъсък с британския антируски патос. Основният въпрос, който днес е на дневен ред, е дали американското лоби в Европа ще наложи на европейците да излязат с трети пакет санкции срещу Русия съвместно с новите американски санкции. По отношение на френско-германската надпревара в Европейския съюз Збигнев Бжежински казваше: „Интересът на САЩ е да се експлоатира доминиращата позиция на Германия в евроатлантическа Европа, без да се предизвика безпокойството на Франция”. В Санкт Петербург се видя отчетливо, че Франция иска да заеме мястото, което заемаше Великобритания в европейската общност. По-ясно казано, ако ползваме езика на американския президент, Еманюел Макрон желае „да направи Франция отново велика”. Страната на Волтер заема уникална позиция, тя е единствената страна в ЕС, която разполага с ядрено оръжие. В Санкт Петербург Макрон говореше за два суверенитета. Първо, за суверенитета на Европа. Но Европа, в която е включена и Русия. Тоест истинският европейски суверенитет явно се определя по отношение на САЩ. Второ, френският президент говореше за суверенитета на Франция и на другите държави. Той заяви: „Всяка страна има право на свой собствен суверенитет и не може да има намеса във вътрешните й работи”. Позицията на Макрон противоречи на политиката на САЩ и на това, което говори Брюксел. Парадоксът е, че това го казва именно президентът на Франция, който всички знаем какво направи в Либия, как участва в създаването на хаоса в Украйна и даже в Сирия. И изведнъж стопанинът на Елисейския дворец твърди: „Всеки народ има свещено право на суверенитет и право да определи своето правителство без чуждо влияние”. В Санкт Петербург Еманюел Макрон заяви за съвършено нови принципи в международните отношения. Но това още не е всичко. Френският президент счита, че глобализацията такава, каквато я познаваме, е стигнала до задънена улица и са необходими нови правила за световната общност. Те трябва да са основани на взаимно уважение, суверенитет и взаимно изгодни преговори. Тази постановка изключва санкции и силов натиск. Но САЩ и ЕС до този момент изграждат своята политика именно върху това, което Макрон тотално изключва. Не е ясно, доколко френският президент ще има ресурс да защити това, което всъщност заяви. САЩ ще продължат да оказват натиск върху своите съюзници за увеличаване на санкциите срещу Русия и Иран. Прави впечатление, че Макрон каза почти всичко, което Владимир Путин желаеше да чуе от него. Включително и по иранската тема. Очевидно е, че Русия няма да прекъсне търговските си връзки с Техеран, а ще направи точно обратното, ще ги усили. И Париж се оказва съмишленик на Москва по отношение на Иран. Поне това се разбира от думите на Макрон в Санкт Петербург.

Какъв човек е Младежът Еманюел от град Амиен?

Поведението и изказванията на Макрон в Санкт Петербург могат да станат по-разбираеми, ако знаем повече за личността и професионалната му кариера. На 6 април 2017 г. парижкото издателство Plon издаде книгата „Еманюел Макрон, един толкова перфектен младеж”. Автор е Ан Фулда, журналистка от вестник „Фигаро”. По това време Макрон все още участва в президентската надпревара, но вече е ясно, че ще е най-вероятният победител. Основният му конкурент от голистката десница Франсоа Фийон бе елиминиран по средата на избирателната кампания по един изключително нечистоплътен начин. Беше раздухан фалшив скандал около неговата съпруга. В книгата на Фулда е описано по какъв начин випускникът на Националната школа по администрация (ENA), бившият банкер от групата Ротшилд, неочаквано влиза в президентската надпревара. Как Макрон парадоксално успява да се позиционира като антисистемен кандидат, което противоречи на елементарната логика. Самият Еманюел е 100% продукт на системата. Ан Фулда нарича френския президент „неуловимият Макрон”. Тя го описва по следния начин: „Под външна приветливост и усмивки, зад гладката фасада на технократ, обучаван в най­-добрите школи на републиката, истинският Макрон е неуловим. Множествен. Той твърдо е решен да не разгласява това, което иска да скрие за себе си, обаче щедро споделя това, което иска сам да оповести. Никой не го познава истински”. Според съпругата му Брижит той не допуска никого близо до себе си: „На него са му нужни всички и никой. Човек не може да попадне вътре в неговия свят. Той поддържа дистанция”. Писателят Мишел Уелбек в ефира на телеканал France 2 сравни Макрон с мутант. Ан Фулда пише, че „мутантът” се е приближил абсолютно безшумно до медиите. Изграден му е образ на славен и обичащ риска технократ, позиращ с навити ръкави на ризата в своя кабинет в Елисейския дворец. За разлика от другите политици и чиновници Еманюел е винаги достъпен за бизнесмените, политиците и журналистите. Поведението на Макрон към Франсоа Оланд е същото, което той има спрямо всички свои покровители, които признават очевидните му таланти. И му помагат в рекордни срокове да се издига в служебната йерархия. Еманюел внимателно изучава Франсоа Оланд и става незаменим за него. Ан Фулда пише: „Отначало той се интегрира в системата, която идеално му подхожда. За да може по­-късно по-­удобно да се дистанцира от нея. И накрая да се представи като антисистемен кандидат”. След като Еманюел Макрон се кандидатира за президент, той използва по отношение на населението на Франция същия похват: показа на избирателите, че се вслушва в тях, че съпреживява проблемите им. Основният инструмент, който ползва младият технократ, е особеният му талант „да съблазнява”. Това е най-голямото майсторство на новия френски президент. Еманюел още от малък е убеден, че има особено предназначение. Но дълго време пази в тайна своите мечти. Ан Фулда казва: „Всички, които го познават (или си мислят, че го познават), вече отдавна са усетили в него една твърда решимост, а заедно с нея и едва забележимо чувство за собствено превъзходство, непоколебима увереност в своето предназначение, проява на дълбок, но старателно прикриван егоцентризъм”. Сравняват Макрон с Кенеди и Наполеон. И той не протестира срещу подобни сравнения. Все пак едно от значенията на името Еманюел е „Бог е с нас”. Макрон е роден на 21 декември 1977 г. в град Амиен, Северна Франция, в семейството на лекари. В неговия роден град и днес се издига внушителна протестантска църква. Родителите на Еманюел участват в така известните събития в Латинския квартал в Париж през 1968 г. Жан-Мишел Макрон, бащата на Еманюел, вдъхва на своя син любов към историята и литературата, обучава го на старогръцки език и философия. Запознава го с трудовете на Фридрих Ницше, Мишел Фуко, Клод Леви-Строс, Луи Алтюсер. До шести клас Еманюел се учи в обикновено държавно училище. Още тогава детето показва влечение към знанията и склонност да общува с по-възрастни. Въпреки очевидната любознателност родителите на Еманюел никога не са считали своето дете за вундеркинд. Бабата на Еманюел по майчина линия се казва Жермен Ногез. Макрон я обожава. Той от малък нарича нежно своята баба Манет, която се пенсионира като директор на училище. Ан Фулда пише: „Бившата директорка на училище и малкото момченце с ангелски вид са свързани по необикновен начин. Изключително. Много тясно. Прекалено тясно. Буквално невероятно. Връзка на любов, но и зависимост, които продължават до смъртта на Манет. Връзката е толкова тясна, че те се притесняват от нея, а за другите е трудно да ги разберат”. През 2013 г. здравословното състояние на Манет рязко се влошава. По това време Еманюел е зам.-ръководител на президентската администрация. Той звъни на своята баба ежедневно. На 13 април 2013 г. получава известие, че Манет е на смъртно легло. Макрон незабавно заминава за Амиен, за да се сбогува с нея. А междувременно напуска важно съвещание на президентския екип. Точно този момент предизвиква разрив в отношенията между Макрон и Франсоа Оланд. Потресен от кончината на Манет, Еманюел е дълбоко оскърбен от равнодушието на Оланд. От този момент той престава да се чувства задължен към своя шеф. Манет е първата, която научава за любовта на 16-годишния Еманюел към неговата учителка Брижит Озиер. По-късно съпругата на френския президент признава: „Нищо нямаше да се получи, ако Манет не беше помогнала”. Някои критикуват Брижит, че постоянно е със своя съпруг. Но тя е полезна. Брижит сдържа прекомерните амбиции на Еманюел, сваля го на земята. Според разни източници тя е признала, че съпругът й „се взема за Исус”.

Особен интерес в книгата на Ан Фулда представлява тази част, в която Еманюел Макрон е описан как действа като политик. На 17 февруари 2017 г. на бившия министър на икономиката (Макрон) му се налага да говори пред полупразна зала в град Тулон. Няколко дни преди това Еманюел е дал две интервюта, след които рейтингът му пада. В едното той нарича колонизацията на Алжир „престъпление срещу човечеството” и „истинско варварство”. Тези констатации са в пълно противоречие със собственото му заявление няколко месеца по­рано в Le Point, където казва, че колонизацията носи и „елемент на приобщаване към цивилизацията”. Еманюел проявява объркване и недоумение, когато говори пред публика, която не го поддържа и не реагира положително на неговите думи. Неговото великолепие помръква. Ан Фулда счита, че „за него студеният прием е непоносим и немислим”. Журналистката се докосва до интимна част от психиката на новия френски президент: „Желание да завоюва и страх да не се хареса са тясно преплетени в него. Като че ли той не допуска мисълта, че може да чуе нещо друго освен одобрение и съгласие. Като че ли му е тежко да не вижда върху себе си възхитени погледи, такива, каквито е забелязвал в своето детство: така са го гледали неговите родители, неговата баба, преподавателите и приятелите. По-­късно така са го гледали всички, които са му помогнали да се изкачва по парижката стълба на успеха”. Много от хората, с които Ан Фулда разговаря, обръщат внимание на факта, че чарът на Макрон действа най-добре върху представители на по-старшите поколения. „За тях той е свежа ябълка. Той им се харесва, ухажва ги млад честолюбец. Това е впечатляващ процес на съблазняване”, разказва състудент на Еманюел. Журналистката сравнява новия френски президент с Дон Жуан. Но за разлика от него за Макрон не са важни завоюваните сърца, а чувството на нарцистична увереност в себе си след завоеванието. Благодарение на описаните по-горе качества на „свежа ябълка” Макрон винаги разполага в своята кариера с влиятелни покровители или „по-големи братя”. Ан Фулда пише: „Благодарение на своите лични качества, удивителна работоспособност и юношески плам, който рядко се среща в представителите на властовите кръгове, Еманюел винаги успява да привлече върху себе си вниманието на нужните хора в нужния момент. Той бързо забравя, че иска да стане писател, и си намира няколко „бащи”, които се сменят в допълнение на неговия собствен”. Макрон дружи с философа Пол Рикьор и с бившия премиер Лоран Фабиюс, запознава се с още един човек, който изиграва основна роля в неговия живот. Често наричат Анри Ерман наставник на Еманюел Макрон в политиката. Този богат бизнесмен, който умира през 2016 г., прави състояние в областта на търговията и се счита за меценат на левите прогресисти. Анри Ерман се запознава с Макрон, докато той е на стаж в префектурата на департамента Оаз. Вдовицата на бизнесмена си спомня, че нейният съпруг е бил очарован от младия мъж и го извиква в Париж. Обещава му да го запознае с влиятелни хора. Анри Ерман дава пари на заем на Еманюел, за да си купи апартамент в Париж, „отваря му всички врати” и го урежда на работа в банката на Ротшилд. Бизнесменът е един от първите, който предлага на Еманюел да се кандидатира за президент. Анри запознава младия човек с бившия премиер Мишел Рокар. С него Макрон поддържа тесни връзки до кончината му през юли 2016 г. Мишел Рокар като премиер (1988-1991) има висок рейтинг, но не се кандидатира за президент на Франция, защото е протестант. След Анри Еманюел има още много други покровители, един от друг по-влиятелни. „Еманюел Макрон умее да си избира покровители... С всеки от тях ласканият приемен син, предано улавящ погледа на своя покровител, умее да се покаже като идеален събеседник. Изслушва откровенията им, но почти нищо не споделя от своите тайни. Той е разбрал добре, че за да си проправиш път, необходимо е да обичаш, да показваш жив интерес и неравнодушие. Да проявяваш емпатия”, твърди Ан Фулда. Според журналистката под обаянието на бъдещия президент попадат много влиятелни мъже, крупни бизнесмени и топ мениджъри. Сред тях е и Дейвид дьо Ротшилд, ръководител на банка „Ротшилд”, Франсоа Анро, вицепрезидент на същата банка, адвокатът Жан-Мишел Даруа, шефът на най-голямата фармацевтична компания Sanofi Серж Вайнберг, бизнесменът и съветник на Никола Саркози Ален Минк, прочутият публицист, икономист и финансист Жак Атали, президентът на компанията Nestlé Петер Брабек и други. Всички те отбелязват ума на Макрон, неговата харизма, талант да предразположи събеседника, умението да слуша. Серж Вайнберг признава в интервю пред Ан Фулда, че е бил поразен от „свръхувереността на Еманюел в себе си”. С времето някои от старите покровители на Еманюел отстъпват място на новите. „И всеки път практически с всички покровители или кръстни бащи се случва винаги едно и също: отначало те се радват на успехите на своя подопечен в парижкия живот, а после разбират, че Растиняк ги е използвал”, споделя осведомен събеседник пред Ан Фулда. Растиняк е герой на Оноре дьо Балзак от романа „Дядо Горио”. В днешния френски език да се отнесеш към някого с прозвището „Растиняк” означава да го наречеш амбициозен кариерист или социален катерач. В числото на покровителите на бъдещия френски президент е и Франсоа Оланд. Той нарича Макрон „син, за който всеки мечтае”. По отношение на Франсоа Оланд предателството на Еманюел е повече от очевидно. Според хора от обкръжението на Оланд президентът социалист е бил очарован от младия мъж и никога не е допускал, че може да бъде измамен по този начин. Жак Атали също има претенции, че той самият е „открил” и даже е „изобретил” Макрон. Че Макрон е негово „творение”. Жак Атали по-­конкретно настоява, че той е склонил Франсоа Оланд да назначи Макрон за министър на икономиката. По­-късно обаче по време на президентската кампания той критикува своето протеже за безсъдържателност, нарцисизъм и отсъствие на определен мироглед. Банка „Ротшилд” е била и си остава особена банка. Тя все още смесва политиката с бизнеса. Да не забравяме, че най­-блестящият възпитаник на дома Ротшилд е Жорж Помпиду, генерален директор на банката, а после и президент на Франция. Минават години, сменят се президенти, но властта на тази престижна банка във Франция си остава, както преди. Еманюел е един от малкото парижани, който може да се обръща към Дейвид дьо Ротшилд на малко име или на „ти”. Според Ан Фулда необичайността на младия президент се състои в това, че той съчетава в себе си пресметливостта на политика, умеещ да прелъстява, детайлно да обмисля своя имидж и вярата в ирационалното, в силата на момента, в собственото си предначертание. Еманюел Макрон е изтъкан от парадокси и изглежда, че притежава уникалната дарба да променя своята идентичност. Ан Фулда цитира в своята книга писателя Жан д’Ормесон, който казва на министър Макрон: „Вие сте прилеп. Вижте, аз съм птица, ето моите крила. Вижте, аз съм мишка, ето моите лапки. Но в някой момент ще ви се наложи да избирате”.

Защо беше брутално отстранен десният Франсоа Фийон от президентската надпревара?

На последните президентски избори във Франция фигурата на бившия десен премиер Франсоа Фийон безспорно се открояваше сред всички други кандидати. Но той беше брутално отстранен чрез един изкуствен скандал, свързан с неговата съпруга. Защо беше разчистен пътят на Еманюел Макрон към Елисейския дворец? Защо младежът от Амиен и кадър на банка „Ротшилд” се оказа по-удобен от Франсоа Фийон? Преди президентските избори през 2017 г. Фийон публично потвърждаваше своя ангажимент в полза на многополюсния свят, в който независима Франция може да намери своето място. Принадлежащ към дясната партия на републиканците, той е известен като ненатрапчив пазител на голистката традиция. Франсоа Фийон е премиер на Франция в периода 2007-2012 г. През септември 2013 г. той беше поканен от Владимир Путин на Валдайския форум, който има славата на анти-Давос събитие. След мероприятието Франсоа Фийон беше приет персонално в резиденцията Ново Огарьово. По време на срещата Владимир Путин предаде на своя френски гост следното послание: „Руската мечка е опасна, само когато е изплашена”. Франсоа Фийон запомни тези думи. На Валдайския форум французинът пледираше за Европа „от Атлантика до Урал”. Защитаваше позицията, че Франция трябва да бъде еднакво дистанцирана от Вашингтон и Москва. Още през 2009 г., когато Фийон като премиер на Франция прие Владимир Путин в Матиньон, той окуражи президента Никола Саркози да динамизира връзките между Париж и Москва. Но нищо такова не се случи. Сарко се ограничи с добре познатата клиширана риторика. През 2010 г. посещението на Франсоа Фийон в Москва беше забележително. През март 2013 г. той отправи 35 предложения, включително специален статут на Русия в Европа. Франсоа Фийон вижда света многополюсен и се отнася с респект към Русия и Китай. Преди президентските избори бившият премиер изпрати следното послание на французите и западната общност: ако стана президент, Франция никога няма да следва САЩ и нищо няма да й пречи да води диалог, с когото тя реши. Тази голистка позиция на Франсоа Фийон му донесе лавина от публични подигравки. Социалистическият депутат Жан-Мари льо Ген подигравателно каза: „Очевидно Франсоа Фийон не живее във Франция”. Жан-Кристоф Камбаделис, по онова време председател на Френската социалистическа партия и заместник на Сергей Станишев в ПЕС, се подигра с изказаната голистка позиция. Той предложи на Франсоа Фийон подобно на френския артист Жерар Депардийо да „потърси убежище” в Русия. Ален Жупе, който е от десницата и също бе кандидат за президент, бе готов на всичко, за да попадне на втория тур на президентските избори през 2017 г. Той обвини Франсоа Фийон, че е манипулиран от Владимир Путин. Хипотеза, която се подхвана и от Франсоа Оланд, и от кръгове на френската левица. Не би могло и да бъде по друг начин. След изхвърлянето на голистите Жак Ширак и Доминик дьо Вилпен в Елисейския дворец влезе Никола Саркози. Още със самото сядане в президентското кресло той сподели с Алън Хъбард, икономически съветник на Джордж Буш: „Наричат ме Сарко Американеца. Те считат, че това е обида, но аз го приемам като комплимент”. По-късно Сарко Американеца каза: „Аз искам да направя Франция една друга Америка”. Франсоа Оланд продължи линията на Сарко Американеца във френската външна политика. Англосаксонците не биха допуснали Франсоа Фийон да спечели президентските избори през 2017 г. във Франция. Възниква естественият въпрос: Тогава каква точно роля изигра в Санкт Петербург „младежът прилеп” от Амиен в ролята на президент на Франция? В своята книга „Атлантическа Франция” (2017) авторът Адриен Дезуан пише: „Парадоксално e желанието на французите да се обединят около националния интерес и той да се приравнява към работа в полза на чужди интереси”. Подобна констатация може да се направи и за нашата страна.

Балетът „Владимир-Еманюел” в Санкт Петербург

На ПМИФ 2018 беше интересно да се наблюдават отношенията между руския и френския президент. По време на посещението си във Вашингтон младежът от Амиен беше воден наставнически за ръка от Доналд Тръмп. Американският президент даже изтръска бащински пърхота от ревера на Еманюел. Тръмп се държеше снизходително със своя гост. Даже малко унизително. Еманюел се усмихваше, но беше напрегнат. Стоейки между Доналд и Брижит, младежът от Амиен приличаше по-скоро на син между баща и майка. Съвсем друга беше картината в Санкт Петербург. Еманюел беше щастлив. Неговото его бе подхранвано във всеки един момент. И той сияеше. В Санкт Петербург срещу Еманюел седеше Владимир Путин. Мъж с коренно различен психологически профил. Човек със сериозна подготовка в областта на разузнаването и контраразузнаването. Експерт по внедряване в структури на държавното управление, създаване и ръководене на групи за оперативни действия. Владимир Путин се отличава със способността да се маскира и да приема форми, които са адекватни за оперативната среда, както и да подбира агентура в същата тази среда. Важно е да се отчете фактът, че групата, която Владимир Путин е подбрал за контакти с колективния Запад, не е адекватен канал за обратна връзка с управляващия център в Русия. Става дума за подставени лица. Въвеждането на такива фигури на официални длъжности включително и на министерски постове в правителството може да се оцени и като една от акциите на Русия за дезинформация на Запада. Членовете на руското правителство, които носят етикети „западници” и „либерали”, следва да се възприемат и третират като агенти, които се ползват „на тъмно” (без самите те да го разбират). Всички те работят под пряк контрол и не са в състояние да влияят при формиране на намеренията на своето ръководство. Владимир Путин владее до съвършенство изкуството на дезинформация и технологията за провеждане на дезинформационни мероприятия на много нива. Главната психологическа особеност на руския президент е неговата целеустременост. Психологически е устойчив и контактен. Владее вербовъчния процес до съвършенство. Притежава умението да предразполага към себе си всеки събеседник. Отличава се с високо майсторство при водене на преговори. Поставя личните контакти под контрол и ги управлява по свое усмотрение. Владимир Путин се отличава със способност за нестандартни действия при критични ситуации. Притежава отлична памет и нагласа да запомня детайли. Способен е гъвкаво да променя тактиката си на действие. В остри ситуации е способен да имитира сътрудничество с противника. Пред открити действия предпочита изчакване и нанасяне на неочакван поразяващ удар. При общуване избягва ярки запомнящи се жестове и образи. Прихваща управлението на разговора чрез умело слушане на събеседника и поставяне на уточняващи въпроси. Особено качество на Владимир Путин е умелото скриване на неговото интелектуално превъзходство. То е в резултат на изключителна информираност и специална подготовка. На дълъг опит и прилагане на специални знания в практиката. Разузнавачите имат свой ъгъл на поглед върху света и хората в него. Няма нищо чудно, че повечето хора подчертават във Владимир Путин само това, което е важно за тях. И което са в състояние да видят. Въобще не е възможно руският президент да бъде разгадан, ако не се вземе предвид спецификата на неговата първа професия. В Санкт Петербург имаше „надиграване” между президентите на Русия и Франция. И двамата имат различни качества. Единствено след време ще можем да съдим по косвени признаци за последствията от тази надпревара. Просто трябва да следим внимателно какво се случва на световната сцена. Тъй като на тази сцена някъде в ъгъла е и България.