Всяка политика, основана на лъжата, неизбежно завършва с катастрофа

Решението да отворим широко вратите на ЕС за бежанците от Близкия изток, взето спонтанно от изпълнителната власт на Европейския съюз, без допитване до парламента и още по-малко до избирателите, е чиста лудост от гледна точка на икономическата целесъобразност. То може лесно да бъде оборено, ако на преден план не се изтъкваше моралният аргумент, предназначен да улесни преглъщането на горчивия хап от избирателя. Аргумент, пред който всички се чувстват безсилни. А това е жалко, защото дори и той може да бъде оспорен. И аргументите са следните:

Първо, сирийците, които пристигат в Европа не са бежанци, а мигранти. По дефиниция, при война бежанецът има право да се установи в съседна, погранична страна, в очакване да се завърне в родината си след установяване на мира. Бежанци са сирийците в Турция и Ливан. Другите, които доброволно напускат страната, в която са получили убежище, за да търсят по-добър живот в Европа, са икономически мигранти. Помощ на бежанците са оторизирани да оказват Агенция за бежанците към ООН и неправителствени организации като международния Червен кръст. В случай на нужда е възможно да се потърси помощ и от така наречените богати държави. Това са единствените възможни начини.

Второ, нищо не може да принуди едно правителство да обвърже страната си с политика, за която хората не са гласували, освен при форсмажорни обстоятелства. Но дори и в този случай то не може да се позове на морала, защото, както не може да съди кое е конституционно, така няма право да преценява и кое е морално. И в това има логика. Доказателството: през 2003 г. Тони Блеър пренебрегна общественото мнение и нахлу – с морални мотиви – в Ирак на страната на американците, което доведе до катастрофални последици, както знаем.

Трето, дали става дума за мигранти или бежанци, не е толкова важно, но е съвършено неморално да се пъчиш с великодушие за сметка на някой трети. А тъкмо това прави правителството като изразходва публични средства за чужденците с цената на нови заеми. Ако една държава няма средствата да бъде щедра, трябва да се примири с това, вместо да натоварва бъдещите поколения. В по-общ смисъл едно правителство няма как да е щедро, тъй като по правило не притежава нищо: мандатът му се състои в това да управлява и защитава възможно най-добре интересите на нацията. В случая, правителството трябва да се ограничи до създаването на законова рамка, която да стимулира щедростта на частния сектор.

Четвърто – ще бъде морална грешка, ако подхраним илюзиите на новопристигналите, че Европа е някакво Ел Дорадо, защото това не е вярно. Грешка ще бъде и ако им внушим, че могат да се интегрират, което също не е вярно. Ако масивният и неконтролиран наплив на мигранти стане причина за конфликти и жертви – а това е неизбежно – отговорността ще е изцяло на правителството.

В този смисъл малкият Айлан не е жертва на войната в Сирия, а на непредпазливостта на собствения му баща и на алчността на каналджиите, оставени да действат необезпокоявано от турските власти. Всичко тръгна от тази ужасна лъжа, а всяка политика, основана на лъжата, неизбежно завършва с катастрофа.

От Кристоф Серван, Boulevard Voltaire
Превод: Деми Маринова