Западното схващане за азиатската сила се промени бързо, но не и преди британският гарнизон в Сингапур да се предаде на генерал Томоюки Ямашита през 1942 г. Когато се спука балонът на китайския фондов пазар през 2015 г., господстващото мнение на Запад бе, че икономическият бум на Китай ще утихне и ще се превърне в дългова криза, която можа да бъде съпоставена с катастрофалното положение на Америка през 2008 г. или с южния фланг на Европа, която беше на ръба на колапс през 2013 г.

Сега, когато пазарът на акции на Китай се повиши с 43% през 2017 г., това схващане избледнява. Bridgewater, най-големият хедж фонд, набира средства за инвестиционен посредник в Китай. Bank of America прогнозира, че азиатските акции ще се удвоят при сегашния период на увеличения на цените на акциите на фондовия пазар. „Хедж фондовете обичаха да продават акции и други ценни книжа преди цената им да падне, което ощетяваше Китай. Но сега вече не обичат да го правят много-много”, гласи заглавие в Bloomberg от 12 септември.

Същото важи и по отношение на западната оценка относно позицията на Китай като световна сила. Книгата „Тукидидовият капан” на Греъм Алисън, която призовава да не се противопоставяме на стратегическото предизвикателство, което Китай отправя към САЩ, сега стои на бюрото на всеки старши служител в Съвета за национална сигурност със съдействието на съветника по национална сигурност на президента Тръмп – ген. Х.Р. Макмастър.

Алисън разглежда Америка в позицията на „установена власт”, като Спарта в навечерието на Пелопонеската война от 431-404 г. пр.н.е., а Китай в позицията на „зараждаща се сила”, като Атина. Той твърди, че възходът на Китай е неизбежен. Книгата на Алисън има много недостатъци, както се опитвам да посоча в предстоящия брой на Claremont Review of Books, но обрисува китайската икономика като жизнена и технологично ориентирана.

Това ще шокира американците, на които в продължение на години е разказвано, че Китай просто копира западната технология, като краде търговски тайни. Дори само поради тази причина книгата на Алисън може да се нарече най-влиятелната книга на годината. Алисън предупреждава: „През тези 35 години, откакто Роналд Рейгън стана президент, икономическите показатели на Китай нараснаха. Отначало те бяха 10% спрямо тези на САЩ, после стигнаха до 60% през 2007 г., а през 2014 г. станаха 100%. В днешно време икономическите показатели на Китай са 115% от тези на САЩ. Ако сегашната тенденция продължи, до 2023 г. китайската икономика ще бъде с цели 50% по-голяма от тази на САЩ. До 2040 г. тя може да бъде почти три пъти по-голяма. Това би означавало, че Китай ще умножи по три ресурсите на Америка, за да влияе върху международните отношения. Подобни огромни икономически, политически и военни предимства биха създали свят, които ще отиде отвъд всичко, които американските политици биха могли да си представят”.

Когато става въпрос за Китай, в Белия дом се усеща нещо като примирение със съдбата, ако не дори и откровено пораженство. Вашингтон е зависим от Пекин по отношение на ядрените амбиции на Северна Корея. В сегашната ситуация той няма други опции във военен план, но и не изпитва желание да предприеме огромни инвестиции в балистични ракети, които ще са необходими за възпирането на заплахата от Северна Корея.

През август 2015 г. истаблишмънтът реши, че вижда фара на приближаващия експрес, но проблясъците всъщност представляваха светлина в края на тунела. Докато юанът поскъпна спрямо долара в периода от 2013 г. до 2015 г., китайските компании взеха назаем големи суми в долари, очаквайки, че техният дълг, деноминиран в долари, ще продължи да губи стойността си спрямо приходите в юани. Китайската народна банка бе направила облог с тях, от който има само един изход.

Но тъй като доларът поскъпна рязко спрямо всички останали валути през 2014 г. и 2015 г., Китайската народна банка трябваше да позволи повишаването на китайските лихвени проценти, за да се поддържа високия валутен курс на юана спрямо долара. Това доведе до скок на реалните лихвени проценти – през 2015 г. 6% е най-високият лихвен процент в света. Високите реални лихвени нива потискаха промишлените цени и свиха корпоративните печалби, принуждавайки държавните предприятия да вземат големи заеми за изплащане на дълга.

През август 2015 г. Китайската народна банка позволи на юана да спадне спрямо долара – сигнал към заелите пари в Китай, че трябва да изплатят дълговете си като заменят доларите с местна валута. Те продадоха местна валута, за да купят приблизително 1 трилион долара, с които да върнат доларовите заеми.

Официалните резерви на Китай спаднаха с 1 трилион долара, но и корпоративният дълг в долари падна с 1 трилион долара, посочват икономистите на Банката за международни разплащания през 2016 г. Нямаше почти никакво изтичане на нетен капитал, но западната инвестиционна общност и специалистите в икономическата сфера объркаха тази корекция на баланса с изтичане на капитал.

До началото на 2017 г. производствените цени се покачиха, реалните лихвени проценти паднаха и китайските резерви се стабилизираха. Корпоративните печалби се повишиха и цените на акциите скочиха.

Мнението на инвеститорите за китайския фондов пазар започна да се променя. Делът на китайските компании в производството на електроника в световен мащаб се е увеличил от 30% през 2012 г. до близо 60% през 2016 г., а този дял ще нарасне до 87% до края на настоящата година. Китай е най-големият световен пазар на електронни компоненти и никоя американска компания не би си позволила да няма голямо присъствие там.

Ветото на президента Тръмп за закупуване на Lattice Semiconductor, подкрепено от Китай, миналата седмица стигна до водещите заглавия в медиите, а не би трябвало. Lattice е фирма с второстепенно значение, чийто производствени съоръжения вече са преместени в Азия. Но водещите компании за технологии от най-висок клас в Америка продават семейните си бижута в Китай от години, като условие за навлизане на китайския пазар.

Както писа New York Times на 4 август 2017 г.: „За да спечелят достъп до китайския пазар, американските компании са принуждавани да прехвърлят технологии, да участват в съвместни бизнес начинания, да понижават цените и да помагат на местните играчи. Тези усилия формират гръбнака на амбициозния план на президента Си Дзинпин да гарантира, че китайските компании, армия и правителство доминират основните области в технологиите като изкуствен интелект и полупроводници... Притеснението идва от това, че чрез обединяване с Китай американските компании може да посеят семената на собственото си унищожение, както и да предадат изключително важна технология, на която САЩ разчитат за своите военни и космически програми, както и за програмите за отбрана. Advanced Micro Devices (AMD) и Hewlett Packard Enterprise работят съвместно с китайски компании, за да разработят сървърни чипове, като създават продукти, които съперничат на техните собствени. Intel работи с китайците за изграждането на мобилни чипове от висок клас в конкуренция с Qualcomm. IBM се съгласи да прехвърли ценни технологии, които биха позволили на Китай да се пребори с доходоносния мейнфрейм банков бизнес”.

Aмерика произведе всички важни изобретения в дигиталната ера – от интегрални схеми до полупроводникови лазери, соларни клетки, плоски панелни дисплеи, сензори и диоди, излъчващи светлина. С изключение на интегралните схеми, Азия сега произвежда почти цялата продукция в света по отношение на електрониката, а Китай има програма, чрез която е на път да се превърне в най-големия световен производител на полупроводници.

Доколкото ми е известно, единственият старши съветник на президента Тръмп, който е предложил тази практика да спре, беше Стив Банън, който напусна Белия дом през август. Вмешателството в технологичния трансфер на американски компании в Китай ще окаже негативно влияние върху приходите в краткосрочен и средносрочен план. Американските компании живеят добре при възхода на Китай – изпълнителните директори се притесняват за цената на акциите им през следващите 5 години, а не за конкурентната позиция на Америка през следващите 10 години.

Основната част от западните анализатори отхвърлиха китайската инициатива „Един пояс, един път”, която се равнява на трилиони долари. През изминалата година обаче нови железопътни линии са били прокарани от Китай до Иран, до Турция и оттам в Западна Европа, като така драстично се намаляват времето и цената на доставките на стоки през евразийския континент. Две железопътни връзки с Иран вече се използват.

На 6 септември първият влак до Техеран тръгна от столицата на автономния регион Нинся Хуей в Северозападен Китай, а пътуването до столицата на Иран продължи 15 дни – два пъти по-малко от транспорта на пратки по море. Железопътната линия Баку-Тбилиси-Карс, свързваща Китай с Турция и Южен Кавказ, ще започне да функционира през октомври. Китай вече е най-големият вносител на стоки в Турция.

В резултат на това някога занемарените райони на Западен Китай се превърнаха в най-динамичните зони в китайската икономика. Според скорошно проучване на Института „Милкън”, най-бързо развиващият се град в Китай е Ченгду – метрополис от 12,3 милиона души в провинция Съчуан. Малко от западняците могат да намерят Ченгду на картата, но той е пример за първоначалния успех на „Един пояс, един път”.

Железопътните връзки свързват Западна Азия с Пекин. Китайските компании ще имат възможност да товарят компонентите в контейнери, които да се сглобяват от нископлатена турска работна ръка, а след това да бъдат изнасяни към Европа и към Африка. Но видимото лице на „Един пояс, един път” може би няма такова значение, каквото има цифровата революция, идваща от Китай. Китай е първата развиваща се икономика, която премина от парични към цифрови плащания, а мобилната интернет връзка достига до отдалечените части на Китай.

Фирми като Alibaba и Tencent притеглят селските райони към световния икономически пазар. Китайците, които някога са обработвали парцели с огромно значение или са обслужвали пазарните сергии, се превръщат в предприемачи с достъп до капиталовите пазари чрез платформи като Ant Financial на Джак Ма, като имат възможност да правят продажби в глобален мащаб чрез Alibaba.

До 2023 г. Турция планира да се превърне в общество, в което плащанията няма да бъдат в брой, като използва китайския пример и китайската технология. Сега Китай прави 90% от смартфоните в света. Неговите производители на апарати с ниска цена имат доминираща позиция на развиващите се пазари. Google току-що създаде съвместно предприятие с китайския производител на мобилни телефони Xiaomi, за да пусне на пазара смартфони от среден и висок клас в Индия.

Китай трансформира икономиката в своята периферия. Това има очевидни и дълбоки стратегически последствия. Когато става въпрос за икономическо бъдеще на Турция, сега тя гледа на изток към Китай, вместо към Запада, към Европейската общност. Иран, който отдавна е зависим от китайската търговия, за да заобиколи западното ембарго, все повече зависи от китайските инвестиции за добив на нефт и газ.

Американското влияние в Западна Азия бързо ерозира. Турция сега е член на НАТО само на хартия; тя купи руската система за въздушна отбрана С-400, въпреки възраженията на НАТО, и се присъедини към Иран, за да потисне кюрдските сили в Сирия, чиито успех крие риск да подсили кюрдските движения за независимост както в Иран, така и в Турция.

Изведнъж се оказа, че Съединените щати не могат да се движат от Южнокитайско море до Босфора, без да се докоснат до китайското влияние, ако не и до цялата китайската власт. Това не е съвсем същото като похода на Ямашита през малайзийската джунгла. Но ако не друго, безотговорността, самодоволството и некомпетентността на американските лидери надминават легендарната глупост на британците в Сингапур.

Източник: Strategic Culture

Превод: Десислава Пътева