Първо вето на президента Радев на дванайстия ден от мандата му

Дванайсет дни след като встъпи в длъжност президентът Румен Радев упражни за първи път правото си на вето. Държавният глава спря Законът за концесиите, приет набързо от 43-то Народно събрание в последните му часове и станал известен като „Законът за вечните концесии”. Той създава възможност за корупционни практики и въвежда широки граници на субективизъм, смята Радев. Според него, един нормативен акт е поставил под въпрос принципите на правовата държава и на местното самоуправление.

В мотивите на президента се казва, че законът е предвиждал промени в 29 други закони, с което де факто навлиза дълбоко в икономическите взаимоотношения. „Считам, че такива промени трябва да стават след широк обществен дебат”, заяви Радев.

В последните дни той бе призован да упражни конституционното си право от широк спектър граждански организации, отделни граждани, синдикати и партии. В понеделник стотици излязоха на протест срещу закона по улиците на София. В „пет без пет” днес, когато вече се знаеше за свикан брифинг в президентството и се очакваше новината за вето, подобни искания отправиха и от новите партии „Да, България” и „Нова Република”. В социалната мрежа Фейсбук Радан Кънев дори си приписа заслуги за ветото, оценявайки го като „Нова победа за „Нова Република”.

Спреният от президента закон премахваше досега съществуващия максимален 35-годишен срок на концесиите. Срещу това се чуха множество предупреждения, че става възможно предаването в частни ръце на обществени ресурси и публични услуги за период, надхвърлящ активния живот на няколко поколения. Друга клауза пък задължаваше държавата и общините да обезщетяват концесионерите и да им възстановяват „разходи за инвестиции”, дори когато договорите се прекратяват по тяхна вина.

Със скандалния Закон за концесиите се направи опит да се съживи друг злополучен и отменен закон – този за Публично-частните партньорства. Новият нормативен акт не регламентира разпореждането с подземни богатства, които са уредени с едноименен закон. За сметка на това обаче за първи път можеше да направи възможни „концесии” в области като „Услуги, свързани със задържане и превъзпитание на криминално проявени лица” или „Услуги на правораздаването на съдебната дейност”. А зад термина „Услуги на държавното управление за обществото като цяло” (които също бяха отворени за концесии) се крият множество публични услуги и задължения на държавата в областта на здравеопазването, образованието и социалната политика.

Самият Закон беше даван като пример за отдаване на концесия дори на законодателната дейност, тъй като е разработен от адвокатска кантора. На 1 септември 2015 г. тя е спечелила обществена поръчка на стойност 85 000 лв. (без ДДС) за „предоставяне на юридически услуги, свързани с разработването и защита при приемането на нов Закон за концесиите, с който да се въведат в българското законодателство изискванията на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент”. В своята интернет-страница кантората изтъква, че има значителен опит в областта на концесиите като консултант на общини и министерства, в това число „по всички въпроси на изпълнението на концесионен договор във връзка със ски курорт, включително анализ на нуждата от законодателни изменения и изготвяне на проект на такива”.

Вносителят на Закона – кабинетът „Борисов-2”, изтъкваше, че той е разработен главно с цел да транспонира европейското законодателство върху българското, тъй като в противен случай страната ни е застрашена от санкции. Обществени организации обаче разкриха, че под този благовиден предлог в закона са вкарани и множество лобистки норми, които нямат нищо общо с изискванията на ЕС.

„Възможните санкции за необнародването на закона са несъизмерими с вредите от въвеждането му”, заяви президентът Радев.