Как Доналд Тръмп отстрани привържениците на America first от администрацията и неусетно се превърна в глобалист
Американските президенти често правят досадната грешка да си въобразят, че са хората с най-голяма власт в страната. Избиран пряко от народа за срок от четири години, президентът на САЩ е глава на Федералното правителство, командва Въоръжените сили и разполага с широки правомощия в законодателната и съдебната власт. До тук добре, ако изключим факта, че крупните частни предприемачи в държавата, доминираща световните търговия и финанси, далеч не са безгласни букви при вземането на решенията. Собствениците на могъщата американска индустрия, кръговете около военнопромишления комплекс и банкерите от Уолстрийт винаги са успявали да прокарат своите интереси в американския дневен ред. Нещо повече. Често се оказва, че конституционните прерогативи на държавния глава изобщо не са свещени и абсолютни, а най-редовно са ограничавани от влиятелните лобита. Страниците на американската история са изпълнени с поучителни примери за това какво се случва, когато действията на Белия дом влизат в противоречие с бизнес кръгове, контролиращи финансите или индустрията в страната от другия край на Атлантическия океан. Опитите за опитомяване на опърничавите американски президенти, както твърди историкът Джеймс У. Кларк, често се провалят и тогава почти винаги се появява някой луд с пушка. В своята книга „Американски убийци: По-тъмната страна на политиката” (American Assassins: The Darker Side of Politics, 1990) професорът от Университета в Аризона аргументира с доказателства тезата си, че зад извършените за по-малко от век и половина над 30 опита за покушения над американски президенти стоят именно сериозни политически мотиви и частни интереси. В този период са застреляни четирима действащи държавни глави (Линкълн, Гарфийлд, Маккинли и Кенеди), а други двама (Рейгън и Теодор Рузвелт) оцеляват, след като са простреляни. При други обстоятелства пък президентите на САЩ се оказват далеч по-сговорчиви и разбират от намек. В края на 70-те години на миналия век например президентът Джими Картър решава, че държавното кормило е изцяло в неговите ръце и именно той трябва да поведе нацията по нов път. САЩ са изпаднали в сериозна криза и имат нужда от спешни реформи, твърди държавният глава и настоява, че развоят на събитията представлява фундаментална заплаха за американската демокрация. Картър заминава за Калифорния с обещанието, след като се завърне, да представи своя план за реформи. Амбициозният политик се надява да поведе страната към нови върхове. В слънчевия щат на Западното крайбрежие обаче ходът на събитията взема неочакван обрат. По време на една от срещите на Картър с граждани в залата настава суматоха и органите на реда арестуват двама души, които по-късно са обвинени в опит за покушение на президента. Задържаните са американец и испанец с много интересни имена – Реймънд Лий Харви и Освалдо Ортис. Интелигентен човек като Джими Картър веднага си спомня събитията преди няколко години и името на физическия убиец на президента Джон Кенеди – Лий Харви Осуалд. Намекът е разбран. След завръщането си от Калифорния Картър се отказва от плановете си за реформи, обявява, че правителството му е излязло извън контрол, и малко по-късно иска неговата оставка. Катастрофалната загуба на последващите избори от Роналд Рейгън е нормално следствие на всички сътресения около президентската институция. Когато години по-късно разследващи журналисти се опитват да влязат в контакт с осъдените за опита за убийство Реймънд Лий Харви и Освалдо Ортис, се оказва, че хора с такива имена просто не могат да бъдат открити сред затворническите регистри. Събитията от 1979 година са тяхното единствено публично появяване.
Най-често до саморазправа с американските президенти не се стига и държавният глава просто се поддава на оказвания натиск, целящ той да се съобрази с едни или други интереси. Тогава президентите са обект на медийни атаки и протести от улицата. В краен случай най-отрезвяващо действа процедурата за импийчмънт. Такъв е примерът с президентството на Ричард Никсън, който е подложен на пълния спектър от средства за борба с американски президенти – нестихващи скандали в пресата, атаки от граждани и неправителствени организации и за десерт – аферата „Уотъргейт” и процедура по импийчмънт. Както по-късно самият Никсън споделя: зад „Уотъргейт” стоят ЦРУ и негови политически противници. Инструментите за оказване на натиск върху кривнал от правия път американски президент са многобройни. Как обаче може да се въздейства върху държавен глава, който е неконтролируем като тропически циклон? Каква е рецептата за опитомяване на влюбен в себе си милиардер с буен нрав? Да, става дума за Доналд Тръмп и неговото тотално погазване на неписаните правила в щатската политика. Още с впускането си в предизборната кампания Тръмп демонстрира решителност, която след победата в изборите премина в откровено твърдоглавие. В своите представи вероятно Тръмп вижда себе си като човека, който реализира амбициозен пакет от реформи и прави „Америка отново велика” в сблъсък с „истаблишмънта”, който „твърде дълго се облагодетелстваше от ползите на властта, докато народът трябваше да плаща цената”. С встъпването си в длъжност новият държавен глава обяви война на глобализираната управляваща класа във Вашингтон. Престрелките започнаха. В сравнение с ежедневните медийни бомбардировки над Тръмп атаките на пресата по време на Никсън изглеждат просто като градивна критика. Холивуд и протестните движения против новия американски президент не спират да наливат масло в огъня, а безкрайните скандали около „руската заплаха” или „бялото превъзходство” перманентно държат темата за импийчмънт на Доналд Тръмп в обществения дебат. Ефект върху президента Тръмп – нулев. Меката сила очевидно не помага срещу ексцентричния милиардер и затова още в началото на мандата му беше направен очевиден „убийствен” намек. В първите дни след инаугурацията на Тръмп американските средства за масова информация и редица анализатори като по команда подеха на пръв поглед странна кампания. По думи на наблюдателите се оказа, че „Тръмп е новият Дж. Ф. К.”, както пише USA Today, а първата дама Мелания беше единодушно определена от пресата за „новата Джаки Кенеди”. В допълнение популярни американски актьори се надпреварваха да призовават за убийството на Доналд Тръмп, а точно в навечерието на встъпването на милиардера в длъжност CNN и други либерални медии разказаха на своята аудитория какво би станало, ако, съвсем теоретично, американският държавен глава бъде убит. Стопанинът на Белия дом отново не даде признаци да променя поведението си. В такъв случай на прага ли сме на най-страшния сценарий за озаптяване на държавния глава? Има ли макар и малка опасност животът на Доналд Тръмп да е подложен на риск поради нежеланието му да се откаже от ядрото на своите антиглобалистки предизборни обещания?
Съдейки по фактите от последните месеци, това просто няма да бъде нужно – Тръмп е успешно саботиран отвътре. Влиятелна група вътре в самата администрация на президента работи усилено за проваляне на неоизолационистката платформа на America first. Доналд Тръмп поетапно отстранява от администрацията поддръжниците на своята патриотична програма и неусетно приема идеите на либералните глобалисти. Идеологическата битка в Белия дом е на път да бъде спечелена от статуквото. Ключова роля за прелома играе една фигура под покрива на Белия дом – зетят на Доналд Тръмп Джаред Къшнър.
За наблюдателите на политическите процеси в САЩ отдавна е известно едно – отстраняването на Доналд Тръмп по никакъв начин няма да сложи край на тежката политическа криза, пред която е изправена Америка. Днес Съединените щати са разделени. Във Вашингтон се сблъскват най-малко две коренно противоположни концепции за бъдещето на страната, зад всяка от които стоят влиятелни групи. Изборите в САЩ изправиха един срещу друг не просто двама кандидати – Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп. Конфликтът във Вашингтон надхвърли дори пределите на традиционното противопоставяне между Демократическата и Републиканската партия. Зад всеки от двамата претенденти застанаха коренно противоположни визии за Америка и света, различни гледни точки за глобалната икономика и мощни политически и финансови кръгове. От едната страна е либералният глобализъм, а от другата традиционният американизъм. В тази светлина победата на Доналд Тръмп на изборите беше спечелена битка срещу налагания неолиберален проект за глобално постиндустриално общество. Силите, стоящи зад милиардера, лансираха антилиберален курс, насочен към реализиране на проект за неоиндустриализация. Тръмп просто не е самозабравил се президент, който може да бъде отстрелян в буквален и преносен смисъл, а системно явление. Ексцентричният милиардер не е солов играч, а както е известно, беше подкрепен от влиятелни бизнес, академични и медийни среди. По-известните между тях са News Corporation на Рупърт Мърдок, интелектуалните кръгове около т.нар. Чаена партия, консервативни тинк-танкове и платформи като Citizens for a Sound Economy и сайтът Breitbart на Стив Банън, както и мощни индустриални конгломерати, сред които Koch Industries на братята Коx и влиятелни американски бизнес фамилии, като Рикетс, Рос, Мърсър, Аделсон, Сингър, Джонсън, Айкан, Пикънс, Хубърт, Бийл, Дийсън и Полсън. В техни ръце е значителна част от американския бизнес с високи технологии, недвижими имоти, химическа промишленост, козметика, хазарт, енергетика, телекомуникации, електроника, металургия и рудодобив. Всички те в голямата си част застанаха зад платформата на Доналд Тръмп за икономически протекционизъм, антиимиграционно законодателство, реиндустриализация и насърчаване на американското производство. От другата страна на барикадата се позиционираха лобитата, които отдавна успешно преместват бизнеса си в Китай и Югоизточна Азия и разглеждат Съединените щати просто като офис адрес за своята глобална делова активност. Драмите в американския политически живот, които наблюдаваме в последните месеци, представляват сблъсък на националния, консервативния и преобладаващо индустриален елит на Америка срещу глобализираните финансови кръгове. С победата на изборите по всичко изглеждаше, че националната част от елита е спечелила и в следващите четири години ще бъдем свидетели на практическата реализация на доктрината America first. По-грешно съждение от това едва ли може да има. Оказа се, че вътре в самата американска администрация битката между американисти и глобалисти продължава и изобщо не е приключила с победа за националистите. Войната в действителност бушува с пълна сила. Повече светлина върху сблъсъка в Белия дом хвърли известният британски журналист от The Economist Дейвид Рени. Анализаторът далеч не може да бъде отнесен към категорията „случайни хора”. Негов баща е сър Джон Рени, бивш директор на британското разузнаване МИ6. „Множество информации свидетелстват за това, че съществуват две напълно различни фракции в Белия дом – твърди журналистът в интервю за Business Insider. – Едната е нещо като умерена, глобалистка група, водена от неговия (на Доналд Тръмп, бел.авт.) зет Джаред Къшнър, а другата е много мрачна, националистическа група. Тези две фракции са вкопчени в битка, която, ако някоя от тях спечели, ще е способна да задава политиката.” По-добро обяснение на странните люшкания в американската политика едва ли може да има.
Западното крило на Белия дом е мястото, където двете фракции се сблъскват за влияние върху решенията в американската държава. Корпусът представлява скромна за американските стандарти сграда, в която са наблъскани малките офиси на хората, които стоят най-близо до държавния глава. Последното преустройство е правено по време на Голямата депресия. Помещенията са малки, а поради съображения за сигурност прозорците не се отварят, което допълва чувството за потиснатост. В тази тягостна атмосфера се сблъскват различните визии за Америка, а изходът от двубоя ще определи бъдещето на страната в близките години. Съветниците и помощниците представляват главата и ръцете на американския президент. От десетилетия те са отговорни за това какви политики, идеи и дори личности ще достигат до президента, а след вземането на решение са длъжни да съдействат за задвижването на сложната бюрократична процедура и да следят за неговото изпълнение. Съветниците на американския държавен глава са алфата и омегата на администрацията в Съединените щати и поради това от техния подбор до голяма степен зависи успехът на президентския мандат. Атмосферата в кабинета определя това дали Тръмп ще диша планински въздух от консервативна Аризона, или в Белия дом ще нахлуе трансатлантически или транстихоокеански бриз.
В своите първи действия като нов стопанин на президентската резиденция Доналд Тръмп ясно показа, че ще се доверява на лагера на националистите, чиято платформа донесе успеха на изборите. Тръмп даде сигнал, че вярва на своите патриотични съмишленици с една важна уговорка. Милиардерът все пак взе в своята администрация и двама роднини – дъщеря си Иванка и нейния съпруг Джаред Къшнър. Именно на тях обаче се падна историческата роля да преобърнат хода на събитията. Най-близкия офис до Овалния кабинет, където е работното помещение на Тръмп, държавният глава повери на своят зет Къшнър. Над кабинета на президента пък се настани дъщеря му Иванка Тръмп. В Западното крило офиси получиха отстраненият скоро след назначението му съветник по националната сигурност Майкъл Флин, както и Келиън Конуей, доверен съветник и стратег, изиграла значима роля за победата на изборите. Общото между Флин и Конуей е принадлежността им към условно наречената група на патриотите, които имат сходни разбирания за външната и вътрешната политика на САЩ. До офиса на Джаред Къшнър Доналд Тръмп разположи работното помещение на главния стратег на Белия дом – човека, наричан от либералните медии „президентът Банън” поради огромното идейнополитическо влияние, което има върху оформянето на ядрото от идеи на патриотичната платформа, издигнала Тръмп за президент. С първите си разпореждания в Белия дом Доналд Тръмп отреди най-големия офис в Западното крило след неговия за Райнс Прибъс, който заедно с Банън трябваше да отговаря за цялата администрация. Шефът на Републиканската партия пое поста началник на администрацията на президента и беше натоварен от Тръмп за връзките на президентския кабинет с партийното ръководство. Това, което е любопитно за Прибъс освен факта, че е православен християнин, е коментираната от американската преса близост със Стив Банън и противопоставянето му на Джаред Къшнър. Следващият ключов съветник от групата на патриотите Стивън Милър зае офис на втория етаж. Милър е близък с правосъдния министър и главен прокурор Джеф Сешънс, който е негов бивш началник. Дамата са считани за антиимигрантския глас в администрацията на президента, от който се очаква промотирането на консервативни социални политики и борба с мултикултурния модел. В икономическия отбор на националистите пък попадна Питър Наваро, професор по икономика, който е известен като яростен опонент на споразуменията за свободна търговия и привърженик на протекционизма. Там Доналд Тръмп назначи и международния анализатор Себастиан Горка, който заедно с Майкъл Флин е сред гласовете в подкрепа на битката с радикалния ислям и разтрогването на ядреното споразумение с Иран. В допълнение към тези ключови назначения администрацията беше буквално наводнена от експерти и помощници с патриотични възгледи, които създадоха изцяло различна атмосфера в Белия дом от тази по времето на Барак Обама. Вятърът на промяната не влезе през закованите прозорци в Западното крило, а направо нахлу през разбитата с шут от Доналд Тръмп входна врата. Присъствието на всички тези фигури във Вашингтон даде основания на наблюдателите да заключат, че политиката на Вашингтон се наставлява от неоизолационистки и популистки съветници, с които Тръмп ще води страната в заявената от него посока. Лагерът на глобалистите обаче не остана изолиран. В администрацията на Белия дом влезе Гари Кон, главен икономически съветник на Доналд Тръмп, който бе лично предложение на Джаред Къшнър. За Кон се знае достатъчно, за да бъде отнесен в конкурентния лагер – бивш директор на банката Goldman Sachs и привърженик на Демократическата партия. В бавно укрепващата с времето фракция на президентския зет попадна още едно лице от крупната инвестиционна банка – Дина Пауъл, която е втори съветник по национална сигурност. Някои консервативни американски медии обясняват близостта на Къшнър с Goldman Sachs с бизнес отношенията, които семейството на Къшнър поддържа с банката. Според Wall Street Journal, част от медийната група News Corporation на Рупърт Мърдок, Къшнър върти бизнес с противоречивите инвеститори Джордж Сорос и Питър Тийл и дължи около 1 млрд. долара на Goldman Sachs във вид на заеми. По данни на изданието една от фирмите на президентския зет, стартъпът в областта на недвижимите имоти Cadre, има за акционери Сорос, Тийл и други финансисти, определяни в част от западната преса като откровени спекуланти със съмнителни политически дейности.
Изминалите месеци от президентството на Тръмп преминаха под знака на противоборството между лагерите на националисти и глобалисти. Констатацията може да бъде само една: Стивън Банън и поддръжниците на America first стремително губят позиции за сметка на Джаред Къшнър и глобалистите. Днес в Белия дом укрепва гласът на статуквото. Още от самото начало на мандата либералните американски медии се надпреварваха да наричат Стив Банън „сив кардинал” и „истинският президент”, без да забелязват една очевидна тенденция – зетят на президента съсредоточи в себе си най-важните отговорности в администрацията. Докато Банън беше системно изтикван на втори план, Къшнър обикаляше Близкия изток, водеше преговорите с Китай и договаряше сделки със Саудитка Арабия. Зад кулисите бавно вървеше смяна на властовите центрове. Самообявилият се за primus inter pares Къшнър неусетно се нагърби с планирането на посещението на китайския лидер Си Дзинпин, постигането на мир в Близкия изток, борбата с „Ислямска държава”, реформата на системата на наказателното правосъдие в САЩ, обновлението на правителството и много други. Битката между неоизолационистките привърженици на America first и по-глобалистки настроените лобита се ожесточи. „Причината, поради която няма средно положение, е една: ти си демократ”, казал през април Стив Банън на Джаред Къшнър според информация на New York Times. Във версията на Банън за разрива Иванка Тръмп и Джаред Къшнър са представени като прикрити либерални демократи, които работят срещу движението, което стратегът представлява в Белия дом. Сред някои от най-цитираните аргументи е фактът, че семейство Къшнър са донори на Демократическата партия, а братът на президентския зет Джош дори участва активно в протестите срещу Тръмп в деня на инаугурацията. „Джаванка” (неологизъм от Джаред и Иванка, бел.авт.), както консервативният идеолог нарича своите политически противници в Белия дом, според него се стреми да отчужди Доналд Тръмп от белите избиратели от работническата класа, разказват наблюдателите на процесите в Белия дом Маги Хаберман и Джереми Питърс.
Сериозните политически търкания между двата лагера започнаха още през април, а с тях и пожарите в Белия дом. Повод за първия трус стана ракетният удар, който американският флот извърши срещу Сирийските въоръжени сили по заповед лично на Доналд Тръмп. Според информация на американските медии Къшнър и Банън са били на противоположни позиции за атаката, като главният стратег остро е възразил срещу нападението. По сведения на New York Magazine Банън е изтъкнал, че ракетният удар противоречи на идеологията на новата външна политика на САЩ в ерата на платформата America first. В края на април прътът в колелото на доктрината „Тръмп” беше окончателно сложен с блокирането на няколко от ключовите инициативи на националистите. На 26 април авторитетното издание Politico информира, че Стив Банън и икономическият съветник на президента Питър Наваро са започнали нова инициатива в подкрепа на протекционизма след първия ход с оттеглянето от Транстихоокеанското споразумение. Според Politico двамата са предложили на президента проект за постановление, с което администрацията да започне изтегляне от споразумението за свободна търговия с Мексико и Канада, известно като НАФТА. Идеята е обсъдена в Съвета по национална икономика, където ръководна роля играят асовете на Goldman Sachs Гари Кон и финансовият министър Стив Мнучин, след което Доналд Тръмп е провел телефонни разговори с лидерите на Мексико и Канада. Историята мълчи как са протекли дебатите около идеята за ликвидиране на свободната търговия на континента, но в архивите остава изявлението на Белия дом от 26 април вечерта: „Президентът Тръмп се съгласи да не прекратява НАФТА”. Повратът в американската позиция парализира едно от ключовите послания от предизборната платформа на Доналд Тръмп – защита на американските производители и местните работни места. На следващия ден държавният глава направи изказване пред Wall Street Journal, което окончателно хвърли в смут привържениците му. „Аз съм националист и глобалист”, обяви сензационно Тръмп, отхвърляйки предизборното си послание, че ще се откаже от глобализма и ще постави Америка на първо място. Фракцията на Стив Банън загуби ключова битка в борбата за налагане на протекционизма на мястото на свободната търговия. Скоро лошите новини за патриотите се умножиха.
След оставката на съветника по националната сигурност генерал Майкъл Флин поради съмнения за „руска връзка” и изтикването на Келиън Конуей на втора линия лагерът на националистите в Белия дом с всеки изминал месец губеше позиции за сметка на неоконсерватори и либерали. Под влияние на Къшнър като директор по комуникациите беше назначен Антъни Сакрамучи, пореден кадър на Goldman Sachs. Въпреки съпротивата на Райнс Прибъс, началник на президентската администрация, Муч (Антъни Сакрамучи) беше назначен на поста. Това пък скоропостижно доведе до оставката на самия Прибъс, публично обвинен от Сакрамучи, че изнася информация от Белия дом. Скоро с постовете си се разделиха четирима близки до Стив Банън и Майк Флин членове на Съвета по национална сигурност (NSC). Един от тях, съветникът Рич Хигинс, беше отстранен от приемника на Флин, неокона Хърбърт Макмастър, със смущаващо обяснение. Според сведения на авторитетното списание The Atlantic съветникът е уволнен, след като е изпратил до Доналд Тръмп аналитична записка, предупреждаваща за заплаха от страна на „глобалисти и ислямисти”. Хигинс е част от антиислямисткото крило в администрацията и сред предложенията му е обявяването на „Мюсюлмански братя” за терористична организация и поход срещу радикалния ислям. С постовете си се разделиха още директорът за Близкия изток в NSC Дерек Харви, Тера Дал и отговорникът за разузнаването Езра Коен-Уотник. Общото между всички тях е разбирането, че администрацията е системно спъвана от „дълбоката държава”. На мястото на четиримата консервативни експерти Макмастър остави в апарата съветници от администрацията на Барак Обама, между които спорни имена като Робърт Мели, отговорен за стратегията за борба с „Ислямска държава” по време на Обама. Съдбата на четиримата последва и Себастиан Горка, заместник-помощник на президента. „Предвид скорошните събития за мен е ясно, че силите, които не подкрепят обещанията на Make America Great Again (MAGA), засега вземат надмощие в Белия дом”, обяви Горка в своето писмо с оставка от администрацията и изрази недоумението си от факта, че борбата с радикалния ислямски тероризъм е изпаднала от дневния ред на американската външна политика.
Истинският шок за националистическата фракция и привържениците на антиглобалистката доктрина на Тръмп обаче дойде в горещия месец август. От администрацията на президента беше отстранен самият главен стратег на Белия дом Стив Банън. Сигналът за предстоящата смяна беше даден от Доналд Тръмп няколко дни по-рано в интервю, в което той заяви, че Банън не е изиграл значима роля за победата на президентските избори. Повод за отстраняването му станаха размириците между либерали и националисти в Шарлотсвил, при които загина човек. Според най-популярната версия за случилото се натрупаното от сблъсъците напрежение е използвано от лагера на глобалистите. За целта икономическият съветник на Тръмп Гари Кон е заплашил, че ако не се разграничи от „расисите”, той самият ще подаде оставка. След оттеглянето на Стив Банън фракцията на глобалистите спечели категорично надмощие в администрацията, а сред идейните поддръжници на патриотичната платформа на Тръмп останаха единствено съветникът по имиграцията Стивън Милър и протекционистки настроеният ръководител на Националния съвет за търговия Питър Наваро. Заедно с главния прокурор Джеф Сешънс, умереният държавен секретар Рекс Тилърсън и редица фигури в енергийната и екологичната администрация двамата съветници остават последните силни гласове в подкрепа на доктрината Make America Great Again вътре в изпълнителната власт на Съединените щати. Банън си тръгна, а американският президент символично остави поста главен стратег на Белия дом вакантен. Дългосрочната патриотична стратегия, осигурила победа на изборите, е напълно блокирана. По всичко личи, че голяма част от ангажиментите на Тръмп в предизборната кампания просто няма да бъдат изпълнени. Мандатът на бившия строителен предприемач започна ударно, но още в първите месеци загуби инерция. Под влияние на главния прокурор Джеф Сешънс и индустриалното лоби бяха предприети няколко силни реформаторски хода – антиимигрантската политика получи мощен тласък, а енергийният сектор и индустрията получиха желаното оттегляне от Парижкото споразумение за климата, което за тях означаваше сериозни трудности. Добрите новини за платформата Make America Great Again обаче свършват до тук. Амбициите за пълна промяна на американската външна политика днес изглеждат като забавен петъчен туит на Доналд Тръмп. Милиардерът влезе в надпреварата с обещанието да загърби утвърдените неоконсервативни догми и опортюнизма на либералните интервенционалисти. Американската външна политика според доктрината „Тръмп” трябваше да бъде подчинена на реализма – никаква намеса зад граница, където не са засегнати жизненоважни интереси на САЩ, прагматични отношения с Русия, подкрепа за Израел и преразглеждане на ядреното споразумение с Иран, както и преоценка на НАТО и съюзите на САЩ, които носят само разходи за американските данъкоплатци. Първата година от мандата на президента вече наближава, а събитията не обещават с нищо дългоочакваният обрат да се случи скоро. Отстраняването на Майкъл Флин от поста съветник по националната сигурност отслаби гласовете в подкрепа на по-прагматични връзки с Москва. Двустранните отношения продължиха да се влошават от раздухвания скандал за предполагаемата руска намеса в изборите и след поредната серия антируски санкции достигнаха ново дъно. Вместо да се изтегли от конфликтните точки в Евразия, администрацията на Тръмп продължи намесата си зад граница – от Сирия през Афганистан до Корея.
Загубата на Флин повлия сериозно и на провала на още едно направление от предизборната платформа – генералът беше най-острият глас срещу радикалния ислям и иранската ядрена сделка. Наскоро National Review публикува записка с детайлен план за изход от сделката с Техеран, автор на която е бившият посланик на САЩ в ООН Джон Болтън. В уводната част Болтън пише, че документът е изготвен по молба на Стив Банън с изразената увереност, че планът ще стане основа за поврат в иранската политика на Барак Обама. „Представям иранския план на обществеността, след като персоналните промени в Белия дом направиха невъзможно предоставянето му на президента Тръмп”, пише американският международник. По думите на топ дипломата за него вече е невъзможно дори да се срещне с държавния глава, тъй като не бива допускан в Белия дом. Въпреки ангажимента за бърза отмяна на сделката и подкрепа за Израел в спора му с Техеран администрацията на Тръмп започва с неохота да гледа на възможността за излизане от ядреното споразумение. В блатото на предизборните обещания е оставен и ангажиментът за преместване на американското посолство от Тел Авив в Йерусалим. Според информация от американските медии сериозни опоненти на тези ходове са държавният секретар Рекс Тилърсън, шефът на Пентагона Джеймс Матис и приемникът на Майк Флин като съветник по национална сигурност Хърбърт Макмастър. Провъзгласената в началото на мандата цел „борба с радикалния ислямски тероризъм” пък не получи никаква практическа реализация. Опитите за сформиране на широка антитерористична коалиция начело със САЩ и Русия днес не се разглеждат сериозно от никого, а думите „ислямски тероризъм” постепенно изпадат от реториката на администрацията.
Юздите на Make America Great Again бяха дръпнати още веднъж. Блокирани бяха протекционистките идеи на патриотичната фракция. Според замисъла на популистите американската индустрия и американските работни места трябва да бъдат защитени от конкуренцията чрез прекратяване на договорите за свободна търговия и коригиране на отрицателните търговски баланси, най-вече с Германия и Китай. Водеща фигура в тази битка е търговският съветник Питър Наваро. След обещаващото начало с изтеглянето на Тръмп от Транстихоокеанското споразумение просто втора стъпка не бе направена. Президентът публично подкрепи оставането в сила на зоната за свободна търговия в Северна Америка (НАФТА) и замрази усилията си да упражни натиск върху Берлин и Пекин за преразглеждане на търговските договори помежду им. Ключова роля за прелома и в този случай изигра президентският зет Джаред Къшнър. Арабела, дъщерята на Иванка и Джаред, изучава китайски. Затова Джаред е водещият фактор за стабилизирането на отношенията между САЩ и Китай. Според Wall Street Journal посланикът на Поднебесната във Вашингтон Цуй Тиенкай „системно е ухажвал” Къшнър и го е сторил особено успешно. „Зетят на Тръмп е ключът – твърди за вестника У Синбо, директор на Центъра за американски изследвания в университета Фудан в Шанхай. – Първо, той е главната връзка на нашия посланик за контакт с Тръмп. Второ, той е водещата фигура за прокарване на идеи и предложения за политика спрямо Китай.” По този начин неусетно Къшнър сложи кръст върху по-голяма част от доктрината „Тръмп”.
Всички си задават един въпрос: откъде идва огромното влияние, което президентският зет Джаред Къшнър има над държавната администрация и над посоката на американската политика. Любителите на конспирациите са склонни да виждат световен еврейски заговор, тъй като Къшнър е евреин, както и немалка част от хората, които той лично привлече в администрацията от Goldman Sachs. При това обяснение на събитията сблъсъкът в Белия дом между Къшнър и Банън се разглежда като премерване на силите между еврейските кръгове и белите американски националисти. В действителност обаче бившият главен стратег и много от хората в популистката фракция изобщо не могат да бъдат окачествени като антисемити. Известно е, че сайтът Breitbart, където шеф е Стив Банън, е основан от американеца от еврейски произход Андрю Брайтбарт, поддържа филиал в Израел и е място за произраелски новини. Самият Банън не просто не е антисемит, а дори е сред горещите привърженици на консервативната политика на Бенямин Нетаняху и дясната партия „Ликуд”. Както е известно, популистката платформа на Доналд Тръмп е защитник на държавата Израел и общите „юдео-християнски ценности” и подкрепя Тел Авив в спора му с Иран. Нещо повече. Първото голямо обществено мероприятие, на което Банън предвижда да говори след оттеглянето си от Белия дом, е годишната среща на Ционистката организация на Америка в Ню Йорк на 12 ноември. Повече светлина върху произхода на Джаред Къшнър хвърли не кой да е, а Politico, едно от най-сериозните либерални издания в САЩ. В статия, която бързо беше окачествена като неподходяща за формата на изданието, Politico разкри, че Къшнър принадлежи към еврейската секта „Хабад Любавич”, религиозно гностическо движение в юдейството, утвърдило се на територията на бившата Руска империя. Като близко до хасидизма учението търси истината чрез самопознание, самоусъвършенстване и духовна чистота. След като е забранено от Сталин, движението мести своята щабквартира в Ню Йорк през 1940 г., където и до днес се помещава главният му офис. Сред най-известните членове на организацията в Америка е бившият вицепрезидент на САЩ Ал Гор. Politico детайлно проследява връзките на Доналд Тръмп с „Хабад” още преди сватбата на неговата дъщеря Иванка с Джаред Къшнър. Сред деловите контакти са бизнес отношенията му с Тевфик Ариф, Фекикс Сатър и Тамир Сапир, близки до движението. През 2007 г. Тръмп дори е домакин на сватбата на дъщерята на Сапир в Палм Бийч, продължава изданието, а малко по-късно присъства на ритуално обрязване на първородния син на двойката. По информация на Politico след сватбата си с Джаред Къшнър Иванка става близка с Даша, съпругата на Роман Абрамович, може би най-популярния член на „Хабад”. Дария Жукова е сред най-добрите приятелки на Иванка и дори е специален гост на церемонията по инаугурацията на президента Тръмп. Наблюдателите на американските политически процеси помнят шумните протести срещу проектите за тръбопроводи Keystone XL и Dakota Access в самото начало на мандата на Доналд Тръмп. В действителност главната идея на скритите инициатори на медийния и гражданския натиск за прекратяване на реализацията им е опитът да се тестват отношенията между току-що избрания за президент Тръмп и някои бизнесмени, близки до „Хабад”, които стоят зад проектите. Както стана известно от разследванията, главен акционер във фирмата Evraz, получила договор за доставка на близо половината от стоманата, нужна за Keystone XL, например е Роман Абрамович. Два месеца след встъпването си в длъжност Доналд Тръмп одобри двата проекта, събирали прах на бюрото на Обама няколко години. Тъй като произхожда от Източна Европа, движението е със силни позиции в Украйна, Беларус и Русия. Според Politico шумно тиражираната „руска връзка” между Тръмп и руския държавен глава Владимир Путин е всъщност „хабадската” следа, свързваща руски бизнесмени като Абрамович и Лев Левиев, които са най-големите благодетели на хасидското движение, и тесния семеен кръг на американския президент. С подобна история излезе и неконсервативният трибун Washington Post, според който Джаред Къшнър е разследван от шефа на специалната комисия по предполагаема руска афера Робърт Мюлер. Преобладаващите мнения на наблюдателите на процесите в Белия дом се обединяват, че Доналд Тръмп продължава да вярва в нещата, които говореше в рамките на предизборната си кампания, но е системно блокиран от глобалистката фракция. „Ако не сте съгласни с него, подайте оставка”, заяви наскоро Стив Банън, като публично призова Гари Кон и другите противници на America first да се оттеглят от Белия дом. „Аз съм уличен боец за Тръмп”, добави бившият главен стратег и обеща да продължи борбата за реализация на предизборната платформа на президента. Разочарованието в патриотичните среди в Америка става видимо. Доналд Тръмп днес е поставен „под домашен арест” от своето тясно семейно обкръжение, твърди коментаторът от популярния сайт Infowars Майкъл Чернович. В ход е „нещо като преврат срещу идеите на Make America Great Again”, твърди анализаторът. Дали американският държавен глава ще намери сили в себе си да се върне към дневния ред на неоизолационистите, е рано да се каже. Със сигурност ще му бъде много трудно. Може би за него ще бъде полезно да излезе от тягостната атмосфера в Белия дом и отново да подиша малко планински въздух от консервативна Аризона… Ако му позволят, разбира се.