Има една категория хора, тук влизат и политици, и анализатори, които обичат да повтарят като пробити латерни мантрите „върховенство на закона” и „спазване на правилата”. Да, правилата и законите трябва да бъдат спазвани, особено тези, които са смислени. Но в никакъв случай отношението към тях не бива да е като към свещени крави. Защото има безброй много закони и правила, които са остарели и неадекватни на днешния ден. Истинският политик променя законовото статукво, посредственият му се подчинява и намира удоволствие от пасивността си. Това, разбира се, се отнася не само за политиците. То важи за много други хора и особено за онези, които претендират да разбират всичко и да го обясняват на нас, неразбиращите. Сигурно безброй пъти ви се е случвало да слушате как разни анализатори, политолози, интелектуалци дълбокомислено процеждат: „такива са правилата” или „така го прави Брюксел” или „това нещо е евроатлантическо”. Явно тези хора смятат, че подобни процеждания представляват най-добрите аргументи. След като някоя директива идва от Брюксел, тя е свещена и подлежи на незабавно изпълнение.

През последните двайсетина години в България се създаде една каста, която се самоопредели като единствен носител на „експертизата”. Тези „експерти” смятат, че само те могат да обясняват процесите в България и света, че никой от нас, останалите, не разбира нищо, а само те знаят всичко. Те знаят за кого трябва да се гласува, кои партии са морални и кои не са, коя е най-добрата избирателна система и кои са най-важните външнополитически партньори на България. И ако се опитате да възразите дори само по една точка от семплия им катехизис, веднага заявяват, че нищо не разбирате или нещо несравнимо по-лошо, че сте агенти на Путин и искате да обърнете геополитическото развитие на страната. За да не получавате такива обвинения, просто трябва да мълчите или да се съгласявате с всичко, което проповядват „експертите”. Когато ви казват, че има само един начин на мислене, само едно-единствено правило и един-единствен закон и че не бива за нищо на света да мислите по начин, различен от господстващия, вие автоматично ставате жертва на терор. Терорът на „експертите”. Да, тези „експерти” обичат да се наричат „либерали”, „евроатлантици”, „пазители на закона и правилата”, само че в същността си са най-обикновени тоталитарчици. В техния либерално-евроатлантически свят няма място за различни виждания, няма място за съмнения. И наистина откъде-накъде ще се съмнявате в професионализма на „експертите”!? Кой по-добре от тях знае как стоят нещата? Нали те, и единствено те, са носителите на „експертизата”.

Това необяснимо високо самочувствие на „експертите” води до един друг любопитен момент. Те са толкова убедени във величието си, че дори не си правят труда да представят тезите си по разбираем за нормалните хора начин. Сигурно сте забелязали как повечето либерални „експерти” изобщо не могат да говорят. Говорят скучно, еднообразно, досадно, с много „ъ-кане”, но това, изглежда, изобщо не ги притеснява. Наистина, защо трябва да се стараят да говорят добре? Те са толкова умни и начетени, че ако някой не ги разбира, проблемът изобщо не е в умните, а в неразбиращите ги. Много удобна теза, само че неразбиращите са огромното мнозинство нормални граждани, а скучните либерални „експерти” са малцинството. Това вероятно не притеснява носителите на експертизата. Нищо не може да разколебае вярата в собственото им величие. Точно по адрес на подобни лица председателят Мао има следното наблюдение: „Винаги съм казвал, че това, което най-много липсва на интелектуалците, е интелектът. Те вирят опашки във въздуха и си казват: „Ако не съм номер едно в световен мащаб, то най-малко съм номер две”. Единственият проблем на тази претенция е, че се пуква при първия допир с реалността.