Събитията, които се случват в Близкия Изток, показват как от територия на „стабилна нестабилност“, доминирана от САЩ, регионът се  преформатира в съответствие с плановете на Белия дом, Държавния департамент, Пентагона и ЦРУ, в трудно предсказуема и не по-малко опасна зона на конфликти на „всеки срещу всеки“. Нито Съединените щати, нито бившите колониални държави –  Великобритания и Франция с техните местни сателити – ни гарантират какъвто и да било „закон и ред“ в продължение на дълго време. При това, както и преди, САЩ се опитват да играят ролята на върховен арбитър в регионалните конфликти и въпросите за смяната на властта, успявайки там, където местните владетели им го позволяват, и изпитвайки проблеми, ако това не се случва.

Капан за принца

На 21 юни кралят Саудитска Арабия Салман ибн Абдулазиз ал Сауд издаде указ за назначаването на новия престолонаследник. Избраникът му е неговият 31-годишен син Мохамед бин Салман бин Абдул Азиз Ал Сауд, който заема поста на първи вицепремиер и запазва портфейла на глава на Министерството на отбраната. За него гласуваха 31 от 34 членове на „Съвета за вярност към монархията“ – главният съвещателен орган на кралското семейство, в който влизат синовете на монарха основател на кралството Абдул Азис бин Сауд.

Крал Салман лиши Мохамед бин Найеф от титлата „наследник“ и постовете на вицепремиер и министър на вътрешните работи. Вместо него вътрешното министерство бе оглавено от принц Абдул Азиз бин Сауд Бин Найеф бин Абдул Азиз Ал Сауд. Разместванията засегнаха и висшия кралски съд, а преди това монархът внесе промени в ръководството на главната прокуратура.

Опитите на принц Мохамед бин Салман бин Абдул Азиз Ал Сауд да направлява политиката на Саудитска Арабия не внушават оптимизъм. Става дума за провала в Йемен, предявените изисквания към Сирия, разприте с Обединените арабски емирства, частичното омекотяване на сблъсъка с Катар (и Турция). Към това може да се добави буксуването на реформите: отмяната на субсидиите за топливо и вода и прекратяването на стимулите за младите хора да работят. Остават още много въпроси, свързани с корпоратизацията на националната петролна компания Aramco и създаването на инвестиционен фонд с получените от тази сделка средства. Иновациите за намаляване на чуждестранната работна ръка и замяната ѝ с национални кадри срещат отпор сред населението. Принцът няма социална база. Всяко рязко движение може да доведе до открити протести. Опитите му да си осигури опора в лицето на елита, представен от млади принцове втора степен в управляващата кохорта, са опасен експеримент. Личната преданост не гарантира резултати. Пример – генерал Ахмед ал Асири, който бе назначен за зам.-началник на разузнаването на Саудитска Арабия с тесен профил връзките със САЩ, провали ръководството на силите на арабската коалиция в Йемен, влизайки в конфликт с ОАЕ.

Принцът е арогантен и упорит, което стана причина за противоречията с Абу Даби, Кайро, Маскат и Доха. Той не вижда историческите перспективи, не пресмята крачките си и не разбира потенциала на ответните мерки на опонентите. Именно по инициатива на Мохамед бин Салман бе прекратено финансирането на йеменските племена – защото се обиди на ръководството на партията „Ислах“, което се заиграва с Доха. В крайна сметка се наложи подкупите да бъдат възобновени. Йеменските шейхове прибират парите, но не воюват с хуситите. С опитите да си осигури подкрепата на партията „Ислах“ Мохамед бин Салман предизвика криза във взаимоотношенията с Абу Даби, чийто единствен стимул да участва в йеменската война бе установяването на контрол върху южнойеменските пристанища, а не война с хуситите, още по-малко – в съюз с местните „Мюсюлмански братя“.

Плановете на принца да сформира „близкоизточно НАТО“ не приключиха с нищо, което да дава надежди за неговия потенциал и авторитет. Отношението към Мохамед бин Салман в Кайро, Абу Даби и Маскат е негативно, а в Близкия Изток личностният фактор е от изключително значение.

Рияд загуби подкрепата си в Йемен. Опитът да потуши кризата във взаимоотношенията си с ОАЕ като участва заедно с тях и Египет в демарша срещу Катар се провали, съдейки по репликата на ръководителката на пресслужбата на Държавния департамент на САЩ Хезър Науърт: „Ние сме озадачени от факта, че до този момент липсват детайли“. Това е отстъпление от изходната позиция на президента Тръмп. Доха сключи договор за покупката на американски самолети, организира съвместни маневри и позицията на Вашингтон се промени. Освен това в Катар се намира регионалното командване на Пентагона; от там се координират и управляват действията на американските войски в Йемен, Сирия и Ирак. При това Катар продължава да доставя газ на ОАЕ и да получава от него хранителни продукти.

В крайна сметка пострадалият е Мохамед бин Салман, който повярва на американците, че за рушвет във вид на многомилиардни оръжейни договори е възможно всичко, и попадна в поставения от Абу Даби и Кайро капан, включвайки се в антикатарския демарш. Резултатът: усложняване на отношенията с оста „Анкара–Доха“, което ще повлияе по възможно най-негативния начин на снабдяването на просаудитските опозиционни групировки в Сирия през турска територия. Отслабването на техния потенциал означава разгром и зануляване на саудитското влияние; тоест загуба на Сирия от Иран. Всичко това – за да се предизвика конфликт между съперниците на Саудитска Арабия: ОАЕ и Арабска република Египет, от една страна, и Катар, от друга, оставайки встрани от битката.

Въпреки, че принц Мохамед бин Салман е назначен за наследник, неговият съперник Мохамед бин Найеф остава основна фигура в антитерористичните връзки между САЩ и Саудитска Арабия. Това бе потвърдено по време на визитата на Мохамед бин Салман във Вашингтон в началото на май и получи гласност от краля и неговия син в хода на посещението на Тръмп в Рияд.

Министерството на външните работи остава под контрола на клана Найеф, а седмица преди последните кадрови размествания, за началник на Управлението за обществена безопасност (УОБ), което отговаря за борбата с екстремизма в кралството, и контрола върху мрежата от благотворителни фондове, бе назначено протежето на Мохамед бин Найеф – С. бин Абдулазиз ал Хилал – от 2009 година той оглавяваше саудитската полиция и бе основен куратор в разследването на делата за вътрешен терор. Това оставя възможността на Мохамед бин Найеф за обмен на информация с американците и означава, че за Вашингтон още нищо не е окончателно решено в надпреварата за престола в Саудитска Арабия.

Ще отбележим, че крал Салман се реши на кадровите промени след като сключи съюз с клана на „свободния принц“ Т. бин Абдулазиз, който почина през ноември 2016 година. Назначаването през юни на сина му Ф. бин Турки за началник на въоръжените сили, давайки му лъвски пай от оръжейните сделки, закрепи алианса и спомогна за формирането на единен фронт на заседанията на кралския съвет по въпроса за смяната на наследника. Като командващ на саудитските специални части Ф. бин Турки действа активно в Йемен и е известен бизнесмен. Той е един от водещите акционери в компанията Saudi International Rice Co (SIRC), монополист по вноса на ориз в Саудитска Арабия, превозващ стоки през пристанище Джеда. Ф. бин Турки е неин собственик заедно с братята си – Халед, Султан и Фейсал. Последният е съветник в Министерството на петрола и член на Saudi Arabian Mining Co (SAMC).

Най-близкият партньор на Ф. бин Турки е 80-годишният бивш вицепремиер на Ливан Исам Фарес. Контрактите в интерес на Ф. бин Турки минават през неговите структури (конгломератът Wedge Group, работещ в банковия, финансово-инвестиционния и енергийния сектори, както и в търговията с недвижими имоти). Фарес бе свързан с американските и френските делови кръгове чрез Джордж Буш и Жак Ширак. Така че Мохамед бин Салман, за да стане наследник на престола, се постара да купи лоялността на силния клан в кралското семейство, но изпуска от ръце армията. До какво, в края на краищата, ще доведе това, е сложно да се каже.

Рияд излиза на фондовата борса

На фона на кадровите размествания в саудитската власт американски експерти стигат до извода, че една от основните цели в дейността на новия наследник принц Салман е стимулирането на реформите. Те се свеждат до намаляване на зависимостта на саудитската икономика от износа на въглеводородни суровини и предотвратяването на това Саудитска Арабия да се превърне в инвестиционен и финансов фонд. Пазарните експерти отбелязват, че издигането на Мохамед бин Салман на високия пост е предшествано от редица други рокади, чиято цел е била обезпечаването на основните капитали, идващи от въглеводородната област (90% от бюджета) на инвестиционния пазар и борсата. Затова именно в ръководството на Министерството на петрола бе внедрен по-младият брат на принц Салман, а преди решението за смяната на наследника бе реорганизирано Бюрото за разследване и прокурорски надзор, въведено под юрисдикцията на външното министерство (което си остана под контрола на клана на Мохамед бин Найеф), наречено Бюро за обществен надзор. Оглавява го спецпрокурор, който се отчита лично пред краля.

Органът за надзор на престъпленията във финансовата и икономическата сфери е създаден от Мохамед бин Салман като инструмент за проследяване на злоупотребите при провеждането на реформите и влиянието им над тях. Принцът наследник ще има възможността да събере компромати за членовете на кралското семейство – доколко те са вътре в големия бизнес. Сега основната задача на Мохамед бин Салман е извеждането на нюйоркската борса на IPO-компанията Saudi Aramco – с цел продажбата на 5% от акциите и одобрението на новата схема за приватизация. Тази операция може да донесе на хазната между 75 и 100 милиарда долара.

Парите трябва да бъдат усвоени от Saudi Public Investment Fund с по-нататъшни инвестиции в проекти вътре в кралството и отвъд границите му. Saudi Public Investment Fund вече вложиха 45 милиарда долара в Uber и 100 милиарда във взаимните фондове на SoftBank, които са специализирани в IT-сферата. За увеличаването на капитализацията на Saudi Aramco, на фона на нестабилните цени на петрола, Рияд предприе безпрецедентни стъпки: намали данъците на компанията от 85 до 50%, което увеличи печалбите ѝ до 333% за кратък срок – от общата капитализация от 1, до 1,5 трилиона долара (М. бин Салман твърди, че реалната ѝ цена е не по-малко от 2 трилиона долара).

По този начин акциите на Saudi Aramco стават още по-привлекателни, а на фона на колебанията на пазара на въглеводороди, шистовата революция и в ущърб на бюджета, се получава дефицит. Наследникът залага на американските финансови инструменти – по време на визитата си в САЩ той се срещна с ръководството на Нюйоркската фондова борса и редица шефове на ключови предприятия от Силициевата долина, заради което започна борбата в кралското семейство.

В съвета на директорите и сред акционерите на Saudi Aramco има значителен брой хора, недоволни от монополното право на Мохамед бин Салман да взема решения за бъдещето на корпорацията и разпределението на печалбите. В основата си тези собственици на акции са против приватизацията.

Атаката срещу Мохамед бин Салман вече започна: във връзка с това, че в САЩ рисковете са по-големи – в това число по линия на борбата с прането на пари и вътрешните правила на американския пазар – ръководството на компанията смята да премести принципала на IPO на Лондонската, а не на Нюйоркската фондова борса, както иска принцът. Това е осъзнат, мотивиран и консолидиран опит за намеса в хода на приватизацията и управлението на Saudi Aramco. И става дума само за началото на борбата с инициативите на наследника.

Автор: Евгений Сатановски

Източник: Взгляд

Превод: Елена Дюлгерова