Решението на петролния картел ОПЕК за съкращаване на добива и сигналите, идващи от бъдещата администрация на президента Тръмп говорят за постепенен ръст в цените на „черното злато”

Последните десет години ще бъдат запомнени като период на големи амплитуди в цената на нефта на международните пазари. От над 145 долара за сорта WTI през юли 2008 г. до по-малко от 30 долара в началото на настоящата година, стойността на петрола отбелязваше тенденция на константен спад. Причините за това са известни – политическият натиск върху един от водещите световни производители Русия, опитите за укрепване на долара и противоборствата вътре в Съединените щати. Днес картината се променя коренно. Един по един ветровете, съборили цената на петрола започват да обръщат посоката си.

Спадът в цените съвпадна напълно по време със събитията в Крим. Зад удара срещу петролните цени на практика стои стратегията на санкциите като лост за натиск върху политиката на Русия. Съединените щати, подкрепяни от своите западноевропейски съюзници оказаха влияние върху Саудитска Арабия и сунитските монархии в региона, които дадоха гласа си в полза на подобна политика с надеждата да изтласкат Москва от енергийните пазари. За целта богатите на нефт страни буквално заляха света с евтин петрол. В резултат на свръхпредлагането цените рязко се понижиха. Повече от две години след началото на офанзивата обаче изводите за Саудитска Арабия и другите производителки са категорични – стратегията е пълен провал. Резултатите от занижените цени на нефта за петролните монархии са загуби в размер на милиарди долари и изтласкване от държаните до началото на операцията пазарни позиции. Удачен пример е Саудитска Арабия, която отбеляза колосално намаляване на валутните си резерви. Това е напълно разбираемо. Бюджетният дефицит на Риад за 2015 г. и 2016 г. се колебаеше в границите на 20%, а Международният валутен фонд дори предупреждаваше, че страната може да се окаже пред риск от фалит в близките години. В допълнение, Русия не бе изтласкана от никой петролен пазар и дори през 2016 г. се превърна в най-големия износител на петрол в света. Всичко това застави държавите в Персийския залив да сменят плана.

Под лидерството на руската енергийна дипломация в последните дни бяха сключени две ключови споразумения, които ще тласнат цените на „черното злато” нагоре. На среща в Алжир страните производителки на петрол от ОПЕК за пръв път от повече от десетилетие се договориха да съкратят добива на нефт с 1,2 млн. барела на ден до равнища от 32,5 млн. Най-големият дан от 14-те страни-членки на ОПЕК ще плати Саудитска Арабия, която трябва да намали своя добив с 448 хиляди барела дневно. Случи се нещо безпрецедентно. Към договорката наскоро се присъединиха 11 държави произвеждащи петрол, които не членуват в ОПЕК. На преговорите във Виена Русия, Казахстан, Азербайджан и други ключови играчи на пазара се съгласиха да ограничат добива с малко повече от половин милион барела дневно. Това означава, че с малки изключения водещите износители на нефт в световен мащаб работят на официално ниво за ръст в стойността на „черното злато”. Споразуменията влизат в сила от 1 януари 2017 г. и ще имат сериозен ефект върху петролните цени. По думите на вицепрезидента на Ирано-руската търговска камара Гадир Гийаф водещата роля на Русия в споразумението е решаваща за помирението между антагонистично настроените една срещу друга Саудитска Арабия и Иран. „Мисля, че в бъдеще цената на петрола ще се повиши до 60-65 долара”, прогнозира той.

В подкрепа на потенциалното повишаване на цените говорят и други фактори. По всичко личи, че бъдещата администрация на президента Тръмп ще бъде горещ привърженик на политиката за скок в петролните цени. Заявената политика за връщане на американските производства от страни като Мексико и Китай обратно в САЩ, реиндустриализация на страната и рязко повишаване на износа са възможни само при един сценарий – спад в курса на долара. В преследване на тази цел новата администрация ще се сблъска челно с интересите на тази част от американския елит, групирана около доларовата емисия и Федералния резерв.

Силният долар е неразделна част от проекта Pax Americana, поставящ доминираните от американския финансов елит транснационални корпорации в центъра на световния политически и икономически живот. Идеята се ражда още през 70-те години на миналия век в средите на създадената под ръководството на Дейвид Рокфелер Трилатералната комисия. Целта е посредством контрола над печатането на долари и инструменти като неолибералната доктрина на приватизация и дерегулации да се обезпечи доминацията на долара в световните финанси. Това от своя страна благоприятства ефективното придобиване на акции в чужди компании по целия свят. Този сценарий наблюдавахме в последните десетилетия. Днес обаче бъдещето на американската държава и реализацията на идеята за глобализация в нейния вид на господство на транснационалните корпорации са несъвместими. Ключово в този план бе изказването на Джефри Сакс, който заяви непосредствено преди изборите, че в случай, че политиката на Обама продължи още 4-5 години Съединените щати ще бъдат изправени пред сценарий за разпад подобен на този на Съветския съюз. Това се осъзнава отлично от Доналд Тръмп и хората около него.

Проблемът пред на идеята Америка да бъде „велика отново” е, че бъдещата американска администрация няма възможност за контрол върху Федералния резерв и определяния от него основен лихвен процент. Няма и достатъчно механизми за занишаване курса на долара. Това прави почти невъзможно изпълнението на плановете за връщане на големи производства в САЩ и превръщане на страната във водещ световен производител и износител. Решение все пак съществува. Ключът към отслабването на долара е именно в цената на петрола.

Както е известно още от споразумението между президента Никсън и саудитския крал Файсал през 1973 г. разплащането за нефт става единствено срещу долари. Това означава, че стойността на американската валута, обезпечена с петрол, и стойността на самият нефт са в обратнопропорционална зависимост. Повишаването на цената на долара води до спад в тази на петрола и обратно. В случай, че иска да превърне отново САЩ в индустриална страна новата американска администрация задължително ще трябва да заложи на комбинацията евтин долар - скъп петрол. Налице са достатъчно факти, които подсказват, че един от очакваните ходове на Доналд Тръмп ще бъде насочен именно към покачване на нефтените цени.

В своите изказвания дотук милиардерът е последователен – от заявения отказ от подписване на Парижкото споразумение за ограничаване на вредните емисии, през желанието за преразглеждане на цялата политика към фосилните горива на президента Обама, до подкрепата за енергийния сектор, Доналд Тръмп демонстрира желание за промяна. Показателни са назначенията на висши управленски длъжности в бъдещата американска администрация.

С избора на бившия губернатор на Тексас и близък до енергийното лоби в САЩ Рик Пери за енергиен министър Тръмп постави конкретна задача – увеличаване на износа на природен газ от САЩ в чужбина. От февруари 2015 г. Пери е в борда на директорите на компанията Energy Transfer Partners. Читателите, следящи събитията отвъд Океана са запознати, че дневният ред в медиите във Вашингтон се доминира от две новини – избора на Тръмп за президент и полемиките около вота и протестите срещу проекта за нефтопровод Dakota Access Pipeline. Главен акционер в проекта е именно Energy Transfer Partners.

Вътрешното министерство в САЩ пък ще бъде поверено на номинирания от Тръмп Райън Зинк – сенатор от щата Монтана и бивш изпълнителен директор на влиятелна консултантска компания в сферата на търговията с петрол и природен газ. Мощната агенция за защита на околната среда (EPA) ще бъде в ръцете на Скот Пруит – противник на идеята за глобално затопляне, който е наричан от американските масови медии „съюзник на петролното лоби”. Сред близките неформални съветници на Тръмп освен това са милиардерите Харълд Хам и Карл Ичън – производители на петрол и петролни продукти, а високопоставеният служител на гиганта Southern Co. Майкъл Маккена е редовен посетител на преходния кабинет на новия американски президент. Връзката на бъдещия шеф на ЦРУ Майк Помпео и вицепрезидента Майк Пенс с енергийната империя на братята Кох пък са добре известни на обществеността. На практика Доналд Тръмп се обгражда предимно с хора от енергийния сектор.

Любопитна подробност са фактите около обещанието на Тръмп да разкрие 25 милиона работни места, генериращи близо 100 млрд. долара ръст в икономиката годишно. Както става ясно, разработката на идеята е дело на Джоузеф Мейсън от Института за енергийни изследвания (Institute for Energy Research). По думите на Мейсън прогнозата е направена на базата на цена на петрола на международните пазари от 100 долара за барел. В разясненията, дадени в имейл отговор на официално запитване икономистът отговаря, че анализът е базиран на оценка на Международната енергийна асоциация. Според разследването, проведено от близкия до неоконсерваторите в САЩ The Washington post асоциацията не е правила подобна прогноза. От изданието стигат до извода, че очевидно други фактори са в основата на подобно предположение. Според изследването в краткосрочен етап е възможно разкриване на половин милион работни места в САЩ само в резултат на повишени цени на петрола.

Именно цената на петрола е това, което обединява интересите на САЩ под ръководството на Тръмп и Русия на Владимир Путин. Номинацията на шефа на енергийна компания номер едно в света ExxonMobil – Рекс Тилерсон за поста на държавен секретар на САЩ не трябва да бъде изненадваща. Близките до изгубилото изборите финансово лоби тинк-танкове дори говорят за „отбор на Тръмп, Путин и ExxonMobil готови да унищожат планетата”. Твърдението е несериозно, но не трябва да се забравя фактът, че многомилиардната сделка между ExxonMobil и „Роснефт” за разработване на арктически и северноамерикански петролни находища бе блокирана от режима на санкциите. В тази светлина не може да бъде учудващ фактът, че влиятелните енергийни среди в САЩ, включително бъдещият държавен секретар Рекс Тилерсон се изказват за отмяна на санкциите. Всички тези факти говорят категорично в полза на тезата, че с идването на власт на новата американска администрация Вашингтон ще работи съвместно с Москва за ръст в цените на петрола. Времето ще покаже дали се наслаждаваме на последните дни на евтини горива.