Интервю на Антоанета Киселинчева с Таско Ерменков
Фотография: Антоанета Киселинчева

Г-н Ерменков, честата смяна на ръководството като че ли отслабва допълнително и без това позападналите редици на БСП. В началото на май на Конгреса предстои нова битка за председателското място. Смятате ли, че има остра необходимост от смяна на лидера?

Ако трябва да говорим сериозно, две години на лидерско място в една партия не считам, че са достатъчни, за да може да се даде една обективна оценка на това какво е свършено. Още повече като се има предвид и наследството, което беше оставено. В крайна сметка стъпките, които се правят в момента, са стъпки в правилната посока. Друг е въпросът, дали не могат да бъдат по-бързи и по-решителни. Човек сам трябва да реши дали скоростта, с която се движим в момента е достатъчно задоволителна и отговаря на очакванията на партийните ни членове. Но това не означава 100-процентова смяна на ръководството.

Тоест смяната не е самоцел?

Да. Това означава сегашното ръководство да реши, дали е в състояние да провежда една по-решителна реформа в партията. Пак казвам – посоката е правилна, само трябва малко по-експедитивно да се върши тази работа. Защото ми се струва, че хората имат големи очаквания, а ние невинаги отговаряме на тях.

Вие ще се кандидатирате ли за председателското място? Чуват се и такива слухове. Има организации, които издигат и Вашето име.

Имам номинации за председател на Националния съвет на БСП. Аз честно заявих и пред ръководството на партията, че имам такива номинации. Не мога да се откажа от тях, защото това е израз на доверие, което хората изпитват към мен. Но едновременно с това публично съм заявил и го повтарям и сега – лидерски амбиции не ме тресат. На 61 години съм, тепърва да се утвърждавам и да изграждам авторитет, ако досега не съм го изградил, мисля че е малко късно. Това, което според мен е най-важното, е, че тези номинации не трябва да се превръщат в разделителни линии в партията и не трябва да бъдат повод за публични обсъждания на вътрешнопартийни проблеми. Тези проблеми трябва да се обсъждат на Конгрес, където е мястото за едно съревнование. Не знам защо хората смятат, че ще бъде битка. Това е съревнование на идеи, на цели и на перспективи за развитие на партията. Има номинации и аз нямам намерение да се отказвам от тях. Но пак повтарям, няма да използвам средствата за масова информация, за да водя предизборна кампания. Не се кандидатирам за президент на Република България, за да занимаваме цялата държава с това кой, какво, къде и как е решил да прави в БСП.

Основният ярък конкурент на г-н Миков е Корнелия Нинова, тя официално обяви своята кандидатура срещу Миков. Много хора от различни кръгове я подкрепят. Даже изглежда странно такава мощна подкрепа. Кое прави Корнелия Нинова такава атрактивна кандидатура? Някакви бизнес отношения ли седят зад това, договорки…?

Не мога да говоря за бизнес отношения и не искам да коментирам точно в такава светлина кандидатурата на който и да е наш член за председател на Националния съвет на БСП. Г-жа Нинова си има своите перспективи, има своята позиция, има добър изказ в общи линии. Знаете, че основните й задължения са свързани със социалната политика, нещо което има добра чуваемост сред нашите по-възрастни членове. Това че г-жа Нинова има номинации за председател на БСП не е трагедия, не е драма и е нещо, което е напълно естествено. Нещо повече, наличието на повече от един кандидат за председателското място говори за един добър капацитет на партията. Защото, представете си аналогични партии като ГЕРБ, дали биха могли да си позволят да имат повече от един кандидат за шеф.

Смятате ли, обаче, че лобито на Румен Овчаров докрай ще подкрепя Корнелия Нинова или в един момент ще я „изтъргува”, за да реши някои свои въпроси? Възможно ли е да се случи така? И друг път се е случвало… с други фигури…

Не бих коментирал точно този начин на изказ – лоби, търгуване… Все пак става въпрос за партийни дела и партийно отношение. Дебело искам да подчертая, че с това, което Румен Овчаров казва, човек невинаги може да е съгласен. Но анализите, които прави, дълбочината на проблемите, които поставя и решенията, които предлага, пак казвам – човек може да не е съгласен, но трябва да се вслушва в тях. Защото това е един сериозен политик, със сериозни позиции и в никакъв случай неговите изказвания не са леки. А колкото до това, дали ще се изтъргува или не – не искам да коментирам, все пак не сме на пазара и не продаваме яйца. Борим се за идеи, борим се за това в България да има нормална лява партия, защото в това състояние, в което сме днес, то е вредно не само за БСП, но и за цялата държава. В момента ние се броим за алтернатива, но с 38 депутати трудно можем да кажем, че сме реална такава.

И все пак, вие сте бил свидетел на предишни заседания на Конгреса, как една опредена фигура се оттегля в последния момент на битката, за да разчисти пътя на друг…

Има го това. Аз силно се надявам, че на този Конгрес точно това ще избегнем. Досега се създаваше внушение, че има пазар, че има предварителни договорки, че едни дават, за да вземат, договарят се, че ще направят отстъпки, за да има след това някакви привилегии и някакви позиции в едно следващо ръководство. Много се надявам този конгрес да бъде по-принципен. И нали това е идеята в крайна сметка. Защото именно това впечатление, че ние сме в ситуация на някакви вътрешни договорки между отделни лидери на отделни течения, групи и клики доведоха до това хората вече да не вярват на ръководството на партията. Като добавим и договорки на лидери на партията с други политически сили, които са далеч от нас като идейно разбиране и като виждане за развитието на държавата, резултатът днес е срутеното доверие в обществото към БСП. Когато допускаш пропуски в морала няма начин да бъдеш силен, защото хората вече не ти вярват. А над теб единствената сила е моралът. Ако другите партии могат да печелят, защото са десни, защото имат финансови ресурси, защото с тях участват в изборите, то на една лява партия силата й е в идеята и в битката за сърцата и умовете на хората. Ако ти си провалил морала, няма как да водиш тази битка.

Какво ви обнадеждава, че на предстоящия конгрес няма да има извънпартийни договорки? Тази силна подкрепа за г-жа Нинова не говори ли за това, че там има нещо подобно?

Пак се връщаме на г-жа Нинова. Аз мисля, че този проблем ще си го разнищваме на Конгреса. Не искам да сатанизирам г-жа Нинова. Има някакви такива приказки, че има бизнес интереси. Аз не съм бил свидетел на такива бизнес интереси. Надявам се г-жа Нинова да мисли нещата по начина, по който ги говори. Но това, което ми дава надежда е инстинктът за самосъхранение на БСП, на социалистите. Ние не за първи път сме изправени пред критична ситуация и винаги сме излизали под някаква форма по-силни. Не за първи път сме малка парламентарна група, имало е и други такива случаи. Помните, че бяхме не втора, а трета политическа сила през 2001 г. И въпреки всичко, макар да ни бяха отписали през 2005 г. спечелихме изборите. Лошото обаче е, че тези наши успехи по-нататък не ги капитализираме като последователна лява политика и увлечени в „общочовешки” цели, като например запазване на гражданския мир в държавата, както бе през 1997 г. или получаване на повече социални помощи и повече социална политика срещу въвеждането на плосък данък, както беше в периода 2005-2009 г. създаваме впечатлението за недостатъчна последователност. И в крайна сметка забравяме, че лявата политика не е само социални помощи. Лявата политика преди всичко е организиране на такава икономика на държавата, в която на първо място да бъдат поставени интересите на хората, а след това интересите на онези, които печелят много.

Защо БСП в лицето на своя елит се отказва от класическата си лява идентичност? И се опитва да твори центристки говор, действия и политики? А понякога дори и неолиберални. Очевидно това не я прави по-привлекателна за младите, но същевременно отпъжда и традиционните й гласоподаватели. Сякаш там горе нехаят за собствения си електорат, не полагат усилия да го привлекат…

Тази констатация е 100% вярна, но е малко остаряла. Тя е констатация за преди две години. Сега в момента сме започнали да се отказваме от този неолиберален модел, от социал-либералните идеи, които в крайна сметка замазват ляво-дясно, създават едни илюзии, че всичко в държавата опира до това каква ще бъде социалната осигуреност, каква пенсия ще получиш, дали има достатъчно помощи за майките – което е изключително важно, разбира се, но това са следствия. Това са неща, които при една нормално действаща икономика няма как да не се случат. Няма хора, които при действаща икономика да казват: няма да отделяме пари и ще създаваме социално напрежение. И тук вече е проблемът – каква икономика искаме да имаме като държава, каква икономика искаме да правим като партия. Дали искаме да бъде, така както е сега с абсолютно безконтролно развитие, включително чуждите инвестиции в България. Примери много. Не искам да влизам в популизма на АТАКА и на други популистки партии, но те имат своето основание да критикуват сключените концесионни договори за добив на наши подземни богатства, които в момента са дадени на абсолютна безценица. Също така договорите по приватизация на енергийни мощности и разпределителни предприятия, при които контролът на държавата окончателно е сдаден. Защото те правят това, което би правил всеки инвеститор, който не се интересува какво става в държавата, а се интересува само от свръхпечалби. И точно тук идва ролята на една лява партия, която да въведе повече държавност. Не говоря за национализация. Говоря за определяне на правила на играта, в които първият основен стимул за развиване на всяка икономическа дейност да бъде укрепване на държавата. И едновременно с това, гаранции за тези инвеститори, които имат намерение наистина да развиват индустрия, условия за нормалност. Тоест икономика, която от една страна дава възможност на частната инициатива да проявява своите движещи сили. Но в същото време държавата да бъде онзи контролен орган, който да насочва тази инициатива в посока на интересите на държавната политик. Може би с участието на едно, две, три държавни предприятия, които да бъдат един естествен регулатор на пазара. Защото, когато погледнеш как функционира държавното предприятие и частното предприятие, винаги ще има някакво сравнение. Ще дам един пример. Ако имахме едно държавно електроразпределително предприятие, което да работи на принципа, на който работят комуналните предприятия, т.е. с минимални печалби и големи обороти, тогава едва ли другите частни предприятия щяха да си позволяват такова безконтролно отношение. Ето тук, според мен, е основната разлика между лявото, либералното и дясното – ролята на държавата в определянето на тези отношения. Друго нещо, което искам дебело да подчертая е, че нашият конгрес има и друго важно значение. Няма как избирателите в една държава да повярват в една партия, при условие че самата партия не си е подредила къщичката. Естествено е да кажат – те сами себе си не могат да оправят и да се разберат помежду си, как ще управляват държавата? Затова, според мен, основната цел на нашия конгрес ще бъде идейно изчистване на това какво сме, защо сме, къде сме, какво искаме да правим, какви грешки сме допуснали. Включително и решенията, които се вземат на тъмно, създавайки внушения, а може и да са реалности, че има пазарни договорки. Когато ние успеем да си подредим така къщичката, че да стане нормална, сигурно тогава хората ще кажат: я виж, каква хубава къщичка са си направили. Дайте да им дадем шанса да направят и България такава къщичка. А не: дайте да им дадем шанса да превърнат България в същия този хаос, в който те са в момента.

Добре, но отвън погледнато нещата изглеждат по следния начин – Мишо Миков се опита да възвърне някакъв ляв дух поне на думи и веднага беше обвинен от евроатлантическото крило в БСП (Вигенин, Найденов и ко) в древен комунизъм.

Въздържам се да коментирам имена извън партийните форуми. Това, което вие наричате евроатлантическо крило, някои го наричат лявото крило на ГЕРБ в БСП.

Тогава да говорим без имена…

Да, но тези имена, които споменавате – някои от тях справедливо, други не, това са си наши партийни проблеми. Михаил Миков не само че се опита да въведе лявото, той продължава да го прави. Хубавото е, че това крило, за което вие говорите, получава все по-силен отпор в парламентарната ни група. Надявам се да го получи и на Конгреса. Това крило не е изолирано явление в европейския социализъм. Ако тръгнем да говорим за липсата на ляво и дясно, то тя тръгва от ПЕС и ЕНП. И аз постоянно се шегувам, че ако вземете програмните документи на тези две партии и махнете наименованието коя коя е и ги размените, самите те няма да разберат, че четат чуждия документ. Разлики там почти няма никакви. В Германия на последните парламентарни избори Германската социалдемократическа партия и левите имаха възможност да направят ляво правителство, но по неизвестни причини не го направиха. Аз мисля че проблемите не бяха личностни, както се представяха, а дълбоко принципни. Именно тази конвергенция на идеологията на германските социалдемократи към по-дясна и по-либерална политика беше причината да се направи тази коалиция. Иначе сега ни обясняват, че било защото Лафонтен не бил много предприемчив – това са приказки за хора, които се разхождат по улиците и не знаят за какво става въпрос. Точно това, което вие поставяте като въпрос, ние ще търсим отговор на Конгреса – къде ще минава тази разграничителна линия. Би било пълна утопия да считаме, че БСП в каквото и идеално състояние да е, ще може да управлява държавата сама. Предстоят коалиции, престоят тежки коалиции. И ако ние, като партия, не си изясним позициите, не си сложим онези демаркационни линии докъде можем да отстъпваме, положението с нашата партия ще бъде такова, каквото е и сега. Дори ако ни гласуват доверие, ако ние направим тези безпринципни договорки заради коалиции и участие във властта, ще се срутим още повече. Защото ако след вдигане не задържиш летвата, следва огромно срутване надолу. На местните избори ние въведохме понятието „леви стандарти”, бих казал леви рубежи. Ако тях не определим ясно и не ги съгласуваме с партията, а не само в тесен кръг в ръководството на партията, тогава нямаме бъдеще дори временно да вземем властта.

Освен идеологическите неясности, има и един друг въпрос. От години наблюдаваме едно кадрово безсилие и интелектуално изтощение, което е особено видимо в ръководните органи на БСП. Чия е вината за това?

Вината за това е от преди две години в ръководството и начина на управление на партията. Тогава решенията се вземаха в тесен кръг от хора. И за да се маскира това се създаваха т.нар. идейни течения. Тоест, отвън погледнато БСП беше едно широко ветрило от идейни течения, групи, мнения, становища и т.н., които обаче в крайна сметка не влияеха под никаква форма на тази малката групичка, която вземаше решенията.

А кой влияеше на тази група?

Ами те помежду си, с интересите, които защитаваха. Може би един от основните интереси е бил участието във властта, участието в управлението. Нещо като властомания или властофилия. Заразени от тази болест правеха най-различни компромиси и най-различни комбинации, което до голяма степен ги отдръпна от базата. Този кръг се изчерпва и интелектуално, и морално, загуби доверие и създаде впечатлението за елитарност, което в една лява партия е пагубно. Елитално може да има вдясно, където по-богатите са по-елитарни. В лявата партия няма как да има елитарност, там може да има интелектуалност.

А смятате ли, че последствията от този процес продължават да имат своето влияние?

За съжаление, няма болест, която да щракнем с пръсти и за един ден да изчезне. Да продължават. Имаме и ремисия, имаме и изостряния на състоянието. Курсът на лечение, който предприемаме е правилният, но може би лекарствата, които вземаме трябва да бъдат по-силни.

Има ли място във върхушката, в този образувал се преди години елит, една група „нови социалисти” – хора без идейна и дори семейна обвързаност с партията, а са по-скоро деца на „сините капитали”?

Това е нормално, когато кариерното израстване в един такъв затворен кръг е резултат не от идейно израстване, съчетано с организационно такова, а резултат на лична преданост към съответния ръководител. Тогава вече няма значение, дали си дете на син капиталист или колко си кадърен. Важното е да бъдеш лично предан. Тогава резултатите са точно тези, за които вие говорите.

Има ли изгледи БСП да покаже нещо различно на президентските избори тази година? При такъв слаб президент като Плевнелиев, БСП има реален шанс да обърне играта в своя полза, особено ако ГЕРБ сгреши и отново издигне Росен Плевнелиев.

Ще започна отзад напред. Доколкото съм запознат, ГЕРБ вече се разграничиха от Плевнелиев. Този, който върви с Плевнелиев се принизява и интелектуално, и политически, и културно, бих казал даже чисто човешки. Поради тази причина едва ли вече има някой, който да го припознава като свой. Освен той самият себе си и една малка клика около него, която по-скоро го използва като хранилка, а не като нещо, което да дава полза за държавата.

Колкото до това, дали имаме шансове – да, БСП има шансове да се представи добре на президентските избори. Проблемът в България е демографското състояние на държавата и начинът, по който се провеждат гласуванията. Както досега, така и в бъдеще кой ще бъде президент на България до голяма степен се определя не само от българите гласоподаватели. Разбирате ме, какво искам да кажа. На следващия Конгрес трябва да отделим внимание на това как работим с малцинствата. Защото ние, като Българска социалистическа партия, загледани в кръга, за който говорихме, абдикирахме от работата в селата с мюсюлманското население, с българите мохамедани. Изоставихме ги на една клика, която няма нищо общо с техните интереси, но използвайки религиозните догми се опитва да ги държи в подчинение. Иначе, по своята същност, по своя социален статус тези хора са по-близки до БСП, отколкото до една либерална партия, за каквато се брои ДПС.

Какви ще бъдат резултатите от изборите за президент зависи до голяма степен от нашето умение да мобилизираме патриотичните сили в България. Забележете, не казвам левите, десните или либералните. Казвам патриотичните сили, които да видят в нашия кандидат за президент един истински обединител на нацията, един човек, който поставя на първо място интересите на България пред всякакви други, в това число и евроатлантически ценности.

Евроатлантиците в БСП няма да могат да ви помогнат в тази посока в кампанията…

Мисля, че те са до такава степен минимизирани в България, че…

Говорим, за тези в партията.

Дори да се опитват да ни пречат, няма да успеят да го направят. Просто няма да ги забележим. Ще бъде нещо като мравката, която се опитала да спре слона.

Успя ли АБВ да осребри излизането си от БСП? Там има много ваши бивши колеги. Има ли път назад за АБВ, говори се дори, че се цели смяна на председателя, за да може АБВ да се завърна в БСП, как гледате на такъв вариант?

Когато говорим за АБВ, то е същото като ДПС. Там има ръководство от една страна, и обикновени хора, които са повярвали, че АБВ е алтернатива на онова което беше преди две години в БСП. Изведнъж се оказа, че това е алтернатива, но по-лоша. Тези хора, които в момента ръководят АБВ бяха навремето в ръководството на БСП. За тях с пълна сила се отнася онова, което казах за част от нашите ръководители – така наречената властофилия. Без нея не могат. За тях е болезнено състояние желанието да бъдат във властта, да участват във властта на всяка цена. И наистина – те платиха цената, за да бъдат във властта. Получиха си 30-те сребърника, които им бяха дадени. Мисля, че българският народ и техните членове виждат това много добре. Ако говорим за обединение на левите сили, аз не виждам това обединение да върви през върховете. То ще върви на идейната основа. Ще се случи тогава, когато тези хора видят, че БСП се е върнала на онези позиции, които винаги би трябвало да защитава, към лявото, към това което се нарича национално отговорна икономика, включително и здравеопазване, което да бъде безплатно, както е по Конституция, и образование, и култура. Не знам защо ние в последно време за култура не говорим, а резултатите ги виждате какви са по улицата. Едва тогава тези хора ще оставят ръководството на АБВ да си вирее някъде отделно и ще се върнат обратно. Тоест обединението на левите няма да стане чрез обединение на отделни леви сили, а чрез идеите, които би трябвало да ни обединяват. Аз никога не съм затварял врата на човек, който е търсел по-доброто и е искал да се върне към изконното си място. Но в същото време не мога да държа вратата отворена за онези, които са получили 30-те сребърника, а сега искат да получат още 30.

Младежката организация на БСП подобно на самата партия е в тежка идейна и кадрова криза. Продължават битките за това „кой да води бащина дружина”. Медийните акции за това, че в БСП се вливат много нови млади хора не отговаря на истината. Напротив, много интелигентни млади хора напускат БСП. Няма младежи и в листите. Защо БСП не е привлекателна партия за младежи, според Вас?

Вливат се. Малко пресилено е да кажем, че младите хора са отблъснати от БСП. Имах даже удоволствието преди две седмици да присъствам на една регионална среща на младежи социалисти в изборния ми район Сливен. Бяха се събрали младежи от осем области. Трябва да ви кажа, че ето това е нещо, което дава оптимизъм на такива като мен, че партията не е загинала. Защото там се поставиха въпроси, които нямаха нищо общо с ръководството на партията, нито кой ще бъде лидер на Младежкото обединение. Там се поставиха въпроси за това накъде върви България и къде е мястото на младите хора в тази държава. Говорим си за национален идеал, за национална кауза. Наистина, едно от нещата, които трябва много по-радикално да се предприемат е да се създадат условия първо в партията. Не говоря за условия на квотен принцип, защото не можем да разделим хората на млади и стари, на жени, мъже и ветерани. Един човек или е кадърен, или не е кадърен. Няма значение дали е млад или стар. Има млади хора, които са значително повече кариеристи и повече закостенели, отколкото възрастни хора. Млади хора, които са закостенели в един кариеризъм и за тях няма значение какви са средствата, с които постигат целите си. Ако разчупим този кръг, за който говорих окончателно, и отпушим възможността младият човек да се доказва не чрез пламенни речи от трибуната на съответното събрание, а с ежедневната си дейност (например в селата имаме голям застой в партийната си работа), ето едно поле за развитие на младия човек. Всеки млад човек да поеме едно село и да започне да извършва чисто партийна работа там. Това добра идея ли е? Това би означавало, че този човек има интерес партията да се развива, има интерес да я популяризира, има интерес идеята, за която се бори да намира съмишленици, да ги привлича, да ги убеждава.

Защо ГЕРБ много по-добре се справя в това отношение?

ГЕРБ са властови проект. Като такъв те използват всякакви властови инструменти, за да облагодетелстват своите членове. Уволняват чуждите и назначават своите. Държат техен контингент в системата на администрацията, държавните предприятия, дружества и пр., който си гласува за тях, защото знае, че иначе няма да се задържи там, тъй като не е кадърен, а е верен. Ние, за съжаление или за радост, вече не сме властови проект, ние сме партия, която защитава идеи. Точно в това противоборство между властта и борбата за идеите, ние не трябва да правим компромиси. Защото пак ще стигнем до морала. Кое е морално, кое не е. И кое може на ГЕРБ да му бъде простено, защото това им е политика, начин на поведение и на живот. Ако БСП направи и една десета от това, което прави ГЕРБ, ще й бъде вменено като смъртен грях. Затова нашата битка, нашата цел трябва да бъде за сърцата и умовете на младите. За онези деца, които смятат, че България и това което се случи на 3-ти март, не са някакво епизодично явление, а са ежедневие, което трябва да се защитава всеки ден. Помните какво стана сега на 3-ти март на Шипка, нали? България не е само Шипка и не е само 3-ти март. България е работното ти място, България е семейството ти, България е и улицата, България е и ресторантът, в който ходиш и пр. Ако ти имаш чувството, че България заслужава да я защитаваш, но в същото време и тя като държава взема всички мерки да ти осигурява достоен живот, мисля че тогава ще бъдем една достойна за завист нация.

Ако се върнем на онзи млад човек, който върши партийна работа на село, какво му предлага БСП? Захранен с патриотични чувства, той може да остане гладен на село.

Да, този въпрос е изключително важен, но ние нямаме такова решение като това на ГЕРБ, че понеже работи на село, ще му осигурим работа. Пирамидата на финансиране на партията може да бъде обърната по малко по-различен начин. От 11 лв., които се събират на член, не 1 лев да отива надолу в партийната организация, а малко повече пари да отиват там, за да има възможност за тази работа. Най-малкото, което може да се направи за този човек, е да не харчи собствени пари. Да не говорим, че даже и по времето на БКП имаше платени партийни агитатори. Не казвам сега да бъдат платени агитатори, но всеки труд трябва да получи своето измерение под материална или морална форма. Това не трябва да бъде собствена инвестиция в обществена полза. Въпросът ви е много правилен, защото ако ние го пратим този човек и му кажем „оправяй се там и виж как ще вървят нещата, от теб чакаме само резултати, но нищо не ти даваме”, няма как да стане. Това е възможност да проверим човека, дали има съответните организационни качества, а ние да го осигурим материално, за да си свърши работата като хората.

Българската държавност е в тежка криза. Една „голяма коалиция” ГЕРБ-БСП, подобно на тази в Германия, ще бъде ли от полза на нашата държава?

Аз преди малко казах, че България трудно може да бъде управлявана от една партия. Въпросът с коалициите трябва да се реши при нас вътре в партията – докъде можем да правим отстъпки в една бъдеща коалиционна политика. Тоест да заявим позиции, от които няма да отстъпваме под никаква форма. Ако в едни бъдещи коалиционни разговори се стигне до това, че тези позиции няма да бъдат нарушавани, тогава мисля че няма проблем с това с кого ще направим коалиция. Не са толкова много тези наши изисквания – повече държавност, върховенство на закона, а не върховенство на премиера. В момента живеем в такава държава, в която законите нямат никакво значение, важното е едно телефонче от Брюксел. А ние искаме икономика, която да е социално насочена, със създаване на работни места, а не с източване на природни ресурси. Диференцирани ставки върху ДДС за детски стоки, ежедневни храни и лекарства. Прогресивно подоходно облагане, но не онова, което някои колеги разбират от 2000 лв. нагоре, а онова което се базира на социалната политика. Няма как да въведеш прогресивно подоходно облагане и да са доволни всички. Ако предложиш една такава система, отваряш една огромна дупка в бюджета на държавата. Прогресивното подоходно облагане трябва да се базира на такива ставки, които са близки до социалната структура на обществото. Например базиране на средната заплата, т.е. до средната заплата с едни ставки, а от средната нагоре започват да се вдигат. Тогава вече няма да има дупка в бюджета, а напротив, ще има повече приходи. Социална политика, насочена срещу социалното отпадане на хората. Ето ви няколко неща, които биха могли да бъдат заложени. Те трябва да бъдат подложени на широко обсъждане в партията, преди всяка коалиция. А не да сервираме на нашите членове: „Ние умните решихме, че за вас ще е по-добре да направим това.” Това е друга грешка на ръководството на партията, че „ние умните решаваме, вие ще ни слушате, вместо да ви питаме какво искате.”

Колкото до широката коалиция, аз в момента съм силно скептичен към нея, защото ГЕРБ играят ролята на енергиен вампир, изсмукващ силите на малки политически проекти като Реформаторския блок. Вие знаете, че те влязоха идейно вътре, с гласоподаватели, които имат точно противоположната на нашата идейна насоченост. И те в момента ерозират. Ерозират на базата на това, дали са получили 30 сребърника или не са ги получили. Даже някои са ги получили, но в момента се срамуват и казват: абе аз тия 30 сребърника ги получих, ама не съм съгласен с това, което се случва при вас, но тия 30 сребърника ще си ги държа в джоба. И ако това бъде целта – да имаме министерски постове в едно такова правителство, участие на всяка цена, то аз съм категорично против една такава политика. Иначе, ако става дума да се правят цивилизовани коалиционни разговори, с широко участие и допитване до партията, ние имаме механизмите това нещо – да се направи бързо, експедитивно, ако трябва на ниво областни ръководства на партията. В рамките на две седмици този процес в БСП може да бъде организиран, решаваме въпроса колективно и утре излизаме със силата не на 5 човека, които са взели решението, а на една партия, която седи зад него. А именно, аз бих дал пример – едно безотговорно отношение към Европейския съюз. Това, което и в момента. България има безотговорно отношение към ЕС със своето послушание на всичко, което се случва там, защото става съучастник на процеси, които нямат общо с интересите на Европа. Вместо да бъде една камбанка, която да каже вижте вие тук правите грешка, вижте тук нещата вървят зле, ние чакаме като кокошката да снесем яйцето и тогава започваме да кудкудякаме. Както онзи ден Борисов започна да кудкудяка от Брюксел какво се било случило. Неговите хора още не са построили грам ограда. Стои онази старата, която омразният нему Орешарски построи. В момента правим някакви учения на армия и полиция, в която участват две бронирани машини, сякаш тези две бронирани машини трябва да пазят входа на президентството някой да не влезе вътре, а не границата на държавата. Едно такова поведение на нашите политици създава и онзи евроскептицизъм в България, който донякъде има основание. Защото нашите интереси са потъпкани и никой не ни брои за нищо. Имаме ангажименти да пазим външни граници на Европа, но нямаме дори моралната подкрепа да сме част от Шенген. Понасяме всякакви щети от европейски решения, но в същото време и всякакви санкции, които се налагат от европейските институции. Всъщност ние сме онези, които Европейският съюз е взел, за да ни сочи като лошия пример: „Ето вижте ги онези там! Те дори да слушат, пак са лоши.” Ако такава политика ни бъде предложена от някой коалиционен партньор няма как да направим коалиция с него, абсурд!

Ами националният суверенитет и националната сигурност?

Те също не могат да бъдат разменна монета. Нищо, че сме социалисти. Когато си социалист, не означава да си догматик. Понеже лявата идея включва обща солидарност, разширяване на границите, съчувствие към всички – така погледнато е догматично. Всяка идея си има конкретно измерение в определен отрязък от историческия период на определено място в света. Изправени сме пред вълна от хуни, идват грабят, убиват, унищожават, една вълна от хора, които не са приспособени към нашата цивилизация в никаква форма, има пропаст – и културна, и интелектуална, и цивилизационна, и ценностна, и всякаква. Хора, които няма как да бъдат интегрирани. А ние казваме: „Да, ние ще бъдем солидарни с тях”. Събитията в Кьолн показват до какво води една такава солидарност. Брюксел е още едно такова доказателство, Париж преди това. Не можем да говорим за генерална съпричастност. Тя трябва да бъде конкретна, към съответния човек, към съответния случай, който трябва да бъде разгледан. Бежанец ли си и бягаш оттам по икономически причини, или си 30-годишен млад мъж и си решил да пренесеш джихада в Европа?! Това са различни неща. И те трябва да бъдат конкретно решавани.

Колкото до суверенитета – суверенитетът на държавата в момента, в който е приела да бъде част от Европейския и евроатлантическия съюз, е бил частично сдаден. Такива са правилата на играта. Но това, че ние сме се отказали частично от суверенитета, е било с две цели. От една страна икономически просперитет, т.е. плащаме с част от суверенитета си, за да получим повече икономика. И от друга страна – повече сигурност. Както виждаме и двете за България някак си не се случиха, нищо че европейските пари са много. Те може да са много, но къде се изпокриха? Някой от българите, от обикновените граждани разбра ли дадоха ли ни икономика, създадохме ли производствени предприятия, услуги или селско стопанство, които да отговарят на интересите на хората? Малки и средни предприятия, които да бълват продукция, да създават работни места? Не, построихме магистрали, които глътнаха парите. Създадохме латифундисти, десетина фамилии в България, които владеят над 70% от земята и субсидиите, които получават ги осребряват във вили и яхти по Лазурния бряг. Сигурността виждаме каква ни е.

Но ние подарихме суверенитета на държавата, без никой да е поискал това от нас.

Да, точно така. Много правилно. Но това, което искам да подчертая е, че този отказ от суверенитет в никакъв случай не означава отказ от националните интереси. Още повече, че има и защитни механизми, предвидени в тези организации. Решенията се вземат с консенсус. И ако ти усещаш, че твоят национален интерес не е защитен, никой не ти пречи да кажеш: аз няма да гласувам за това. Нашият премиер показваше мускули на 60 тракториста, които бяха блокирали границата и казва: „Аз сега ще ида в Брюксел и ще кажа, че налагам вето на решенията, докато тия 60 човека не си отидат.” А защо не отиде в Брюксел и не каже: „Докато не станем пълноправен член на Шенген, аз няма да гласувам нито едно решение, свързано със сигурността на Европа.” Ще те приемат ли? Ще те приемат, можеш да бъдеш сигурен, след като на една Турция с нейното нарушаване на човешки права, й паднаха на колене. Но трябва да имаш политическа отговорност, трябва да имаш политическо съзнание, че си премиер на държавата, а не човек, който обича да го потупват по рамото и да го галят по главата папи и други такива. Означава да си човек, който отговаря за държавата, за нейната сигурност и имаш дупцето да се противопоставиш на нещата, които застрашават сигурността на България.

Как ще обясните изключително слабата медийна политика на БСП? В медиите се появяват изключително „стари физиономии”, които говорят с клишета. В БСП няма ли по-подготвени и по-модерно говорещи нови лица? Медийният образ на партията рефлектира директно върху електората. Този въпрос е един от най-важните…

Тук сте абсолютно права. И не само върху електората, той рефлектира въобще върху отношението на обществото към нас. Медийният образ на партията в момента се изгражда до голяма степен от жълтите новини, които ние сами пораждаме. Кой срещу кого, за какво, как, къде и поради какви причини се е преборил. Нещо повече, това което вие казвате за старите муцуни, то е естествено развитие на нещата, за които досега си говорихме – откъсване от основните идеи, опит за самозатваряне и самодостатъчност на ръководството. Говоря за предишното ръководство. Надявам се сегашното, ако продължи да бъде то, защото Конгресът ще реши то ли ще бъде, да бъде по-решително и по-безкомпромисно в тази битка. Това е нещо, което горещо ще го препоръчам на Конгреса, защото хората очакват промяна. Но промяната не означава промяна на Иван с Петкан. Понякога промяната на Иван с Петкан е по-лоша. Реториката, която звучи красиво, понякога крие други интереси, които не са толкова свързани с бъдещето на партията. Промяната, която очакват хората, е решителност в действията, в отстояването на позициите, както и отваряне към обикновения член на БСП. В тази връзка, горещо бих посъветвал председателя, който и да бъде избран на този Конгрес, първо да отиде и да стисне ръката на всеки жив социалист в България. Да се види очи в очи с него и да го чуе. И ако може, да го разбере. Това е първата необходима крачка за едно организационно оздравяване на партията и за сверяване на часовниците на ръководството с обикновените хора. Има огромна пропаст между онова, което мислим, че очакват от нас и онова, което наистина очакват от нас. В крайна сметка онези хора долу си викат: „Абе, вие с какво се занимавате там горе? Какви интереси защитавате? Какво е това, което говорите?” И тук ще опрем до медийната политика. Под формата на шега много пъти ме питат, защо нямаме собствена телевизия. И аз много пъти отговарям, че докато БСП има вида на конфедерация на клубове по интереси, а не на едно идейно обединение около политики, идеи и цели, трудно е да има телевизия, защото няма как да раздадеш ефирно време на клубовете на квотен принцип. Ще стане трудно, а хората хептен няма да ни разберат тогава. Представяте ли си този хаос, който е сега да го пуснем по телевизията? Как ще изглежда? Но това под формата на шега. А иначе ми се струва, че има и в тази част разчупване, защото има млади хора, които излизат и защитават позиции: Жельо Бойчев, Георги Свиленски, Стоян Мирчев. Съвсем нови, съвсем млади депутати, които между другото, забележете, са минали през огъня на Столична община. Те не са взети от улицата и не са сложени там, защото са били предани на някого, а защото са се доказали като борци и умеят да говорят. А иначе, медиите са затворени за нас, уви. Но не е точно така, и това не е вярно, защото аз например не мога да се оплача от липса на медийно внимание. Все намирам по някакъв начин нещо да кажа, нещо да завъртя, нещо малко по-остро да кажа, за да могат медиите после сами да ме търсят да питат какво съм направил. Това също е начин на водене на политика. Като не те търсят, защото не са се сетили за теб, да ги подсетиш, че съществуваш. В това число, ако трябва и да се разходиш до трибуната заплашително към някой министър. Това ти дава възможността после да обясняваш в продължение на две седмици пред различни медии и в различни формати защо си го направил, какво е било това действие и покрай цялото това нещо да кажеш, че това не е било някаква агресия, а напротив – звънецът, който сме ударили например в областта на здравеопазването. Но сега вече ние ще можем да кажем – помните ли, казахме ви. Но това е пак въпрос на обиграност, въпрос на готовност понякога да бъдеш малко по-неудобен, да бъдеш бодящ като трънче в петата и тогава ти обръщат внимание медиите. Въпрос на взаимност.