Кюрдите вероятно ще имат решаваща роля за изхода от турските парламентарни и президентски избори на 24 юни 2018 г.

Останаха едва няколко дни до едно от най-важните събития в Близкия изток – предсрочните парламентарни и президентски избори в Турция. Те ще се проведат на 24 юни и ще отбележат преминаването към новата президентска система на държавно управление, която беше одобрена с резултатите на миналогодишния референдум. Срещу управляващия вече 16 години държавното кормило Реджеп Ердоган, който този път се кандидатира за поста президент от коалиция на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и Партията на националистическото действие (ПНД), ще се изправят кандидатът на основната опозиционна Републиканска народна партия (РНП) Мухарем Индже, кандидатът на опозиционната „Добра партия” Мерал Акшенер, лидерът на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) Селахатин Демирташ, който се намира в затвора, кандидатът на ислямистката националистическа „Партия на щастието” Темел Карамолаоглу, а също така и кандидатът на партия „Родина” Догу Перинчек.

Интригата се завързва, а версиите за възможното развитие на събитията са невероятно много. Турските социолози са претрупани от работа. Почти ежечасно те провеждат проучвания за настроенията на електората и публикуват резултати, някои от които изглеждат сензационно. Така например, 10 дни преди изборите се появи информация за спад в рейтинга на Ердоган с 1,6%. Сега той е 47,1%, което е очевидно недостатъчно за победа още на първи тур. В същото време рейтингът на Индже за същия период се е увеличил от 25,8% на 27,8%. Руската информационна агенция REGNUM наблюдава хода на избирателната кампания по турските телевизионни канали. По нейни оценки по-голямата част от тези телевизии предпочитат да игнорират опонентите на Ердоган. Изявленията на различни западни политици и американски издания, че „правителствата на страните от Запада трябва да обезпечат честността и прозрачността на президентските и парламентарни избори”, се тълкуват като опити „на външни сили за вмешателство във вътрешните работи на Турция, за да повлияят на резултатите от изборите в свой интерес”.

Ердоган разглежда всичко това като желание на Запада да „попречи на възстановяването на влиянието и предишната слава на Османската империя”. Следва да се отбележи, че никога в своята нова история Анкара не е работила при условия на толкова голямо външнополитическо „натоварване”, преминавайки от една криза в друга. Това води към мисълта, че външната политика на страната често се превръща в инструмент за решаване на вътрешнополитически въпроси. В този план на Ердоган му помага фактът, че неговите опоненти имат малък или почти никакъв опит в решаването на международни проблеми и техните изявления са лишени от каквато и да е разработена доктринална основа. На практика обаче Турция остава въвлечена в гражданската война в Сирия, в проблеми с Гърция по въпросите, свързани с границите, природните ресурси и разделения остров Кипър, в сложни отношения с Израел заради статута на Йерусалим, в остри разногласия с Египет, в напрежение с редица държави в Персийския залив, включително Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, както и в опити да се укрепи по африканското крайбрежие на Червено море.

Към това се прибавят отношенията с Европа и изгубените перспективи за влизане в Европейския съюз, както и задънената улица в диалога със САЩ и други съюзници в НАТО, особено по кюрдския въпрос. В същото време Ердоган и неговият екип подчертават своите добри отношения с Русия, въпреки че от време на време, както отбеляза турското издание Ahval „я захапват леко по темите Украйна и Грузия”. В тази връзка германското издание Handelsblatt иронично коментира, че за Ердоган „Русия често се оказва отдушник, през който той излива яростта си към Запада, без това да означава, че е формирана стабилна ос срещу Запада.” Трудно е обаче хората в Турция да се докоснат до голямата външна политика. Друга е обаче, ситуацията в икономиката, където събитията изобщо не се развиват гладко. Наистина, както пише наблюдателят на ТАСС Кирил Жаров, Ердоган често свежда речите си до многобройните постижения на ръководството на страната за последните 16 години и сочи с пръст „нищо не направилите индивиди” от опозицията. Както счита професорът по икономика от Университета „Мармара” в Истанбул Ибрахим Озтюрк, в действителност потенциалът за привличане на преки чуждестранни инвестиции днес е съпоставим с този на други бързоразвиващи се страни с формираща се пазарна икономика, но той не се реализира. Националната валута се обезценява, а безработицата расте.

Именно успехите в икономиката бяха една от причините за подкрепата на избирателите за Ердоган и управляващата партия. Експертите смятат, че в бъдеще пред Турция неизбежно стои етап на болезнени реформи във финансовата и банковата сфера. По линия на тези проблеми е насочена атаката на опозицията – конкретно на кандидата на Републиканската народна партия, който публично изглежда по-свеж от изморения Ердоган. Мухарем Индже говори и критикува президента достатъчно убедително, който, между другото, не му отстъпва в това отношение и също е превъзходен оратор. Харизмата на Ердоган обаче залязва. Той все по-трудно успява да намери аргументи, с които да оправдае нарастващия си авторитаризъм и отказва да отмени извънредното положение, въведено в страната след неуспешния опит за държавен преврат през юли 2016 г. По данни на американското списание Time, Турция влиза в петица на страните в света, които преживяват най-значително изтичане на милионери и представители на т.нар. образована класа, а самото турско общество е дълбоко политически и социално поляризирано. Въпреки всички опити за създаване на стабилно мнозинство, което да е основа на режима на Ердоган, половината от страната е против днешния президент и не иска да го признае за национален лидер.

Въпреки това обаче, трудно може да се повярва в перспективата за смяна на Ердоган. Той е най-ловкият турски политик за последните няколко десетилетия и не трябва да бъде подценяван. Ердоган винаги успява да свърже вътрешния дневен ред с външната политика, да формира митична основа за собственото място на Турция в света и да излезе с вдъхновяващи, но практически трудно реализуеми идеи. В същото време експертите твърдят, че той може да се препъне в кюрдската тема, тъй като кюрдите считат, че са измамени. През 2013-2015 г. те се съгласиха да се включат в мирен процес с властите, който след това беше провален. Към това се прибавя войната на Ердоган с кюрдите в Ирак и Сирия. Смята се, че изходът от настоящата предизборна кампания в Турция може да бъде решен от кюрдите, или по-точно – от тези сили, които стоят зад тях. Засега обаче може само да разсъждаваме над различните варианти за развитие на събитията. На 24 юни турците ще дадат гласа си за шестте кандидати, но на втория тур, ако изобщо той се състои, най-вероятно в битка за президентския пост ще се изправят Ердоган и Индже. Последният е на 54 години и е депутат в парламента от 2002 г.

Що се касае до резултатите от парламентарните избори, то вероятно Партията на справедливостта и развитието и влязлата в коалиция с нея Партия на националистическото действие няма да получат мнозинството мандати и така няма да са в състояние да решават еднолично законодателните въпроси. На това място започва ожесточената борба за бъдещето на Турция. Тази страна често е непредсказуема.

Автор: Станислав Тарасов

Източник: REGNUM