Ако трябва да идентифицираме какво подхранва американскaта глобална хегемония, то в този процес ще се открои ролята на долара. Поради тази причина е необходимо да бъде проучена дълбочината на ефекта на долара върху световната икономика, за да се разбере последвалият геополитически развой на събитията през последните няколко десетилетия.

Причината, поради която доларът играе толкова важна роля в световната икономика, се дължи на следните три основни фактора: на петродолара, на долара като световна резервна валута, както и на решението на Никсън от 1971 г. доларът вече да не е конвертируем в злато. Както лесно можете да се досетите, петродоларът силно повлия върху специалните права за тираж (т. нар. „кошницата от валути” – SDR basket), превръщайки долара в световна резервна валута, което предвеща сериозни последици за глобалната икономика, поради решението на Никсън да премахне конвертируемостта на долара в злато. По-голямата част от проблемите за останалата част на света започнаха от комбинирането на тези три фактора.

Долар – петродолар – злато

Смята се, че най-голямата геоикономическа промяна през последните 50 години вероятно е била въведена през 1973 г. със споразумението между Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), Саудитска Арабия и Съединените щати за продажбата на петрол единствено и само в долари.

Ако трябва да сме по-конкретни, заедно със саудитския крал Фейсал, Никсън уреди саудитците да приемат единствено долари при плащанията за нефт и свързаните с него инвестиции, като обменят милиарди долари в американски съкровищни бонове и други финансови средства, базирани на долари. В замяна на това, Саудитска Арабия и други страни от ОПЕК попаднаха под американска военна защита. Това напомня за уговорка в мафиотски стил: саудитците са задължени да правят бизнес в щатски долари според условията, определени от САЩ, за което са предоставени твърде оскъдни аргументи, а в замяна на това получават силна защита.

Вторият фактор, който вероятно е дори по-съществен за глобалната икономика, е този, че доларът се превръща в световна резервна валута и запазва доминиращата си роля в Международния валутен фонд (МВФ) от 1981 година насам. Ролята на долара, която очевидно е обвързана с търговията с петродолар, почти винаги е запазвала дял от повече от 40% от валутната кошница, докато еврото е задържало стабилен дял от 29-37% от 2001 година насам. За да бъде разбрана прогресиращата икономическа промяна е достатъчно да се отбележи, че юанът сега е окончателно включен във валутната кошница с първоначален дял от 10%, който е непосредствено по-висок от йената (8,3%) и от британската лира (8,09%), но е значително по-малък от долара (41%) и еврото (31%). Бавно, но сигурно юанът започва все по-често да се използва в световната търговия.

Причината, поради която Съединените щати са успели да подхранят това глобално търсене на долари, е свързана с необходимостта други държави да разполагат с долари, за да имат възможност да купуват петрол и други стоки. Например, ако една боливийска компания изнася банани за Норвегия, начинът на плащане изисква използването на долари. Следователно Норвегия трябва да притежава американска валута, за да заплати за стоките и да ги получи. По същия начин доларите, които получава Боливия, ще бъдат използвани за закупуване на други стоки от първа необходимост, като петрол от Венецуела. Може да звучи невероятно, но на практика допреди няколко години всички страни използваха американски долари, за да търгуват помежду си, дори и държави, които бяха настроени срещу Америка и срещу империалистическата политика на САЩ.

Тази упорита употреба на долара има някои опустошителни ефекти по света. Първо, по-интензивното използване на американската валута, заедно с решенията на Никсън, създадоха икономически стандарт, основан на долара, който скоро замени благородните метали като злато, които бяха стандартът за глобалната икономика в продължение на години. Това доведе до огромна нестабилност и до икономически системи, които през следващите години създадоха катастрофални финансови политики, както се видя през 2000 г. и 2008 г. например.

Основният източник на икономическа сигурност се прехвърля от златото върху доларите, по-специално към американските съкровищни ​​бонове. Тази огромна промяна на практика позволи на Федералния резерв да печата долари без ограничения (с лихвени проценти за заеми от Федералния резерв (FED) от около 0%, както се видя през последните години) с ясното съзнание, че търсенето на долара никога няма да спре, тъй като поддържа живи огромни сектори от частни и публични предприятия (като например фракинг индустрията). Това зададе курса към глобална икономическа система, основана на финансови инструменти като деривати и други ценни книжа вместо злато. Правейки това в своя полза, САЩ създава условия за нов финансов балон, който може дори да срине цялата световна икономика, когато се спука.

САЩ се оказват в завидната ситуация да могат да отпечатват хартийки (неформални разписки за дълг – IOU's), които не са обезпечени със злато, а след това да ги обменят за реални стоки. Това икономическо споразумение позволи на Вашингтон да постигне безпрецедентно стратегическо преимущество пред своите геополитически опоненти (първоначално СССР, а сега Русия и Китай), а именно практически неограничени възможности за харчене на долари, дори ако натрупа държавен дълг с астрономически размери (около 21 трилиона долара). Дестабилизиращият фактор за глобалната икономика е способността на Вашингтон да акумулира огромни суми към държавния дълг, без да се тревожи за последствията или дори за недоверието спрямо долара, което може да имат международните пазари. Страните просто се нуждаеха от долари, за да търгуват и купуваха американски съкровищни бонове, за да разнообразят финансовите си активи.

Настоятелното използване на долара като средство за плащане за почти всичко, съчетано с почти безкрайния капацитет на Федералния резерв за отпечатване на пари и на държавната хазна за издава бонове, доведе до това доларът да се превърне в основно безопасно убежище за организации, държави и личности, които легитимират тази извратена финансова система, която засегна глобалния мир в продължение на десетилетия.

Доларите и войната: Това ли е краят?

Проблемите за Съединените щати започнаха в края на 90-те години на миналия век, в момента на разширяване на американската империя след разпадането на Съветския съюз. Посочената геополитическа цел беше постигането на глобална хегемония. С възможност за неограничени разходи и идеология, основаваща се на американската изключителност, този опит изглеждаше възможен за политиците в Пентагона и на „Уолстрийт”. Ключов елемент за постигането на глобална хегемония беше да се попречи на Китай, Русия и Иран да създадат евразийска зона за интеграция. В продължение на много години, и поради различни причини, тези три страни продължиха да развиват мащабна търговия в щатски долари, като се подчиниха на икономическия диктат на една измамна финансова система, създадена да облагодетелства Съединените щати.

Китай трябваше да продължи да изпълнява ролята си, а именно да се превърне във фабриката на света, като винаги е приемала доларови плащания и е купувала стотици милиарди американски съкровищни ​​бонове. При управлението на Путин, Русия почти веднага започна процес на дедоларизация, погасявайки чуждестранни дългове в долари, опитвайки се да се отърси от този икономически натиск. Днес Русия е една от страните в света с най-малък обем държавен и частен дълг, деноминиран в долари, а скорошната забрана за използването на американски долари на руските пристанища е последният пример за това. За Иран проблемът винаги е бил представляван от санкции, което е създавало големи стимули за заобикаляне на долара и намиране на алтернативни средства за плащане.

Решаващият фактор, който промени начина, по който се възприемат страни като Китай и Русия, беше финансовата криза от 2008 г., както и нарастващата агресия на САЩ още при събитията в Югославия през 1999 г. Иракската война, заедно с други фактори, възпрепятства възможността Саддам да започне търговия с петрол в евро, което застрашаваше финансовата хегемония на долара в Близкия Изток. Войната и трайното американско присъствие в Афганистан подчерта намеренията на Вашингтон да продължат да обграждат Китай, Русия и Иран, за да предотвратят евразийската интеграция. Естествено, колкото повече доларът се използва в световен мащаб, толкова повече Вашингтон има възможността да увеличава военните си разходи. За Съединените щати плащането на 6 трилиона долара (цената на войните в Ирак и Афганистан) е безпроблемно, а това е несравнимо предимство пред страни като Китай и Русия, чиито военни разходи са съответно на пето и десето място.

Многократните неуспешни опити за завладяване, разрушаване и контролиране на Афганистан, Грузия, Ирак, Либия, Сирия, Донбас, Северна Корея, Египет, Тунис, Йемен и Венецуела, имат значително въздействие върху схващането за американската военна мощ. Във военно отношение, Вашингтон се сблъсква с множество тактически и стратегически поражения, като възстановяването на Кримския полуостров като част от Русия, при което Запада не успя да реагира. В Донбас съпротивата причини огромни загуби на подкрепяната от НАТО украинска армия.

В Северна Африка Египет вече е под контрола на армията, след опит да превърне страната в държава, контролирана от „Мюсюлмански братя”. След като беше унищожена, сега Либия е разделена на три части. Също като Египет, тя изглежда благоразположена спрямо Москва и Пекин. В Близкия Изток Сирия, Турция, Иран и Ирак все повече сътрудничат при стабилизирането на регионалните конфликти, а където е необходимо са подкрепени от руската военна сила и китайската икономическа сила. И, разбира се, Северна Корея продължава да игнорира американски военни заплахи и напълно е развила конвенционалните и ядрените си оръжия, като смята заплахите на САЩ за несъстоятелни. 

Цветните революции, хибридната война, икономическият тероризъм и опитите за дестабилизиране на тези страни имат опустошителни последици за военните възможности и ефективността на Вашингтон. Много държави считат САЩ за масивна военна машина, която полага неимоверни усилия, за да получи това, което иска, трудно постига ясни общи цели и дори няма способността да контролира държави като Ирак и Афганистан, въпреки огромното изумителното си военно превъзходство.

Никой не се страхува от вас!

Допреди няколко десетилетия всяка идея за отклоняване от петродолала се разглеждаше като пряка заплаха за американската глобална хегемония, изискваща военна реакция. През 2017 г., като се има предвид спадът на доверието спрямо САЩ в резултат от предизвикването на войни срещу по-малките държави (като се оставят настрана Русия, Китай и Иран, които разполагат с военни възможности, с които САЩ не са се сблъскали повече от седемдесет години), много страни бяха засегнати от обща рецесия заради системата, базирана на долара.

През последните години за много народи, които се противопоставят на Вашингтон, стана ясно, че единственият начин за адекватно удържане на последиците от разпадането на американския империализъм е прогресивното отказване от долара. Това служи за ограничаване на възможностите на Вашингтон за военни разходи чрез създаване на необходимите алтернативни инструменти във финансовата и икономическата област, които ще премахнат надмощието на Вашингтон. Това е от съществено значение в руско-китайско-иранската стратегия за обединяване на Евразия, като по този начин САЩ бъдат отпратени и обявени за ирелевантни.

За Пекин, Москва и Техеран дедоларизацията се превърна в стратегически приоритет. Елиминирането на неограничения разходен капацитет на FED и на американската икономика означава ограничаване на американската империалистическа експанзия и намаляване на глобалната дестабилизация. Китай, Русия и Иран положиха основите за важни промени в глобалния ред.

САЩ се простреляха в крака, като ускориха този процес, като отстраниха Иран от системата за финансови транзакции SWIFT, проправяйки пътя за китайската алтернатива, известна като CIPS, и налагайки санкции на страни като Русия, Иран и Венецуела. Това ускорява също и добива и изкупуването на злато в Китай и Русия, което е в разрез с положението в САЩ, тъй като има слухове, че FED вече не притежава злато. Не е тайна, че Пекин и Москва се стремят към обезпечена със злато валута, ако или когато доларът се срине. Това принуди страните, които не могат да бъдат подложени на натиск да започнат да работят чрез алтернативни финансови системи и в среда, в която не се използват долари. 

Дедоларизиране

Пекин започна да упражнява силен натиск върху Рияд, за да започне да приема плащания на петрол в юани вместо в долари, каквито се приемат в други страни – като Руската федерация например. За Рияд това е почти екзистенциален проблем. Рияд е в деликатна ситуация, тъй като оставя долара да бъде обвързан с петрола, въпреки че неговият основен съюзник, САЩ, следва противоречива стратегия в Близкия Изток, както се вижда от Съвместния всеобхватен план за действие (JCPOA). Иран, основният регионален враг на Саудитска Арабия, успя да вдигне санкциите (особено наложени от европейските страни), благодарение на JCPOA. Заедно с това, Иран успя да постигне историческа победа със своите съюзници в Сирия, като по този начин придоби първостепенна роля в региона и се стреми да придобие голямо влияние. 

Рияд е длъжен да се подчини на Съединените щати, които са му съюзници, но не се интересуват от съдбата на Саудистка Арабия в региона (Иран има все по-голямо влияние в Ирак, Сирия и Ливан и дори е конкурентноспособен на петролния пазар). Китай е най-големият клиент на Рияд, а като се вземат предвид споразуменията с Нигерия и Русия, Пекин може спокойно да спре да купува петрол от Саудитска Арабия, ако Рияд продължава да настоява за плащания само в долари. Това сериозно би навредило на петродолала – една извратена система, която най-много засяга Китай и Русия.

За Китай, Иран и Русия, както и в други страни, дедоларизацията се превърна във въпрос, чието разрешение не търпи отлагане. Броят на страните, които започват да виждат ползите от децентрализираната система, за разлика от системата на щатския долар, се увеличава. Иран и Индия, но и Иран и Русия често търгуват с въглеводороди (основните компоненти на нефта и природния газ) в замяна на стоки от първа необходимост, като по този начин заобикалят американските санкции. По същия начин икономическата мощ на Китай му позволява да открие кредитна линия за 10 млрд. долара в полза на Иран, за да заобиколи скорошните санкции.

Изглежда, че дори Северна Корея използва криптовалути като биткойн, за да купува нефт от Китай и да заобикаля санкциите на САЩ. Венецуела, която има най-големите запаси от петрол в света, току-що предприе исторически ход и се отказа напълно от продажбите на петрол в долари. Тя обяви, че ще започне да получава пари от валутната кошница, но изключи щатските долари. (Това е най-голямата промяна, настъпила през последните 40 години). Пекин ще закупи газ и нефт от Русия, плащайки в юани, а Москва веднага ще може да конвертира юаните в злато, благодарение на Шанхайската международна енергийна борса. Този механизъм, който обединява газа, юана и златото е знак за революционна икономическа промяна чрез постепенното отказване от долара в търговията.

Автор: Федерико Пиерачини

Източник: Strategic Culture

Превод: Десислава Пътевa