За поредните битки във войната за българското правосъдие, за интересите на кръговете и мотивацията на колегите му, както и за това има ли система за дискредитиране на магистрати.

Интервю на КАЛИН ПЪРВАНОВ с председателя на Софийския градски съд КАЛОЯН ТОПАЛОВ
Фотограф АЛЕКСАНДЪР МИХАЙЛОВ

Господин Топалов, председателят на Етичната комисия на ВСС Ясен Тодоров обяви, че комисията е готова да изслуша майката на вашия колега Цветан Ценов, който се самоуби на 18 февруари. В свои интервюта тя твърди, че синът й е посегнал на живота си, след като е бил подложен на прекомерно натоварване и тормоз в работата. Очаквате ли и вие да бъдете повикан?

В случаи на самоубийство винаги се образува досъдебно производство, което трябва да провери дали е налице склоняване. Случаят не прави изключение и колегите от прокуратурата ще си свършат работата. Около него обаче се създаде една изкуствена психоза, която дава основания да предположим, че се води координирана атака по отношение на Софийския градски съд, ръководството му и в частност към мен като негов председател. В определени медии излязоха „шокиращи” разкрития, основани най-вече на сведения „от запознати”, „от близки” и от други подобни източници, които умело се използват в определен тип журналистика. „Спонтанно” се образува лавина, пусната в интернет форумите на този тип медии. Чувал съм за практика определени сайтове сами да пускат своего рода „информация” чрез така наречените тролове, след което правят „проверка” на твърдения, направени по правило в анонимни коментари. Самата фактология е лесно проверима. Трагичният инцидент с колегата за съжаление стана повод за поредната атака срещу ръководството на СГС, която през последните два месеца тече много интензивно.

Каква е историята на вашите отношения с колегата ви Цветан Ценов?

Тя не е особено богата. Запознахме се в деня на неговото командироване от Софийския районен в Софийския градски съд. Преди това не съм го познавал. Имал съм информация само от системата, която следи по външни белези за работата на колегите. За двата месеца, в които Ценов беше командирован в СГС, съм го виждал 5-6 пъти, и то винаги в присъствието на други хора, главно в кабинета на заместник-председателя на съда и ръководител на „Търговско отделение”. В края на януари колегата сподели пред мен и пред още двама зам.-председатели на съда, че е ходил на лекар, който му е казал, че е в депресия и му е предписал антидепресанти. Предложих му да си вземе отпуск, да се разтовари. На 15 февруари дойде и заяви, че желае да се върне в Районния съд. Мога да кажа, че колегите са му помагали ежедневно, давали са му съвети винаги когато е имал нужда от подкрепа. Виждам, че се насажда едно невярно твърдение, като се използва незнанието на широката общественост за спецификата на нашата работа. А именно, че колегата не е имал никакъв опит в дела с търговски характер и въпреки това е бил натоварен с тях. Но това важи за всички съдии, които идват от районните съдилища и са минали по този път. Защото търговски отделения съществуват от окръжен съд нагоре. И нито един съдия, преди да започне да работи при нас, няма абсолютно никакъв опит. Новата материя сама по себе си винаги представлява някакъв стрес, тъй като в делата често се засягат големи материални интереси. Така че аз отдадох колебанията на Ценов именно на тези притеснения, през които задължително преминават всички колеги, започващи да работят в търговски отделения. Този етап обикновено трае максимум 5-6 месеца, след което никой съдия повече не иска да се премести в друго отделение, защото делата тук наистина са тежки, но пък са изключително интересни.

Други хора споделяли ли са с вас, че той има някакви проблеми?

След такова нещастие, разбира се, човек се интересува и стига до каква ли не информация, а пък и тя сама идва до него. Впоследствие научих и от колеги, че Ценов действително е страдал от някакво психическо разстройство, имал е такива състояния и в предишната си кариера, включително в периода, в който е бил младши съдия във Варна преди около 10-12 години.
Посещавал е и друг път психиатрия за консултации, употребявал е лекарства против депресия. В друг слу чай не бих споделял такива подробности, но наскоро с мен се свърза и негов съсед, който заяви, че целият вход е имал проблеми със семейството, често са възниквали противоречия, скандали… Майката също е посещавала лекари психиатри. Самият Ценов е заявил пред колеги, че се чувства потиснат от обстановката в дома си, в който е живеел с майка си и с баща си.

Как възприемате атаките, за които споменахте, те част ли са от войната в съдебната система или са страничен сюжет?

Според мен определено са свързани. Концентрираната атака е основно срещу ръководството на СГС, а в обществеността се насажда тезата, че има някакво противопоставяне на „стари” и „нови”, на „реформатори” и „защитници на статуквото” и т.н., което въобще не е вярно. Нито се възприемам като реформатор, нито съм член на който и да било съдийски съюз. При избора ми за председател на съда изрично посочих, че не съм обвързан с нито един кръг в съдебната система и че единствената ми цел е връщане на доверието в СГС, което през последните години беше сринато и захвърлено в калта на общественото недоволство. Отговорно мога да заявя, че и временното ръководство на СГС, и настоящото направиха неимоверни усилия за краткия период в посока нормализиране на работата. Това се установява и в доклада, който сме депозирали във ВСС и който странно защо продължава да стои някъде по кабинетите въпреки уверенията от членове на съвета, че ще бъдем изслушани.

Този доклад не ви ли беше изискан изрично от Висшия съдебен съвет?

Да, но нищо не се случва. Всяка седмица получавам уверения, че следващата седмица ще ме извикат, че ще се дискутират нещата, и – до там. Ще се върна на предишния ви въпрос – започвам да си мисля, че целта на тази атака е да се блокира съдът точно когато той вече работи ясно и по установени правила, без да има натиск, уговорки, скрити договорености и т.н.
С оглед на интензитета и мащаба на атаката може да се съди, че това не се харесва на определени кръгове и лица.

Казахте, че вие не принадлежите към никой кръг. Но това е косвено признание, че в съдебната система има такива кръгове.

Определено има. Когато започвах своята професионална кариера преди 20 години, хванах края на един период, в който отношенията в системата бяха коренно различни, личеше някакъв ентусиазъм и дори идеалистична настройка. През последните 15 години обаче започна масовото й овладяване чрез внедряване на политически удобни и изпълнителни хора. Те доведоха не само до криза на общественото доверие, но и до вътрешно омерзение на колегите от самата система и до достигането на едни чутовни нива на демотивация. Свидетел съм на това как много изключително отдадени и кадърни колеги напуснаха системата поради разочарование от случващото се. Но ако говорим за изход от това положение, мисля, че всеки ръководител трябва да подреди нещата в своята къщичка, в своя двор и само по този начин нещата могат да започнат да се променят. Има достатъчно хора, които се опитват ежедневно да вършат съвестно задълженията си. И, струва ми се, това е напълно достатъчно.

Политически или икономически са мотивите на тези кръгове?

Имам усещане, че в България, а и не само у нас политиката и бизнесът често са в симбиоза. Така че нещата са взаимно обвързани, касае се и за политически, и за икономически интереси. Ако се върнем към т.нар. „Яневагейт”, който взриви обществото, и без да влизаме в схоластичния спор дали става дума за достоверни или за недостоверни, за законни или за незаконни записи, в крайна сметка се установяват обстоятелства, които показват тясната връзка между двата вида интереси.

Подлежи ли на промяна системата отвътре, или това може да стане само с външен натиск?

Всяка система подлежи на промяна. Специфичното в нашата е това, че тя е до голяма степен консервативна и такава трябва да бъде, тъй като е свързана с уреждане и спазване на основните правила в човешкия живот, повечето от които не се променят с векове.
Рязка промяна в нашата система може да доведе до хаос в държавата. От друга страна, тази консервативност забавя темповете на реформата, която безспорно е необходима. Личното ми мнение е, че не можем да чакаме помощ отвън. Проблемът в случая е, че външни фактори – най-вече политически, правят всичко възможно да възпрепятстват тази промяна отвътре.

Достатъчно силни ли са вътрешните настроения, които желаят промяна?

Съотношението вероятно е като в цялата държава. Има някакви сили, които виждат, че не може да се продължава по същия начин, но вероятно те са недостатъчни, защото все още няма нищо налице. През последните години ние само говорим за промяна в коя ли не сфера. В момента сме на тема съдебна власт. Моето усещане е, че промените тук ще последват примера на подобни реформи в здравеопазването, в образованието. Тоест много шум за нищо.

Оказа се, че сме първи в Европейския съюз по брой на прокурорите и четвърти по брой на съдиите. Вземам повод от паралела, който направихте със здравеопазването, там има идентична ситуация – парите се увеличават, но това не повишава качеството .

Мисля, че причината е в липсата на каквато и да е визия за развитие на държавата. Напоследък забелязвам, че реформата в нашата сфера се възприема както в София, така и в Брюксел просто като промяна на Закона за съдебната власт и на конституцията. Не, реформата трябва да представлява една цялостна политика, която обвързва законодателството, но включва и визията за това какво ще правим от тук нататък като държава. Защото не можем да изолираме съдебната власт като обособена, отделна част от ситуацията в страната. Трябва ни цялостна визия за някакво бъдеще. Виждам, че се работи на парче, според мен умишлено. Опитваме се да правим псевдореформи, променяйки един-два закона, в някаква съкратена версия.

В момента в съдебната система провежда ли се реформа, или тя спря? Защото в обществото беше създадено впечатлението, че ако разпределението на квотите в прокурорската колегия във ВСС се промени в някакво съотношение, това ще е някаква грандиозна промяна.

Не знам реформата въобще да е тръгвала, честно да ви кажа. И не съм убеден, че каквото и да е съотношение на квотите ще подобри нещата генерално. Защото има механизми, с които и една професионална квота може да бъде превърната в политическа и да бъде попълвана, най-общо казано, от некадърни и корумпирани хора. Така че не това е проблемът. Както и всяко друго нещо, удавихме желанието и нуждата от съдебна реформа в словоблудство. Обществото в крайна сметка се насища и забравя откъде сме тръгнали и какво искаме да променяме.

Съществува ли противоборство между съдии и прокурори? Виждате ли тенденция или стремеж на прокуратурата да доминира в съдебната система?

Струва ми се, че по-скоро има желание за такова противопоставяне от заинтересовани среди. Защото в професионалната гилдия чак такова напрежение няма, то се усеща повече в публичното пространство. Като господар на досъдебната фаза прокурорът е пълновластен да управлява процесите, респективно той отговаря за събирането на достатъчно доказателства, които впоследствие да доведат до една осъдителна присъда. Чух, че главният прокурор е констатирал, че броят на оправдателните присъди значително се е увеличил, от което се налагат заключения, че причината е в съда. В правото има принцип, че влезлият в сила акт може и да се коментира, но се изпълнява. Прокуратурата може да обжалва или да иска възобновяване на наказателното производство, ако не е доволна от определена присъда. Както се казва на нашия жаргон, каквото вкараш, това и ще изкараш. Тоест съдът се съобразява с обвинителния акт и доказателствата, които са внесени, но той не може да измисля нови факти, обстоятелства и доказателства, за да обосновава обвинителната теза на държавното обвинение. Това дали оправдателните присъди са се увеличили, или са намалели, по никакъв начин не може да означава, че съдът не си върши работата или че прокуратурата не си върши работата. Тук можем да спекулираме, защото в единия случай обвинителният акт е негоден, а другата възможност е съдът да е бил мотивиран от обстоятелства, които се намират извън закона. Подобна спекулация според мен е твърде опасна. И ще си позволя да посъветвам колегите да не правят такива внушения в публичното пространство.

Председателят на Върховния касационен съд господин Лозан Панов беше сочен за лице на промяната в правосъдната система, но напоследък се създава усещане, че сякаш първоначалният ентусиазъм угасна…

Не бих искал да коментирам действията на председателя на ВКС. Действително той тръгна в посоката, която обществото очаква от нас. Ако говорим за интензитет на действията, наистина имаше период, в който той беше по-висок. Искрено се надявам, че заявените намерения и действия, с които съдия Панов обнадежди една немалка част както от професионалната общност, така и от обществеността, остават в сила. Избирането му придоби някаква символика в обществото, че промяната е възможна, а висотата на неговия пост я легитимира и като пример, който да бъде следван. Може да прозвучи нескромно, но моят избор беше свързан с подобни очаквания. Понякога с ръководството на СГС се чувстваме самотни в тази мисия. Последните събития малко ме връщат в реалността. Надявам се, че колегата Панов не е дал крачка назад. Между другото процесът на дискредитиране отдавна е в ход, включително по отношение и на него.

Когато ви избраха начело на СГС, споделихте съмненията си относно възможно манипулиране на системата за случайно разпределение на делата от външни хора, които имат достъп до компютрите. Какво показа вашата проверка, открихте ли данни за външно въздействие върху системата?

Като съдия мога да говоря само с факти. Не разполагам с такива, че действително е било налице манипулиране на системата. Но в същото време нивото на защита е било занижено, така че, дори да не регистрира следи от външно въздействие. Безспорното наличие на такава възможност е обосновано не само от ИТ екипа на съда, а и от направената проверка от Временната комисия на ВСС. Системата е била отворена в две посоки и е съществувала възможност за външен неоторизиран достъп не само към разпределението на делата, но и към цялата съдебна документация. За нас това е по-важно – създаването на предпоставки, което поражда съмнения – основателни или не, че подобно въздействие е било оказвано.

Кои са двете посоки, към които системата е била отворена?

От едната страна това е бил интернет доставчикът на СГС, а от другата – фирмата, която е извършвала техническо-информационното обслужване на съда. Всички необходими материали са били предоставени на съответните компетентни органи, които водят разследване, надявам се скоро те да приключат и да се излезе с някакъв резултат. Каквото и да кажа в момента, би било спекулация.

Съществуват ли в момента гаранции, че системата е чиста?

От 1 октомври системата за разпределение на делата вече функционира по нов начин, всички дела за цялата страна се разпределят през един централен сървър, който се намира във ВСС. От тук нататък отговорността е негова.

Доста коментирана е и практиката с т.нар. командировани съдии към по-натоварените съдилища. Битува мнение, че това е предпоставка определени дела да бъдат поверявани на подходящия човек, който за целта се командирова в съответния съд.

Да, подобна предпоставка според мен е съществувала.
Смея да твърдя, че при временното и при настоящото ръководство на СГС това е изключено, защото бяха създадени ясни правила, включително за критериите и принципите за командироване на съдии, които бяха приети на Общо събрание с участието на всички колеги. Неведнъж съм изразявал позиция, че институтът на командироването следва да се прилага само при някакви изключителни обстоятелства. За съжаление с оглед на несъвършеността на законодателството и възможността за непрекъснати обжалвания на конкурсите за нови съдии този институт се превърна в правило. В момента в СГС има командировани повече от 20 съдии. Имаме незаети щатни бройки, за които не мога да се ангажирам кога ще бъдат запълнени. Но гарантирам, че върху нито един командирован съдия не се оказва каквото и да било въздействие. Това, че той е командирован, не е основание да бъде подтикван да извършва определени действия, различни от тези, които са свързани с непосредственото приложение на закона и изпълнението на служебните задължения.

Известно е, че софийските съдилища, и специално СГС, са много по-натоварени от останалите. Не е ли редно да се отворят нови щатове, вместо да се командироват съдии и да се продължава с една подозрителна практика?

Въпросът е изцяло в компетентността на ВСС. Напоследък много се дискутира нормата за натовареност на съдиите и т.нар. промяна на съдебна карта. Нормата за натовареност би била една в страната, а съвсем различна в съдилища като СГС. По отношение на промяната на съдебната карта това е процес, който тепърва стартира, но в гилдията има огромна съпротива. Може би беше редно първо да решим някои други проблеми като този с подсъдността на делата срещу държавни учреждения, застрахователи и други юридически лица, чиито седалища са в столицата. Големият им брой при всички положения предпоставя и невъзможността за разрешаване на въпроса за натовареността на софийските съдилища, както и този за критериите, по които ще се осъществи промяната на съдебната карта. Защото, ако критериите бъдат свързани основно с броя на делата, то тогава половината съдии трябва да дойдат в София. Но и това не може да бъде решение, защото в редица населени места наличието на съд се възприема като един от малкото останали белези на държавност. Държавата все пак има и социална роля с поддържането на съдилища в някои слабо населени райони. Важно е да има желание за решаване на този проблем, а не само защото Брюксел иска да правим нещо. Ако това е основната причина, ние отново ще индикираме дейност без никакъв резултат. Искам да отбележа, че стресът в нашата професия по принцип е един от най-високите, а в софийските съдилища натоварването понякога е нечовешко. Истината е, че съдиите в София работят в перманентен стрес. Преди години имаше идея да се въведат някакви бройки за психотерапевти, консултанти, както е на много места в Европа. Защото, ако не се помогне на време, както видяхме и в случая с колегата Ценов, нещата могат да излязат извън контрол и се стига до трагични събития.

Ако се върнем пак на случая със смъртта на вашия колега, той стана повод към вас да бъдат отправени „горещи въпроси” от партия РЗС, която се оглавява от премиерския съветник Яне Янев. Наскоро пък стана известно, че неговата съпруга е пуснала предизвестие за напускане на СГС след показани лоши резултати на тест за съдебен помощник. Допускате ли, че през партията на Янев говори премиерът, или отново имаме случай, в който наглед обществени въпроси могат да се сведат и до някакво лично, битово ниво?

Не бих изключил и такъв елемент, още повече, че по нашите географски ширини той често е валиден. С познати се шегуваме, че господин Янев трябва да ни бъде благодарен, понеже ние го възкресихме от положението на политически труп и хората пак започнаха да го забелязват. Досега не съм чул премиерът да се ангажира с неговата позиция. Бих го призовал публично да заяви дали Яне Янев говори и от негово име в качеството му на съветник по националната сигурност и експерт по всичко – от правосъдие до икономика и какво ли още не. Прави впечатление, че в началото той се афишираше в качеството си на съветник, после като ръководител на партия РЗС. Напоследък тези две позиции започнаха сякаш да се сливат и да се съвместяват и аз вече не мога да се ориентирам в качеството си на какъв господин Янев прави изявления. В случая се касае за ангажиране и на институциите. Мисля, че този въпрос трябва да намери окончателно разрешение чрез категорични и ясни изявления на отговорните в тези институции лица. Що се касае до мен, аз винаги съм заявявал позицията на институцията, която ръководя, и съм отговарял на поставените въпроси открито, заставайки със собственото си име и с лицето си.

Какъв е вашият отговор на въпросите на г-н Янев – разпореждали ли сте да се влиза в кабинета на покойния ви колега и мапипулирали ли сте камерите в коридора пред него?

Нито аз, нито някой от служителите на съда е влизал в кабинета на съдия Ценов било преди, било след трагичния инцидент, още по-малко да „тършува”, да изземва вещи или каквото и да било друго. Нито пък някога са сваляни записи от камерите в коридорите на СГС, нито аз съм разпореждал такива да бъдат изтривани. В тази връзка искам дебело да подчертая – не съм се срещал със съдия Ценов в моя кабинет на 17 февруари, деня преди трагичния инцидент, и не сме водили разговори с него. В този ден той е идвал в кабинета ми в мое отсъствие, за да получи от секретаря ми копие от заповедта на изпълняващия функциите председател на САС за неговото откомандироване от СГС. Заповедта е получена в присъствието на още двама служители на съда. За всички тези факти са налице съответните доказателства, с които надлежно са запознати разследващите органи.

Премиерът едва ли има намерения да се разграничи от действията на своя съветник, тъй като и самият той направи изявление, че СГС е един от двата големи съда, „които пряко се ръководят от ДСБ”.

Не само като съдия, а и като човек обичам да говоря с факти. А фактите са следните: нямам и никога не съм имал нещо общо с ДСБ. Софийски градски съд се управлява от мен и от моя екип въз основа на ясно установени прозрачни правила, без каквито и да са договорки, машинации, задкулисие и натиск. Може би е трудно да се излезе от политическото говорене и да се възприеме представата, която е нормална за всяка демократична страна – че председателят на един съд може да бъде равно отдалечен от всички политически партии, какъвто твърдя, че съм аз. Опитите да се внесе елемент на разчистване на политически сметки между отделните партии чрез такива твърдения по същество са опити да дискредитират усилията на цялото ръководство на съда и администрацията в изпълнението на техните професионални задължения. Докато съм председател, няма да позволя да се омаловажава нашата дейност, защото СГС върви в правилната посока въз основа на тежък, изнурителен ежедневен труд на цялото ръководство, съдиите и администрацията, какъвто смело мога да кажа, че не е полаган през последните 10-12 години. Ето защо бих се обърнал към премиера – ако има конкретни факти или доказателства в подкрепа на направеното от него изявление, да излезе и публично да ги оповести, тъй като и аз бих искал да ги науча. А ако не разполага с такива, апелирам да се извини публично на цялото ръководство на СГС, което е нормалното поведение за държави, на които толкова искаме да приличаме, а и в крайна сметка би било едно мъжко поведение. В противен случай няма да имаме никакъв критерий относно жълтите „новини”, които могат да излязат от всяка една инстанция.