Правата на глистите

Животът е потъващ кораб, упражнение по изчезване. Представете си – буря. Корабът потъва. Спускат се спасителните лодки. Някой дава заповед „ПЪРВО ЖЕНИТЕ И ДЕЦАТА!”. Обаче самите жени и деца спират пред борда на лодката и казват: „Вижте сега, това е дискриминация. Вие сте едни шовинистични, маскулинизирани, самозабравили се свине! Как така първо жените и децата? Има и друга гледна точка – първо циганите и гейовете?! Всеки има право на живот, но не си мислете, че вие имате право да сте първи. Не, вие не сте първи също. Първо плъховете! Или не – първо брашнената гъгрица от трюма, с която се запознах и свирихме на банджо. Или не – първо котките! В една лодка с плъховете плюс онова малко кученце шарпей, чиято душа е по-добра от човешките души. Първо този човек, моля!! Защо точно този човек?! Ама как така питате – този човек има глисти. Глистите имат също права. Спасете глистите, направете му клизма, човекът не им осигурява добра среда за живеене! Ние ще създадем идеалната лайняна среда за глистите, но вън от човека. Човекът е една маскулинизирана, хомофобна, глистофобна шовинистична свиня. Вадете глистите от човека и им дайте шанс. Бурята крещи наоколо, вие и се усуква около кораба. Никой не чува бурята. Всички спасяват глистите. Котките. Кученца и плъхчета. Червейчета и колорадски бръмбарчета. Взорът на хората е в пъпа им, те мислят, че там е Вселената. И спасяват мъха от пъпа си. В него също има живот.

МАЛКА ВОЙНА

Ах, започвам да си мисля ужасни неща. Мисля си примерно, че на тази блудница Европа, която живя в мир цели 70 години, й трябва една малка война. Ужас. Мирът изражда хората, прави ги лениви и невнимателни. И либерални. И агресивни. Ситият човек е опасен за себе си. Защото е пълен с вина. Той троши планетата, но се прави, че спасява белите мечки. Докато унищожавам планетата, аз налагам със сила правата на мечките и глистите. Ще боядисам белите мечки с цветовете на дъгата. Ще боядисам глистите си с цветовете на дъгата. Ще ги развея над хората. Гладният човек не прави така. Планетата не е застрашена от гладните. Те не спасяват бели мечки. Те не налагат своя идеология никому. Гладните хора са толкова гладни, че изяждат всеки глист, подал се от носа им. Ужас. Ужас, защото го написах или защото глистите умират в ужас?! Или защото ХОРАТА СА ГЛАДНИ?

КЪДЕ Е ТУК УЖАСЪТ

Нито един абсурдист, нито един Годо не се сети за това. Нито един сюрреалист, нито един МанРей не нарисува настоящето. Нито един Маркс и нито един Енгелс не подозираше каква беда е агресивният либерализъм. Нито един Макиавели, нито един Ришельо, нито един кентърбърийски епископ не се сети за това. За кое?! За това, че примерно хомосексуализмът ще е държавна политика. Нито един Херодот, нито един-единствен друг грък не се беше сетил за това.

ГЪРЦИЯ. ОЩЕ ГЪРЦИЯ

А гърците са велики. Велики идиоти. Сега ще ви разкажа разликата между българи и гърци. Освен че българите са само идиоти. Когато българите получават пари от Европа, те се променят. Нагаждат се като при всяко робство, дип, че Европа не е робство. Но за нас и тясната шапка е робство и сме склонни да се подчиним на всяка тясна шапка. Та когато българите получават пари от Европа, те веднага стават европоугодни. Те веднага дават права на глистите и хомосексуалистите. На кученцата и на бежанците. Веднага се потапят българите в европейски сос и който не говори като европеец (думата вече е куха като думата комунист), бива жигосван с нажежения ръжен, на който пише „реч на омразата”. Така и при комунизма някой ни накара да дадем права на селяните. А те не искаха даже права. Но им дадохме насила. И вижте какво стана. Дори градското гробище не ни се получи. Европа дава пари на българите и те й се подмазват, някои стават хомосексуалисти като поминък. Други стават пазители на кученцата като поминък. Други стават броячи на делфини. Въобще стават ненормални. Мазни, треперливи европоугодни хора, които не видяха в Европата красива жена и мечта, а видяха крава – крава за доене, крава за ебане, крава за щавене, крава за рога и копита, но най-вече крава за поклони. Видяха Телеца. И се побъркаха. Буквално се побъркаха. Всяка идеология у нас се изражда и ни превръща в световни проститутки.

Виждал съм го, не знам как става. В една компания, където всички говорят различни езици, българите неистово искат да говорят езика на другия. Всеки си ломоти неговия си език, българите демократично се опитват да пригласят на всички чужди езици, но накрая ги бият заради грешки в превода. Когато говориш чужди езици, за да се подмажеш, веднага се появяват неправилните думи и неправилното мислене. Това просто не е твоят език. Европа ни дава стотинките, без да ни кара неистово да спасяваме глистите и техните права. Но у нас това е поминъкът, единственият. Ние не знаем как да направим нива или улица. Ние знаем как да направим първична партийна организация и да вземем парите на партията или на солидарните нам държави. Преди Москва, днес Брюксел. Това беше шега в началото на нашия европейски бит. Сега е ужасна истина. Това ли ви е Европата? Чувам тътена на предците си, които крещят: „Това ли ви е комунизмъ-ъ-ъ-ъ-ът… за това ли се борихме-е-е-е-е…”. Едва ли комунизмът е виновен за това. Просто сме родени наведени и всяко робство нас ни пасва. Ако няма робство, ще си измислим директива. И ще я следваме. Ние наши директиви нямаме. Наши интереси нямаме. Ние винаги имаме чужди танкове наоколо. Защо? Така духа вятърът тук, копеле. Нито един чужд танк и нито един наш гей не е проблем. Ние сме проблем – смятаме всеки гей и всеки чужд танк за задължителни неща. Е, това е робство. Много е смешно, че когато стане дума за гейове, всички започват изреченията си: „Аз познавам много такива хора, аз уважавам хора като тях…”. Ние сме ебати лъжците. Кого познаваш ти бе, робе на статуквото?! Ти не си просто роб, ти си лицемерен роб – лицемерието да се правиш на европеец, докато се отвращаваш. Ама отвратителен си ти, не геят. Геят просто си е гей, а ти си роб на идеята, че на всяка цена трябва да приемеш гея. И правата му. Но той си има права. Аз не искам да приемам гея, искам да споря с него. Искам да се шегувам с него. Искам да не ми се плаща да ги прегръщам и това да ми даде свобода. Свобода да не съм лицемерен с него. Една скоба. Заменете думата „гей” с думата „танк” в горния абзац. Заменете думата „гей” с думата „цигани”. Заменете думата „гей” с „права на животните”. Заменете думата „гей” с думата „глист”. СМЯТАТЕ ЛИ, ЧЕ ТЕЗИ НЕЩА (гей, танк, циганин, глист, права на животните) ТРЯБВАШЕ ДА СЕ СЛУЧВАТ В ЖИВОТА НИ, БЕЗ ДА НИ ПИТАТ?! И СМЯТАТЕ ЛИ, ЧЕ ТОВА, МАМА МУ СТАРА, СА нашите ВАЖНИ НЕЩА?! Гърците не смятат така. Това, че получават пари от Европа, не означава, че трябва да имат чужди танкове. И задължителните гейове. И задължителните бюджети за спасяване на кучета. И задължителните бройки бежанци, омешани с бройки ислямисти. Гърците казват: „Това, че ми даваш пари, не ти дава правото да ме ебеш”. А ние казваме като в чалга поезия: „Еби ме, еби ме, ако оставиш някой лев после, остави ми”. Защо така? Не знам. Рухнахме пред най-смешния враг. В началото си мислех, че това са грешки на растежа (от комунизма ми е останало). После си мислех – поставяме каруцата пред коня. Конят са важните неща, теглещите неща. Каруцата са всичко друго, което се вози. Обаче после разбрах, че сме тотално сбъркани – ние не поставяме каруцата пред коня. Ние впрягаме глистите и техните права в една обърната каруца без колела и канати. У нас, обърни се, огледай се – само разговори за права, права, права на този или онзи. Права за палачите ми. Права за някой, който въобще не иска права. Права за глистите ми, безправие за човешкото ми тяло. Никой дори не пита глистите искат ли права. Измисляме права  за глистите, защото има ООН  например. Организация на Обединените Нематоди. Какви права,  бе? Тука да не е Турция, че се борите за права? Тука да не е Китай, че  се борите за права на кучетата?  Тука да не е ректум, че се борите  за права на червеите, нематодите  и глистите? Ах, как ви изпуснах,  в началото мислех, че това  е шега, а сега съм завързан за  стълба и глистите държат  автомата на правата и искат  да ме разстрелят с него. Аз ще  ви кажа защо стана така. Защото  сме тарикати. Щото сме нация  от два вида хора – нация от  партийни секретари и децата им от неправителствените организации. Една и съща  сволоч. Гювеч от ръководители.  Едно време партията се грижеше  за пролетариата. Сега неправителствените организации се грижат  за малцинството. А лозунгите им  – едни и същи, копеле, едни и същи.  И тия хора държава няма да  направят, народ не могат да  произведат. Малцинството е  най-добрият пролетариат. Ако  ти трябва пролетариат за една  малка шибана лява революция, дай  ми едно шибано малко малцинство.  Бай Маркузе, напиши ми писмо да  ти разкажа как става настина.  Спасявате червеите. Налудничаво  е, още не мога да го осъзная. Признавам, че е симпатично. Но се опасявам, че това е новата налудничава  идеология на нищоправещите. И се  опасявам, че като всяка агресивна либерална идеология, тя  няма да се спре сама. Господ да  ни е на помощ, ако е така.