Заплахата от американското ядрено оръжие в Германия влиза в дневния ред на обществото и политиката

На предизборен митинг в Трир кандидатът за канцлер на Германия от социалдемократическата партия Мартин Шулц направи следното категорично изявление: американските атомни бойни глави трябва да бъдат изтеглени от територията на Германия. Нещо повече,  Шулц съобщи, че ако стане канцлер, ще предприеме всички необходими мерки за това страната да придобие статут на неядрена държава. Сега на територията на ФРГ има не по-малко от 20 американски атомни бомби, а това я превръща в обект на ядрено планиране и предполагаем противник.

Освен това Шулц се позова на агресивната политика на президента Доналд Тръмп. „Не бива Германия да наблюдава безучастно как спиралата на надпреварата във въоръжаването, от което Тръмп има интерес, се разраства“, подчерта кандидатът за канцлер на социалдемократите.

Изявлението на Мартин Шулц, разбира се, предизвика силен отзвук, макар че нещата не стоят така просто, както би му се искало. Истината е, че Социалдемократическата партия на Германия (СДПГ) е свързана с ХДС/ХСС с коалиционен договор, според който е налице общо съгласие по отношение на наличието на американски атомни бомби на територията на страната. Представителите на ХДС/ХСС веднага обвиниха Шулц, че изказването му е враждебно и несвоевременно – тъй като „голямата коалиция“ все още съществува.

Москва нееднократно е уличавала Вашингтон в пряко нарушаване на Договора за неразпространение на ядрено оръжие. Според този документ такова оръжие може да се разполага само в онези страни, в които се произвежда. Така Руската федерация не планира да върне ядреното оръжие в страните членки на Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС). Например в Беларус или Казахстан, откъдето бе оттеглено през 1990-те години. Само че САЩ имат свое разбиране за равнопоставеността в областта на сигурността.

Едновременно с това изказването на Мартин Шулц не е просто популистки ход преди изборите за Бундестаг. Успоредно с него и други водещи социалдемократи, в това число министърът на външните работи на Германия Зигмар Габриел, стигнаха до извода за необходимостта от изтегляне на атомните бомби от страната. Тоест акцията има планов характер, не става дума за импровизация на кандидата за канцлер, а за съгласувана маневра на неговата партия.

Твърде вероятно е на СДПГ да й предстои най-големият в нейната история електорален провал. Според специалистите партията ще получи не повече от 25% от гласовете на избирателите, а възможно е – и по-малко. При това ХДС/ХСС имат шанса да вземат половината от всички гласове. Тези прогнози насочват вниманието към порочността на линията на СДПГ и необходимостта партията да разработи принципно нов курс и в социално-икономическата област, и в сферата на сигурността. Това, че социалдемократите подхващат темата за американското атомно оръжие във ФРГ, показва, че са замислили рязък завой. А звездите на германския и международния небосклон се разположиха в полза на такова решение.

Въпросът за американските атомни бомби винаги е бил болезнен за   Германия. По официални данни  в базата на Бундесвера в Бюхел (провинция Райнланд-Пфалц) се съхраняват 20 модернизирани атомни бомби B61. САЩ планират към 2020 година да ги заменят с тактически новите В61-12, които притежават най-висока точност на управление. Има и други данни. Както твърди американският експерт Ханс Кристенсен, автор на нашумялата на Запад книга „Ядреното оръжие в Европа след студената война“, е възможно общият брой на тези бомби да възлиза на между 150 и 240, а взривната им мощност – на няколко стотин мегатона.

Трябва да се отбележи, че правителството на Германия не притежава никакви пълномощия относно разполагането на нейна територия на ядрено оръжие – всички решения за това са в ръцете на военно-политическото ръководство на САЩ. Само че вълната от протести в Германия срещу американските ядрени бомби прави съвсем скоро вероятни не само зигзагите на Тръмп в областта на политиката за безопасност.

Изострянето на отношенията между САЩ и Руската федерация неотклонно води до нарастване на напрежението в света и става все по-вероятно фактът, че Ангела Меркел твърдо следва задачите на САЩ, да я доведе до ситуацията, в която се оказа канцлерът Хелмут Кол през 1983 година. Тогава плановете на американците за разполагане на ракети със среден обсег „Пършинг-2“ доведе СССР до ответна реакция – той постави на бойни позиции ракети със среден обсег СС-20 с летателно време от 5 минути до Бон (!). Германците почувстваха с кожата си смъртната опасност. ФРГ бе взривена от протести, които принудиха ръководството на НАТО да търси изход. Във Вашингтон и Брюксел разбраха че антиамериканските демонстрации могат да свалят германското правителство и започнаха преговори с Москва.

На 8 декември 1987 година във Вашингтон Михаил Горбачов и Роналд Рейгън подписаха безсрочен договор за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег на действие. Участниците в договора се задължиха да не произвеждат, да не изпитват и да не разполагат балистични и крилати ракети с наземно базиране от среден (между 1000 и 5500 километра) и малък (между 500 и 1000 километра) обсег.

Съгласно член 3 от договора на унищожаване подлежат ракетите със среден обсег както следва:

- от страна на СССР – РСД-10 „Пионер“, Р-12, Р-14 (според класификацията на НАТО съответно – СС-20, СС-4 и СС-5) и крилатите ракети с наземно базиране РК-55 (според класификацията на НАТО –  SSC-X-4 Slingshot);

- от страна на САЩ – „Пършинг-2“ и BGM-109G (крилатата ракета с наземно базиране Tomahawk).

До юни 1991 година договорът бе изпълнен: СССР унищожи 1846 ракетни комплекси (около половината от тях – произведени ракети, които не се намират на бойни позиции); САЩ унищожи 846 комплекса. Договорът не реши окончателно въпроса за атомното оръжие на територията на Германия. САЩ не започнаха да оттеглят атомните си бомби от ФРГ, както и средствата за техните доставки, изтребителите бомбардировачи F-16. По своето предназначение те си остават същите средства за нападение като „Пършинг-2“ и присъствието им в Германия принуждава евентуалния противник да включи тази страна в своето ядрено планиране.

Тази перспектива обаче, разтревожи НАТО – като се има предвид унищожаването от страна на Русия на „евростратегическото оръжие“. След унищожаването на руските ракети с малък и среден обсег започна последователно придвижване на военни структури на Северноатлантическия алианс към руските граници. От тази гледна точка Договорът за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег на действие от 1987 година изигра отрицателна роля, отслабвайки военно-политическите позиции на Руската федерация. Михаил Горбачов беше излъган, а нарушаването на евростратегическия паритет позволи на източноевропейските и прибалтийските държави да се присъединят към НАТО със завидна лекота.

Само че победната музика скоро секна. Ликуването по повод на придвижването на НАТО на Изток бе заменено с паника, когато в съответствие с инструкциите на Владимир Путин, в отговор на настаняването на военни структури на Северноатлантическия алианс близо до руските граници започна производството на системата „Искандер“. Тази система се състои от комплекси „Искандер-М“ (с балистична траектория) и „Искандер-К“ (с изравняващ полет), на които не е в състояние да  противодейства нито една от съществуващите системи ПРО. „Искандер“ разполага с маневриращ боен блок с корекция за всеки един участък от полета. Радиусът на отклонение от целта е 2 метра.

Макар системата „Искандер“ да е в базовия си вариант (с радиус на действие 500 км) за ракети с малък обсег на действие, тя може да бъде снабдена с маршеви двигател, увеличаващ два пъти разстоянието на полета – до 1000 километра. И точно като СС-20, е способна за 5 минути да стигне до Берлин, излитайки от територията на Калининградска област или от Беларус.

От самото начало в НАТО знаеха за тази особеност на „Искандерите“, но полагаха всички усилия, за да не позволят да се разгори паника: помнеха  уроците от 1983 година в Германия. Немските социалдемократи, намирайки се в състава на „голямата коалиция“, се заиграха с тази политика. Затова сънародниците на Мартин Шулц днес се съмняват в искреността му по дадения въпрос. Ситуацията обаче се променя и безпокойството в страната расте. Във връзка с това Лявата партия в Германия излезе с искане въпросът за американските атомни бомби да бъде включен във вътрешнополитическия дневен ред.

„Всички участващи в предизборната кампания партии и кандидати са длъжни да изложат своята позиция по въпроса за ядреното разоръжаване, като предложат съответните стъпки. В противен случай предложението на Мартин Шулц би изглеждало като празно говорене“, се казва в изявлението на немската Левица.

Авантюризмът и безотговорността на военната политика на НАТО след разпадането на СССР връщат Европа в ситуацията от 1983 година. Американското ядрено оръжие на територията на Германия, разбира се, тревожи гражданите й отдавна, но докато отношенията между САЩ и  Русия не се влошиха, те се стараеха да не се фиксират върху проблема. Сега заради еквилибристиката на Тръмп безпокойството нарасна – хората се замислиха за собствената си сигурност. Защото, ясно е, че в случай на започване на конфликт първото, което Русия ще направи, е да се постарае да унищожи бойните глави, разположени в Европа, и това са само „цветенца“. Съвсем близкото бъдеще може да донесе на германците още по-голямо разочарование.

Планираното за 2020 година вкарване в строя на американската  модернизирана бомба B61-12 ще промени качествено положението на терена на европейския театър на военните действия. Тази бомба, която може да бъде носена от обикновен бомбардировач изтребител, е в състояние  да изпълни основната задача по обезглавяването на ядрения удар – унищожаването на командните центрове, ракетните валове и мобилните цели на противника. За разлика от боеприпасите с огромна мощност, взривяващи се на земята, новите ядрени бомби се управляват от GPS-и, което гарантира точност на падането до няколко метра, както и проникване в дълбочината на земната повърхност.

Всичко това не може да не тревожи руското военно командване – особено, ако се отчете фактът, че бомбардировачите изтребители на НАТО патрулират около руските граници и вероятността да се нанесе удар с ядрено оръжие от тях, трябва да бъде включена във военното планиране. Необходимо е да се има предвид, че след бомбите B61-12 ще се появят и комплекси „Искандер“ с радиус на действие от 1000 километра като  предупреждение към Брюксел и Берлин, че са се наели да се включат в недопустимо опасна игра.

В такъв случай опозиционният вече политик и не партньор на ХДС/ХСС в „голямата коалиция“ Мартин Шулц ще може с пълно основание да заяви: „Поздрави от „Искандер“, Фрау Меркел!“ А германците ще го подкрепят.

Автор: Дмитрий Седов

Източник: fondsk.ru

Превод: Елена Дюлгерова